Раждане вкъщи 9

  • 19 584
  • 743
# 630


Никой не ми го е казал, звездите ми го говорят и така го усещам.
Що, имаш нещо против ли?




Имам изключително много против да ползваш информация "от звездите" за да плюеш жената. Ама много!


Я си представи, че не мен звездите ми говорят, че ти си педофилка и почна да се възмущавам шумно как смееш така и прочее и някой взеле  че се върже?! Много е лошо това!!!!И е жестоко и несправедливо!

Как пък нямаш против да се използва информация от звездите, за да се лъжат най- безогледно други жени, вследствие на които лъжи умря едно бебе?!
Как нямаш против да им промиват мозъците дотам, че да говорят глупости на търкалета?
За енти път ти казвам - не плюя жената, а "разбирачките" около нея.
Тя явно е била достатъчно глупава, за да им повярва.
Колкото до опита й като медицинско лице (за което претендирате до сега), видяхме на какво ниво е, дори в това, което й е специалност.
За човешки бебета хич няма и да говорим.  Stop

П.С. Иначе не ми дреме особено какво ти говорят завездите за мен, да знаеш.
Дреме ми за друго - имам дъщеря, която утре ще се ожени, живот и здраве, ще тръгне да ражда, и не дай си Боже цъкне върху едни секстантски сайтове и драсканици, пълни с откровено изтрещели разсъждения и "промивки" за мозъци!  ooooh!
И ако дъщеря ми вземе, че им се върже?
М?
Не знам дали се сещаш, но тогава няма да си наемам адвокатка с ТЯХ (вече не съм сигурна, че и ти не си част от тая клика Tired), нито ще си гукаме сладко- сладко.
Тогава ще се търсим и ще....
#2gunfire
Виж целия пост
# 631
Мисля че ако съпругът на Цвети реши, може да ви съди. За склоняване към действие водещо до непредумишлено убийство.
Аз предполагам, че той е участвал в решението, колкото и майката.


Да, сигурно е така, но това означава, че и той е бил подведен от сладките и на пръв поглед  достоверно звучащи приказки на "Родилница". Т.е., независимо че е участвал в решението за домашно раждане, пак може да повдигне обвинения. И дано да го направи по същата логика, по която са повдигани обвинения срещу лекари за лекарска грешка.
Виж целия пост
# 632
Не е проблем, освен ако не е двойно увита или има възел. Като не се признават ехографите не виждам как ще разберат, че е такава.
Иначе да, това е мнение и на моя лекар, че 30% от бебетата така се раждат - с увита пъпна връв, която веднага се обработва от израждащите. Не виждам как аз или мъжът ми, не дай си Боже, бихме се справили сами.
Виж целия пост
# 633
Не е проблем, освен ако не е двойно увита или има възел. Като не се признават ехографите не виждам как ще разберат, че е такава.
Иначе да, това е мнение и на моя лекар, че 30% от бебетата така се раждат - с увита пъпна връв, която веднага се обработва от израждащите. Не виждам как аз или мъжът ми, не дай си Боже, бихме се справили сами.


        Айде бе, ще се справите, не се коси /някъде имаше написано, как трябва да се справи човек в домашни условия и с това ...вселенски закони, я спокойно/...
Виж целия пост
# 634
Мисля, че се спекулира доста с това че в чужбина било много по-различно от БГ раждането в болниците. Разликата (говоря за мед. процедура, не за условия по болниците) основната според мен е в обезболяването, което тук е по-скоро изключение а там си е стандартно. Иначе и индукцията си е много често срещана, и епизиотомията, и т.н.

Моите впечатления от 2 раждания в БГ са следните: изчакват да видят как върви родовия процес и ако не напредва достатъчно бързо според разбиранията им включват окситоцин (но предполагам може да се откаже). В моя случай имаше спукан мехур без родова дейност (мисля че 6 часа изчакват по стандарт) - включиха ми, но аз и не бих отказала при тези обстоятелства, заради риска от инфекции на бебето, някой ако има други разбирания, предполагам че може да откаже.

