Разбирам да съм си зарязала детето на седмична ясла, да седи жадно, гладно, сополиво, без никой да му обръща внимание.
Около моя лигльо се въртят толкова хора, сутрин дойде бавачката културна, интелигентна жена, пее му песни, играят си, учат се според колкото може да приеме. Верно че той не я долюбва, защото не му минават номерата, но това е защото тя е по-студена жена, но определено мога да кажа, че вече се е привързал към нея.
Следобяд го вземе свекърва ми, също много фин човек, също го занимава постоянно, нали гледам всеки ден знае нещо ново и нов номер, разбира се.
После си го поема аз и с мен игри. Детето само печели, защото никоя от нас не е натоварена психически от денонощно залепеното дете.
Мама си е мама, не скача на никой друг от радост, така както ми скача на мен /точно като кученце/.
Пък и тук говорим за магаренце на година и половина, а не за бебе на няколко седмици. Това и аз не го разбирам да го оставиш.