Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 23

            


            Гери , мила отвори долния линк , там има субтитри...!?
                       

                 http://vbox7.com/play:141bd878
 

       Гери , романтично мое момиче , златна сватба да празнуваш с твоя принц , защото знам , че те гледа и обича като Керим , ти просто си имаш твоя Кермко!?


        

След смях и сълзи трябва да бърша, браво , sincerita

Нелка, обичкам те и мерси!

             Момичета , знам , че синия цвят е специален за съседите , затова и домовете си боядисват така , да не кажа , че помня на баба и дядо в къщите им навремето стаите и те в този цвят...!?  


              Нека някой , който е запознат да ни обясни , сигурно е интересно...!?

            А белия може би го свързват с надеждата...!?

Гери, и от мен честита годишнина, още 10х6 да сте заедно

Аз го свързвам с моретата окола Турция....

           


          Хубаво е , не се притеснявай...!!!

Благодаря, Мацки, за хубавите пожелания!!!    
Много съм щастлива, ей сега мама и татко ме изненедаха с предплатени две нощувки в Еленския балкан! И размечтано гледам календара, кога мога да излитам натам. 

Привет

Гери ,пожелавам Ви много любов и да сте още дълги години щастливи заедно





peshterska,интересно инфо,
зули

А диванчето е идеално, ние много обичаме да лежим на диванчето с милото!

Като по млади се натискахме на тясното диванче заради романтиката и майката природа,а сега по улегнали си го разпъваме и всеки самосиндикално си гледа тв-то,ако и някой тамагог се намести и става идилия,но това са най хубавите ни моменти всички заедно...Гери пожелавам ти повече такива моменти...

Е аз да се похваля на 1.05 станаха 18 г откак ме забравиха на автогарата/ от годежа/

              Цвят бял- символ на девствеността на праисторическия рай, крайна цел на пречистения човек. Това е цвета на предвечната мъдрост, на откровението, на благодатта, на теофанията- общо призвание на бъдещето на човека /вярата/, на славата.
Св.Дух е изобразяван като бял гълъб.

       Бели са жертвените животни предназначени за боговете.

       Бялото е олицетворение на чистота- духовна и физическа  истина. А снега е символ не само на студа, но и на ослепителна снежна чистота. Дрехите на Иисус стават снежнобели, бляскави от свръхестествена небесна и божествена белота /Марк.9:3/.

       По нашите земи цветът се свързвал с мъжкото начало, силата и светлината, но постепенно се свързва със символиката на чистотата, девствеността и непорочността.

       Римската бяла дълга туника е обличана от младоженеца в древността. От ХVІІ в. при немците започва да навлиза белия цвят, който в края на ХVІІІ в. става символ на целомъдрие и чистота на булката.
Белия вятър от разказа “Земляци” на Йордан Йовков е символ на първия лъх на пролетта. А народните изрази “Яне бело Яне”, “момина бела кошуля, момина бела саица”-изрази на непорочност и девственост.

На бял кон откарвали булката от дома и при младоженеца. Свекървата посрещала развеселените вестители и връзвала на юздите на конете по една бяла кърпа- с което показвала че е съгласна булката да влезе в техния дом. Връзвала и бяла забрадка /яшмак/, та да и е хубав живота в този дом. “бело булче”, “невесто, бел цвет долете,

                          на тебе паде, невесто,

                          абер ти донесе, невесто,

                          свекра да слушаш по от бащицу” – народни изрази на чистота.

В Исляма Мойсей е свързан с белия цвят- това е цветът на окултното, на вътрешната светлина, на свещената тайна. Пророкът обичал белия цвят, ангелите носели бял тюрбан, което ги олицетворява като пратеници на Рая.



Цвят син- в противовес на червеното- предразполага към размисъл, път към безкрая на въображаемото и затова е символ на всичко духовно, на истина и вечност, най нематериалния, студен, абсолютно най чистият след неутрално бялото, медиум на истината, прозрачността на бъдната пустота, във въздуха, водата, кристала и диаманта, олекотяващ, разтварящ, изличаващ, дематериализиращ, формите, поглъщащ движения и звуци, вечно безразличен и безстрашен. Цвета на душата.
  В християнството символизира небето и връзката между небето и земята, Св.Богородица, величието на душата, девствената чистота на живота.

       Има тържествена, надземна сериозност търсеща отговорно духовни представи за смъртта.

        Богослужението в православната църква на всички богородични празници се извършва в сини одежди.

       Символ на всичко небесно- на небесните селения, на величието Господне, на надеждата за избавление, на копнежа по небесната родина, на мъдростта и разума, на девствеността и чистотата“. Като цвят спектрален лъч към небето е олицетворение на бедността с която земното може да заслужи небесните богатства. Символ е на всички земни слабости и стремежи. Знак за чисто сърце, пречистваща сила и душевен мир за изповядващия се. Знак на истината.

       Свещеното синьо е лазурът на елисейските полета, през които прониква златистата светлина на Волята, на Правдата...

       Зевс и Христос са изобразявани върху лазура. Вишну въплътен като Кришна е оцветяван в синьо, проповядващият Иисус е изобразяван в синя дреха.

       Специалистите по дълбинна психология го идентифицират с душевна отпуснатост, с кротък, лек и спокоен начин на живот. То успокоява и омиротворява, тъй като е бягство от живота, от действителността.

       Светлосиньото е пътят към нематериалното, към необхватността на мечтите, а когато то започне да потъмнява, от опита и от умората на всекидневието, от вечерта се превръща в път на съня, на нощта, на смъртта, на края. Това пасивно лунно у цвета на тайната, на чувствата..

       Цветовете на Дева Мария- синьото и бялото са опростената визуална величина отделяща от земното, златото което посреща девственобялото при възнасянето му в небесносиньото.

       В средновековната християнска символика сред трите основни цвята на дъгата- синьото се схваща като олицетворение на потопа.

       В исляма пророка харесал синия цвят, но забранил носенето му, защото това бил цвета на неверниците.

       Старите култури схващали синьото като символ на вярност.

       Древните китайци свързвали синьото с посоката изток, а египтяните с бога на небето Амон.

       В древен Китай отношението към синьото е двузначно. Някои атрибути за разкрасяване в синьо били смятани за грозни, носещи нещастие. Със сини лица били оцветявани демони, призраци, богът на литературата...

       В средноевропейската народна символика синьото е знака на верността и тайнствеността, на заблудата /сините коси на обесения, на самоубиеца/ и несигурността.

       Според цветовата пирамида на Пфистер-хаис синьото има смекчаващо въздействие във връзка с образуване на афекти и нагони.

Морскосиньото излъчва деловитост, компетентност, лоялност, спокойствие. Съдовете в тъмносиньо подпомагат терапията за отслабване.

       Според Бьолер /1688 г./ синьото означава- постоянство, вярност, знание; синьо със златисто-радост или забавление; синьо с червено- неучтивост.

       В политическата символика е цветът на либералите /националлиберали/.

       В цветовата хералдика /ренесанс/- синьо- Юпитер /калай/.

       В народните представи е знак на път към края, на невъздържаност, болестно състояние- /посинел от студ, помодрел е- намръщил се е, син-зелен, посинел от пиене и т.н.

             

Относно цветовете и символиката,аз съм чела,че белият цвят е символ на чистота и мир,напомня за слънцето и светлината,която побеждава мрака А синият - на вярата,а за египтяните това е цветът на истината
За съседите сигурно имат друго значение

Докато публикувам и Нелка вече го е разтълкувала