Куче или котка

Кученце 
Котките са своенравни същества и аз лично им нямам доверие при съжителство с малки деца.

To не може да им се има вяра и при съжителство с големи хора  , толкова е своенравен понякога нашият палавник. Както си се галим и изведнъж ми скача да ме захапе. Луда работа.
А кучето винаги слуша, изпълнява команди, разбира като му се караш.

Кучето, което е обучено. Я се скарай на улично полу-диво куче и да видим дали ще те послуша. 

Виждам, че доста хора обобщават мнение за кучетата и за котките като  цяло базирано на доста ограничени лични наблюдения (от 1 котка --> всички са своенравни). Нормално е всеки да си има лични наблюдения, но не може на базата на толкова ограничена информация да се обобщава с лека ръка за целия животински вид.

Котките не са своенравни, котките просто са животни със силно изразена индивидуалност, т.е. всяка си има характер и чертите им са много по-ярко проявени от на други любимци. Като човек, работещ в приют за животни и на когото минават буквално десетки животни през ръцете всяка седмица го твърдя това, а не като някой, гледал 2-3 котки вкъщи. Има и 15 годишни котки които играят като бесни с топче, има и 6 месечни хлапета които спят постоянно. Могат да са сънливи, мързеливи, гушливи, страхливи, саможиви, агресивни, разговорливи, или от всичко по малко
Моите вкъщи са чудесен пример - братя от едно котило, идентични на външен вид, а по характер - страшно различни. Затова, ако човек има ясна представа какво коте иска, то трябва да се ориентира към вземането на коте на минимум 6 месеца, когато характера вече е почнал ясно да се оформя. Иначе...ето миналата седмица точно ни върнаха една прекрасна маца, Адел, разкошна дългокосместа. Хората са семейство, като жената е прикована на легло през голяма част от времето и са търсили компаньон, котка, която ще се гушка с нея в леглото. Избрали си Адел обаче защото е красавица, като бебе, а не защото характера й е подходящ....И какво се оказва 2 месеца по-късно? Адел няма нищо против да я галят, но не гушлива и не обича да я вдигат и така се оказа пак при нас. Само че ние ще си я вземем обратно, а в БГ в огромен процент от случаите тези животни се оказват на улицата.

Red Velvet скача и те захапва не от злоба или смяна на настроението, а защото е over-stimulated, т.е. от много хубаво Просто не може да контролира емоциите си, за него това е проява на любов.

azaf зайците са едни от най-малко миришещите животинки - при правилно хранене акитата им са много сухи и миризма почти няма. Ако акитата са меки и миризливи, незабавно трябва да се включи повече сено в диетата. Със почистване на клетката веднъж дневно усещам само лек дъх на сено. Урината на НЕкастрираните мъжки обаче мирише много сериозно, ако не ги развъждате и мъжките са за разплод, кастрация ще реши проблема, както и ще направи живота на зай по-комфортен и дълъг. Също съм забелязала че ползването на хартиена постелка вместо дървени стъготини попива по-добре и се чисти по-лесно. Моят зай е научен да ходи само в тоалетната си което допълнително улеснява процеса.

Към авторката на темата: Започнете със дребно аквариумно животно, например хамстер. Ако дъщерята иска животинка, която може да разхожда, препоръчвам заек от породите джудже - холандки клепоух, недерландско джудже например...малки, могат да живеят в клетка само (съобразена с размерите им, правилото е обема на зай да е минимум 1/5 от обема на клетката) но също така лесно се приучават на нагръдник и каишка и могат да се извеждат на разходки. Големия бонус е, че може да го разхождаш ако искаш, а може и не - докато кучето - пек, студ, дъжд, винаги ще трябва да се извежда.
Ако наистина държите да вземете коте или куче, абсолютно задължително спрете се на животно на възраст  1 година, защото характера е оформен и ще можете да прецените дали отговаря на желанията ви. Иначе, базирайки се на предишните мнения, при първата проявя на нежелано поведение най-вероятно ще се откажете от животното, и ако не можете да му намерите приемен дом то ще се озове на улицата. Преди да направите избора си, замислете се че при добро здраве коте или куче ще е с вас поне 15 години и трябва да сте склонни да му дадете дом, любов и подходящи грижи за този доста дълъг период, а също и какъв пример ще дадете на децата си, ако изхвърлите животното при първото неудобство. АКо не можете да поемете такъв сериозен ангажимент - вземете си хамстер, живота им е доста по-кратък.

Имаме и куче, и котка.
http://hphotos-snc4.fbcdn.net/55386_461518931967_629521967_6068833_1867782_o.jpg  
Живеем в къща.

Според мен отг. е котка.
Откъм обгрижване е по-лесно, котката е и с по-богат мисловен свят, правят си живота интересен сами,  силно независими са, няма го това обсебване, което го има при кучето, по-лесно може да бъде оставяна сама, няма нужда да се извежда по Н-пъти на ден, не очакват по цял ден ядене, ядат си в определените моменти и в останалото време не те притесняват и подскачат наоколо.
от друга страна космите са фактор, алергиите също, трябва да се внимава.
Лично за мен котката е животно и си имаме с нея едни такива м/у животински отношения, вс.. е ясно м/у. Кучето обаче 'ми' е малко като човек, дете. Иска грижите на едно дете. Има и емоционалните нужди на едно бебе да е все около теб, отношенията ни са по-различни.
Което е натоварващо, защото тя не е човек, не е бебе да израсте периода на 'залепеност', тя ще си е все такава искаща внимание, игра, гушкане, и най0-вече храна и трябва да си много наясно с какво се захващаш, когато взимаш куче, защото светът е пълен с изоставени, щото на някой му е досадило в един момент ,,,

Това е липса на възпитание, не своенравност на животното. Котките хапят на игра, също както и кучетата, но кучетата биват възпирани от съображения за сигурност и отрано се научават да не хапят когато им скимне, докато на котките им се позволява всякаква свободия. Много хора живеят с убеждението че котка не може да се възпита, затова ги оставят да си правят каквото си искат. Следователно котките си позволяват да хапят и дерат. Не ги подценявайте, не са глупави животните и разбират от забрана и наказание. Хапането е грешка, допусната от стопаните, не лоша черта на котката.

По принцип съм съгласна с MissNellie, с изключение на твърдението че котките имат по-изразени характери от другите животни. Това не е вярно, кучетата също са с ясно изразени различни характери. Просто при котките има две много важни разлики - първо, котките не са социални животни по природа, а са единаци, затова по-трудно свикват на живот в група, по-трудно възприемат правилата на групата и имат по-малко стимул да се впишат в нея. За разлика от тях, кучетата са високо социални животни с вградено усещане и нужда за йерархия, и стимул да следват водача. Затова кучетата се възпитават по-лесно и изглеждат по-послушни, дори и да имат същите лоши черти на характера като "своенравната" котка. И втората голяма разлика е просто вниманието, което хората заделят за възпитание при котките и кучетата. Котките най-често биват оставени на воля, заради гореспоменатото убеждение, затова са просто невъзпитани и необуздани, а не своенравни. Кучетата биват възпитавани в елементарни обноски много по-често от котките, защото ако скачат да хапят всеки срещнат това би бил по-голям проблем отколкото при котка. За съжаление обикновено хората изпускат контрола над котката с извинението че "тя е своенравна" и дори защитават изблиците на агресия с умилителни определения като "тя е независима" или "дисциплината е под нейното достойнство" 

  Котенце.

Ние сме гледали и куче и котка, дори едновременно. Бих препоръчала котка - по-лесно се гледа, самото животно обича чистотата, умни са, самостоятелни...нашето коте слушаше и разбираше команди като кучето, може би защото когато беше малко кучето беше голямо и възпитано и котето се учеше от него...Котката се подчинява доброволно на стопанина нея не можеш да я уплашиш или да и се наложиш както на кучето с контрол и дисциплина...

