SUPERNATURAL – It’s gonna be a long summer hellatus

"прокашляне" ... ние го отпазнувах ме подобаваЩо    , с "Craig" 300 годишен и ...

Дейна, честито,  да ми го покажеш и на мен летото като си дойда ....

  Оххх Джаред  Егати за един куфар 

Дейна   Честито 

Куфарът е бил на Джен, все пак! Можете да си представите какво ли е съдържал - всичките рокли и обувки, които си е била взела за пътуването!

Meн ме порази заигравката, където Дженсън предлага да са се представяли за канадци и че играят във "Вампирските дневници".


И като сме се подкарали на новинарски клипчета, ето едно дълго и напоително с Миша от "зад кулисите" на тазседмичната конвенция в Бразилия:
http://www.youtube.com/watch?v=M8LDG-1RArU&feature=related




... и може направо да ни опишеш по-подробно всичко случило се същата вечер. Забелязахме, че те нямаше, така че трябва да сте си изкарали повече от добре.

А аз тука вече бях туш 

Jared told Mark Sheppard about it and Mark’s reaction? “You effin’ bastard! I’ve been living in Europe my whole life and have always wanted to do that! You’re here for 2 weeks and you PRESS THE BUTTON???”

Tук можете да видите събрано всичко за конвенцията в Бразилия.


Тръпна за тази в Нешвил този уикенд. Списък с гостите: Jared Padalecki, Jensen Ackles, Misha Collins, Brock Kelly (не го харесвам този тийн Диййн ), Corin Nemec (брат'чеда; първо участие ли ще му е ? не помня да съм гледала клипчета с него), Chad Lindberg (Аш), Richard Speight Jr. (Трикстър/Гейбриъл), Matt Cohen (ех, горещи спомени с тялото му ), Guy Norman Bee (един от режисьорите), Steve Carlson ('ай пак "любимото" ми кънтри ; всъщност ще се проведе втория джем сешън за отбрани фенове с него и Дженсън - аwwww...; ще има и караоке с Ричард и Мат - въх!, и пее; отделно са обичайните концерти на Стив и Джейсън Ман).

Поздрав за всички, които все още се чувстват деца или поне са запазили част от детското в себе си:

Ще повярвате ли, че на почти 31-а мога да танцувам като кучето и го правя? О, да, наистина.

Добро утроооооо,
кафенцееее капучиноооо и cookies
 
И да попитам, за срам, че се пиша фенка .... тия двамата Стив и Джейсън Ман ... какъв го ***** на всеки кънвекшън? Хиляди клипчета с тяхно участие ... добре музиканти са (нали?) ... имат важна роля зад сцената ли? Щото на нея не съм ги виждала
Извинявам се за глупавите въпроси, но сега като го спомена Импалка  и се сетих. Винаги ме е глождило, но ме е било срам да питам!!!

Здравейте, мили мои    

Така, нека започна със сравнително официалната част:

Първо, Галче, честит рожден ден на папа! Да е жив (доколкото му е възможно, де), здрав (пак същото) и да ни радва от екрана още поне 77 сезона  

Второ, Апокалиптик, снимката на Джаред и Цар лъв е прекрасна   Предлагам да я сложим в бъдещата весела тема с подобните снимки. Запази я, моля те.

Трето, Дейна, историята за Джаред и куфара ме срути от смях   Благодаря ти, че я сподели.

Четвърто, честит Първи юни на всички, които са запазили детето в себе си! Това е единственото, което предпазва хората в зряла възраст да не се превърнат изведнъж в съсухрени мърморковци  



КРАЙ НА СРАВНИТЕЛНО ОФИЦИАЛНАТА ЧАСТ!!

Надолу следват глупотевините на Чък, та на който не му се чете и му е досадно, моля да благоволи да прескочи!


