Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 3

Мама Галя, Мисти, благодаря за куража! Днес май, малко по-добре се чувствам. Сутринта направих първия си крос от мноооооого време насам. 2,5 км само, но все е нещо. За награда, че не пуша и със спестените от цигари парички, даже си поръчах маратонки, та да се стимулирам още повече.
В офиса направо ми се чудят, от 2 кутии на ден на 0 цигари, и то без дъвки, лепенки и etc.
Много съм доволна   

Бравооо, кефя ти се на хъса, не го губи! Така се прави - рязко и решително.
2,5 км не са никак малко за пръв крос?!!! Да не кажа, че си е бая сериозно разстояние. За пръв, че и за пушач. ... освен ако не си спортуваш по принцип и не си в доста добра форма, въпреки това...?

тЦЪ, не спортувам, но възнамерявам да започна да го правя редовно  Определено вдига тонуса

Леле, vanillla, ти ме разби! 
Само така, браво за хъса и решителността!

Според вас дали мога да пробвам същия метод за отказване на сладкото/шоколада? 
В смисъл, да се убеждавам, че нищо не ми носи откъм успокоение и подобни. Май ще взема да опитам, защото имам чувството, че и там съм развила зависимост. Не се шегувам, положението е зле.

леле ти си потенциална наркоманка май  сега пък зависимост от сладко

защо не ползваш да пиеш хром  по точно  Хром пиколинатътмай беше за намаляване на глада към сладко

диване, моите наблюдения към сладкото са следните:

1. Организмът търси сладкото, като бърз въглехидрат, при небалансирано хранене. Т.е. не му подаваш нужното количество енергия и той си го търси като най-бърз начин за презареждане. Ако ядеш редовно и му подаваш от всички групи храни: бавен въглехидрат + протеини + мазнини, той се изчерпва и примираш за сладко, защото глюкозата най-бързо стига до мускула и мозъка.

2. Да, може да се каже, че се развива психическа зависимост... по едно време всеки ден ми беше закон да ям нещо шоколадово и ако не изям вафла, кит-кат, шоколад и се побърквах, но не знам дали това не е следствие от т. 1 , защото се хранех много лошо - когато се сетя, каквото намеря и колкото има...

3. Има моменти, когато на тялото си му трябва захар, шоколад и си е необходимо да ги подадеш и друг заместител няма, но то пак е свързано с т. 1 - когато ти падне кръвната захар. На мен ми се е случвало често, но пак като не ям. Последният път ми се случи преди 2-3 седмици: не бях яла цял ден и се събудих през нощта с типичните симптоми на паднала кръвна захар: треперех цялата, потях се и ме тресеше от студ - в такъв момент е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се подаде захар на организма, защото може да настъпи дори кома, тъй като  е д и н с т в е н а т а  храна за мозъка е глюкозата.

Ако не е в този случай, когато е паднала кръвната захар, яденето на сладко спокойно може да се спестява. По мои наблюдения, ако устискаш да не хапваш няколко дни, накрая ще спре и да ти се прияжда, зависимостта не е както към никотина и би трябвало да е много по-лесно. За да си помогнеш, гледай да ядеш балансирано и най-вече подавай бавни въглехидрати, а овесените ядки, мюсли са най-добри за целта - държат те сита дълго време, полезни са и изобщо не ти се прияжда сладко.

Благодаря за отговорите!

MAMA GALQ, мерси за идеята, не съм чувала за това действие на хрома, ще хвана да попрочета.

Misty при мен нуждата рядко е физическа. Старая се да се храня сравнително балансирано и редовно. Има случаи, когато обядът или вечерята може да се отложат с час-два, но внимавам да не замествам ядене със сладко/шоколад.
Проблемът е по-скоро при стрес, депресивни настроения, когато съм ядосана, тъжна или просто по някаква причина не се чувствам добре в кожата си. Шоколадът ми е като "награда", утеха или подобно, в зависимост от ситуацията. Интересно е, че посягам по-скоро към шоколад или продукти с шоколад, доста по-рядко към други сладки неща.
Навикът, разбира се, е голямо нещо – аз също съм установявала, че ако не ям няколко дни, после почти не се сещам. Но ме стресна приликата в оправданията, които си намирам през тези първи няколко дни, за да ям шоколад, с оправданията, които имах, докато пушех. Сега съм на работа, натоварено ми е, беше скапан ден, скарах се с мъжа ми и разни такива. Та това ме наведе на мисълта, че също става въпрос за психическа зависимост и начинът да я преборя би бил евентуално сходен с този при пушенето.
Освен да взема да пробвам, после ще докладвам. 

Извинете за оф-топика с моя шоколад...

Нищо стряскащо няма: всяка зависимост протича така - в тези стресови моменти, независимо дали се касае за пушене, шоколад, опукване на половин заплата по магазини, гризане на нокти, дъвкане на кичури коса   ... всеки луд с номера си, някои с волна програма ... Но все пак не е препоръчително да се отказват всички зависимости наведнъж, остави си поне една награда, или пък си измисли нова. Аз в такива моменти си доставям удоволствие по друг начин: взимам си душ, защото това ми е много приятно, много ме отпуска и успокоява, или пък си пускам някакво много любимо сериалче, което ме радва, отивам на солариум, купувам си нещо, тичам, слушам музика... Удоволствие може да ти доставят много неща, а в случай на стрес по-добре прави нещо, отколкото да се чудиш какво да сложиш в устата си (цигара, шоколад и пр.).


Не е офф-топик, тук говорим за всичко, просто сме обединени с обща цел а шоколадът ммммм... е един от най-важните фактори при спиране на цигарите  :

Като спреш цигарите:
кръвното спада --> шоколадът го вдига
хормоните на щастието спадат --> шоколадът ги вдига
лишаваш се от едно удоволствие --> той е друго

ноо с мярка, разбира се 

 

Обожавам шоколад  и........ кафе
Съгласна съм с Misty всички зависимости да откажем не бива 
Утре става месец откакто не пуша. Чувствам се много добре и все по-рядко се сещам за цигара 

Е тъй де, тъй де – от трън, та на глог. 
То верно, че ако продължавам така, скоро крилца ще ми пораснат, усещам да ме пресърбява между плешките напоследък...  Но шоколада съм го нарочила за главен виновник за несмъкването на килограми, защото ми обърква опитите за нисковъглехидратно хранене.

Отивам да мисля с какво да се друсам на негово място. 

Ласи, супер си, браво на теб, че издържа най-трудното! 

Извинете но искам да ви спра за момент и да ви обърна внимание на това - цигарата никога не е била удоволствие.

Просто след като я запалите и дръпнете веднъж, тя премахва симптомите на абстиненцията, и пушачът тълкува това като подобрение. Всъщност след цигара пушача се чувства точно както всеки човек, който не е пушил - няма симптоми на абстиненция и не му се пуши.

Наблягам на това, за да е ясно че никотина и цигарите не са нещом, което човек жертва, а са нещо от което се освобождава. Когато спрете цигарите винаги ще се чувствате така, както когато току що сте загасили цигара - без абстиненция и без желание да запалите цигара :о)

Поздрави!

Абе не е баш така, има си хора, които изпитват удоволствие да пушат, не като следствие от задоволяване на нуждата. Т.е. не ми е готино щото съм се почесал, след като ме е засърбяло, ами си ми е готино да си се чеша и там дето не ме сърби ...

nicofree така е 
Освободих се от цигарите, сега се наслаждавам на стафиди с натурален шоколад, хапвам си ги сладко сладко на работа  , не е чак толкова вредно, а пък е много вкусно и шоколадово 
Аз наистина чувствам свобода, не изпадам в паника когато цигарите намалеят, не ходя като лудите в 6.30 сутринта в неделя до магазина, не нервнича, когато имам важна среща и е продължила по-дълго и аз не мога да запаля 
Станала съм много по-спокойна   

Е точно за тази свобода си струва най-вече!!!  
Нито финансовия, нито здравословния! дори аспект не са ме дразнели толкова, колкото ей тая зависимост, която никога не изчезва. Тръгваш на път, в среща си, в самолет, в киното, в боулинга и не се пуши и се дразниш и броиш минутите и се тормозиш, а аз   т о о о л к о в а   мразя да завися от нещо или някой, че това ме убиваше просто..!! Точно паниката, че свършват, а на близо не продават, или имаш цигари, а не можеш да намериш огънче вече 20 минути, лелеее Тормоз и мазохизъм!

А сега: СВОБОДА!  

Е те това е нещото, заради което си заслужаваше може би най-много да ги спра, дори и никакви други положителни ефекти да нямаше върху живота ми! Преди купувахме по стек цигари на седмица и ако се наложеше, някой от двама ни си докупуваше по кутия. Сега не купуваме стекове вече и на мъжа ми му е терсене, като му се допуши вечер, а няма цигари вкъщи. И го е срам, че му се налага да излезе до автомата или да се върне до гаража посред нощ, щото в колата е останала наполовина пълна кутия... Унизително му е на моменти, като го гледам, но явно и това не му е достатъчно, за да поиска наистина да ги спре.  

Мисти ме е изпреварила.