Епизитомията се стремят да я избегнат, не е нещо, което правят стандартно, ако бебето не може да излезе или преценят че ще се разкъса така или иначе, тогава я правят.
Първото раждане ми е с епизиотомия (която отлагаха до последно) и едно вътрешно разкъсване, второто раждане без епизиотомия и без разкъсвания.  
Нямам оплаквания от отношението, всичко беше нормално, единствено това че не раждах с епидурална упойка (не ми дадоха възможност а исках) бих променила.

Виж целия пост
# 635
Не е проблем, освен ако не е двойно увита или има възел. Като не се признават ехографите не виждам как ще разберат, че е такава.
Иначе да, това е мнение и на моя лекар, че 30% от бебетата така се раждат - с увита пъпна връв, която веднага се обработва от израждащите. Не виждам как аз или мъжът ми, не дай си Боже, бихме се справили сами.


        Айде бе, ще се справите, не се коси /някъде имаше написано, как трябва да се справи човек в домашни условия и с това ...вселенски закони, я спокойно/...

Както не сте компетентни, а и тези, дето ви дават акъл, също не са, освен да викате дружно "Омммм!" по скайпа, не виждам какво друго бихте могли да правите!
Виж целия пост
# 636
Две статии за епизиотомията (това по повод становището, че българските лекари правят някакви различни неща от колегите си от другите държави). Смятам обаче, че при желание и това може да се уточни предварително с екипа.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16495823
http://www.webmd.com/baby/news/20050826/episiotomy-rates-too-high-say-experts

Тук има инфо за един родилен център с акушерки в Италия, който е към болница:
http://www.mendeley.com/research/outcomes-first-midwifeled-birth … years-experience/
Виж целия пост
# 637
Абсолютно е така, изобщо няма спор. И на мен ако ми влезе някой в офиса с нагласа, че само гледам да му взема парите и да го прекарам, без да му свърша качествено работа, няма да съм очарована и ще ми личи. Но има и нещо друго - лекарите и акушерките това правят по цял ден; те това са го виждали стотици, хиляди пъти; рутинно им е и просто не ги вълнува... а това са само няколко пъти в живота на една жена, на едно семейство. Всеки иска малко внимание, малко любезност, малко подкрепа, комфорт... и ако заради рутинното "оф, пак ли, т'ва сто пъти днес ми мина през главата" не го получи, в момент, в който може да е емоционално и физически не особено стабилен, се пропуква цялото нещо с комуникацията.

Така е. Но това не важи само за лекарите и акушерките в България и няма да се реши като някой ги принуди да ходят и по къщите - като част от правото на всяка жена да избира къде да ражда.


Мисля, че се спекулира доста с това че в чужбина било много по-различно от БГ раждането в болниците.

И аз така мисля - по отношение на процедурите и квалификацията на лекарите.
Виж целия пост
# 638
Има обаче разлика в отношенията с родилката. В САЩ ми обясняваха всичко подробно и търпеливо- вкл. по време на раждането- кога бебето прорязва, че смятат да ми направят епизиотомия, че после ще вземат бебето и ще го сложат отстрани за да го аспирират, отговаряха ми на всички въпроси, а аз питам много, за всичко.
След раждането също. И през цялото време се чувствах като човек, който има право на информация и може да решава сам за себе си и детето си. Питаха ме за съгласие детето да се преведе за наблюдение в интензивното, обясняваха ми всичко- защо му взимат кръв, какво ги притеснява, включително и всякакви дреболии- как се къпе бебе, защо нокътчетата му са леко сини и всякакви др. неща които се сетих да попитам.

Второто ми раждане като цяло беше по-хубаво, защото знаех какво искам, но леко се притеснявах, първо, защото тук по традиция жената не може сама да решава за всичко, както би трябвало и не се обяснява, и второ, защото за да получа това, което беше най-важно за мен трябваше да нарушат болничните правила. Потърсих и връзки, но също бях готова и за скандал.


Трбява да призная че на 2 пъти ако нямах навика да броя до 10 преди да реагирам щях да вдигна скандал. За щастие умея да преговарям много добре.

Но не е редно да трябва да умееш да водиш преговори, да имаш протекции и т.н. за да получиш добро отношение и/или достъп до бебето си, информация за всяка манипулация която се прави на майката или бебето.

