Чувствате ли се виновни пред децата

  • 6 147
  • 89
и какво правите в такива случаи?
Голямата ми дъщеря много иска да помага в къщи. Онзи ден взела тоалетна хартия и леген с вода и оляла ламината в опити да го измие. Като видях картината се стъписах и се развиках. Детето се стресна, много се натъжи и се разплака.
Почувствах се ужасно виновна. Cry Гушнах я, извиних се, но от това вината ми не намаля...
Виж целия пост
# 1
Да, разбира се, няма съвършени родители. Много съм грешила с него, много и ще греша занапред, мисля, че е неизбежно. За някои неща се извинявам след малко или на момента, зависи от случката. За други премълчавам, защото възрастта му не позволява съответното обяснение. Опитвам се да не мисля много за тези неща, защото чувството за вина или жал от постъпката понякога може да те закопае и да зациклим на кофти място. Продължавам напред и се старая да компенсирам по друг начин и съответно да избягвам повторение на вече допуснатите грешки.  Blush
Виж целия пост
# 2
ооо,това с повторението на грешката е трудната част при мен  Embarassed
инъче грешките са множество-за едни се извинявам без остатъчна вина,други мисля доооста време
и азмисля сериозно,и не се оставям да забравям ,защото именно тогава ми се струва,че се повтаря грешката
работа над себе си е ключа,но колко пъти не ми остава време да работя над къщата,камо ли над себе си  ooooh!
Виж целия пост
# 3
така сме и ние- редовно искаме да помагаме- да правиме топчетата за супата, да миеме и бършеме огледалата- гледам да й давам терен на действие но определено в случая като твоя и аз бих се стъписала. но защо е решила да лисне водата по ламината- от някъде го е видяла или? защото на моята не й хрумва това но редовно ми дърпа мопа от ръцете тя да мие или попива. просто й обясни че не се мие така а еди как си и следващият път сигурно няма да се сети за това.
Виж целия пост
# 4
но защо е решила да лисне водата по ламината- от някъде го е видяла или?
Не беше я лиснала. Но резултата от лисването щеше да е почти същия. Топила хартия в легена и бърсала с течащите топки пода. Не го е видяла, просто знае, че няма да и дам стирката тя да мие и решила да ме изненада с блеснал под. Затова толкова я заболя - искала да стори нещо добро, а пък аз се развиках. Sad
Виж целия пост
# 5
е, чак пък толкова много ли й се развика? Белите с годините стават все по-сериозни Mr. Green
Ако се почувствам виновна, се извинявам искрено на момента. Но най-вече имам правило никога да не лъжа и да не обещавам ако не мога да изпълня - така по-рядко се чувствам виновна:-) Понякога се извинявам когато съм се скарала или дори напердашила баткото заради малката - имам чувството, че я "толерирам". После чувството отминава - тя е малка, а той - като слон в стъкларски магазин Twisted Evil
Виж целия пост
# 6
Да, случвало се е разбира се. И обикновено се случва с дъщеря ми. С момчетата сякаш по-спокойно го даваме, а и са по-малки. А дъщеря ми едно, че расте и възрастта й е ужасна, второ - тя е по-чувствителна.

Да, ако се чувствам виновна се извинявам непременно. Нямам притеснения, че мога да срина авторитета си в очите на детето или някой друг. Но и не умирам от угризения в общия случай, които да ме съсипват. Случва се, не съм перфектна. И децата вече със сигурност са го установили.

Скоро й се развиках, но бях в паника, тя се беше наранила. И аз от притеснения и уплаха се развиках "как можа, защо не внимаваш, къде гледаше", а тя се разплака, защото е очаквала утеха и съчувствие, а не викове на паникьосана и неадекватна майка. Е, извиних се, обясних й защо така съм реагирала, накрая дори се посмяхме. Но съм далеч от мисълта, че това повече няма да ми се случва и някак ще се преобразя в идеална майка.
Виж целия пост
# 7
но защо е решила да лисне водата по ламината- от някъде го е видяла или?
Не беше я лиснала. Но резултата от лисването щеше да е почти същия. Топила хартия в легена и бърсала с течащите топки пода. Не го е видяла, просто знае, че няма да и дам стирката тя да мие и решила да ме изненада с блеснал под. Затова толкова я заболя - искала да стори нещо добро, а пък аз се развиках. Sad
милото дете. представям си колко е искала да те изненада а ти как си реагирала. споко.случва се.  Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Изпадала съм в подобни ситуации и след като съм осъзнала, че не съм постъпила адекватно спрямо детето или ситуацията съм се извинявала. Вероятно и за напред ще има подобни случки, но както казаха и другите момичета няма перфектни родители.
Виж целия пост
# 9
Случвало ми се е естествено.
Когато установя, че съм сбъркала, винаги се извинявам.
Всъщност считам за особено полезен факта, че няма перфектни родители.
Така децата получават все пак реалистични модели на подражание в лицето на родителите си.
Представяте ли си колко кофти би било за едно дете да расте с мисълта, че "мама никога не греши и всичко прави добре, а аз никога не мога да бъда такъв".
Виж целия пост
# 10
Всъщност считам за особено полезен факта, че няма перфектни родители.
Така децата получават все пак реалистични модели на подражание в лицето на родителите си.
Представяте ли си колко кофти би било за едно дете да расте с мисълта, че "мама никога не греши и всичко прави добре, а аз никога не мога да бъда такъв".
Така имах нужда да чуя нещо такова... Hug
Виж целия пост
# 11
аз пък ,егоцентрично се самоуспокоявам в определени моменти,че„ такава майка са си пожелали,такава са получили“-според теорията,че децата ни избират родителите си още преди зачеването си-на мен особено много ми „ходи“ тази теория  Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Сутринта ми се случи...... цял ден мира не намирам  ooooh!
Виж целия пост
# 13
Обикновено, винаги когато му се развикам за нещо, после съжалявам, става ми кофти, извинявам се и му казвам, че дори когато му се карам, аз не спирам да го обичам. Но не се чувствам добре от факта, че не успявам да овладея емоциите си. Човешко е, знам, но аз не се чувствам добре.
За удряне - не го удрям, обещала съм си да не го правя.
Като цяло съм доста либерална, но си позволявам да съм такава, докато сме сами, само двамата, иначе непрекъснато търпя критики, че едва ли не не го възпитавам, отпуснала съм му края, как може да му позволявам това или онова, но с всеки изминал ден си проправям пътищата. Гледам да вървя по пътя на майка ми, която смятам, че доста сполучливо ни е възпитавала. Позволяваше ни много неща да правим, които ние смятаме за нетипични да прави едно дете на неговата възраст, но в същото време никога не ни е оставяла на произвола. Абе, всичко беше с мярка. Хем ни оставаше да се "опарим", хем ни говореше много и спокойно и ни караше да се срамуваме от постъпките си, без да се налага да ни бие или да ни наказва.
Виж целия пост
# 14
Като ме погледне и каже: "Мамо, не ми се карай! Аз съм толкова кротко детенце." ми се къса сърцето заради моята избухливост.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия