SUPERNATURAL – It’s gonna be a long summer hellatus

Оооо, на Еми много ще й потръгне работата   

Сити, този младенчески тийм      Сладурииии

  Импалко, ще ме вкараш в беля... поне целя офис са жени, та мисля че ще проявят разбиране, дори да ме хванат да точа лиги в работно време.

Тя интерпретацията с двойното почване не изключва другата алтернатива... всички трябва да се забавляват порвно и никой да не остане пренебрегнат.  Малиии, добре че няма работа, че сценките в главата ми съвсем епични станаха...

Еми, девойче мило, леко със сценките да не прегрееш


Дългокосият великан го изгледа намръщено. Опря юмрука си на рамката на вратата и се надвеси над него. Дийн винаги се беше чувствал удобно с ръста си, но сега му се стори, че се изгубва в сянката на норвежеца.
- Ти трябва да си Бьорн – каза той.
- А ти кой си? – попита Бьорн и гласът му прогърмя в малкото стълбищно пространство. Говореше английски с ужасен акцент.
- Аз съм Дийн. Хербьорг ме изпраща по работа.
При споменаването на името на Хербьорг изражението на великана изведнъж омекна. Дийн би могъл да се закълне, че в погледа му за миг беше съзрял някаква разнеженост.
- Влез.
Дийн пристъпи навътре в жилището и се заоглежда. Обзавеждането беше скромно, дори би могло да се каже, че почти липсваше. Маса, диван и няколко етажерки, затрупани с книги. Книги имаше и по пода, наредени на високи купчини, също и на масата. Дали този не беше някакъв роднина на Боби?
В метална чаша димяха някакви сухи растения, които изпускаха особен, но приятен аромат.
Това ще да е някаква тукашна трева, отбеляза мислено Дийн, надвесвайки се над сивата чертица на дима.
- Защо те праща Хербьорг?
Гласът на Бьорн го накара да се обърне. Той стоеше със скръстени пред гърдите ръце и го гледаше въпросително.
- Трябва да призовем Локи.
Бьорн не се и постара да прикрие отвращението, което изпита.
- “Че на кой му е нужно това? – попита той, вторачвайки гневния си поглед в Дийн.
- От музея е изчезнало копието на Один... – започна да обяснява Дийн, но беше прекъснат.
- Гунгнир!!! - Бьорн вече приличаше на разярен бик. – Гунгнир!!! – повтори той и закрачи из стаята. – Кой е посмял! – Гласът му можеше да накара всяко растение да увехне. Беше мощен и изпълнен с гняв. Огромните му длани се свиваха и разпускаха ритмично.
Дийн изчака търпеливо емоциите на мъжа да се уталожат. Беше му странна тази реакция. Какво толкова, едно копие. Не му се вярваше да е особено древно. От опит знаеше, че подобни ценности не се излагат в музеите. Излагаха се дубликати. Кой знае в кое ъгълче с почти невидими букви пишеше Made in China.
- Какво още каза Хербьорг? – попита след малко Борн.
- Че Локи ще знае кой го е откраднал.
- Не е ли самият той?
- Хербьорг твърди, че не е.
Борн отново закрачи нервно напред-вазад.
- Гунгнир! Кой си е позволил това!?
- Е - вметна небрежно Дийн, - може да сложите друго на негово място.
С рязко движение Бьорн се обърна и лицето му се залепи за лицето на Дийн.
- Това копие е древно колкото света – изсъска той. – И в него е заключена неудържима сила. Това е копието на Один. Единственото. Истинското! – той наблегна на последната дума.
- Спокойно, човече, ще го намерим – опита се да го успокои Дийн, отмествайки се настрани. – Дай да видим какво можем да направим с поръчението на Хербьорг.
- Изчакай ме малко – каза Бьорн. – Ще взема каквото е необходимо за ритуала и ще отидем при нея.
След не повече от десет минути двамата тръгнаха. В една от съседните улички беше паркирана колата на Бьорн – очукан джип, стар модел. Вратите скърцаха при отваряне и затваряне, а в единия ъгъл на предния капак беше избила ръжда.
Пътуваха мълчаливо. Дийн с носталгия си мислеше за своята кола, във въображението си прекарваше длани по волана й, вдъхваше аромата на тапицерията. Още съжаляваше, че нямаше начин да я вземе със себе си в Европа. Сега трябваше да се вози в тази раздрънкана барака, в която дори и музика нямаше...Като пристигнаха при музея той забеляза, че първата буква от надписа Jeep е паднала. Озърна се набързо и с пръст написа на нейно място върху полепналата прах „Р”. Докато триеше пръста си в джинсите той огледа творението си и доволно се ухили до ушите.