Честно казано за мен най-ужасяващо е да се наложи бебето да се лекува и искрено съчувствам на майките на недоносени деца в България, които биват отделени от бебетата си, понякога дори трудно получават информация и т.н.

Виж целия пост
# 639
Джуличка , викам да спрем с това вече, че премина в психария.
Виж целия пост
# 640
Така е. Но това не важи само за лекарите и акушерките в България и няма да се реши като някой ги принуди да ходят и по къщите - като част от правото на всяка жена да избира къде да ражда.
Не вярвам да стане дума за "принуждаване". Точно както и сега, когато въпреки информираното съгласие, неща като (примерно) не-слагане на система без медицински показатели, по-късно прерязване на пъпната връв и други, са въпрос на договорка с лекар, въпреки правата, които принципно пациентите имат. Така поне предполагам.
Виж целия пост
# 641
МАЙКИ, едно не мога да разбера, честно, аз като майка на децата си бих се лишила от всичко, от комфорт, от свещи, от музиката, от моето спокойствие, от каквото ви дойде на ум, само и само да виждам детето си живо и  щастливо!
По-добре ако щете седмица в лайна, но цял живот в пълната ми къща. Не ме интересува къде ще ме режат, псуват и плюят, и луда да съм във вашите очи, не ме интересува, децата са ми най-ценното.
Против съм за раждането в къщи, независимо асистирано или НЕ е то!!!
Виж целия пост
# 642
Мисля че ако съпругът на Цвети реши, може да ви съди. За склоняване към действие водещо до непредумишлено убийство.
Аз предполагам, че той е участвал в решението, колкото и майката.

По спомени при Марта Цвети каза, че има разногласия с него.
После явно и той е бил "обработен".

Сега си мисля, че комуникацията с бащите е ключова за темата домашно раждане (със или без персонал). Затова бих се обърнала към бащите със следната инсайдърска информация: жените, особено бременните, невинаги са достатъчно рационални, водят се от емоциите си и така нататък. Затова накарайте жена си да се осъзнае през тези девет месеца с търпение и любов, за да не я накарат да се осъзнае с един шамар в родилното или да реши да прави каскади с домашно раждане.

Тук следва и да спомена наблюдението, че българската жена трудно се качва на гинекологичен стол, а в родилното по-простоватите момиченца стискат колене. Което си е малко нецивилизовано и е проблем и на пациента да преодолее страха си, преди да влезе в болницата.
Виж целия пост
# 643

Честно казано за мен най-ужасяващо е да се наложи бебето да се лекува и искрено съчувствам на майките на недоносени деца в България, които биват отделени от бебетата си, понякога дори трудно получават информация и т.н.


Дъщеря ни беше два месеца в кувьоз и достатъчно съм споделяла в темата за Недоносени нещата, които ме вбесяваха. И скандали съм вдигала в болницата, и една сестра я бях замъкнала почти за косата до един апарат, който тревожно (за мен) сигнализираше, че нещо му било свършило... Не с всичко това се гордея, но няма да обяснявам в какво емоционално състояние се намираш в такъв момент - вярвам, че всеки, който има дете, може да си го представи. За тяхна чест, мога да кажа, че никой не отговори на агресията ми.

Така или иначе, въпреки всички ядове, и за момент не ми е хрумнало, че най-доброто за дъщеря ми е да си я занеса вкъщи и да я лиша от медицинска грижа - нищо, че ще мога да си я гушкам.
Виж целия пост
# 644
Така е. Но това не важи само за лекарите и акушерките в България и няма да се реши като някой ги принуди да ходят и по къщите - като част от правото на всяка жена да избира къде да ражда.
Не вярвам да стане дума за "принуждаване". Точно както и сега, когато въпреки информираното съгласие, неща като (примерно) не-слагане на система без медицински показатели, по-късно прерязване на пъпната връв и други, са въпрос на договорка с лекар, въпреки правата, които принципно пациентите имат. Така поне предполагам.

Знаеш ли кога се слага система по медицински показател? Не знаят ли докторите по-добре,отколкото ние. Дано сестра ми не разбере за тази тема, че ще се зачуди защо толкова години е искала да стане лекар - акушер гинеколог!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия