Януарчета 2008 (тема 125)

Мамо мечка, достатъчно голяма е правилната дума. Аз къде съм си мислела, навремето Ева като не спря да ме пита: "ама колко точно голяма, на 4 ли, на 5-ли, на 6-ли, на 7-ли..." и явно на 8-мата година съм поддала и съм казала ДА, мислейки си, че докато стане на 8, ще забрави. Да ама не, помни диването и сега ми се натяква, че съм обещала и аз се чудя как да се измъкна от ситуацията.

Жорко пък нали ми е мамин глезльо не харесва бакугани и разни такива ... били много страшни, а той явно е пъзльо. Но е луд фен на "Финияс и Фърб". Вечер са се научили да си правят дискотека: "Окачват си едно фенерче на таванските греди, гасят лампите, пускат клипчета с песните от "Финияс и Фърб" и се кълчат двамата, но нас дъртите не ни пускат в стаята  

Пипи, ми ти си още в трудния период ще си повикваш. Аз май от 6 месеца понамалих викането. Но като прекалят с мрънкането пак повишавам глас   Вчера след като 100 пъти повторих нещо накарая се развиках и Жоро дето уж не говори много, го чух как отегчено каза на Ева: "ааайде пак"  

Добре де, а как ги накарвате да направят нещо? Примерно тази вечер сигурно 10 пъти мъжа ми вика баткото през терасата да се прибира, и накрая час по късно слезе и го прибра сам.

Кога се научават да зачитат родителската дума, обещание което са дали?

Това ми се струва най трудната част от родителството.

Какво да кажа....големия е на 8 и още го чакам..... Аз имам чувството, че щом чуе гласът ми просто под съзнателно му падат кипенци на ушите.

стига де...направо ме обезкуражи.

Nivea , наистина ли баткото се разхожда сам? В БГ ли се развива действието?

Ксения също често не зачита родителската дума, даже ме гледа в очите, усмихва се дяволито и продължава да си върши нейната... За обещанията е избирателно паметлива - ако има изгода, помни, ако няма - забравя на секундата 

Амииии.... Ситуацията е следната...Идва Алекс пита ме нещо, което иска (напр. в неподходящ според мен момент да гледа телевизия или да играе на компютъра) и аз казвам НЕ. Той тихичко отива при баща си и без да му каже, че ме е питал и аз съм му отказала, пита него. Той казва добре и отива и си действа по изгодния за него начин.... ми това е редовна картинка, независимо от обяснения, разяснения и т.н. Детето просто прави това, което иска.  А малкия започва да гледа от батко си и също като Ксения се държи.

Всъщност живеем в затворен комплексс охрана, с детска площадка на която има около 10-30 деца само от комплекса, половината поне с родители. След като съм предложила 10 пъти да се прибираме защото братчето трябва да спи вече и плаче и той отказва, аз се качвам и той остава...и после писах вече.

Аз вече промених тактиката. След като успяха да ме докарат до лудост и тримата вкупом и реших че обръщам нова страница. Сега всяко тръшкане, мрънкане, реване и истерясване се наказва зад вратата. Най-често стоят и двете заедно зад вратата, защото не е ясно коя първа е започнала да драчи другата и съответно веднага и е отговорено. На баткото също му подрязах крилата, че нещо съвсем се беше самозабравил. Само претенции има, непрекъснато не е доволен и ме критикува, а същевременно няма никакви задължения и отговорности. Сега съм много доволна, защото започнах да успявам и мислите да си чуя от време навреме. Те ако сега не ги стегна после не на главата ми ще се качат, ами не знам и аз къде.

dama и при нас имаше такъв период в който ако единия откаже, отива и се пробва при другия, обаче вече не минава
Иначе каката е дисциплинирана, изпълнителна...но разсеяна-забравя да ми се обади по телефона, да ми предаде това-онова, но предполагам е нормално за възрастта и
Миша е на моменти...понякога слуша и е изпълнителна(нетипично за нея), а понякога ми образува такива нерви. Като торнадо е-разхвърля играчките, а после като я накарам да си ги прибере започват едни мъки, рев, щяла да се измори, трудно и било сама да ги прибира 
Като цяло е в процес на промяна...не е чак толкова дива вече  или май аз съм и свикнала  .
Ние наказваме седнала на фотьойла без ТВ, без любима играчка. Ако сме обещали нещо-играчка, разходка или нещо друго гледаме да си го изпълним, за да се научи и тя, че трябва да си спазва дадените обещания.

Оооо Дама, аз отдавна съм се научила, искат ли разрешенеие за нещо и откажа, ходя и казвам на таткото какво решение съм взела. Малко е хамалогия, ама иначе съвсем ще загубя авторитет.

Жоро е смотъничак, страхлив и послушен както казах, но Ева се опитва непрекъснато да ми тропа с крак и да ми поставя ултиматоми, което хем намирам за недопустимо, хем си давам сметка, че аз явно съм виновната и допускам някаква грешка.
За пример и двмата знаят, че когато се хранят самостоятелно трябва после да си отсервират сами. Но редовно празните чаши от сок се зарязват на масата и като попитам чии са и защо не са в мивката ...следва едно "уфффф". До тук добре, но напоследък Ева ми отговаря: "Добре ще си я вдигна чашата, но ти ще ми купиш смартфон"  и то с такъв арогантен тон, тон на злата героиня в латиносериал ... че ми иде да я хвана за ръчичка и да я изгоня през вратата - хем да не си отсервира, хем да види как се печелят пари за смартфон.

Дая понякога е много добричка и изпълнителна , казвам нещо, отговора е -"Добре мамо!", най-често когато е изморена е страшен киселок и ми прави всичко на обратно.
Голям проблем с тези дрехи -сутрин за детската.По няколко пъти се връща и иска да облича друго, иска сама да си избира дрехите, аз не позволявам защото прави най-невероятни комбинации от цветове.
Скоро ми беше казала, че от както сестричката се появила не съм и обръщала достатъчно внимание, замислих се над думите и и може би е права.Забелязала съм , че не ме слуша изобщо в дни в които малко се занимавам с нея.

Да не те отчайвам и аз, но големият ми син е на 17год, и мога да кажа, че от скоро има светлина в тунела. Но, минахме по много дълъг период на наказания, лишавания, говорене, убеждаване и т.н. Е, сега се учим на много други неща, не е лесно да си родител.

Миа, много се забавлявам с постовете ти и си я представям Ева с какъв тон поставя ултиматуми и Емо наскоро се научи да поставя условия: "дай ми да гледам филмче, иначе няма да спя" (това снощи). ама като се замисля, нашите разговори с него са поне 50% условни, направи това, иначе няма онова; не прави това, щото иначе еди какво си... постоянно изнудване и пазарене

имам наблюдения, че като крещя по-малко, е по-лесна комуникацията, като се опитвам да решавам проблемите с добро, е по-лесно, само дето не винаги успявам да се контролирам

а за слушането - Емо слуша като Ксения, избирателно и не ми се вярва това да се промени в близките 10-15 години обещанията си ги помни и спазва, интересното е, че често ми обещава да му купя нещо и после се сърди: "ама аз нали ти обещах, че ще ми купиш трансформър"

мече, извинявай, че се меся, ама... помисли още малко за противогрипната ваксина, за тебе как да е, ама на бебето ще навредиш ако го кърмиш. а със сигурност няма да я предпазиш от вируси... на нея щом й се налага от толкова малка да се среща с тях, по-бързо ще изгради имунитет. а и ако се разминават без усложнения, няма проблем... освен нервите, разбира се. нашата хомеопатка каза, че хремите са полезни, защото организмът изхвърля чрез секретите натрупаните токсини и боклуци. за нея сополите не са болест, стига да не водят до усложнения (уши, хрипове).

аз вчера бях на открит урок в детската градина на тема пожарна безопасност. в началото госпожата зададе една гатанка, на която отговорът беше огън. Емо първи се обади с отговор "цвете". после, през целия един час урок, думичка не продума, нито вдигна ръка, нито отговори на някакъв въпрос, въпреки, че следеше за какво става дума. вечерта ми обясни, че по принцип взима участие, но сега не искал, защото трябвало да си пази столчето, защото веселин искал да седне на неговото място (веселин е ново дете и си нямал място). аз се чудя дали това е истинската причина или е твърде чувствителен и се е притеснил, че е сгрешил верно че веселин се буташе с едно друго дете да му седне на стола, ама... не знам, ама нещо не ми харесват възпитателните и обучителните методи, май въобще не знам как се обучават и възпитават 30 деца на 4-5 години... те са толкова различни... според мен трябва много повече индивидуално внимание, което е невъзможно в сегашните условия.

Миличкият Емо., сладур
Дая също е много дейна на откритите уроци, така казват учителките, но тя е е най-голяма в групата.
Нещото което не ми харесва в градината е , че не ги извеждат достатъчно често, уж политиката на градината била постоянно излизане навън/зима, лете, дъжд , сняг/, но това не се отнасяло за най-малките.
Бях чела в "Смелостта да възпитаваш" за ефекта на поощрителните награди , приложих го за известно време и имаше страхотен ефект , за кратко, докато спряха и наградите.Дая си чистеше цялата стая след като знаеше , че в замяна ще получи малък подарък.Мисля да опитам да заместя наградата с четене на книжки/Дая обожава да и се чете/, рисуване заедно с мама , развлекателни игри.

Аз веднъж ходих ненадейно на открит урок по английски, мислех да пропуснем поради много малкото й присъствия, но учителката настоятелно ме покани. По време на урока Моника гледаше в земята, тропаше с крак, малко остана да стане и да си ходи. После си поговорихме - какво е всъщност това "открит урок", защото родителите са били там (тя ме пита защо татко й не бил дошъл). А г-жата по англ. твърди, че с голям интерес и ентусиазъм участва по време на самите часове.

Явно, че и тя се засяга от грешните отговори, защото днес ми каза, как г-жата ги питала кои са прелетните птички. Тя казала "гълъбче" и било грешно.

Пипи, аз да ти кажа, чак не вярвам, че така си подвикваш както го описвам. Помня с какво търпение изчакваше Емо да се "нагласи", за излизане, с облечената Дара в количка 
По това време аз с едно дете си крещях солидно за такива неща.

Мен лично от бременността изглежда са ме хванали някакви добри хормони и нито се карам, нито викам и нещата ни се получават, отношенията ни са по хармонични от всякога...

Нооо, ето че пак е болна Моника и то такава температура не беше вдигала от повече от година, кашля, не може да поспи, притеснено ми е много, ....