Поредната лекарска идиотщина или как намерих конец в операцията на мъжа ми

Виждам, че темата вече доста се е изместила от първоначалния й замисъл. И понеже ми стана много интересно, се питам- наистина ли има хора, които сериозно вярват, че всички пари, които здравната каса привежда по клинична пътека, отиват в джоба на един лекар? Все пак елементарната логика предполага, че един човек като постъпи в болница, то най-малкото му се правят изследвания, прилагат му се лекарства, поне няколко сестри и санитарки на смени го обслужват, при операции - анестезиолог участва, упойки се прилагат... То колкото и луд да си, в крайна сметка, пак е редно да помислиш за тези неща.

да, да. точно така!
и още - тока, водата, парното, пералнята, стерилизацията, препарати и дезинфектанти и храната и всичко, което се сетите. всичко това е в цената на пътеката.
луда, като няма да кажеш име - значи си ок с тази практика. даже виждам, че си останала доволна.
какво повече има да се жалиш тука, а и да пишеш абсурди!
а аз ще ти кажа, че 800 лв е смешно ниска сума, дори за хонорар за описаните от теб три операции.

3а пореден път се убеждавам, 4е тъпотията на хората няма граници, но 3а това не са виновни никакви лекари! 

Съжалявам, че ви е неприятно да говорите за пари и лекарски труд, но на мен ми се налага да осигурявам тези пари.
Всички ме нападнахте, но не видях да цитирате числа. Колко според вас получава един хирург, че да му се налага да иска пари от пациентите.

Парите си бяха за всяка операция поотделно. Не твърдя, че са ужасно много, просто се радвам че пенсионер като баща ми разполагаше с достатъчно средства, за да си ги позволи.
Не съм ОК с тази практика, а съм принудена да я приема.

А колкото до мен - нямам претенции към лекарските умения, а само към парите, които плащам на здравната каса.

Накарахте ме да се чувствам виновна, че 15 години си внасям всички дължими осигуровки и данъци, пък на всичкото отгоре смея да питам къде отиват и за какво. И се чудя защо трябва допълнително да си заплащам за лекарската услуга и консумативите, храната и болничното бельо и то на ръка.

В края на краищата пък може наистина да съм луда, хайде останете си със здраве

Аз пък намирам теб за смешна.
Не живея само за себе си, виждам моите познати как теглят заеми за да осигурят 800-1000лв. за нужната операция. У дома вчера идва жена, чията дъщеря се нуждаеше спешно от гинекологична операция. Жената се молеше за поне 30лв., защото не можела да плати на доктора и ходеше по съседите да събира пари.

И ако на някои 800лв им се вижда смешна сума, на мен това ми се вижда тъжно и жалко.

       Никой не казва, че си луда.
       Не знам, колко ти си е наложило да платиш за операциите на татко си, но майка ми, която е пенсионерка и преди една година претърпя операция /тумор на едната гърда, с премахването и, химиотерапии, лъчетерапии, остават и още две химиотерапии/...не е заплатено и лев, допълнително от джоба ни. Така, че явно на някои места го има, на други не "доплащането". Затова не искам да споря...

Няма нищо лошо в това да питаш и някои направиха опит да ти обяснят в основни линии за какво се изразходват парите по клинични пътеки. Предполагам, че в здравната каса също може да бъде направено подобно запитване, ако някой прояви интерес.
Това, че си дала пари на ръка на някой лекар, не е регламентирано и законно/ освен ако не е за избор на екип/. Има много здравни заведения и хирурзи, които не рекетират пациентите, затова баща ти би могъл да си направи операциите на друго място. Поне сега няма задължително райониране като едно време и всеки може свободно да избере място, където да се лекува. Освен това бихте могли да се оплачете в здравната каса, или на ръководителя на здравното заведение, че ви искат нерегламентирано пари.

Ще направя опит да Ви обясня отново, въпреки, че вече е направено.
Няма как да бъдат цитирани точни цифри, защото те не са еднакви за всички. За жалост, цитираните от Вас суми са много, много по-големи от реалните.
Хирурзите работят за основна заплата + сума от клиничните пътеки. Когато болницата усвои парите от дадена пътека, само процент от тези пари отиват за персонала. Огромна част отиват за консумативи - ток, вода, парно, техника, препарати, консумативи, храна, облекло и т.н. Това са огромни суми за една болница.
Останалият процент, който отива за заплати, се разпределя между целия персонал, включително и санитарките на едно отделение. Естествено, сумата, която получава една санитарка, не е равна на сумата на хирурга, но крайната сума в никой случай не е крупно, огромно число.
Съвсем не всички пътеки струват 800 лв и са 10 дни - има различни суми и продължителност.
Освен това, би следвало, ако сте осигурена, да не се налага да плащате.
Ако някои Ви е поискал пари на ръка сте в пълно право да се откажете, да отидете на друго място и да предприемете съответните законови стъпки срещу това. В случай, че сте му ги дала, това е и Ваша грешка.
Уверявам Ви още веднъж, че лекарите в страната хич не живеят на розов облак и масово не тънат в благоденствие. По-рано го казах, повтарям го и сега - има голям проблем с емиграцията на здравни кадри в последните години. Това не е от високи заплати. Ако някой взима по 800 лв на всеки пациент, няма да бяга да отива за работи за 2000-3000 евро.

