При мен засега единственото, но затова пък най-важното хубаво нещо е, че вече не съм зависима, мислите ми са мои собствени, а не продиктувани от никотина, всичките ми усещания и възприятия на околния свят са се изострили и са по-слънчеви и положителни. Тенът ми е добър, както и килограмите ми, но това се дължи на всекидневните дълги разходки с кучето, редовно на ден изминавам тридесетина километра.
Обаче сега взех, че се разболях, хванал ме е някакъв вирус, с гърлобол, запушен нос и кашлица. И за първи път в живота ми е паднал гласът. Сега се забавлявам, като посрещам мъжа ми след работа със "Сладкопойна чучулига" в мое изпълнение
Никога в пушаческата ми кариера не съм се разболявала толкова, а гласът ми е бил по-мелодичен след безсънна нощ и 3 кутии, а ако случайно съм настивала, най-доброто лекарство винаги са ми били цигарите. Даже астма (алергична реакция към антибиотик) не ме е спирала, което е пълен идиотизъм, откъдето и да го погледнеш.
Та сега ми е тъпо и гадно, и ми се пуши. Но това е гнусната зависимост, която явно все още се опитва да се обажда със или без повод. Няма да се дам пък! Изкарах празниците без да пуша, изкарах рождения ден на детето без да пуша, изкарах и ПМС без да пуша, и на зъболекар ходих без да пуша, и скандал с мъжа ми преживях без да си запаля! Много ми е гот, че устоях на това последното, защото мъжът ми още не ги е отказал, вкъщи имаме постоянен запас от цигари и винаги мога да посегна към неговите цигари, но не, няма пък! Не само напук на зависимостта, но и на мъжа ми, който само ще бъде доволен, ако не успея да устоя. Той само чака да кривна, за да каже "Видя ли, нищо не ти се получава". Няма да позволя някакви скапани цигари да диктуват живота ми, мислите ми и чувствата ми. Като дете съм живяла без цигари, и ми е било хубаво, никога не съм се чудила какво да правя, и никога не ми е било скучно и тъпо. Мога да го постигна и сега, единствено съжалявам, че цигарите ми го отнеха и сега се налага да се потрудя, за да си го върна.
Много прегръдки за всички в тази тема
Виж целия пост
Обаче сега взех, че се разболях, хванал ме е някакъв вирус, с гърлобол, запушен нос и кашлица. И за първи път в живота ми е паднал гласът. Сега се забавлявам, като посрещам мъжа ми след работа със "Сладкопойна чучулига" в мое изпълнение
Никога в пушаческата ми кариера не съм се разболявала толкова, а гласът ми е бил по-мелодичен след безсънна нощ и 3 кутии, а ако случайно съм настивала, най-доброто лекарство винаги са ми били цигарите. Даже астма (алергична реакция към антибиотик) не ме е спирала, което е пълен идиотизъм, откъдето и да го погледнеш.
Та сега ми е тъпо и гадно, и ми се пуши. Но това е гнусната зависимост, която явно все още се опитва да се обажда със или без повод. Няма да се дам пък! Изкарах празниците без да пуша, изкарах рождения ден на детето без да пуша, изкарах и ПМС без да пуша, и на зъболекар ходих без да пуша, и скандал с мъжа ми преживях без да си запаля! Много ми е гот, че устоях на това последното, защото мъжът ми още не ги е отказал, вкъщи имаме постоянен запас от цигари и винаги мога да посегна към неговите цигари, но не, няма пък! Не само напук на зависимостта, но и на мъжа ми, който само ще бъде доволен, ако не успея да устоя. Той само чака да кривна, за да каже "Видя ли, нищо не ти се получава". Няма да позволя някакви скапани цигари да диктуват живота ми, мислите ми и чувствата ми. Като дете съм живяла без цигари, и ми е било хубаво, никога не съм се чудила какво да правя, и никога не ми е било скучно и тъпо. Мога да го постигна и сега, единствено съжалявам, че цигарите ми го отнеха и сега се налага да се потрудя, за да си го върна.
Много прегръдки за всички в тази тема
Май по-скоро ще ми трябва тема - "спирам яденето след спиране на цигарите"
)) Дано съм била полезна 
- не ми се пуши, не се и сещам даже, никакво желание, то аз него го изгубих преди 3 месеца още де... Та така, мисля, че този път ще е окончателно, защото едно е да си насилваш тялото и да го мъчиш, друго е то само да се откаже. На практика изобщо не се зоря даже и не се лишавам от нищо. 
, но определено ми трябват по-малко часове сън за да отпочина откакто не пуша 
а всъщност бях така приятно изненадана когато започнах, че я прочетох вчера на един дъх. На всички вас, както и на себе си, пожелавам големи успехи в новия безникотинов начин на живот!
