САМО за фенове на Стивън Кинг! - 6 част

Никой освен мен ли не прочете "Ускорение"? Знам, че новите романи на Кунц са по-слаби от онези, които пишеше през 80-те, но този си заслужава Ето още няколко откъса (който няма 18+, да не чете):


– Това си е вашият свят, не моят.
– Светът е един.
– Не, господине. Има милиарди светове. Моят е различен от вашия и така ще си остане.
– Двамата седим заедно на една веранда.
– Не, господине. Тя изглежда като една веранда, но всъщност са две. Знаете, че е така. Виждам го.
– Какво виждаш?
– Че сте малко като мен.
Смразен, Били възрази:
– Нищо не виждаш. Дори не ме поглеждаш.
Ралф Котъл отново погледна Били в очите.
– Видяхте ли буркана с лицето на жената, дето прилича на медуза?
Разговорът изведнъж пое в някаква странна посока.
– Каква жена?
Котъл пак дръпна яко от бутилката.
– Той каза, че я държи в буркана от три години.
– В буркан? Престани да се наливаш с тая отрова, Ралф. Говориш безсмислици.
Котъл затвори очи и лицето му се сви в гримаса, сякаш виждаше това, което описваше.
– Двулитров буркан, може и по-голям да е, с широко гърло. Той сменя формалдехида редовно, за да не се размъти.
Небето над верандата беше кристално чисто. Високо горе кръжеше самотен ястреб, който се открояваше ясно като сянка.
– Лицето често се свива – продължи Котъл, – така че в началото не прилича на лице. Прилича на нещо морско – хем свито, хем издуто. После той разклаща леко буркана, така че да разбърка съдържанието, и лицето... се отваря като цвете.
Тревата на поляната е нежна и зелена, а по-нататък, където само природата се грижи за нея, става по-висока и златиста. Двата вида трева излъчват свой собствен аромат, всеки по своему свеж и приятен.
– Първо разпознаваш ухо – продължи Ралф Котъл. – Ушите са закачени за лицето и хрущялът им придава форма. В носа също има хрущял, но не си е запазил съвсем формата. Носът стои като буца.
От блестящите висоти ястребът се спусна надолу и започна да кръжи все по-ниско, кръгът на летенето му се стесняваше, описваните от него спирали бяха тихи и хармонични.
– Устните са пълни, но устата е само дупка, очите – също. Няма коса, защото е изрязал лицето от ухо до ухо и от върха на челото до дъното на брадичката. Не си личи, че е женско, а не мъжко лице. Той твърди, че била хубава, но в буркана не виждаш хубост.
– Това е номер, маска от латекс – рече Били.
– О, не, истинско е. Истинско е като смъртоносен рак.
Той каза, че било второто действие на едно от най-добрите му представления.
– Представления ли?
– Той има четири нейни снимки. На първата е жива. После мъртва. На третата лицето й е отчасти забелено. На четвъртата главата и косата й са там, но меките тъкани на лицето ги няма, има само кокали, ухилен череп.
Както кръжеше плавно, ястребът изведнъж се стрелна към високата трева.
Бутилката напомни на Ралф Котъл, че има нужда да се подкрепи, и той отново отпи, за да даде опора на рухващия си кураж.
След изпълнена с алкохолни пари въздишка той продължи:
– На първия портрет, като жива, може да е била хубава, както твърди той. Не може да се каже, защото... тя е в ужас. Погрозняла е от ужас.
Високата трева, замряла досега под спойващата жега, се размърда за кратко в една точка, където перата удариха стъблата.
– Лицето на този първи портрет – рече Котъл – изглежда по-зле от онова в буркана. Много по-зле.
Ястребът изхвръкна от тревата и се издигна към небесата. Ноктите му стискаха нещо дребно, навярно полска мишка, която се бореше ужасено, или пък не. От такова разстояние не можеше да се каже със сигурност.
Гласът на Котъл беше като пила, стържеща по старинно дърво.
– Ако не направя точно каквото иска, той обеща да сложи и моето лице в буркан. И докато го изтръгва, ще ме държи жив и в съзнание.

