Не мога да измисля наказание

  • 6 794
  • 85
# 15
Благодаря ви за съветите!
Много се разбираме с нея- като дупе и гащи сме, вътрешно и външно. Чудесно я разбирам, че е разсеяна- и аз съм такава. За това не мога да се сърдя. Непрекъснато си говорим- за мен, за нея, за общи неща. За това мислех, че е пораснала- реагира адекватно на много странни ситуации за нейната възраст. И сега ме разочарова с нехайството си. Миналата година при подобен телефонен проблем говорих две седмици непрекъснато, сега- преди заминаването пак.
Еми ега ти. Какво ли не ми мина през акъла. Ще има санкция, може би утре след разговора ще ми хрумне.

Зверуха, не е имало проблем с обхвата- на всичките мацки са им паднали батериите (говорих и с приятелката, и с госпожата в последствие).

Аиша, аз не съм свръхчовек и не мога да предвидя всичко. Ти може да можеш, аз не.

Jizzlobber, искрено ти благодаря за разбирането.

Няма да я наказвам значи....  Confused
Виж целия пост
# 16
Ок, поговорете си значи.Отново.Никога не е излишно. Hug
Отговорността ти към нея се свежда именно до Пореден разговор, ако е нужно и санкция ,а не с пренареждане на багажи след нея. Peace
пп.Бубето е написала също нещо умно, струва си да погледнеш и да прецениш доколко е така при вас.
Виж целия пост
# 17
Винаги ще се притесняваме и ще ги мислим.
Колкото и да пораснат - дано не става това, което мисли майката.
Аз наистина съм много досадн майка. Изпращането за работа с напомняне става само в почивните ми дни - тя работи тогава. А напомням и повтарям, защото просто е много разсеяна.
Отчитам го, но така съм свикнала - родителите ми също бяха доста разсеяни и разпиляни. Свикнала съм да държа всичко под контрол.
Красива белла го е написала много хубаво за двамата братя.
А от друга страна как ли сме оцелели ние без телефони преди години?
Виж целия пост
# 18
.....
А от друга страна как ли сме оцелели ние без телефони преди години?

Наистина - как ли?

Аз не виждам причина за наказание и ако беше моето дете нямаше да направя нищо. Ако е имало проблем, все ще се намери начин да се свържат с мен. Щом никой не се е обадил, значи всичко е спокойно.
Аз съм така - не обичам да ме притесняват, така бях и като малка, затова мога да вляза в положението на детето. И сега звъня на детето си само в изключителни случаи.
Виж целия пост
# 19
Аз най-вероятно щях да накажа.
Говоренето, гушкането - те са си едно на ръка, никой не ги отрича. Само че на 9-10 не са толкова малки да знаят какво е отговорност и че когато си обещала на мама, че ще се обадиш понеже не ти е било добре, жив-умрял, ще го направиш.
При нас наказанията обикновено са без компютър, там най-боли, или поемане на домакински задължения извън сегашните му (имаше една седмица, в която отговаряше изцяло за сгъването и прибирането на дрехите по гардеробите, с мъжа ми нищо не можехме да си намерим в началото  hahaha).

Аиша, не знам кое е първо при теб, яйцато или кокошката, но все си мисля, че ако от известна възраст нататък беше спряла да вървиш след щерка ти, тя в един момент щеше да се научи да си организира и взима нещата. Ами като се ожени и се отдели, какво ще правиш, ще й се обаждаш сутрин преди тръгване ли? Абсурдна е ситуацията, която описваш.
Виж целия пост
# 20
Аиша, не знам кое е първо при теб, яйцато или кокошката, но все си мисля, че ако от известна възраст нататък беше спряла да вървиш след щерка ти, тя в един момент щеше да се научи да си организира и взима нещата. Ами като се ожени и се отдели, какво ще правиш, ще й се обаждаш сутрин преди тръгване ли? Абсурдна е ситуацията, която описваш.

Абсолютно.
Дъщеря ти е на 21, голям човек е.
Като си забрави картата за градски транспорт и я глобят два пъти, на третия няма да си я забрави.

Арая, наказанието следва да е пряко свързано с "провинението" според мен. Тоест обясняваш, че при нова "беля" с мобилния телефон и необаждане, пропуска следващото ходене на екскурзия, лагер и т.н.
Иначе не вярвам много да те разбере, ако само ѝ обясниш как се притесняваш за нея. Майка ми все ме чакаше по балконите вечер (порастнах без екстрата GSM) и все ѝ се чудех на акъла. И тя естествено казваше "Като станеш майка ще разбереш." Бас ловя, че и вие сте го чували.  Simple Smile
Виж целия пост
# 21


Арая, наказанието следва да е пряко свързано с "провинението" според мен. Тоест обясняваш, че при нова "беля" с мобилния телефон и необаждане, пропуска следващото ходене на екскурзия, лагер и т.н.
Иначе не вярвам много да те разбере, ако само ѝ обясниш как се притесняваш за нея. Майка ми все ме чакаше по балконите вечер (порастнах без екстрата GSM) и все ѝ се чудех на акъла. И тя естествено казваше "Като станеш майка ще разбереш." Бас ловя, че и вие сте го чували.  Simple Smile

Дам, бях решила да я лиша от следващото зелено училище, но отчитам факта, че ще е чак следващата година по това време- сто пъти ще е забравила защо е наказанието и аз ще съм лошата и несправедливата.
С домакински задължения не искам да я наказвам- не искам да приема, че елементарни неща за вършене са нещо ужасно неприятно. Пример съм аз: майка ми ме наказваше да гладя, по три перални съм гладила в неделя. Е, вече 10 години мъжът ми сам се глади, аз не пипам ютия.

