Януарчета 2008 (тема 125)

Честита Баба Марта, много здраве на Вас и Вашите семейства!!!
Духче, и Кристиян борави с двете си ръце, бях се притеснила преди време, но от детската градина ми казаха, че това било идеалният вариянт. Дано да са прави, но поне се успокоих.
Миналата седмица го водих на зъболекар и му направиха 3 пломби, държа се невероятно добре, бих казала че баща му се държи като малко дете за разлика от Кристиян.
Много ми е хубаво, че в темата има голямо раздвижване, липсвахте ми.
Хубав ден на всички.

Честита Баба Марта и от мен!

Чудя се как може да намират за кусур в децата това, че не могат да рисуват...аз, дето съм дърта жена, ако някое от моите ме накара да му нарисувам нещо и се спичам, щото знам, че ще се изложа.
Никога не успях да се науча, ония пък светлосенки никога не можех да ги видя, камо ли да ги докарам...
Мече, искаше ми се да вярвам, че поне по вашите ширини не рамкират децата...
Валенце, тук съм, но съм толкоз болна и вкисната, че не съм за гледане даже
Като ми стане пролетно ще се появя.

Мече, че не е лесно не е! Сигурна съм, че минаваш през големи тревоги и това е съвсем нормално. Това което установих, че нашите усещания и спомени за детството не са пропорционални на тези на децата ни, те имат други потребности. От това тръгва сложното на родителството, проблемите на децата ни просто са различни, както и справянето с тях. Не знам защо в детските се опитват да слагат децата в калъп и да ги обобщават, за мен всяко е различно, като възможности, емоции, психика. Но вероятно за учителите е по - лесно като ги оценяват по общи признаци. Отново си мисля, че Джулия е доста умно и чувствително дете и протестира срещу нещо, това си е нейния начин. Саши в първата година на детската не хапваше нищо, не искаше вода живееше само на сух хляб и като се прибереше изпиваше по две чаши наведнъж. През нощта се будеше поне по 3-4 пъти за водичка. Сега е по-различно, опозна си групата аз постоянно го питам къде са приятелите му и голяма роля изиграха лелките, те го поеха, хранят го обгрижват го и той се адаптира, спокоен е, посещава детската с желание. Сутрин обаче винаги му давам да си хапне нещо вкъщи и го питам иска ли играчка, приятелче което да си вземе, това са моите трикове. Първата година си измислихме тайна, прошепвахме си на уше че много се обичаме и аз му казвах, че цял ден ще си мисля за него, той го повтаряше и това го успокояваше. Замислям се при момиченцата, кой е по-силния фактор ако е таткото, би могло той да и казва такива тайни техни си неща и да и говори колко добре е при децата в детската, че там ще се научи на нещо ново, ще има приятели. В тази посока си мисля. И задължително родителите, като усетим проблемите трябва да ги решаваме, затова сме, да си гледаме и обгрижваме малките сладки човечета, а те да бъдат щастливи. Знам, че ще се справите с проблема, вероятно е етап, затова не се тревожи, действайте и дано детенце бързо да се отпусне и преодолее тревогите си!

Гаде  

Леиди Фил защо така си го закъсала, вече има слънчице, пролетта чука на вратата, заривай гадните болести!

Искам да Ви питам нещо, тези от Вас на които децата са с набор 2007 на детска, какво знаят за подготвителните групи на 5 годинки? Аз отново съм в дилема какво да правя и да местя ли Саши следващата година да повтори втора група. Говорих с директора на нашето училище, мнението му е, че децата извън набора си винаги някак си вървят по-различно. От детската ми намекнах, че децата които не са в набора си ще си плащат "безплатните учебници". И втората щуротия, че в подготвителната група ако дойдат деца отвън и запълнят набора за по-малките няма да има места! Последното ме вбеси!   В нашата система винаги ли ще е така не знам, съветват те да си запишеш детето а после ти казват, че няма да има място за него.

Това от мен, нещо постовете ми са доста дълги и приключвам, хубав и светъл да е деня Ви!

Откакто Мечето сподели за Джулия, все се чудя дали не постъпвам грешно като не се консултирам и аз с психолог относно поведението на Ивана. Някакси у нас не е прието да търсим съвет и помощ  за тези проблеми. Все си мисля, че тя е просто свръхчувствителна и че всички истерии и нервни кризи се дължат на характера й и са нейния начин да реагира на нещата. И като че ли се страхувам да не й лепнат и на нея някакъв етикет или пък тя самата да не реши, че нещо й има. И тя като Джулия отказва да общува с хора извън най-близкия й кръг, дори с децата на наши семейни приятели, с които се виждаме сравнително често. Да не говорим, че като тръгна на градина, половин година там е "говорила" само с "да", дори и "не" не е казвала. Не че сега ситуацията е много по различна.
Сега съм се зачела в книгата "Твоето компетентно дете" и се опитвам да намеря отговор на въпросите си, но нещата не са толкова лесни. Поне книгата ми отвори очите за много други грешки, които несъзнателно съм правила, уж с най-добри намерения. Изобщо да си родител наистина не е проста работа. Едно висше не стига....

Мирчо, отърси се от скрупулите за психолог, освен да получиш добри насоки и да погледнеш нещата с други очи, според мен нищо лошо няма да доведе от срещата ви.
Аз също в нас имам едно по-трудно разгадаемо дете, което вече няколко пъти съм водила, той толкова харесва психоложката, че все иска да ходим при нея.При нас проблемът идва от ДГ, детските учителки и техният педагогически подход от миналия век, от това че рамкират децата, а моето, вероятно и не само то, не се вписва в техните рамки.
При едно адекватно отношение там, детето е толкова спокойно и щастливо, няма нищо общо с тъжното и ядосано дете, което всеки ден вземам от ДГ.

Ане, тук днес отново е зима, с позволение оставам още малко под юргана

И качвайте снимки за колажа 

Трудно е родителството, но като прочетеш нещо подобно всичко остава зад теб!
Честит осми март и от мен, момичета, майки и жени!


ПИСМО ДО МАМА
Павел Матев

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.

Здравейте момичета и от мен.  Честит празник!!! ( на патерици)
Вале....  разплака ме с това "Писмо..". Сега съм сложила слушалките и слушам гГолямата песен на Емил Димитров....
Какво да ви кажа аз за ...трудните деца.  Като кажа Алекс и това стига, той сякаш е въплъщение на такова дете. Като погледна отстрани детето си никак не му е лесно. Все остава неразбран и в къщи, и в училище, и от малки и от големи.  Няма приятелчета. Не че не иска да има...но някак все остава неразбран от децата. Стои на последния чин в ъгъла на стаята...самичък. Посещавал е няколко различни специалисти и...все същото. Расте в свой собствен, различен свят. Противопоставя се по детски на всичко, което го заобикаля, за всичко, което се изисква от него. Много ни е трудно...
Косето е коренно противоположен на батко си. Ходи подир батко си и само му нарежда "Мама каза това да направим". "Тати иска да онова" ...много е изпълнителен, подреден. А батко му е вечно в хаос и той и всичко около него.

Ане, значи все пак имате право на избор? Така ли да го разбирам?
Днес директорката ме сюрпризира, че по закон в трета група не можело преди навършване на 5 год. Което значи, че септември Миша ще е отново втора група 
Къде да прочета, че имаме вариант да избираме дали да продължи с набор 2007?
Много тъпо така ... Все пак две години е била с една група, едни госпожи..а сега да друго място 

   Ханна, това което правят е направо отвратително.
   Наистина не знам къде да прочетеш, но като цяло, директорката ви, ми се струва, блъфира   Ако има наредба, тя ще е за прием в първа група, която тя отдавна е нарушила. Нека да ти покаже този закон, отнасящ се за 3-та група 
   На твое място бих направила всичко възможно Миша да си продължи с дечицата, с които е сега. След като те тръгнат на училище (там закона май е още по-трудно да се прескочи), Миша може да я пуснеш пак в предучилищна, само че в училището, в което ще учи.

Кате, аз предполагам, че просто има наплив от набор 2007год, които трябва да бъдат записани в задължителната трета-подготвителна група в градината и затова така ни избутва да си върви с набора.
Наистина не знам какво да правя  
Не се натискам много да върви с по-големите, но все пак защо да се мести точно по-средата? Трябваше още тази година да си остане с първа група тогава...
Пък да се повтаря предучилищна в училище - не знам ... аз бях решила направо в първи клас.

Просто ми се искаше аз да избера, а не да ми го налагат и то по никое време ...

p.s. Намерих - Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., в сила от 2003/2004 учебна година, изм. - ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 05.10.2010 г.) (1) Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст.

Най-вероятно не всички директори го спазват, но го имат черно на бяло...

Нещо не схващам... Нали групите в ДГ са четири, като четвъртата е въпросната задължителна предучилищна група? Значи в четвърта група не могат да постъпят деца без да са навършили 5 години... Защо септември Миша да е отново 2-ра група, като съвсем спокойно може да е 3-та? Догодина септември ще тръгне в 4-та задължителна група, като тогава ще е 5-годишна и няма да има проблем... Или може би не смятам правилно...    Предучилищната не се повтаря, тя е или в ДГ, или в училище, но не и на двете места... Реално дечицата ни могат да тръгнат в първи клас на 6 години и 8 месеца или на 7 години и 8 месеца... Първата възраст ми се струва по-разумна и по преценка на родителите децата имат право да постъпят в първи клас преди да са навършили 7 години:

ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА

Чл. 7. (1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(2) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.

stelt77 последната година, в която само 4-та група е подготвителна е сегашната (набора на дъщеря ми 2005) от 2006-ти набор подготвителните, задължителни, предучилищни години са вече две и децата са "задължени" да започнат да учат от 5 годишни (по избор в ДГ или училище).
Т.к. следя темата за бъдещите първокласници, виждам, че има майки, които записват децата си набор 2006 директно от 1-та подготвителна група в 1-ви клас (прескачайки 2-та подготвителна) и така тръгват 1 година по-малки на училище.
От 2016г. по новият закон предучилищанта ще почва от 4 години и ще има вече 3 задължителни, подготвителни години. (Поне така разбрах - там вече не съм следила сериозно).

Ако предучилищните групи са 2 за набор 2008, то се получава някакво противоречие - хем имаме право да запишем децата си от 6 години в първи клас, хем трябва да имаме 2 предучилищни групи, хем нямаме право да ги запишем в трета група преди да навършат 5 години...  

П.С. Докато сме на темата, на каква възраст смятате да запишете децата си в първи клас?

Аз искам да я пусна на 6г9м, но варианта ми е с разрешение на директорката и по усмотрение на учителите, да прескочи сега втора група, при положение че подготвителните ще са две - трета и четвърта. Но незнам дали може да се получи. Иначе ако имах възможността на Ханна да я пратя още от първа група с предния набор, нямаше да се колебая, и да изкара докрай с него.