*

Тя вдигна поглед от шам-фъстъците и невероятните й очи с цвят на бренди срещнаха неговите.
– Тогава не говори за настоящето. Само за миналото.
След като бе свършил с две от черешите, гарванът спря да яде и протегна криле. Те се отвориха и затвориха безшумно.
Когато отново погледна Айви, тя се беше съсредоточила в беленето.
– Защо занесе тази снимка при нея? – попита той.
– Навсякъде, където ходя, нося последните снимки на мъртви същества.
– Защо?
– Заради гадаенето – напомни му тя. – Аз ги тълкувам, те предсказват.
Той отпи от чая си. Гарванът го наблюдаваше с отворена човка, сякаш пищеше. Не се чу никакъв звук.
– Какво предсказаха за Барбара? – попита Били.
Ведрото изражение и пророческият вид на Айви не издаваха дали тя премисля какво да отговори, или се колебае само защото мислите й бяха раздвоени между тукашния и някакъв друг свят.
– Нищо.
– Абсолютно нищо?
Тя беше дала отговора си. Нямаше друг. Богомолката от снимката на масата не каза нищо на Били.
– Как ти хрумна да гадаеш по мъртви същества? – попита той. – Баба ти ли ти даде тази идея?
– Не, тя не одобряваше. Беше старомодна, много набожна католичка. За нея вярата в свръхестественото беше грях, който застрашава безсмъртието на душата.
– Но ти не си съгласна с това.
– И да, и не – отвърна Айви по-тихо от обикновено.
Гарванът свърши с третата череша. Голите костилки бяха наредени една до друга на перваза, като знак, че спазва правилата за ред и чистота в къщата.
– Никога не съм чувала гласа на майка си – заяви Айви.
Отначало Били не разбра какво искаше да каже тя, но после се сети, че майка й бе умряла при раждането.
– От съвсем малка знам, че майка иска да ми каже нещо ужасно важно.
Едва сега Били забеляза часовника на стената. Той нямаше стрелки нито за секундите, нито за минутите, нито за часовете.
– В тази къща винаги е било толкова тихо – заяви Айви. – Тук човек се научава да слуша.
Били се заслуша.
– Мъртвите искат да ни разкажат разни неща – продължи Айви.
Гарванът гледаше господарката си с антрацитните си очи.
– Стената е по-тънка тук – рече тя. – Стената между световете. Ако някой дух много го иска, той може да се свърже с нас през нея.
Айви бутна настрани празните черупки и сложи ядките в купата – това беше симфония от възможно най-тихите звуци, по-тихи дори от топенето на леда в чашите.
– Понякога през нощта – продължи Айви, – или в много тих момент от следобеда, или при падането на здрача, когато хоризонтът поглъща слънцето и то замлъква, знам, че тя ме вика. Почти долавям тембъра на гласа й... но не чувам думите. Все още не.
Били помисли за Барбара, която говореше от бездната на неестествения си сън. Думите й бяха безсмислени за всички други, но изпълнени със загадъчно значение за него.
Айви Елджин едновременно го плашеше и привличаше. Макар че понякога невинността й сякаш граничеше с непорочност, Били си напомни, че в сърцето й, както в сърцето на всеки мъж и всяка жена, вероятно имаше кътче, до което светлината не достига, където покоят на тишината нямаше власт.
Въпреки това, независимо от възгледите си за живота и смъртта, независимо какви не дотам чисти мотиви имаше Айви, ако наистина имаше такива, Били не се съмняваше в искреността на вярата й, че майка й се опитва да се свърже с нея, че ще продължава да се опитва и някой ден ще успее.
И което бе още по-важно, той бе силно впечатлен от нея – не можеше да изтъкне някаква логична причина, така му подсказваше подсъзнанието, – затова не можеше просто да я отпише като някаква ексцентричка. В тази къща стените между световете може наистина да бяха изтънели под влиянието на толкова години тишина.