В края на краищата ми мина- заредила си е телефона и ми се обади тази сутрин, че тръгват и какво ни била купила Laughing
Наказанието ще е 2 дни да прави каквото й кажа и много дълъг, напоителен и най-вече приятелски разговор.
Голяма съм паника....какво ще правя като я затресе пубертета, а и брат й.....  ooooh!
Виж целия пост
# 22
Има нещо такова за домакинската работа, да.
Ама в краткосрочен план много добре му дойде  Mr. Green
Виж целия пост
# 23
... много дълъг, напоителен и най-вече приятелски разговор.

Подсети ме за "Хвърчащата класна стая" (напоследък всичко на Кестнер ми изглежда като най-удачния наръчник за гледане на деца).
Ей така Юстуса (техен възпитател) ги събра да ги мъмри дето бяха избягали да се бият, обаче всъщност просто им разказа истинска история от своите ученически години. Ефектът беше много добър.
Та исках да кажа, че разговорът най-добре да бъде подкрепен с пример - нещо подобно, с което ти си сгафила, като си била малка.
Виж целия пост
# 24
Ако се беше случило на мен, аз също бих помислила за наказание, но по-скоро за нещо, което да е "обеца на ухото", а не за назидание. Щом девойката е зряла за възрастта си и разумна, мисля че би било подходящо просто да й кажеш, че от сега нататък ще преглеждаш багажа й преди да тръгне. Намирам го за разумно, защото хем бихте си спестили нервите от нова такава случка, хем щерката ще усети, че "сваляш с едно ниво доверието", т.е. вместо да е по-голяма (по-самостоятелна), става по-малка, заради тази постъпка.
Виж целия пост
# 25
Децата до късна възраст не проумяват тази майчина тревага, това "ами ако нещо се е случило...", просто за тях това е непознато усещане и затова не може да се почуства виновна. Имаш 2 варианта според мен, като целта е да накараш да разбере тревогата ти.
1. Водиш с нея дълъг и широк разговор за чувствата ти, за притесненията, за това какво може да й се случи...
2 Караш я от личен опит да усети подобна тревога - това не знам точно как ще стане  Thinking, зависи от ситуацията. Но примерно ти да не се обадиш къде си, кога ще се върнеш и т.н Или пък ако има нещо любимо, то да изчезне и да сравниш нейното притеснение с твоето.
А аз на твое място бих вдигнала скандал на учителката - как така няма да си вдига телефона ?! Да не е на почивка?! Тя носи отговорност пред родителите за тези деца, длъжна е по всяко време да е в състояние да даде информация. Ако не е имала обхват или батерия, трябвало е при първа възможност да ти върне обаждането.
Виж целия пост
# 26
Не знам дали е редно да я наказваш. Принципно съм напълно съгласна, че е достатъчно голяма, за да знае кога как трябва да се постъпва. И нямам предвид заряднито и неговата липса, а това, че е пропуснала да се обади. Но не става да я наказваш постфактум. От друга страна не може да мине без последствия. И това би било /при мен поне/ един много сериозен разговор.

Иначе, наказанието би следвало да е конкретно свързано с провинението принципно. И зависи от случая. Моята, например, напоследък започна да ми навърта безобразни сметки за телефон. Нормално при тийновете, както разбрах по-късно. Три месеца правих забележки и отправях предупреждения - ефект нула. Накрая я предупредих, че при следваща такава сметка ще си я плати сама, от собствените си пари. Явно не ми повярва. И пристигна поредната неприятна сметка, която тя си плати като поп. Две седмици се влачеше със символични джобни и лице повяхнало като на гладен кокер шпаньол. И пак направих компромис - разреших схемата на изплащане да е на вноски, по нейно желание, но да ми я каже и да я спази. Като я предупредих, че при следващ фал няма да съм толкова толерантна и аз ще реша как ще плаща. От тогава ела да видиш какви са й сметките.   Laughing А можех да я лиша от телефон, можех да я сложа на лимит, можех да я пусна на предплатена карта. Да, ама не.  Mr. Green
Виж целия пост
# 27
Знаете ли какво, ще взема да я накарам да прочете темата. След това ще я оставя тя да говори.
Важно ми е да видя как ще реагира.
Виж целия пост
# 28
Знаете ли какво, ще взема да я накарам да прочете темата. След това ще я оставя тя да говори.
Важно ми е да видя как ще реагира.

Подкрепям те с две ръце!
Смятам,че ще разбере най-добре, като види,че НЕ САМО ТИ би постъпила по този начин, а повечето майки!
Не се бях сетила за това...Браво!
Виж целия пост
# 29
А аз на твое място бих вдигнала скандал на учителката - как така няма да си вдига телефона ?! Да не е на почивка?! Тя носи отговорност пред родителите за тези деца, длъжна е по всяко време да е в състояние да даде информация. Ако не е имала обхват или батерия, трябвало е при първа възможност да ти върне обаждането.

Извинявай, ама учителката не е телефонистка, нито някой и плаща телефонната сметка за да се обажда на 20-30 разтревожени родителя всеки път, когато не са се свързали с отрочето си и са и звъннали.  Ако някой иска информация - да я намери сам, а и дори "намираемостта" на учителките е въпрос на добра воля, а не задължение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия