Имахме връзка с него 1г и половина. Докато не реших да му предложа да опитаме да живеем заедно. Тогава започнаха проблемите. Разбрах, че не е казал изобщо на техните, че съм разведена и имам дете и те съответно са били против /разбираемо, след като дори не ме познават/. Заявили са му , че никога в никакъв случай, няма да ме приемат, при никакви условия и това беше краят. Той избра тях...
Виж целия пост
Мамино синче или страхливец?
- Публикувана: 14 апр. 2011, 10:07 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2011, 13:52 ч.
14 апр. 2011, 10:07 ч.
# 1
14 апр. 2011, 10:12 ч.
Има ли значение, какъв точно е, щом не е за теб? 
Напред да гледаш, е по-приятно изживяване. 
Виж целия пост
Напред да гледаш, е по-приятно изживяване.
# 2
14 апр. 2011, 10:12 ч.
Няма значение мамино синче ли е, страхлив ли е (според мен и двете). Жалкото е, че не можеш да разчиташ на този мъж. Дано срещнеш истиснки подходящия скоро.
Виж целия пост
# 3
14 апр. 2011, 10:13 ч.
Понеже си уязвима и ранена - не бих искала да звуча грубо, но ще бъда пряма (с най-добри чувства):
1. може би не държи на теб толкова, че да направи тази крачка (независимо оо родителите);
2. държи на родителите си и ги уважава (без да коментирам те какви са щом така разсъждават);
3. дали е страхливец или не от тази ситуация не бих могла да заключа, защото в случая не мисля, че става въпрос на страх, а до светосещане и приторитети.
не е твоя човек 
огледай се - хора много свят широк и твоят човек е някъде там
Виж целия пост
1. може би не държи на теб толкова, че да направи тази крачка (независимо оо родителите);
2. държи на родителите си и ги уважава (без да коментирам те какви са щом така разсъждават);
3. дали е страхливец или не от тази ситуация не бих могла да заключа, защото в случая не мисля, че става въпрос на страх, а до светосещане и приторитети.
не е твоя човек огледай се - хора много свят широк и твоят човек е някъде там
# 4
14 апр. 2011, 10:23 ч.
Колкото по-рано се е изяснила позицията му, толкова по-добре! Боли, но ще си спестите много мъка. Докато срещнеш онзи мъж и онова семейство, които ще се радват на детето ти, ще му дадат любовта си. То не заслужава нищо по-малко, ти - също! Горе главата!
Виж целия пост
# 5
14 апр. 2011, 10:27 ч.
След няколко дни каза, че е размислил и сгрешил, сега топката е в моите ръце , страх ме е да не би да се обърне пак на 180 гр и друга песен да запее. Помоли да му дам време, за да подготви техните, разбира се, аз имам цялото време на света пред мен, но нямам железни нерви. Колко време да го чакам 1месец, 6, 1 година, 5 години.... , условия не съм поставяла, мисля че няма и смисъл, но все пак...? Въпросът му беше, как да обясня на праволинейни родители?
Виж целия пост
# 6
14 апр. 2011, 10:30 ч.
ако е твоят човек и държиш на него - ще го чакаш колкото трябва и ще му помогнеш - ще го подкрепяш
това е ваша кауза - а не просто негова мисия - - мисли, като в екип - Вие сте едно цяло и действате заедно - като скачени съдове
Виж целия пост
това е ваша кауза - а не просто негова мисия -
- мисли, като в екип - Вие сте едно цяло и действате заедно - като скачени съдове
# 7
14 апр. 2011, 10:31 ч.
Как ли!? Много просто. "Това е моят избор, моят живот." От много приказки полза няма. За мен поне. Колкото по-ясно и категорично заявяваш решението си, толкова по-лесно ще го приемат. Усетят ли колебание, ще опитат да наложат своите си виждания и желания.Ако човек е сигурен в себе си, не би изпитал колебание или страх, така си мисля.
a.l.e.n.a, не съм съгласна с теб. В чакане цял живот може да си иде.
Виж целия пост
След няколко дни каза, че е размислил и сгрешил, сега топката е в моите ръце , страх ме е да не би да се обърне пак на 180 гр и друга песен да запее. Помоли да му дам време, за да подготви техните, разбира се, аз имам цялото време на света пред мен, но нямам железни нерви. Колко време да го чакам 1месец, 6, 1 година, 5 години.... , условия не съм поставяла, мисля че няма и смисъл, но все пак...? Въпросът му беше, как да обясня на праволинейни родители?
a.l.e.n.a, не съм съгласна с теб.
В чакане цял живот може да си иде.
# 8
14 апр. 2011, 10:37 ч.
И аз съм била в такова положение, но тогава бяхме на по 21 години. И моят мъж го беше страх, и родителите му не ме искаха, защото съм с дете от първи брак и защото той не им каза почти цяла година тази подробност -от страх, въпреки, че аз настоявах да знаят. После осем години не искаха да ме видят, но той избра мен и живя при мен. Не се обаждаха да питат дори жив ли е. После се оженихме без никой да знае, имаме си жилище вече, още две деца....Та, да, страх го беше и много ме дразнеше, но аз го приемах такъв, защото въпреки страха си, той ясно си заяви предпочитанията....
Виж целия пост
# 9
14 апр. 2011, 10:37 ч.
luna, ако и двамата нищо не правят и не знаят какво искат - може и да иде
при положение, че той има волята и направи усилия и тя участва би следвало да има развръзка в "разумен срок"
няма готова формула колко да се чака; във всеки случай, ако той е лабилен и не знае какво иска или няма позиция спрямо нея, която да я устройва - не виждам какво има тя да прави там и да очаква
Виж целия пост
при положение, че той има волята и направи усилия и тя участва
би следвало да има развръзка в "разумен срок" няма готова формула колко да се чака; във всеки случай, ако той е лабилен и не знае какво иска или няма позиция спрямо нея, която да я устройва - не виждам какво има тя да прави там и да очаква
# 10
14 апр. 2011, 10:40 ч.
