!Последните няколко епизода на БП пораждат доста горчиви чувства в мен. Когато човек гледа поредна серия от някакъв филм, дори и да има абсурдни ситуации, си казва, че до финала нещата ще се подредят. Но в нашия случай - почти всеки последен епизод ми носи разочарование. Бих искала в този филм да имаше повече романтика, повече любов, повече красиви сцени. Горчивината, лошите човешки страни взеха превес. Като, че ли бяха основни и като събития, и като фон. Много рядко се случваше някой да се пошегува - дори закачките на Яман с Дилара за късмета, с който са родени, дори вкарания Игор и Федат бей - не успяха за приглушат поне за миг - омразата, чувството, че някой непрекъснато прави нещо лошо и никой не му търси сметка и така си вървят нещата до последно. И смъртта на Кара, и отвличането на Ферайе, и узнаването за лъжата и осиновяването на Топрак - това не са дребни неща - направиха ги нескопосано, недовършено, дори бих казала - ни в клин, ни в ръкав. От 31 епизода имаше нямаше един цял целеничък, в който да има само радост. Защо започвам да връщам назад изговорени вече неща. Защото не знам как ще ме накарат да повярвам в щастието на Ферайе, в истината, че Топрак е променил отношението си към Ферайе, как Захиде ще подтисне тази омраза, за да прегърне Ферайе? Смъртта ли е единственият изход, за да се реши дадена ситуация - самоубийството на Кевсер и убийството на Сервет/от фрагмана/. Много е тъжно, за да може после в дома на Яман да се възцари веселието, радостта, че най-после са заедно. Казват, че времето лекува. Може ли някой да заеме мястото на Кевсер в сърцето на Захиде? Ще може ли тя да се оттърси от мисълта, която влива отрова във вените й, че Ферайе е причина за всички нещастия в дома й. Неджип отправи толкова тежки думи на гроба на Кевсер - как ще си простят? Тъжно е, тежко е. Толкова омраза, пошлост, интриганство, егоизъм, несправедливост, не може да се изтрие с десет минути прегръдки. Радвам се, че Ферайе е бременна, но искам да я видя по-дълго с Яман и Топрак. Искам да видя и техните лица отпуснати, спокойни и ведри. Искам да ги видя далеч от дома на Яман, от братята му, поели съвсем нов и различен живот. Дали ще ни дадат този шанс сценаристите - не знам?! Може само да загатнат с няколко щастливи мига.
Колкото до играта на актьорите - за мен беше удоволствие, музиката на филма е уникална, а чувството, че гледам Берг - неповторимо. Въпреки всичко, което посочих, за мен БП ще си остане един вълнуващ филм, който следях с нетърпение.


,АКО Е ТАКА,МНОГО ЩЕ СЪМ РАЗОЧАРОВАНА
Гаден, гладен, кръвожаден вампир
Очите му светеха... Имах чувството, че всеки момент ще я захапе и ще и изпие кръвта

