Куче или котка

Алергиите са различни видове и ако имаш една, това не означава че ще имаш и друга. Алергията към прах е отделно нещо и не предпоставя алергия и към котки/кучета. Дори и алергията към котки е съвсем отделна от алергията към кучета, и ако имаш едната не означава че ще имаш и другата. Освен това алергиите могат да се появят изневиделица в иначе здрав човек, на всякаква възраст. Така че това се доказва само с тест или контакт с котката/кучето, не с дедуктивни размишления на базата на други алергии.

Какво, по дяволите, е това 
По темата- съвет не мога да дам. Винаги съм мислела, че животното трябва да те познае, а и ти него. Котка, ама персийска, или куче, ама чихуахуа- интересна дилема...

Куче,само да не е мъжки кокер . И моята дъщеря е на 12 ,купихме го за нея и за 5 години два пъти го е извела и нахранила.

Израснала съм с куче ( дакел ), в момента имам котка. Определено кучето изисква много повече грижи и внимание, но пък е незаменима компания, особено за дете.

Като горда притежателка на мини-зоопарк  , включващ: златна рибка, 2 котки, 2 кучета, 6 декоративни зайчета и 9 свободни кокошки, категорично казвам, че за домашно животно и то в апартамент - най-подходяща е котката. Хигиенните навици са им вродени и буквално за секунди се научава кое, къде и кога да прави у дома. Единствените минуси за дома са раздраните тапети /няма спасение до 2-та годинка на котето, ама това и за човешките бебета важи, а животинка вкъщи трябва да с взема точно все едо човек взема детенце и да си носи всички отговорности/ и отмъстителността /ако някой я нарани или нещо подобно, винаги ще намери момент, в който неочаквано да нападне и да си отмъсти, но пък в това отношение собствениците трябва да опознаят характера на писаната и да знаят как да я разсеят, когато тръгне да отмъщава/.
За другите животни: рибките - искат много чистене, осветление, топлене или охлаждане, редовно хранене и не можеш да ги пипнеш. Кучетата - винаги съм искала пинчер, но котето си дойде вкъщи само точно 1 седмица преди да се обзаведем с пинчер в апартамента. Опитът ми е с големи кучета - едното е боксер и е страхотен, умен, внимателен, чист, куче-мечта, но твърде голям и страшен на пръв поглед и е тромав с децата /т.е. спокойно може да ги бутне, събори, настъпи и др., опитвайки се да ги обгрижва като кученца/; другият е още бебе-каракачанка, но е абсолютен лигльо, глупчо, мърльо /способен е да яде и ака на едно и също място, а огромната козина е трудна за поддържане/ и т.н. Зайчетата - с една дума - миришат. Кокошки - не стават за апартамент.

 Никакво животно не е подходящо за апартамент, но ако трябва да избирам по-малкото зло това би било котка.

Не съм съгласна, далеч не всички котки са такива. Зависи от характера и възпитанието. Особено пък "няма спасение до 2-та годинка на котето" - първо това не е даденост че ще се случи, и второ, има спасение. Трябва да се предостави достатъчно позволено пространство за драскане и котката да се научи да драска там, така ще има "отдушник" и няма да драска къде да е. Отмъстителността също е индивидуално качество, не знам защо хората приемат че котките по принцип са студени и отмъстителни същества  Има прекалено примери на обратното (включително мои лични) за да се отрече толкова категорично че котките непременно са такива.

Аз гласувах и за двете, макар да не бих взела дребна порода куче. Ама като се замисля за апартамент--знам ли 

Котката се научава още от малка да си драска на едно място. Нашият котарак е на годинка и се разчесва само на катерушката си. Не знам как се научи, не сме се и опитвали даже.

Възможно е и да сте права, но наистина си зависи от животното.
Нашата маца - колкото е чиста, кротка, тиха и мила, толкова мрази тапетите на коридора /никъде другаде не й пречат и не ги закача, но тези са текстилни и упорито пробва да ги сваля, когато никой не я гледа, заради което скоро ще ги сменяме с латекс; дадохме й алтернативи достатъчно - и дървено трупче, и играчка-острило за нокти, и играчка от зебло, и аз упорито й показвах как да дере въпросните алтернативи, но не/.
За отмъстителността - пак си зависи. Нашата маца си връща само на едната ни дъщеря, но и щерката много я тормози. После мацата отива и се извинява, а щерката й прощава. Под "отмъщава" вкъщи разбираме да скочи изведнъж срещу нея и да я стресне най-неочаквано, но съм ходила в къщи, където котките опикават обувките на нежеланите гости. А големият ни котарак може и на фльонга да го вържеш, а той няма да реагира, а само ще се гуши и гали, пък двете котки са баща и дъщеря...
И аз казвам, че е възможно да се случи, като минус. Не твърдя, че винаги е така. Писан /таткото/ нито дере стени и мебели, нито маркира. Но има и разлика между възрастен мъжки котарак и малка вироглава женска котка, която сигурно скоро и ще се разгони.

Имах котарак, сега имаме куче ( бяха две). Предпочитам кучетата.

Точно така, много индивидуални са пакостите. Предишният ти пост просто представяше нещата все едно "няма спасение" при всички положения, и котката непременно ще дере и отмъщава.

Между другото, не мисля че описаното от теб скачане изведнъж срещу дъщеря ти е отмъщение. Това е вид игра. Котките много обичат да "нападат" из засада на игра - чакат кротичко и изведнъж скачат, съответно изкарват акъла на човека но не нападат истински. Някои котки само скачат и после невинно отминават, някои се закачат да играят, където съответно играта може да бъде по-нежна или по-груба, и т.н. Истински враждебното, отмъстително поведение е различно и обикновено идва с предупреждение - съскане, свити назад уши и т.н.

Ние сме го приели за отмъщение, защото прилага подобни методи само след по-груба игра от щерката или ако се е наложило да се скара на мацата.
Но може и тя да го приема за закачка, въпреки че нормалните й закачки са съвсем от друг тип.
А да хъска, съска и т.н. съм я виждала само веднъж, когато малкото куче се наложи да остане 3 дни в апартамента и тя ходеше да го плаши.
А относно първия пост - честно казано, това си ми беше мнението за котките /т.е. че са пакостници със собствено мнение/, преди да вземем ТиСи у дома. Сега знам, че може да са странни същества, но дават неимоверно много обич, нежност и топлина на цялото семейство и на дома, в който живеят.

Отбелязах котка, но като си спомня какви проблеми имах с моята котка . Куче не съм гледала вътре.

Куче, то е малко и не пуска толкова косми колкото персийката!

Напротив - алергиите към котки се определят от себума, който отделя животното. Всъщност редки са точно онези породи, които отделят малко себум, и точно те се препоръчват за хора, които са предразположени към алергии, но все още нямат алергия към котка или тя е слабо изразена.
По второто изречение - алергиите имат склонноста да се разпрострират, т.е. ако имаш алергия към домашен прах и още нещо, е въпрос на време да увеличиш дразнителите. Това, което може да направи човек, е да контролира и задържа, доколкото може 

Както казах, имам алергична съм към доста неща, наясно съм, че с времето техният брой само ще се увеличава. Срещам се с алерголожката два пъти годишно и съм подготвена за това, което ме чака. Също така още с вземането на кучето и котката съм помислила за резервни варианти, при които те няма да бъдат ощетени. В момента контролирам доста от проблемните неща, но съм наясно, че едва ли ще бъде вечно така.