Октомврийчето е примерно дете, играе, пее, хапва си пюре!

Благодаря за отговорите, момичета.
Сега да обясня защо питам. Повода е, че в събота ще участвам в предаване на тази тема. Исках да чуя мненията и обясненията ви, защото моите лични наблюдения са върху родители работохолици, авторитарни или зависими родители - просто с такива се е налагало да работя. Знам какво пише по дебелите учебници и книги. А вие сте ми информация директно от източника  . Плюс това сме и в кипежа на нещата  . Моето лично мнение съвпада с това на Рени и Краси - за съжаление не малка част от родителите си търсят оправдания защо децата (детето) им е на заден план. Калинче - основното, което трябва да изградим е чувството за сигурност и увереност, абсолютно си права. Мунка - питах за българите, защото западняците се различават от нас като манталитет, при арабите възпитанието е различно от нашето, при азиатците - да не говорим. Все пак е важно тук при нас какво се случва и какво би следвало да се промени. Затова поставих така въпроса.
Само още 2 реда по темата. Наскоро четох изказване на една "загрижена" майка, цитирам дословно: "Искам някой да научи сина ми да чете книги"    - ставаше дума за ученик от горните класове, да не си помислите, че е първокласник. Кой ли следва да научи детето й да обича книгите?! Ще приключвам, че пак ще подпаля моторетката 
pashic, pozitive -  браво на децата, отлични резултати. стискаме палци и за утре!
tzzzvety - разбира се, че е нормално да протяга към теб ръчички, след като по цял ден е с теб. Няма защо да се обиждат околните. А да си вземат поука 
Наденце -  всичко ще мине добре, не се съмнявам!

Сега да се отчета след консултацията - Смехи е 9 кг и 69 см, а мама се чуди защо я наболяват ръчичките в последно време 

Смехи, да кажеш кое е предаването, да гледаме  Аз из форума постоянно чета за разни майки по градинки дето не си гледали децата, или майки на ученици, които не се интересуват от децата, обаче честно казано, такива не познавам. Вярно, че обкръжението ми е от хора, които съм си подбирала за приятели, но и извън близките ми, пак не мога да кажа, че познавам такива хора. В общи линии, мисля, че си обръщат внимание на децата българите. Като частен случай давам обаче голяма част от бащите в разведени двойки, които наистина не се интересуват.

Влизам да похваля рецептите на Димяни - мляко с ориз и банан днес давах на Мая, омете 150 грама без да се спре  Това за нея си е доста и много се радвам, че го хапна, защото иначе на яденетата, които не са кърма, не приема мляко изобщо и се притеснявах - сега мушна едни 60мл АМ без гък да каже 

Според мене никога не е достатъчно вниманието за децата ни, особено при положение, че работим и сме затрупани с домакински задължения. По-често трябва да зарязваме всичко и да се отдаваме на децата си!

Напълно съгласна!   Децата имат нужда от родителите си, а не баби, съседи и детегледачи!
Пределно ми е ясно, че след година и половина и аз ще съм от родителите, който се прибират гроги, трябва да готвя, чистя, оправям къща и т.н., и т.н., но трябва да имам време и сили за детето си, да се компенсира липсата през деня.
Някой беше писал, че агресията била , защото на такова ставали свидетели децата - просто вече е като омагьосан кръг, защото проблемите в Бг са от дълги години, просто сега се "обират плодовете".
Наистина има загрижени родители, които осъзнават, че децата имат нужда от внимание, разбиране и търпение и те са такива! Но за съжаление са доста по-малко , от нехайните, вечно мрънкащи и нетолеранти майки и бащи.

Честит меджународен ден на сестринството - на всички медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, на всички медици-професионалисти!

Наде, всичко ще мине добре с операцията!

Мен на 11 ме оперираха от сливици. Една седмица не ядях нищо, само по малко вода, на 7-мия ден ми утихна болката и започнах да си хапвам нормално

Смехи, аз мога да ти кажа само личните ми наблюдения, това имах предвид.
Аз имах късмет че майка ми беше учителка и беше повече време в къщи и можеше да ми обръща внимание. Моята работа е мин по 9 часа (1 час обедна почивка) + 1 час пътуване (късметлийка съм), но някой път се налага да работя с по 1-2 отгоре и ми изяждаше всичкото време за детето. Затова не бързам да се връщам на работа. После да си призная аз не се чувствам ок като седя на компютъра в къщи, вместо да си обръщам внимание на детето (както в момента, но да кажем че той ака в момента и няма нужда от мене) и какво ще научи детето ако се опитва да води разговор с родителите си, а те са зяпнали телевизора или са се зомбирали на компа....

Да и аз смятам че българите не обръщат достатъчно внимание на децата си. За мъжа ми на детето щом не плаче нищо не му трябва. Ако плаче то или даваш нещо да яде, или "се лигави". За жалост мисля че много хора смятат като него. Не изпитват нужда от физически контакт с детето си. За мое огромно щастие ще съм на работа, която ще ми позволява да вземам децата си от градина/ясла още в 5 и да им обръщам цялото си внимание след това. За моите родители работата беше на първо място. За тях това беше най-доброто, което могат да направят за мен - да ме осигуряват възможно най-добре. Но от втори клас седях вкъщи по цял ден сама и още от преди това странях от другите хора и деца, та и досега. Необщителна си останах и не обичам много гушканици и лигавщини (освен с децата)

Лирическо отклонение: Да си призная и аз се промених много откак имам малката. Не че не съм обръщала внимание на детето, но правех каквото му харесва (и сега де) и не се опитвах да го "бутам напред"(в най-добрия смисъл, никакви болни амбиции!). Сега предполагам това ще се промени (след още 1-2-3 годинки). Малката изпитвам нужда да я прегръщам 24/7 и да я закрилям 28/10. Когато спи през деня пълни два часа ми липсва и ходя да проверявам да не се събуди без да ме повика. Страхувам се докато с нея поправям всяка малка грешка, която съм направила с малкия, да не направя нови и повече с него Защото времето не стига да отделиш всяка секунда на всяко от децата поотделно и той страда най-много от това

НОВА ТЕМА

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=583333.0

Ще ви чета утре.....