Учи се да ходи СЕПТЕМВРИйското дете, хапва си от всичко, смее се, расте!

_Dana_, не само такива, но за съжаление и много такива.
Как да опиша люпещите семки в парка майки, които нападнаха бабичката, дръзнала да им направи забележка с думите "сбръчкана стафида", а мен в опита да се намеся и защитя жената  и позицията и, ме квалифицираха като "тъпа кифла". И тези жени възпитават деца, които един ден ще пораснат и ще копират родителите си.
Как да опиша  наглият собственик на заведението под нас, за който правила и закон за спазването на общественият ред няма и за когото важна е единствено и само печалбата. Нищо, че детето му е на възрастта на сина ми? Нали не неговото семейство и дете страдат от шума от заведението му нощем?
Как да опиша бившият ми работодател, който от яд, че го напуснах проучил къде ще запоявам работа и написал писмо до шефовете на новата фирма колко лош и некадърен работник съм с препоръки да не ме вземат на работа (без такива да са му искани). Нищо, че той башка инженерът един покрив не може сам да си сметне? Добре, че хората не му повярваха. Иначе, от всички служители само аз имах смелостта да напусна - другите продължават безропотно да търпят ниски заплати, нереални осигуровки, гадно отношение...
Как да опиша госпожата в детската градина на сина ми, която преди седмица е психирала детето,че си тръгва и го оставя сам,ако не го вземат, щото работното и време е до 18.00 , нищо, че всъщност е до 18.30?
А за бившата лична лекарка на сина ми да разказвам ли? Няма да ми стигне времето. И да, подадох оплакване в здравната каса.
А за циганите, които безнаказано ограбват градините  и домовете на възрастни и самотни хора в малкия град от където съм родом?
Мога да продължавам да изреждам и много още. Но, не това е най-тъжното.
Най-тъжното е, че когато се опитваш да се бориш срещу всичко това и се опитваш да го промениш се оказваш безсилен и всичко е за сметка на твоето здраве, нерви и изгубено време. Защото никакви институции - нито дирекции, нито инспекции, нито Община, нито Полиция си вършат работата и законите и правата, които имаме остават писани само на хартия.
Чувствам се ужасно, ужасно уморена да се боря за нормален, достоен и спокоен живот. Сизифов труд си е това в нашата реалност и държава.

 

за съжаление,Дана, и аз не мога да се похваля с нормални хора около мен. изумих се в ЗОО-ргадината от РОДИТЕЛИТЕ на децата, изумих се от безумно опушената СЛАДКАРНИЦА БЕЗ салон за непушачи, а за "ТОЛЕРАНТНОСТТА" по улиците изобщо не искам да коментирам.

че има страхотни хора измежду тази гмеч-има ,разбира се,но те са толкова малко,че просто остават напълно незабелязани измежду болшинството.

Дани, честит празник мило майче. Бъди мноооого обичана, уважавана и Диди да изпълва сърцето ти само с радост                

Ulia 
Напълно подкрепям всичко, което си написала + многото, което не си 
За жалост няма как да се борим срещу всичко това, колкото и да ни се иска да променим нещата 
Да не навлизам в дълбоки излияния само ще напиша за "приятните" съседи, които живеят над нас.
Ами честно не знам от къде да започна. От пиянските скандали през вечер, от детето(на 3г) което си играе с топки винаги след 23,00ч. до 1,30-2,00ч. посред нощ, от изтупаните обелки от вафли, салфетки, цигари, чесън и..... една запалка върху моята тераса(поради което вече не простирам навън), от ......няма да изброявам повече! Само в заключение ще кажа, че от всичко това моето дете е стигнало до там, че като чуе нощем токчетата на съседката започва да плаче. Е, ако някой ми каже, че това е нормално и аз трябва да се примиря че това/тези селяндури(извинявам се изказа, но е най-точното описание за тях) ще са ми съседи до живот.....
Спирам, връщам се да ви дочета и ще вляза отново с по-ведро настроение 