Това, което се случва в моето семейство ме подсети за тази тема. Пуснах тема в здравния, но ми се ще да попитам и тук.  Ще копирам поста:
Преди два месеца баща ми си удари главата в някакъв  клон с тръни. Каза, че му се е забил трън. Отиде в спешното. Тогава рязаха, за да почистят, зашиха. След месец раната още не беше добре зарастнала и гноеше- пак рязаха, намериха чуждо тяло, пак зашиха. сега два месеца по-късно още забира. Ходи по няколко пъти в седмицата, не му обръщат внимание. Промиват и му казват да маже йодасепт. В Монтана е.
Моля, препоръчайте  добър хирург в София. Искам някой да обърне внимание, защото двумесечна гнояща рана на главата... Ако не конкретен специалист, поне в кое болнично заведение да идем?

Та значи прясно-прясно за баба ми, от миналата седмица, от плевенската болница:
 За лекаря в Плевенската болница, който е лекувал баба ми нищо не мога да кажа, защото за 14 дни не успях да го видя нито веднъж. Условията там също не коментирам - толкова може държавата.
Обаче този път направо се отвратих от жените, които се намират там и се наричат медицински сестри.
Преди две седмици баба ми, която живее в плевенско село започва да повръща кръв. Леля ми която живее при нея, се обажда на тел.112, обяснява каква е ситуацията и о, чудо, линейката пристига след 20минути и баба ми е откарана в Плевенската болница. Оказва се че има кървяща язва.
Същата вечер сестрите казват на леля ми, че на другия ден задължително трябва да е осигурила поне три банки с кръв за кръвопреливане иначе не отговарят за състоянието и лечението  на баба ми. Знам, че по принцип  лекаря е отговарящия,  но повтарям, че в цялата картинка него никакъв го няма - или е в операция, или извън болницата, или има много важна друга работа.
На всички, на които им се е налагало да осигуряват кръв за близък, знаят каква трагедия е това - една банка в кръвен център е 150лв., пред кръвния център хората предлагат кръводаряване срещу 100лв, а от София например не може да се осигури кръв за Плевен, защото има райониране.

Та, както и да е, леля ми тръгнала по селото, да се моли на циганите да отидат в Плевен и да дарят кръв, и след много нерви и разправии, успява да осигури заветните три банки. След няколко дни й искат още една банка и я предупреждават, че ще са нужни поне още две. В края на краищата леля ми се принуждава да отиде до Кръвна банка в Плевен, където се оказва, че въобще не е имало кръвопреливане на баба ми, и не е била необходима нито една банка кръв
Обратно в болницата леля ми намира същите сестри и си иска бележките за кръводаряването обратно, но получава отказ да ги получи и указание да осигури поредната банка кръв.
Та питам аз, като виждат тези две бедни жени от село, как не ги досрамя сестрите от отделението да ги изнудват по този грозен начин и как точно аз трябва да погледна с уважение към техния труд?

Или сигурно пак не съм разбрала нещо и съм луда? Или пък е било случайно? И жалба ще пусна, ако това ме съветвате, но съм убедена, че цялата схема е отработена и в нея си учавстват всички работещи в отделението.

И аз да споделя , поради години ми правиха операция за изваждане на апандисита по спешност!Година след операцията започнах да получавам болки ниско долу в областта на яйчниците и като всяка жена реших , че съм настинала в един момент започна да ми се гади след хранене и почти не можех да ям без след това да ..... Постъпих за лечение в болницата в гр.Бургас в гинекологията , след 10 дни в който чух поне 5 версии от киста на ляв на десен яйчник , възпаление на тръбите и прочие капката на търпението ми преля в момента в който на сутрешната ми визитация доктора ме попита преди да ми погледне картона вие всъщност за какво лежахте  Подписах се набързо , че се  и газ към София хиляди благодарности към доктор Димитър Трифонов от втора хирургия и лека му пръст на човека ако не беше той сега нямаше да мога да ви споделя тази история .Прегледа ме доктора и ми каза че имам сраствания на червата вследствие на някаква вътрешна инфекция оперираме още същия след обяд , преди операцията ми каза , че според него ще е лека операция траеща не повече от 30 мин.Излизайки от упойка видях , че всички роднини който ме придружаваха ме гледат странно оказа се , че са ме оперирали почти 3 часа.Доктора дойде и ми обясни , че след инфекция причинена от не разграждането на вътрешните конци от предишната операция , червата са ми се сраснали дори за черен дроб и тн. и ако си лежах  в болницата в Бургас без диагноза с това темпо на срастване съм щяла да получа перитонит и такааа .....
От тогава в Бургаска болница не съм стъпила и на зъболекар ходя в София !
Това е от мен , на никой не го пожелавам!