Нейните предсказания рядко се сбъдваха до най-малките подробности. Тя го отдаваше на своята некомпетентност да разчита поличбите и не се поддаваше на мнението на другите, че римското пророкуване е лишено от смисъл.
Сега Били разбираше защо тя е толкова упорита. Ако човек не можеше да предскаже бъдещето по обстоятелствата около смъртта на някое същество, то тогава излизаше, че мъртвите нямат какво да ни кажат, че едно дете, което чака да чуе гласа на мъртвата си майка, може никога да не го чуе, независимо колко се вслушва или колко е тихо и внимателно.
Затова тя се занимаваше да изучава снимки на опосуми, загинали на пътя, на мъртви богомолки, на птици, паднали от небето.
Айви ходеше из къщата тихо, безшумно белеше шам-фъстъците, говореше приглушено на гарвана или въобще не говореше и понякога спокойствието се превръщаше в пълно затишие.
Такова беше затишието и сега, но Били го наруши. Интересуваше го не толкова анализът, колкото реакцията й, затова, докато я наблюдаваше по-внимателно, отколкото птицата някога я беше наблюдавала, Били рече:
– Понякога убийци психопати пазят сувенири от жертвите си.
Все едно бе казал нещо за тривиално за времето – Айви отпи глътка чай, после продължи да бели шам-фъстъците.
Били подозираше, че каквото й да каже човек, не би изненадал Айви. Тя сякаш винаги знаеше какво ще бъде изречено, преди това да стане.
– Чух, че един сериен убиец – продължи той – изрязал лицето на жертвата си и си го запазил в буркан с формалдехид.
Айви загреба черупките от шам-фъстъците от масата и ги сложи в тенекиената кофа до стола си. Тя не ги пусна, а ги постави така, че да не изтракат.
Докато я гледаше, Били не можеше да разбере дали е чувала за крадеца на лица преди, или това е нова информация за нея.
– Ако намериш труп без лице, какво би си помислила? Не за бъдещето, а за убиеца.
– Театър – каза тя без колебание.
– Не разбирам какво имаш предвид.
– Той е почитател на театъра.
– Защо мислиш така?
– Заради драматичността на това да изрежеш нечие лице.
– Не виждам връзката.
Тя взе една череша от чинията.
– Театърът е измамен – обясни тя. – Никой актьор не играе себе си.
Били можа само да каже „Добре“ и зачака.
– При всяка роля актьорът приема фалшива самоличност.
Тя лапна черешата, изплю костилката в ръката си и глътна плода. Независимо дали с този жест искаше да каже, че реалността на черешата е в костилката й, в крайна сметка именно такъв бе изводът на Били.
Айви отново го погледна в очите.
– Не му е трябвало лицето, защото е лице, а защото е маска.
Макар че очите й бяха красиви, но непроницаеми, Били бе сигурен, че тълкуванието не й действа така смразяващо, както на него. Може би когато човек цял живот се опитва да чуе гласовете на мъртвите, не се шокира лесно.
– Искаш да кажеш, че понякога, когато е сам и в подходящо настроение, той вади лицето и си го слага? – удиви се той.
– Може би. А може би му е нужно, защото му напомня за драматично събитие от живота му, за любимо представление.
Представление. Ралф Котъл бе запечатал тази дума в съзнанието му. Айви я беше повторила умишлено или съвсем случайно. Не можеше да се разбере.
Тя продължаваше да го гледа в очите.
– Мислиш ли, че всяко лице е маска, Били?
– А ти?
– Глухата ми баба беше кротка и блага като светица, но дори и тя си имаше тайни. Вярно, че бяха невинни, дори очарователни тайни. Маската й беше прозрачна почти като стъкло, и все пак дори тя носеше маска.

*

В спалнята за гости нямаше друго освен четири манекена. Всичките бяха женски, голи, без перуки, плешиви. Три от тях бяха претърпели промени.
Един лежеше по гръб на пода, в средата на стаята и държеше в ръце два касапски ножа. Остриетата бяха забити в гърлото му, сякаш сам се бе намушкал. Между краката на манекена бе пробита дупка. В жестоко направената вагина бе забит железен прът от ограда. Вместо ходила, на краката си манекенът имаше още един чифт ръце. И двата крака бяха огънати така, че да дадат възможност на допълнителните ръце да сграбчат железния прът. От гърдите на манекена излизаше трети чифт ръце. Те бяха протегнати във въздуха с диво желание, сякаш търсеха нещо за хващане, сякаш манекенът бе ненаситен.
В не една и две къщи, стига човек да се порови на спокойствие, могат да се открият следи от перверзии, извратени тайни. Предвид вложените време и усилия за обработката на манекените обаче, тук ставаше дума за нещо повече. Това не бе просто израз на сексуално желание, а на зверска страст, на хищна нужда, която не можеше да бъде задоволена.
Втори манекен седеше облегнат на стената, с разкрачени крака. На мястото на очите му бяха изрязани дупки, в които бяха наредени зъби. Зъбите имаха вид на животински, навярно от влечуги и сигурно истински. Бяха криви и стърчащи. Всеки зъб беше внимателно залепен по ръба на очната вдлъбнатина. Явно бе, че доста е мислил как да ги подреди, за да изглеждат възможно най-страховито.
Устата също беше изрязана и изпълнена със зловещи, нечовешки зъби. Подобно на листенцата на цвета на мухоловката, ушите бяха оградени с оголени зъби. Зъби стърчаха и от зърната на гърдите, и от пъпа. В изработената вагина имаше повече зъби, отколкото в останалите отвори.
Дали тази страховита фигура изобразяваше страха от всепоглъщащата женственост, или се разкъсваше от собствените си неутолими страсти, Били не знаеше и не искаше да знае. Единственото му желание беше да се махне оттук. Беше видял достатъчно. И все пак продължи да гледа.
Третият манекен също беше облегнат на стената. Ръцете му, отпуснати в скута, държаха купа. Всъщност купата беше горната част на черепа му, която беше отрязана. Тя бе препълнена със снимки на мъжки полови органи. Били не ги докосна, но видяното беше достатъчно да заключи, че всичките снимки са на един и същи орган. Букет от подобни снимки, десетки, се подаваше от отворения череп. Друг такъв излизаше от устата на манекена. Очевидно Стийв Зилис беше прекарал много време да се снима от различни ъгли, в различни степени на възбуда.
Латексовите ръкавици му бяха полезни не само за да не оставя пръстови отпечатъци – щеше да му се догади, ако трябваше да пипа с голи ръце бравите, ключовете на лампите и всичко останало.
Четвъртият манекен още не беше осакатен. Зилис сигурно нямаше търпение да му се нахвърли. Ето какви мисли подхранваха лъчезарната му усмивка, когато в бара наливаше бира, разказваше вицове и правеше номера.

Гледах филма "Изкормвачът". Невероятен филм и толкова много да ми напомни на екранизация по Кинг, че по-нататък няма на къде. Заплетена история и не знаеш, какво ще се случи на финала почти до самия край. Стряскащ и мрачен филм на моменти. Вече ми е любимия филм и изключително много ми напомняше на Кинг и през цялото време си мислех, че е правен по негова книга. Не знам защо, но ако някой ми беше казал, че е така нямаше да се пробудят съмнения у мен дори за миг. Гледайте го, струва си. -> http://www.vbox7.com/play:c3472f7030

Аз го глътнах на плажа преди две седмици, но не съм възхитена.
Нищо страшно, обикновено криминале, даже финалът ме разочарова донякъде 

deadface, благодаря ти

Кориците са страшни просто!!!
Имената на героите на сем. Карвър са обърнати обаче в двете книги - в Отчаяние имената на децата са имената на родителите Карвър...

Той е на човека, създал "Кошмари на Елм стрийт", "Хълмовете имат очи", "The Serpent and the Rainbow", "Писък" и "Шокър" За съжаление последните му филми (включително този) не са толкова добри. Мисля, че те е впечатлил просто защото не си гледал достатъчно добри ужаси :р

Не е обикновено криминале, трилър е. Според мен е по-добър от предходните 3 трилъра, които издаде Колибри - "Съпругът", "Сърцето ти принадлежи на мен" и "Добрият".

Ей "Шокър" какъв филм е само  ! deadface, къде ме върна само с това заглавие.
Като се замисля, (не че съм гледала много), но май наистина не се правят толкова добри неща в жанра последните години. Не го твърдя със сигурност, защото и не следя новите заглавия така, както го правех в студентските си години например.