Завиждам ти, че се чувстваш така. Да, и аз не се разпознавам в това описание и около мен моите приятели също не са такива, но всичко е дотам. Излезеш ли на улицата положението става страшно! Ето, аз след 15 години живот "на запад" и то страхотен живот, държа да подчертая, се върнах тук. Върнах се, защото си казвах, че по-хубаво от това да живееш в родината си няма. Исках да се боря, исках да работя и да помогна нашата мила родина да стане по-хубава държава. Е няма как да стане. Ние тук живеем по-зле и от кучетата, а ще цитирам една приятелка африканка - там нормалните хората живеят луксозния живот на богатите с малко пари обаче. Ако отидеш и останеш малко повече, хапнеш от храната, отидеш в болниците, дори и само до магазина да си купиш нещо по друг начин ще мислиш, повярвай ми. В Холандия бабите се ядосват когато рейса закъснее с 3 минути, а това много, много рядко се случва. Тук чакаш като куче по 30мин и рейс няма или идва толкова претъпкан, че едвам се завираш в него. Вътре смърди, шофьора пуши, а около него налепени плакати на голи мадами и дъни яко чалга. Там шофьорите са спретнати и с униформи. Мога да пусна снимка и от болницата, където една приятелка е раждала...ами няма да познаете, че е болница! Все едно си е в хола. Обслужването е супер на ниво и ако нещо евентуално ти се случи има на кого да се оплачеш, има кой да те чуе и най-вече има осъдени!
Училищата....боже господи...срам ме е на какво ни приличат класните стаи. Там не само , че ти е приятно да учиш, а на всичкото отгоре и хората учат. Че аз на 16 години учих висша математика, която тук моите приятели започнаха да учат в университета. За изпита ми по немски , за да завърша училище една малка част беше да прочета за 3 месеца 15 книги на немски и да ме изпитат над тях в най-малките детайли, защото там да минеш между капките и да прочетеш отгоре отгоре просто не се толерира. Аз учех 4 езика, съответно 60 книги за 3 месеца. И това пак повтарям е една малка част от изпитите. Учиш здраво ама наистина здраво иначе повтаряш. И това говорим за основното училище! Че тук хората на наша възраст са неграмотни, да не говорим за учениците. Изумявам се като чета по форуми как хората пишат примерно КОПУВАМ, С ЗДРАВЕ...неща, които се учат дето се вика в 1ви клас. Е как да искам детето ми да учи тук!
На 14 години ни изпратиха по една седмица на стаж на работа в инстанции, където иначе не бихме стъпили, а и за едно малко дете си е малко кофти гледка. Аз отидох в старчески дом за хора с деменция. Гледаш ги как се напишкват, как им се стичат лигите...те милите не знаят къде се намират, а стаите им едни прекрасни, едни чисти...басейн си имаха хората. Персонала ги гледа като царе. Нямаше намръщена сестра в този дом. А тук възрастен човек да не си, камо ли пък с деменция.
На мен никога никой за 15 години не ми е отговорил там намръщено, а тук някой като ти се усмихне и вече ми се разтапя сърцето.
Ох, мога още много, много да изпиша...темата за кучетата, как хората си изхвърлят домашните любимци на улицата, когато стигнат до преклонна възраст. Как има разни туземски обичаи с мъчене на животни...къде го има това, бе хора! Ние сме посмещите...! Откакто отвориха границите хората не могат да ни траят, защото се напълни с цигани, които ограбват и рушат всичко след себе си.
Е кел файда, че аз не съм простак и , че моите приятели не са!
Разбирам, че не всеки би се вдигнал и отишъл някъде другаде, но не разбирам как може един нормален човек, интелигентен и здраво мослещ все още да има вяра в тази държава...

Малко дълго стана, за което се извинявам...ама мога да изпиша още 5 пъти по толкова.  