Еми,
Извинявай , но нали ме знаеш колко съм проклета . Сигурна съм, че ако покажеш 'цък'-а на колежките, ще те разберат .

Разбирам те, познато ми е до болка, сладка болка .

Ох, стана ми горещо, навлажних...хха ми се бузките ...
 
Amore,
Харесва ми твоето участие, продължавай все така. Много готин момент със закачката на Диййн - точно в негов стил. Благодаря ти   .

Здравейте, скъпи мои
Да знаете, че аз си Ви чета.
Радвам се, че Бела си е отново тук. 
Главозамайващ подпис имаш Импалке!
Чудя се само къде е Des, исках да й споделя колко харесвам и нейния подпис.
И сега да не идвам с празни ръце: едно симпатично гифче

Тука е  чете и тя 

Линд Мерси 

хайде пак една атака...

и още нещо...

как не ви е срам

най-вече Галчето

вчера Марк е имал РД

да ни е жив и здрав!!!!

A, моля, забравих да ви кажа! :zaples:

Иначе лично го поздравих - по една случайност ми е приятел във фейса..


Да започна с най-интересното от днешния ден:
Не искам да се хваля, още по-малко да ви дразня, но вижте какво получих днес по пощата от една стрхотна фенка от Щатите.
Преди време й споменах, че много бих се радвала да имам TV Guide списанието и тя ми го е пратила! Понякога изпадам в тихо благоговение пред нещата, които феновете на този сериал са готови да правят едни за други!
Същото чувствам и към вас, когато си говорим тук!

Аууу супер, Дейна. Не забравяй да го вземеш да го разгледаме на 20-и нали, нали, нали?

Добър вечер  
Даа, малко ме е срам, че не почерпих за РД на папА, но след 410  - тия рожден ден, вече не отразяваме събитието толкова тържествено  


Ох! А даже любимият трети го няма. И пак ме сви коремчето   Еми   , дупИ да ти е яко  
Разказчето се засука. Импала гаражна, но доволна  

Дейна, честито! Много се радвам за теб! И...чувствата ни са взаимни  Не знаете колко добре ми действат откраднатите минути (понякога и часове  ) с вас 

НП.

И за да не е съвсем безсъдържателен поста ми (като 90% от останалите ми постове), ето и нещо за лека нощ, което (надявам се) ще се услади на всички ви:

Любими моменти от СПН, любима група, че ако щете и любим видър в YouTube... ммм

Дейна,
Честито .
Благодаря за поздрава - това наричам съвършено клипче: кадри, музика, емоции, които те хващат за гърлото, изтръгват ти сърцето и го захвърлят някъде далеееч. Обичам и забавни, разтоварващи, обаче. Да не споменавам "горещите" ...
Поздрав за теб - твоето момче :

Благодаря, много сте мили!

И както съм се отдала на творчество тази вечер... .... изведнъж отварям ФБ и попадам на това: (предварително се извинявам за английския)

How Jared stopped all the Amsterdam trains!
by Supernatural Seriously Awesome!!! on Monday, May 30, 2011 at 9:00pm

The Story of HOW JARED STOPPED A TRAIN ... (a MUST READ)

by Minions-for Misha-Samba on Monday, 30 May 2011 at 08:07

as told by Jared and Jensen during the coffee lounge at AECON2_________________________________________________________

"So Gen and Jared had been visiting friends of Gen’s in Amsterdam (I still have no idea what Richard was actually doing there, but he was there, too) and they and Richard Speight were taking the last train out of Amsterdam to Frankfurt on Friday night. (At that point, Jensen already interrupted Jared saying “So the next time you see Richard Speight, you can make fun of him for being the third wheel!”) Jared was really proud that they had made it to the station in time, but thought that the train was gonna arrive 15 or 30 minutes before it was supposed to leave, which of course it didn’t. So the train got in a few minutes before it was supposed to leave and – being the good husband that he is – he told Gen to get on and find places for them and he would take care of the luggage. So he heaved in all the luggage (he thought) and stowed it in the overhead bins and got comfortable when suddenly Gen says “Babe, where’s the grey suitcase?” So Jared jumps up and gets to the door right when they’re closing. He pushes the “open door” button, but of course nothing’s happening, cause the door’s locked already. (Jared: “So I tried the “close door” button – cause you never know!”) and sees the suitcase standing right in front of the closed train door (Jared: “Like, I could have literally reached out and touched it!”). He sees someone working for the train station walk up to the suitcase and look around as if looking for who it belongs to, so he and Richard (again, no idea where he suddenly came from) start pounding on the train door, pointing at the suitcase and at themselves to let her know it’s theirs, because they think she’s gonna do something about it. (Jared: “And all she does it shrug, as if to say 'Well, tough luck there!'"). So by that point, the train is leaving the station and the suitcase is still on the platform. So Jared starts looking for a train attendant, but doesn’t find one, so he runs to the end of the train to look for the conductor. Only he runs to the wrong end of the train (apparently, in the U.S. conductors sit at the END of the train, while in Europe they sit in the FRONT of the train) and there’s no conductor there (this is important later on, so remember it!!). So he starts panicking, because they’ve already been going for a few minutes and the suitcase is still standing at the station.

 

Jared: “You know, if it would have been my suitcase, I wouldn’t have really cared, cause all that’s in there are old jeans and boots, but Gen’s a girl and likes to look pretty and wear dresses…”

Jensen: “What he’s trying to say is: it was the expensive suitcase!”

Jared: “Right.”

Jensen: “I get it, I guard Danneel’s suitcases waaaay more closely than I do my own!”)

 

And that's when he finds the red emergency button (which is behind glass) near the door.

 

Jensen: “And what did the sign there say, Jared?”

Jared: “Do not break glass.”

Jensen: “And what did you do, Jared?”

Jared: “I broke the glass!”

 

So he breaks the glass (cuts his hand while doing it), pushes the button for the emergency break, the train comes to a screeching halt, according to Jared, people are flying all over the place, and Richard Speight hangs on to Jared for dear life. Seconds later a train attendant comes running up to them, looking all concerned and panicked. (The part of the conversation in green is how Jared told us it happened:)

 

Jensen: “At which point Jared said: NOBODY’S DRIVING THIS TRAIN!!!”

Jared: “I think she thought I was having a heart attack, or someone was giving birth, or I was giving birth. So I said...”

 

Jared: “I left my wife’s suitcase at the station!”

Jared: “You could literally see her face change when I said that. She gave me this look, like she was slowly replaying what I had said in her head. Maybe she thought her English wasn’t good enough and she had just misunderstood me.”

Jensen: “Or she just thought: AMERICANS.”

 

Jensen: (shaking his head) “Americans.”

Jared: “Maybe I should’ve said I’m Canadian.”

Jensen: “We practically are, anyway.”

Jared: “I’m Canadian and I’m on the Vampire Diaries!!”

 

Apparently, security protocol dictates that if the emergency break in one train is triggered, all trains in a certain radius are stopped to avoid collisions. So basically, Jared brought all train traffic in a 20 mile radius or so to a screeching halt. Because he forgot a suitcase at the station.

 

I think it was at this point that another guy comes up to them and tells Jared that “this is gonna be really expensive for you, dude.” Apparently, it’s a 150 Euro fine to push the emergency button without a real reason, only Jared misunderstood and thought he had to pay 150 THOUSAND Euros, which, well, shocked him a little. (Jensen: “But I’m Ian Somerhalder from The Vampire Diaries!!!”)

 

Anyway, the train attendant contacted the train station in Amsterdam to look for the suitcase (Jared: “I was already seeing it being blown up somewhere!”), they found it, Gen got off at the next station, went back to Amsterdam and collected it, while Jared and Richard continued on to Frankfurt, so they would be in Mannheim in time for the con. Best part about it: Jared told Mark Sheppard about it and Mark’s reaction? “You effin’ bastard! I’ve been living in Europe my whole life and have always wanted to do that! You’re here for 2 weeks and you PRESS THE BUTTON???”

 

Jared then asked around if anyone of us had ever triggered the emergency break on a train, but of course noone had. Jensen: “Big surprise there, Jared.” LOL =)

 (thanks to http://kynikey.livejournal.com/188481.html for writing it down)



П.С.

Ще потърся и клипчето, което мярнах преди няколко дни в ЮТюб - дано да го намеря - уникален смях беше.
Eto го: http://www.youtube.com/watch?v=FFDQ9y55iBI но разказано от гледната точка на Ричард.

Ухаа, Дейна! Благодаря! Утре гугъл ще се задъха да превежда, но подозирам, че е много забавно. Лека от мен, момичета!