Как се отразяват репродуктивните проблеми на сексуалния ви живот? Успявате ли да запазите спонтанността или напротив- усещате, че някак по задължение стават нещата- защото да речем точно на 10-ти се в овулация? Как се отразиха проблемите на самочувствието ви? Съумяхте ли да се почувствате секси след лапароскопията или ви беше нужно време да се отърсите психически?
Целта ми не е да се завирам под юрганите ви, а просто да споделим как се чувстваме.
Аз след последната интервенция, си признавам, че съм с либидо съвсем малко над нулата. Но не знам дали по-скоро това не се дължи на други грижи, които си имам на работа. Усещам, че сякаш съм се окопала в проблемите си и мислите ми се въртят все около неприятни неща, което всъщност води до това, че не мога да освободя съзнанието си. А чувствам, че не е правилно, защото все пак ако и секс престанем да правим, какви бебета да чакаме по естествен път да се появят? Откакто ме оперираха в края на април, точно 3 пъти сме го правили с мъжа ми, като единият беше точно, за да не му скърша хатъра, както казват бабите. Допускам, че и твърде голямата ми заетост с професионални ангажименти, допълнително допринесе за това, но от друга страна започвам да се притеснявам, че вътрешно не се чувствам привлекателна след всичко, което се случи. А има да се случват още много неща и смятам, че ми е малко рано да изпадам в подобни състояния.
Споделете, вие как прогонвате черните мисли и как успявате да се наслаждавате на мига?
Виж целия пост
Целта ми не е да се завирам под юрганите ви, а просто да споделим как се чувстваме.
Аз след последната интервенция, си признавам, че съм с либидо съвсем малко над нулата. Но не знам дали по-скоро това не се дължи на други грижи, които си имам на работа. Усещам, че сякаш съм се окопала в проблемите си и мислите ми се въртят все около неприятни неща, което всъщност води до това, че не мога да освободя съзнанието си. А чувствам, че не е правилно, защото все пак ако и секс престанем да правим, какви бебета да чакаме по естествен път да се появят? Откакто ме оперираха в края на април, точно 3 пъти сме го правили с мъжа ми, като единият беше точно, за да не му скърша хатъра, както казват бабите. Допускам, че и твърде голямата ми заетост с професионални ангажименти, допълнително допринесе за това, но от друга страна започвам да се притеснявам, че вътрешно не се чувствам привлекателна след всичко, което се случи. А има да се случват още много неща и смятам, че ми е малко рано да изпадам в подобни състояния.
Споделете, вие как прогонвате черните мисли и как успявате да се наслаждавате на мига?
), а сега.... каквото и да стане, аз не реагирам. 
Не съм спряла да правя опити да съм оптимист, даже на моменти дори успявам да забравя за проблемите ни и дори да виждам положителното в това, че нямаме деца 
, но опре ли до секс 
няма как да не си представям, че трябва да завършим по определен начин или да си правя сметка, дали няма да разхищаваме материалът само 
Та на мен ми влияе и то много, ама сигурно съм изкривена вече от толкова години ходене по некадърни бизнесмени в бели престилки, усмихващи се загадъчно в луксозните си кабинети и съобщаващи спокойно огромните суми за изследвания и манипулации, за покриването на които аз и мъжът ми работим по 10 часа на ден, търпим подмятанията и допълнителната работа от бездушните си шефове като компенсация, че не взимаме отпуските си наведнъж, а ги цедим ден по ден, усмихваме се приветливо, защото това се изисква от служителите, че да не им мине през ума да ни намерят цаката и да спрем да участваме в изграждането на новата ултралуксозна клиника 