Дани, честит рожден ден!!! Да си жива и здрава, много обичана и разбира се, не на последно място - горда мама!!!
Да ти е жива и здрава и малката сладурка

Доста се чудих дали да се включа по темата, но няма да мълча, пък дори и с риск, да бъда анатемосана
Мнението ми се припокрива абсолютно с това на Дана В обкръжението си не допускам хора, на които възгледите им не съвпадат с моите, по отношение на манталитет, възпитание, морал. Не, че не се сбъсквам и с ...не знам как да ги нарека... безморални, безпринципни, без възпитание... хора, но ги игнорирам тотално. Боря се за това, което ми се полага и за това, което имам право, а когато съм виновна - поемем вината си и се старая това да не се повтаря...
Да, трудно е, но не веднъж съм отстоявала позициите и възгледите си, не веднъж, съм се борила, за това което искам, за да се откажа...
И на мен ми е писнало от административните глупости, с които се сблъсквам всеки Божи ден, но не се предавам. Много ще се радвам, ако успея да възпитам и сина си така!
Не е ли имигрирането ("И"-то е подчертано, защото назад в темата видях думата изписана с "Е", а тогава значението и е друго )вид бягство?!? Един вид - "щраусова политика"?
И аз съм виждала колко по-уреден е живота на запад, но не бих напуснала родината си. Та нали, точно заради тази родина преди години застанах срещу роднините си... Та нали за тази родина съм се клела, че ако е нужно, ще дам живота си...
Наречете ме глупава, наречете ме ограничена... Съдете ме... Не ми пука...
Единствената дума, с която се описвам е ПАТРИОТ!
Дано след години синът ми може да каже същото, със същата гордо вдигната глава!!!

Аз пък по-скоро като Дана мисля, приятелската и професионалната ми среда е от интелигентни и можещи хора, иначе извън това простотия, че има-има, но аз пък съм я виждала навсякъде...може би не в такива размери, но ако мислите, че бой в дискотеки и простотия по улиците няма и извън България....може да не е в такива размери, но като цяло аз тези неща, които виждам тук съм ги виждала и другаде, та понякога и по-зле (например движението по улиците, безредиците с градския транспорт в Западна Италия, пълня джунгла). Разбира се, че като цяло стандарта е по-висок и то от това идват големите разлики, но самите хора не ги намирам кой знае колко по-различни...мое мнение, мой опит, явно за всеки си е различно и зависи къде и какво вижда. Мен може би прекалено уредения живот не ми допада толкова, в Испания например хората живеят много добре от тези гледни точки, за които вие споменавате, но на мен там ми доскуча....разбира се отчитам и факта, че никъде не съм живяла толкова колкото в България, а това също има значение, за да се почувства човек сигурен и комфортно на дадено място.

Нещо друго се сетих...по моя приятелка стреляха насред центъра на София, на Орлов мост с въздушна пушка! Има дупка в чадъра и ухото и е жилнато...и какво от това ?!?

Еми както един наш шоумен, който аз не понясам, но ще го цитирам казва в една негова песен - Е НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!

А един нейн приятел писал коментар на събитието, че това се случва във всички европейски столици, но с тази разлика, че там се стрелят с истински патрони.   просто щях да падна, но после се замислих, че да, май е прав....в Амстердам на централния площад наистина се стреляха с истиснки патрони - веднъж за 50 години, когато стреляха ПО БЪЛГАРИН !!!

Хайде сега и аз да почерпя днес се роди сина на нашите приятели казва се Максим и тежи 3,750кг и 52см Да им е жив и здрав!


baby_doll-магазинчето се намира на Генерал Киселов казва се Baby Cool

Дани -Честита месечинка на Диди

Мъниче евала за куража търпението
дано след 10г да си пак на същото мнение, и аз все още не искам да напускам и аз все още има закакво да се "захвана"  ноо търпението започна да ми се поизчерпя...