Как ли!? Много просто. "Това е моят избор, моят живот." От много приказки полза няма. За мен поне. Колкото по-ясно и категорично заявяваш решението си, толкова по-лесно ще го приемат. Усетят ли колебание, ще опитат да наложат своите си виждания и желания.
Това го съветвам и аз. Но той държи поне някой от семейството му да го подкрепи. Постоянно повтарям, че трябва стъпка по стъпка да ги подготви, че впечатлението което са си създали за мен е единствено от неговите думи до сега и само той може да го промени. Разбирам го, разбирам, че е объркан, разбирам че не иска да обръща гръб на родителите си, а и аз в никакъв случай няма да позволя да го направи. Наистина не предполагах, че е толкова лабилен, чак аз се изумих от постъпката му и от там идват и моите страхове вече.
Виж целия пост
След няколко дни каза, че е размислил и сгрешил, сега топката е в моите ръце , страх ме е да не би да се обърне пак на 180 гр и друга песен да запее. Помоли да му дам време, за да подготви техните, разбира се, аз имам цялото време на света пред мен, но нямам железни нерви. Колко време да го чакам 1месец, 6, 1 година, 5 години.... , условия не съм поставяла, мисля че няма и смисъл, но все пак...? Въпросът му беше, как да обясня на праволинейни родители?
# 11
14 апр. 2011, 10:40 ч.
При положение, че е взел решението. Знам, че няма универсални рецепти. Дано авторката открие себе си в отговорите...
Виж целия пост
luna, ако и двамата нищо не правят и не знаят какво искат - може и да иде
при положение, че той има волята и направи усилия и тя участва би следвало да има развръзка в "разумен срок"
няма готова формула колко да се чака; във всеки случай, ако той е лабилен и не знае какво иска или няма позиция спрямо нея, която да я устройва - не виждам какво има тя да прави там и да очаква
при положение, че той има волята и направи усилия и тя участва
би следвало да има развръзка в "разумен срок" няма готова формула колко да се чака; във всеки случай, ако той е лабилен и не знае какво иска или няма позиция спрямо нея, която да я устройва - не виждам какво има тя да прави там и да очаква
При положение, че е взел решението. Знам, че няма универсални рецепти. Дано авторката открие себе си в отговорите...
# 12
14 апр. 2011, 10:56 ч.
А теб кой ще те подкрепя през това време? Дали той си е задавал този въпрос?
Развода и детето не са пороци!
Човек трябва да умее и да има куража да прави избор - особено когато става въпрос за собственият му живот.
Виж целия пост
Това го съветвам и аз. Но той държи поне някой от семейството му да го подкрепи. Постоянно повтарям, че трябва стъпка по стъпка да ги подготви, че впечатлението което са си създали за мен е единствено от неговите думи до сега и само той може да го промени. Разбирам го, разбирам, че е объркан, разбирам че не иска да обръща гръб на родителите си, а и аз в никакъв случай няма да позволя да го направи. Наистина не предполагах, че е толкова лабилен, чак аз се изумих от постъпката му и от там идват и моите страхове вече.
А теб кой ще те подкрепя през това време? Дали той си е задавал този въпрос?
Развода и детето не са пороци!
Човек трябва да умее и да има куража да прави избор - особено когато става въпрос за собственият му живот.
# 13
14 апр. 2011, 11:23 ч.
А във времето,когато бяхте заедно, имало ли е моменти, когато е изпадал в дилеми и слабост и как е реагирал?
За мен би било важно да сравня миналия си опит с този човек и какви реакции е имал във важни ситуации и бих взела решение дали искам да съм с него или не.
Ако и тогава е проявявал слабохарактерност, то не съм убедена, че изведнъж ще застане зад теб и детето ти и ще бъде опора. По-вероятно е да ти се наложи отново да бъдеш отблъсквана и нежелана, отколкото да отворят обятия родителите му.
Една година тайна за мен е показател, че има съмнения.
Но пък и ти имаш правото си да се откажеш, ако все пак прецениш, че няма да се получи семейната идилия са родителите и ако видиш, че ще създават проблеми, бих си останала в сегашния статут.
Не се самосъждай на мъчение заради спомени и надежди.
Виж целия пост
За мен би било важно да сравня миналия си опит с този човек и какви реакции е имал във важни ситуации и бих взела решение дали искам да съм с него или не.
Ако и тогава е проявявал слабохарактерност, то не съм убедена, че изведнъж ще застане зад теб и детето ти и ще бъде опора. По-вероятно е да ти се наложи отново да бъдеш отблъсквана и нежелана, отколкото да отворят обятия родителите му.
Една година тайна за мен е показател, че има съмнения.
Но пък и ти имаш правото си да се откажеш, ако все пак прецениш, че няма да се получи семейната идилия са родителите и ако видиш, че ще създават проблеми, бих си останала в сегашния статут.
Не се самосъждай на мъчение заради спомени и надежди.
# 14
14 апр. 2011, 11:38 ч.
Ужас 
. Изобщо не бих си губила времето с такъв - нито бих съжалявала, че съм се разделила с него. Поведението му за мен е абсурдно. Поведението на родителите му - също. Стой далеч от таква хора 
Виж целия пост
. Изобщо не бих си губила времето с такъв - нито бих съжалявала, че съм се разделила с него. Поведението му за мен е абсурдно. Поведението на родителите му - също. Стой далеч от таква хора Препоръчани теми