Започнах "1922" от Злият мрак. Още съм в началото, та отзиви - по натам.

deadface освен тези филми, които изброи пропусна и "Последната къща вляво", той също е класика. А по въпроса, колко (като количество) и колко добри страшни филми съм гледал... просто не знаеш с кого говориш   Гледал съм наистина много филми на ужасите и не само новите боклуци, а и старите класики, от които наистина след това да не можеш да заспиш. Уес Крейвън е майстор в това да създава страх, от който да те побият тръпки. "Писък" и "Кошмари на улица Елм" (всичките части, които е правил) за мен са едни от най-добрите му филми, макар че във "Писък 4" имаше разочароващи сцени, които наблягаха на бруталността, (както в момента е "модерно"), а не толкова на страшните части. По въпроса за "Изкормвачът", макар, че е нов, той е един наистина добър, страшен и на моменти стряскащ филм. Единствените забележки, които имам към него са, че някои части са били отрязани от самия филм, а са включени в трейлара и Уес трябва да поработи над нощното си осветление   Предвид това, че филмът е бил на 3D имаше прекалено тъмни моменти, които на 3D биха създали проблем да се разбере, какво точно се случва. И въпреки това за мен този филм си остава един от най-добрите, които съм гледал и едва ли някога ще си променя мнението. Впечатли ме с много неща: оригинална история, добре подбран актьорски състав и т.н.

Кажи моля те качествени филми на ужасите, че много бози, много нещо в този жанр - гледат ми се наистина добри филми  

На мен пък откъсите на "Ускорение" ми допаднаха и ми се стори интересна книгата.
В момента чета "Замъкът на шапкаря" и засега ме грабва...

Виж сега, целта ми не беше да те засегна. Просто представите ни за много изгледани филми на ужаса се разминават. Ти си на не повече от 16, ако не ме лъже паметта; аз съм на два пъти по толкова. И (нещо, което няма как да знаеш) хорърът е голямата ми страст. Не само в литературата, но и в киното. Гледам всеки ден по 1-2-3 филма, стига да имам достатъчно свободно време; от тях единият задължително е хорър. Спомням си, че като тийнейджър изгледах за едно лято над 300 ужаса на видеокасети (: Сега гледам по-малко, но подбирам по-внимателно. Търся по-нетрадиционни и оригинални сюжети, необичайна визия. И често ги откривам в европейското и азиатското кино, което много хора пренебрегват. Вече съм изгледал хиляди хоръри и новите заглавия рядко ме впечатляват. Това, което за теб е оригинална история, за мен е клиширан и познат до болка сюжет. Да, филмът е добре заснет, но за 25 милиона можеше да изглежда още по-добре. А актьорската игра не блести с нищо особено.
"Последната къща вляво" го пропуснах умишлено, защото никога не съм го харесвал особено. Римейкът, който излезе през 2009, е по-добър. И други известни негови филми пропуснах, ако забеляза.
В "Писък 4" няма разочароващи сцени - целият филм е едно пълно разочарование. Чак ме е срам, че е на Крейвън.
Пак повтарям, целта ми не е да те засегна - просто нямаш добра база за сравнение, защото не си гледал достатъчно много хоръри.


Ето ти няколко добри заглавия сред по-новите филми (след 1999-та) - High Tension / Haute tension, Eden Lake, Ils / Them, The Girl Next Door (2007), The Descent, Tears of Kali, A l'interieur (Inside), They (2002), The Ruins, Ginger Snaps 1-3, Ravenous, Calvaire / The Ordeal, Silent Hill (2006), Uzumaki, The Devil's Chair, The Children (2008), Dagon (2001), Mirrors (2008), 30 Days of Night, [REC], Dead Silence (2007), A Tale of Two Sisters (2003) и римейкът The Uninvited (2009), Pulse (2001), The Grudge, The Ring, Shutter (2004), Living Hell (2008), Beyond Re-Animator (2003), Dawn of the Dead (2004), 28 Days Later (2002), Slither (2006), Mother of Tears (2007), The Woods (2006), Saw (2004), Dead Birds (2004), Wrong Turn (2003), The Omen (2006), The Hills Have Eyes (2006), The Texas Chainsaw Massacre (2003), Cabin Fever, Frontier(s) (2007), Cold Prey (2006), Session 9 (2001), I Saw The Devil (2010), The Last House on the Left (2009), Dead End (2003), The Haunting in Connecticut (2009), Rogue (2007), Jeepers Creepers (2001), Shrooms (2007), The Invasion (2007), Bug (2006), Splinter (2008), Creep (2004), Cube 2: Hypercube, All the Boys Love Mandy Lane (2006), Let the Right One In (2008) и Let Me In (2010), Willard (2003), The Crazies (2010), Wolf Creek (2005), Pandorum, Trick 'r Treat, Shallow Ground (2004), The Orphanage (2007), Case 39, The Thaw (2009), Orphan (2009)... Изгледай тези (които не си) и ще ти препоръчам още, че сега не ми се мисли повече.

deadface, "Jeepers Creepers" наистина ли си струва?   Бях гледала трейлъра преди доста време и не ми се стори като нещо особено интересно или оригинално.  

Съжалявам, че всичко, което написах излезе, като цитат. Нещо обърках.  Jeepers Creepers си струва... до някъде.

Ъх, извинявай, че се намесвам, обаче дебатът, който водиш е глупав и безсмислен. Няма как да знаеш дали е гледал два пъти повече филми от теб или не, най-малко ТИ не знаеш колко точно филми е гледал deaface и обратното.  

Да, фенче, знам, че имаме различни представи за добър филм - разбрах го още като прочетох възторжения ти коментар за Transformers: Dark of the Moon (2011). Само не разбрах - като си гледал толкова много хоръри (поне колкото мен, а навярно и повече), как си пропуснал ужасите с растения? Ето ти малко да наваксаш, че се чувствам неудобно:

The Woman Eater (1958) - http://youtu.be/edBLhIS1MMM
The Little Shop of Horrors (1960) - http://youtu.be/amlXKaqk2jg
Day of the Triffids (1962) - http://youtu.be/dplyZQeR3Vc
Dr. Terror's House of Horrors (1965) - http://youtu.be/0HKpcirv9oA
The Navy vs. the Night Monsters (1966) - http://youtu.be/9fX3dcYw440
Matango / Attack of the Mushroom People (1963) - http://youtu.be/sVyRYjJoZfc
Garden of Death / Seeds of Evil (1975)
Attack of the Killer Tomatoes! (1978) - http://youtu.be/ebfLWAB8bY4
Adela jeste nevecerela / Dinner for Adela (1978) - http://youtu.be/0iDVmCC2O3Q
Day of the Triffids (1981)  /сериала на BBC/- - http://youtu.be/7FtGLdBtwzI
The Little Shop of Horrors (1986) - http://youtu.be/BGRN39oifsE  http://youtu.be/bLO7IxKwruc  
The Guardian (1990) - http://youtu.be/82KumGo9am8
Day of the Triffids (2009)
The Seeds Of Doom - еп. от 13 сезон на Doctor Who (оригиналния сериал) - http://youtu.be/KV_WYrZTtpw

Да не забравяме дърветата-изнасилвачи от Злите мъртви и човекът-растение от Creepshow  

Наясно съм с това, все пак той е много по-голям нормално е да е гледал повече филми, но ако той е гледал 300 филма за едно лято, то аз ще съм гледал 220. deadface мерси за филмите, вероятно ще ги гледам, но все пак говорим за филми, а не за сериали и това че е имало един човек-растение в Creepshow не значи че целият филм се върти около него, както във "Руините" (и все пак не искам да споря по този въпрос, защото този филм и "Злите мъртви" и още 2-3 които си споменал във другите си коментари са ми от най-ранно детство, когато не си спомням точно до последният детайл, какво точно съм гледал). Повечето филми за растения, които си написал наистина съм ги пропуснал, но е нормално, все пак са толкова стари.  И НИКОГА  НЕ съм казвал, че съм гледал повече филми от теб или колкото теб, може би грешно сме се разбрали или по-точно грешно си разбрал коментара ми. Въпреки това ти благодаря за иронията (както аз я разбирам) в последното ти изречение преди да ми препоръчаш филми от "неудобство".