През това време Сам седеше на един стол в музея и докато чакаше Дийн да дойде убиваше времето в разлистване на цветните музейни каталози. В един момент му писна, вдигна глава към седящата в близост Хербьорг и попита:
- Я ми кажи нещо? – Младата жена го погледна изненадано. – Какъв точно е твоят случай? Напоследък четох много скандинавска митология. Валкириите нали са девици? И освен това ти какво правиш тук? Защо не си във Валхала?
Хербьорн му хвърли премрежен поглед.
- Девици са, да. Теб това притеснява ли те?
Сам се размърда смутено на стола.
- Защо да ме притеснява? – попита той и усети как лицето му пламва.
- Не знам, ти ми кажи. – Тя продължаваше да го гледа право в очите. Устните й бяха полуотворени и той не можеше да понесе да ги гледа. – Относно Валхала, браво, много си наблюдателен. Правилно си забелязал, че не съм там.
Това някаква ирония ли беше? Смущението на Сам веднага се изпари. Не понасяше да му говорят по този начин.
- И защо не си там? Да не са те изгонили? – попита нахакано той.
Хербьорг се изправи от стола, на който седеше, отиде до прозореца и се загледа навън. Сам гледаше очертанията на стройното й тяло и очакваше отговор. Мълчанието й само разпалваше любопитството му.
- Хайде кажи, де – настоя той. – Май ще се окаже, че наистина са те изгонили.
Тя се обърна към него, гледа го сериозно в продължение на няколко секунди и каза:
- Не са ме изгонили. Наказаха ме.
- Наказали са те?! – Сам се разсмя. – Да не си сипала сол в чашата с вино на някой бог?
- В битката между Гунару и Агнару застанах на страната на Агнару, а Один изрично беше наредил обратното. Той ме наказа като ме превърна в обикновен човек. Ще се прераждам отново и отново докато той отмени наказанието.
- Смъртна? – изненада се Сам. – Значи не притежаваш никакви специални умения?
Тя отново се извърна към прозореца.
- Притежавам – каза. – Това поне не ми беше отнето.
- Тогава няма от какво да се притесняваш, нали?
- Знаеш ли как изглежда Валхала? Никога не си виждал толкова прекрасен дворец – гласът й стана замечтан, но и някак печален. – Толкова е величествен, толкова...неповторим... Покривът му е от щитове, стените са облицовани с блестящи копия...Знаеш ли колко смели воини има там? Силни и красиви мъже, загинали героично в битки. Знаеш ли каква е залата на Один? Знаеш ли какво е да му поднасяш бокала с вино и купата с мед? Всичко това ми е отнето, вече не ми принадлежи. Аз съм като една прашинка, подмятана от вятъра векове наред. И не знам кога ще има милост за мен, кога ще мога да се върна у дома...Безпътна и бездомна съм като пухче на глухарче...
Сам я гледаше и слушаше и усещаше болката й. Той самият често се беше чувствал така – бездомен и безпътен. Имаше само брат си, той беше цялото му семейство. Живееха по ръба на бръснача, никога не знаеха какво ще им донесе утрото и къде ще ги свари. Нямаха истински дом, нямаха истински празници, нямаха истински живот.
- Идват – каза изведнъж Хербьорг.
- Кой идва?
- Брат ти и Бьорн.
Сам скокна от стола и застана до нея, поглеждайки през прозореца. Веднага видя Дийн. До него вървеше някакъв огромен дългокос тип.
- Кой е Бьорн? – попита той.
- Мой приятел – отвърна Хербьорг.
Сам усети как нещо го жегна в гърдите.
- Какъв приятел?
- Много скъп – очите й не се отделяха от приближаващия се гигант. – Най-близкото ми същество. Один прояви милост поне в това отношение, остави ми някой за компания. Той  не иска да пострадам,  независимо че съм наказана. Бьорн ме пази, такава е задачата му, това му е наредено. Но освен това ми е приятел. Без него щях да съм съвсем самотна.
Когато Дийн и Бьорн дойдоха Хербьорг се спусна да ги посрещне. Ръкува се набързо с първия и отиде да прегърне втория. Сам намусено наблюдаваше как Бьорн се навежда да я прегърне и тя почти изчезва в мечешката му прегръдка. Обхваната от огромните му мускулести ръце тя изглеждаше малка и крехка като стъклено украшение за елха. Двамата заговориха бързо. Сам ги слушаше напрегнато, но не можа да разбере почти нищо – само едно „Защо не ми каза?”, изречено от Бьорн, и „Съжалявам”, изречено от нея. След това Хербьорг го поведе към празната витрина на копието. Той я огледа бързо и изръмжа „Гунгнир!”.
- Имаш ли вече някакъв успех? – прошепна Дийн на Сам и леко го сръчка с лакът докато наблюдаваше Хербьорг.
- Какви ги говориш! – изгледа го сериозно брат му – Та тя замалко да те убие!
- Сами, Сами, прекалено много задълбаваш в нещата. Хващай мацката преди друг да я е хванал...
След минута Хербьорг и Бьорн дойдоха при тях.
- Имаме всичко за двата ритуала – каза тя. –Трябва да изчакаме до пълнолуние, за да ги направим. Сега само остава да уточним подробностите...

bichi ,
Вземам си капучиното - благодаря   - и ти отговарям подробно.

Джейсън Ман и Стив Карлсън са музиканти приятели на Дженсън, за чиито албуми той е пял като беквокал и с които продължава да пее по разни събирания. Това явно е достатъчно, за да участват по SPN конвенциите, в което няма лошо, щом Дженсън се чувства достатъчно комфортно и се съгласява да ни зарадва с изпълненията си, като на Asylum Convention 2007 и най-вече Jus In Bello 2010. Стилът им музика се определя като кънтри-фолк-рок и балади, т.е. губят ме завинаги, но пък на много хора им харесва .
Всъщност и двамата имат участие с музика в саундтрака на ‘Свръхестествено’. Стив – в 1.19 'Provenance', сцената в бара съвсем в началото, когато Диййн сваля две момичета, докато Сами чете вестник, търсейки поредния случай (ех, какви безметежни времена бяха...). На Джейсън пък е песента, която звучеше от оскверняващия ме iPod в 4.01 ‘Lazarus Rising’ (не знам защо – може би защото всичките такива песни са ми еднакви –, бях останала с впечатлението, че е на любимите ми ‘Джонас брадърс’, т.е. тези, които трябва да са и тримата заедно, за да свършат някаква работа, но не и по/с Импала, бърррр ). Джейсън има и участие в шедьовъра ‘The Plight of Clownana’ (2004) – кратък независим и извънредно нискобюджетен проект, в които е участвал и Дженсън като изпълнителен продуцент и актьор.
Ман и Карлсън участват по конвенции от края на 2007, често имат и концерти, билетите за които се продават на сайтовете на организаторите на конвенциите. Новото са джем сешъните на Стив и Дженсън – досега един на LA Con миналия февруари, а този уикенд ще е втория –, на които имат по дузина изпълнения като дует, което е чудесно и сигурно много приятно за тези, които има възможност да присъстват. Допълнителен бонус от приятелството на Дженсън с тях и от това, че често са заедно, включително по пътувания, са туитовете с candid снимки.

PS. Днес съм склонна да харесам тази музика, по изключение, заради Дженсън.

Еми ,
Поздрав с това - останах с впечатление, че са ти любима група. Приеми го и като извинение за вчера, но доколкото се познавам, ще продължа да те обстрелвам отвреме-навреме с тръпко-предизвикващи неща, само и само, за да се извинявам по този начин. Нещо против ?

Да са ви живи и здрави дечицата    Направете днешния ден специален за тях    А иначеее аз си кътам детето в мен    та викам да си се почерпя по случай празника

Благодаря на всички за готините споделени четива и снимки, а на Би и за въпроса, на който Импала отговори така приятно изчерпателно.  И у мен напират тъпи въпроси доста често, но вече ще питам, то не боляло 

Дейна, благородно леко "завид" за лъскавото списание    Надявам се да го видим и да го / ги погалим    На списание видът на изгледа е някак по - различен отколкото на монитора    И благодарности за мъжете с  куфара, а през Преводача историята е мани мани 

Хайде и от мен честит празник на всички дечица. Моето сутринта отиде с рокля, по нейни думи била някоя си Бел (??? не я познавам като герой), после реши, че е Снежанка и така и стигнахме до детската градина

Само едно уточнение, Розе. За снимката на Джаред като Муфаса (защото точно това си помислих като я видях) трябва да се обърнеш към Белс, щото тя я пусна. Но ако държиш и аз ще си я запазя в папката

Само Сам Уинчестър е способен да си гледа книжките или лаптопа в присъствието на мадама, която харесва, вече е официално

Бел е героинята от "Красавицата и Звярът".


Упс, така ли съм направила
Белс, пък прощавай, значи 

Их, Розе, всичко знаеш за тези детски герои. Благодаря за разяснението    не помня да го е гледала, но явно е и не е било с мен

Нали съм едно непораснало дЕте и аз 

Ето нагледно:

Лили,
Няма глупави въпроси - само глупави отговори. Затова съм тук - да отговарям, стига да мога, и да съм полезна . И го правя съвсем безкористно : заради някоя и друга многопикселна снимка, от по-напредналите ми стига погалване по волана, покрива или предния капак, а с най-напредналите може да се стигне до рязко превключване на скоростите или леко пошляпване по багажника или заден калник.
*изстен*, мъъъъъър... АХ!

  Това ме разби!  
Клипчето, в което Ричард и Марк разказват историята го гледах наскоро. Но определено е по-забавна
разказана от J2. Големи преживявания за един куфар

Честит празник на всички дечица! Живи, здрави и винаги усмихнати!