47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

Снежи, да ти е жива и здрава рожденичката!

Честит Празник на останалите!

Аз не уча целенасочено детето на българската азбука, притеснявам се да не му стане много объркано, но все пак познава някои български букви. Става основно, когато му чета приказки и той ме пита коя е дадена буква и аз му обяснявам.
В началото след като тръгна на градина тук понякога съм го заговаряла на френски за да видя доколко ме разбира, но той също се сърдеше и не искаше да му говоря така. После явно понаучи езиците, поотпусна се и сега на играчките си понякога им говори на английски (сменихме квартала и градината и сега в по-англофонска среда). Аз нямам проблем с това, важното е,че с нас говори на български и нивото му за момента ме задоволява, освен това разчитам и на ваканциите, коите ще прекарва в Бг след някоя и друга година.

Bruni  Аз мисля, че всеки случай е индивидуален и от болницата не са искали да ти дадт тази информация наи- вероятно за това. Например в моя случай гинеколога ме попита каква е причината за секциото, а именно защото бебето беше седалищно и не се обърна до последно така реших, че ще раждам секцио, но беше и в БГ. А в момента нямам никакви показания за секцио и  гинеколога си ме убеждаваше да раждам натурално, но  аз знам че имам право на избор след първо секцио и си настоявах. Никой не може да откаже при това положение.  Ако имаш гинеколог наи-добре с него да уточниш тези подробности, но ако не в болницата като отидеш да раждаш ще ти дадат да подпишеш един документ информирано съгласие т.е, че си съгласна примерно на секцио или естествено раждане и съответно, че си запозната с рисковете и всъщност тогава можеш да откажеш натуралното раждане, но това е разбира се в случай на спешност, за плановото  се уточнява предварително.

Аз съм против обременяването на детската психика и мозък с неща които най-вероятно няма да влязат в употреба, като напраимер писането и четенето на Бг език...Ако един език не се практикува писменно и говоримо, той се забравя. Ако искаме децата ни да пишат и четат на Бг език, означава да го правим ежедневно...при всички останали занимания които имат/ще имат за в бъдеще го намирам за допулнително натоварване.
И разбира се за да ме опровергае в моите сериозни убеждения, моят син научи Бг азбука и се опитва да чете на БГ, но аз лично нямам никакво участие в това му начинание. Баба му казва, че той пита и се интересува и тя му казва, но аз умишлено не бих се напънала да го уча.

Както и всичко друго всичко си зависи от детето, но толкова анагжиран ще бъде в училище и след училище, че аз съзнателно не бих го насърчавала да се учи и на бг писмо и четмо. 
Алекс говори Бг език много правилно защото никога ( освен за 4м) не е посещавал детска градина, т.е гледан е изключително в къщи а у нас се говори само на БГ. Английският го изучи от 4м на градина плус ТВ. С децата говори само на английски, когато си играе сам също, но с нас говори на БГ. Няма проблемии да превключи на английски ако сме навън.

Благодаря ви много за поздравленията за порасналото ми момиченце   Пожелавам ви да си имате добри, разумни и отговорни деца, като моето! Да ми е жива и здрава, много ми е добро детето и е гордостта на мама  
За четенето и писането на български - Деси я учих още като беше на 4-5 години. За съжаление по тази причина й беше много трудно в началото в училище - използваше и двете азбуки, просто пишеше която буква й е по-удобна. Голям зор видяхме и аз и тя, докато се научи, че в училище се ползва само латиницата. Все още може и да чете и да пише на български, но допуска грешки. Има огромно желание да ми чете на глас, но аз нямам търпение да я слушам и поправям.
Слава също проявява интерес към писането и знае да пише няколко думички, но не смятам за сега да я уча на повече. Искам да придобие една стабилна основа на английски, пък писмения български ще го мислим по-нататък.
За сега и двете ми деца са много добре с говоримия български, но аз не допускам да говорят английски в къщи. Понякога, когато си играят, минават на английски, но правя забележка и се "поправят". Слава ми излиза с номера "Мамо, ми те моите понита не знаят български и аз за това им говоря на английски"  
Забелязала съм, че научават нови думи, гледайки филмчета на български и за това в последно време им пускам такива. Днес Слава ме изненада с нова дума - вечеряме, тя се навежда над чинията, притваря очи и казва "Ммммм, как ухае". Та вече знаем и думичката "ухае" благодарение на филмчето за пчеличката Мая.

И аз се питам понякога колко ще им е нужен българския за напред. Но в момента нагласата ми е, че трябва да се комуникира с родата, искам и да си ги водя редовно в БГ /в момента заради близките, после няма сигурно да е толкова често - но много ми се иска когато вече са големи да ги разходя из България да видят природата и да почувстват корените си/. Езика е богатство /са казали/, а пък аз смятам, че е направо престъпление да не го предам на децата си. Тук има много хора, чиито родители са от различни страни и са ми казвали със съжаление, че не знаят езика на родителите си и никога не са посещавали страната им.
 

На мен пък ми е странен въпроса "колко ще им е нужен българският език"...
Ако искат да си говорят с мен ще им е нужен определено. Не че не мога да говоря и френски, и английски, но нали затова се казва "майчин език".
Другото ми съображение е пример, който имам в лицето на зълва ми - тя живее в Холандия, мъжът й е холандец и те си говорят помежду си съответно на холандски. Синът й не говори български изобщо, не знам и доколко разбира...вярно,че ситуацията е различна, но аз лично не бих допуснала детето ми да не може да се разбира с баба си и дядо си, братовчедите си и т.н. И знам,че е въпрос на добра воля от нейна страна да го научи, защото пък тук имам друг пример - моя колежка, родена тук, но от семейство на португалски имигранти, мъжът й е чилиец. Тя говори на малката само на португалски, той само на испански, а тя в градината говори на френски. Детето е вече ученичка с три говорими езика и без това видимо да й се е отразило негативно.

kambanka 2304, нека си го кажем направо, децата ако не се завърнат в БГ или ако нямат желание за постоянна връзка, езика ще го забравят. Главната причина да го научат сме ние и желанието ни за това, след време ще остане само тяхното желание. Тъй че зависи от нас да им дадем възможност да го научат и от тях дали ще го запазят. Тъй че "колко ще им е нужен" и дали ще го ползват остава тяхна инициатива.

Интересна дискусия за необходимостта от българският език. Инициативата трябва да е от нас, постоянството пак от нас (лично мнение), практиката пак от нас. Един език е богатство, независимо кой. Това като в Куебек да не учат английски, че може цял живот пак в Куебек да си останат. Или англо-говорящите страни да неучат немски или френски или някой друг език. Е, един колега който е канадец (но не култивиран), от Куебек, с перфектен френски, английски, мандарин, испански и мисля че 5ти език знаеше. Шефката ми е от смесен брак на поляк и канадка. Съжалява, че навремето баща и не е настоявал да научи полски.

Българският е прекрасен и много богат език (винаги съм казвала, че английският пасти да яде с речникова бедност). В крайна сметка Кирилицата е изобретение на Кирил и Методий и няколко народа пишат на тази азбука, та остава собствените си деца да не се опитаме и настоим да научат. За мен е въпрос и на гордост и на корен. Ех, може да не е перфектно, но е по-добре от нищо.

Дори днес гледах новините по БНТ и настръхнах като чух химна за Кирил и Методий, и нахлуха детски спомени. Жалко, че нашите деца няма да имат подобни.

kambanka 2304, то португалски и испански не са чак толкова различни доколкото знам. Само където единият шъшка повече от другият.

Ще ми е интересно Татикмом да каже каква е тяхната ситуация с езиците 

Точно в нашия случай това не е вярно.
Досега всичко, което е научила, си е нейна инициатива- цветове, цифри, букви, да брои и смята, да чете и пише...Стихчета и песнички не знае да рецитира, обаче.
Никога не съм я насилвала да учи нещо, защото аз така съм сметнала и защото трябва.
Та инициативата я изяснихме, постоянство мисля става ясно, че няма как да поддържам, ако няма интерес и желание. Остава практиката и каквото можем, ще предоставим като знания по български.

И се съмнявам, че някога ще забрави българския.

Португалсият е по-близо до френския. Аз лично не им разбирам много. При положение, че съм учила и испански и френски.

Дензъл, прекрасен пост и напълно подкрепям написаното от теб. И аз като чуя химна на България настръхвам и си спомням за моето детство, което беше изпълнено с много игра навън и спокойствие..нещо, което моето дете сега го няма и няма как да разбере. Но ме радва, че той е още малък и пита за България, дори ме накара вчера да му нарисувам карта как се стига до България. Гледахме с него наскоро едно документално филмче за красотите на България и той беше впечатлен от красотата на нашата страна. Според мен много зависи от родителите, най-вече майката да предаде тази любов на детето. Ако в семейството не се коментират такива въпроси или ако самите българи оплюват България(не се очудвайте има такива) няма как детето да иска да учи език. Иначе моят син ходи на градина и сега в училище, но вечер винаги иска и приказка на български език, което мен ме радва. Също гледа от компютъра детски филмчета на бг. език. За сега с писане и четене няма как да стане, но мине ли втори клас, ако има желание ще го уча. За майките, които работят и не им остава време остава тази задача на бабите. За мен животът е толкова непредсказуем. Един ден си тука, а утре може всеки от нас да се върне в Бг. Няма сигурни неща. Нека да не забрвяме, че всички сме българи и за да се запазим като народ, трябва да съхраняваме нашите традиции и култура. В тази връзка в нашето семейство се празнуват само бг. празници. Уважавам канадците-като хелоин например, но не ги празнуваме. Имам толкова много неща да му предам, които и той ще предава в поколенията. Например за 1-ви март направих на всички деца от тяхната група мартенички(плетохме ги заедно със синът ми) и също занесох на англ. език материали за този празник и неговото значение. Учителят и децата бяха положително впечатлени. Оказа се, че нашият учител е от смесен брак между канадка и баща украинец. Не знаеше и дума на украински, каза че в неговото семейство се е говорило само на англ..и ми каза, че сега осъзнава, че му е много мъчно и ме подкрепя да говоря на синът ми на български. В нашата група имаме доста китайци и корейци. Те държат децата им да им говорят техния език и да знаят за тяхната култура. Записват  ги по училища, събират се в групи, църкви и т.н. за да запазят традициите си. Може би, затова такива народи успяват да се съхранят като нация, толкова дълги години и се подкрепят.

Аз рядко си позволявам да се включвам в дискусиите за езика говоренето и писането защото ние сме много назад - имаме си и обективните и субективните фактори за това, но реално изоставаме ..  може да броим на 4 години до 100, на 3 пък спелувахме перфектно, но езиково сме назад спрямо връстниците си. Така че за сега ще го оставя да се бори с английския и френския. Интересното за мен е, че той дръпва с българския не докато някоя баба или дядо е на гости а веднага след това - има някакво закъснение - определено се дължи на присъствието им, но се проявява по-късно. За мен ще е достатъчно да се научи да говори сносно на български писането и четенето са екстри, които ако има желание да усвои аз ще помагам, но иначе едва ли ще го напъвам много - реално няма много хора в бг, с които да общува (или да държа да общува) и това също е определящо - приличен говорим български ще му е пре-достатъчен.
А всъщност исках като страничен наблюдател да кажа че съм впечатлена силно от Тарик, който се справя прекрасно за възрастта си на 4 езика - доколко се дължи на усилията на близките му не мога да кажа, но е факт че му вървят езиците и не трябва да пропуска тази възможност.

Сега се сетих за една позната китайка, мъжът и е виетнамец. Детето учи с моя син в английски прискул три пъти в седмицата, в събота ходи на китайски, в неделя на виетнамски.


И аз така мисля, но това смятам е до време, после са достатъчно големи да си взимат сами решения /не че те умишлено ще го забравят, но език, който не се практикува се забравя/. Аз едно време много обичах руския /особено поезията/ до 7-ми клас го учих и после край, та не знам дали нашите ако са ме натискали съм щяла да не го забравя или просто сама съм си виновна. Приемам, че си е моя вината, но факта е, че не съм си го подържала и сега е загубен за мен /това че знам малко и че разбирам малко като говорят не го броя/.
Интересно къде е границата - ако примерно учиш език до към 20 години и си го практикуваш сигурно няма лесно да го забравиш.

Интересно е и как ще накараш тинейджър роден, израсъл и живял тук да чете книги на български и да пише /на кой ли, какво ли/.   Това тепърва ще го мисля. Освен това смятам и че момичетата по биха се навили и би им било интересно да четат българска поезия и т.н., ама моите като са момчета, някак ми е трудно да си ги представя като станат на 16 години да седнат да четат книга на български.   Та от тази гледна точка се чудя какво го няма на английски, та биха предпочели да четат на български; дали ще има български автори, които да им спечелят вниманието; и аджеба на кой и какво ще пишат на български  

Вери, вие сте изключение.  

Малките деца често задават въпроси и са любознателни, което е добре. Аз обаче чувствам, че няма как да му предам в Канада моята любов към България /явно не е толкова голяма или не знам как да го направя/. Явно проблема си е в мен.

А, не ща да сме изключение. 
Както някой някъде из форумчето писа наскоро: била съм се мислила за свръхчовек...

По-скоро явно това е ключа:

Я, форума не спял. Какво правите по нощите?

Аз пък искам да съм такова изключение, ама никой не ме пита.