[quote author=Jani4ka link=topic=581496.msg18608125#msg18608125 date=1304582806
после се замислих, че да, май е прав....в Амстердам на централния площад наистина се стреляха с истиснки патрони - веднъж за 50 години, когато стреляха ПО БЪЛГАРИН !!!
[/quote]

 
не е смешно но не можах да се сдържа 

sweet_maniche, ако знаеш само колко много ми се иска да има повече хора, които мислят и постъпват като теб.
Тогава вероятно няма да е наивно да се счита, че можем да се преборим с простотията, наглостта и безобразията и изобщо с цялата калпава система и организация в държавата ни.
За съжаление ти и хората като теб са нещо като бели лястовици сред всеобщата инертна маса с която се сблъсквам всекидневно.

LITA_, преди 13 години имах възможността да уча навън - избрах България...
Преди 9 години, отново, почти ме принудиха да уча навън - избрах България...
Преди 8 години изправих всичките ми роднини на крак, защото постъпих в армията...
Преди 4 години, отново против волята на почти цялото ми обкръжение, се записах да следвам във Военния университет...
Преди малко повече от година отказахме категорично да имигрираме...
Казах вече - сблъсквала съм се с много неуредици в държавата ни, но това не е променило изобщо мисленето ми! Радвам се, че срещнах и такъв човек до себе си. Радвам се, че той споделя възгледите ми. Та в тази връзка, не мисля, че след 10, 15 или 20 години, ще мисля по друг начин

Ulia, все отнякъде трябва да се започне Ако се предавахме толкова лесно, след 500 години робство, нямаше да има и помен от Българския народ
Нека не заравяме главите си в пясъка и да започнем да мислим като ХОРА!!!

Не съм чела, ама набързо.
Дани, честит рожден ден и тук. Да си жива и здрава и все така позитивна!


 Рали (Томелис), честита ти шестица, пожелавам и останалите изпити да ги вземеш със същия успех. А за най-големия изпит (срещата с пациента лице в лице) съм сигурна, че ще се справиш повече от добре. Изглеждаш прекрасен и мил човек.
За живеенето в чужбина, никога не съм мислила да напускам страната с цел по-различна от екскурзия. Не съм изпитвала нужда. Майка ми не е българка и цял живот живее далече от родителите си. Виждаха се през години. От 15 години не е виждала баща си, а майка си видя за последно на погребението й.  Тя не показва с нищо да й е кофти, но съм сигурна че не й е било лесно. Та някак си не си го представям да не виждам близките си по толкова време.
Връщам се да чета.  

Еми Лита, то си е трагико-комично!  

Мъниче, разбирам те напълно какво имаш предвид. Точно защото аз съм патриот се върнах в България. Винаги съм била горда и съм се борила за доброто име на страната ни. Що разправии съм имала с приятелки женени за холандци, на които децата им говорят ( ако въобще могат ) на развален български.
Но започнах вече да се уморявам. Ние не живеем, а преживяваме...Какво е това, на което беше пуснала Ивчи снимка (родилното) - кенеф, изоставена сграда. Ми, че то холандските затвори са като Елисейския дворец пред това. То всъщност шегата настрана ама холандските затвори са по-хубави от нашите болници.  
И наистина аз не гледам това, че аз съм добре, аз гледам това, че бабите и дядовците, които са работили 40 години за тази държава ровят по кофите. Гледам по новите, че мутрьо дошъл от горно нанагорнище стреля пред дискотека в центъра на София, защото не му дали да паркира на ВИП място.   Как да променим това...Засега обаче и аз съм си тук, както казах най-вече заради родителите ми...пък един ден ще видим...


 
Много зависи и къде си. Аз за 15 години, колкото и да ми беше добре в Холандия не свикнах, но виж в Южна Африка се почувствах след месец като у дома си.

Има и нещо друго при мен, никога не съм била емигрант. Баща ми го изпратиха на работа там и затова заминахме. Като емигрант и аз не бих се навила да отида някъде.