Има и друг момент - котката може спокойно да стои сама, дори повече й харесва. Когато пътуваме, писаната си остава вкъщи и само веднъж на 1-2 дни моите родители минават да й почистят легенчето, че да не се стиска.
Куче трудно можеш да оставиш само за по-дълго време. Малкият се наложи да остане в апартамента 3 дни, като комшиите казаха, че по цял ден е скимтял и вечер само ходеше по нас, за да не изчезнем.
Кучето винаги си остава бебе/детенце. Котката пък е възраста и самостоятелна почти от началото. Поне това е моето мнение.

   Лошото е, че в апартамент и на кучето и на котката не им е идеално, но все пак... и аз съм обещала котенце, но засега отлагам, защото дълги години съм гледала котки и всички негативи са ми ясни...

Въпрос на предпочитания отново.
Котките не обичат да са сами, колкото и да са саможиви, все пак съм забелязала, че едно е да искат да не им пречиш и да ги закачаш, но едновременно с това търсят човешката "компания".
Оставени дълго сами, стават по-страхливи, по-несигурни. Поне с котката на майка ми беше така. Не знам дали важи за всички котки, разбира се.
Но какъвто и да е домашният любимец, собственикът трябва да го "опознае" добре.
Пускайки съвършенствата на природата вкъщи, предварително трябва да знаем какво да очакваме.
Котките имат своите си настроения, също както хората. Изпадат в депресии, хващат хрема, кихат, кашлят и какво ли не. А за да има човек здрава животинка вкъщи, трябва да е наясно с нормалното й поведение. Писаните са много търпеливи на болка, така че това познаване, е от излючителна важност...

И тук зависи от котката, макар че си по принцип права Нашият е като куче, изключително социален и много привързан към нас. Всяко отсъствие го хвърля в депресия, а ако е за повече от уикенд направо изпадам в тих ужас - прави гладни стачки, ходи тъжен и кисел, макар че майка ми минава всеки ден да го нахрани и да почисти. След последното море (11 дни) го заварих като концлагерист - приличаше на кибритена клечка с очи и мустаци... А на другия ден като тръгнах за работа (мъжът ми вече беше излязъл) милият се хвърли да ме драска и бие пред вратата, макар че иначе е много кротък - явно реши, че пак го оставяме...

   Сериозния проблем с котка е разгонването... Ако е мъжко и кастрирано котето може би е най-подходящо.

Наистина оставането само си зависи от животното. За нашата е по-добре да е сама. Обича моментите с прибирането, защото тогава ни се радва. Обича и по един човек от семейството да е вкъщи или вечер да сме всички заедно, но през деня е по-доволна да е сама. Изпраща ни с голямо удоволствие, когато заминаваме някъде. После пък ни посреща с удоволствие.
Даже след по-дълго наше отсъствие винаги е по-спокойна, понапълняла, всичко е чистичко. Вкъщи е спокойна и кротка.
С разгонването още нямаме опит, но смяната на зъбите беше страшно - скачаше с всичка сила в стената и си удряше главата, за да избие клатещите се.

Смяната на зъбите и на двете ми котки бяха мистерия за мен.
Т.е. толкова много исках да уцеля точния момент и да си запазя зъбче, но така и не разбрах кога и как ги смениха.
Разгонването и при женските не е особено приятно, но пак зависи от котката.
Едната ни котка имаше ужасно разгонване, другата също много шумно преживява нещата, но това е само през деня - иначе стане ли време за сън на човеците и тя си ляга. През нощта почти никога не мяука.
При мъжките единственото по-неприятно нещо е маркирането и миризмата от съответното, може би. Не съм гледала вкъщи мъжки котак и не мога да кажа със сигурност.

Котка.
Имала съм и куче - мини пудел, в момента имам котка, съвсем обикновенна.
Кучетата се гледат по-трудно и трябва да се извеждат на разходка.
Всичко зависи и от характера на животното.
За белите и двете правят, но кучето ми се научи по-бързо да не къса нещата/поне беше додето му ничаха зъби/, за разлика от котето, за което не съм сигурна дали ще се научи да си точи ноктите на непозволени места.
И двете са любвеобилни, но по различен начин.