Здравейте, бих искала да ви опиша ситуацията, в която се намирам и да поискам съвет. Аз съм от 6 години с един мъж и от една година живеем заедно. На 30 години съм, а той е на 38.Естествено като се запознахме бяхме по-млади. Вече усещам, че биологичния ми часовник тиктака, а и все повече мои приятелки се оплакват от гинекологични проблеми - миоми и други по-сериозни, някои стигат до операции и отстраняване на детеродни органи и т.н., което ме притеснява, защото никой не е застрахован. От преди да започнем да живеем заедно започнах да го подпитвам за това какво мисли за децата, дали не би искал да си имаме и в този ред, без притискане или нещо такова. Той все казваше, че докато не заживеем, не може да се реши, защото не може да мисли за подобни сериозни начинания с човек, с който не знае дали ще може да се разбира в съвместно съжителство. Тогава до известна степен го разбирах. Както и да е започнахме да живеем заедно, мина вече година и отново започнах да питам относно това, кога смята, че ще дойде момента да започнем опити за дете. Говорих му, че наши познати с дете сега имат сериозни проблеми и не могат да имат второ, че не става на момента, когато тръгнеш да го правиш и така му обясних надлежно, че детето не се ражда като започнеш да го правиш, а може да минат много години. Сега отговора е, че трябва още малко да се изчака, че в момента парите едвам стигат за двама ни, сочи ми примери с наши приятели, които едвам свързват двата края с децата си, а и са доста изнервени покрай тях и нямат време за нищо. От друга страна знаете обществото доста силно притиска хората, които нямат деца и може би съм глупачка, че го казвам, но обществото ми оказва натиск, както и родителите, с непрекъснатите наставления кога ще имаш деца, вече ти е време и от този род. Е той ми казва, че не плащаме данък обществено мнение, но това не ме топли. Вече даже започнах да се чудя дали искам дете заради самата себе си или защото обществото го изисква от мен. Някой от вас имал ли е подобни мисли, дали не съм за психиатър, как си изяснявате всъщност какво искате? Може да ви се стори глупаво питането ми, но сама не мога да си обясня дали имам желание за дете наистина или просто искам обществото да ме остави намира. А и ми е интересно по принцип на някоя от вас мъжа държал ли се е по този начин преди да се реши да има дете и как сте постъпили при неговия отказ. Как разбрахте, че наистина искате да имате дете? Правя предварителната уговорка, че не искам да имам дете за да задържа някого или за да внеса разнообразие в отношенията ни. Чувстваме се добре заедно. Забавляваме се, щастливи сме, въпреки годините заедно, живеем добре съвместно. Просто не мога да разбера сама себе си.
Виж целия пост
Дайте съвет!
- Публикувана: 21 май 2011, 12:10 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2013, 11:43 ч.
21 май 2011, 12:10 ч.
# 1
21 май 2011, 14:26 ч.
Не искам да звучи стряскащо, ама убедена ли си, че мъжът ти е напълно здрав и може да има деца? Според мен такова поведение не е случайно. Възможно е да има някакъв проблем от здравословен характер, за който ти не подозираш. 
Дано да греша де
Виж целия пост
Дано да греша де
# 2
21 май 2011, 15:35 ч.
Не е причината, че не може да има деца.Знам със сигурност, просто защото още в началото на връзката ни преди години стана грешка и забременях от него. Направих аборт. Тогава и за двама ни случката беше като гръм от ясно небе, а и не бяхме сигурни, че ще си допаднем. Беше съвсем в началото на връзката ни, почти не се познавахме. Но тогава много му намилах на главата и сериозно го постреснах, че не е внимавал. Може да има постравматичен стрес оттогава. Шегувам се разбира се. Благодаря ти за мнението разбира се. Според мен най-вероятно му тежи отговорността по отношение на това, че с такава стъпка се поема отговорност за цял живот, а досега сме живели безметежно, безстресово и спокойно. Може би просто не иска да се раздели с този начин на живот. Поне аз така си го обяснявам. Но съм сигурна, че не е единствен на света. Как да се справя с това. Не искам да поставям ултиматуми и да изнудвам. Все има някоя друга, която се е сблъсквала с такъв мъж.
Виж целия пост
# 3
21 май 2011, 18:02 ч.
Здравей.Silvi!Здравейте и на останалите!
До скоро на мен това ми беше болна тема,но може би за мой късмет,дилемата ми беше разрешена от другия човек.Имайки впредвид възрастта на половинката ти,би трябвало да се е събудил бащинския му инстинкт(макар,че не е задължително).Може би не иска да поема такава отговорност.Само не се вманиачавай на тази тема,че ще му дойде вповече.А напоследък все по-често чувам жени,които не искат деца.На мен лично ми е странно,но всеки има право на избор.Ако наистина се чувстваш готова за дете,хубаво ще е да си наясно с желанието на човека до теб,но мнооого деликатно трябва да подходиш.Това от личен опит ти го споделям.При мен нещата се развиха като във филм,но края му ич не беше щастлив за мен...
Виж целия пост
До скоро на мен това ми беше болна тема,но може би за мой късмет,дилемата ми беше разрешена от другия човек.Имайки впредвид възрастта на половинката ти,би трябвало да се е събудил бащинския му инстинкт(макар,че не е задължително).Може би не иска да поема такава отговорност.Само не се вманиачавай на тази тема,че ще му дойде вповече.А напоследък все по-често чувам жени,които не искат деца.На мен лично ми е странно,но всеки има право на избор.Ако наистина се чувстваш готова за дете,хубаво ще е да си наясно с желанието на човека до теб,но мнооого деликатно трябва да подходиш.Това от личен опит ти го споделям.При мен нещата се развиха като във филм,но края му ич не беше щастлив за мен...
# 4
21 май 2011, 23:56 ч.
За мъж е много трудно това с предварителното решение за поемане на отговорност. Когато стане неочаквано или без много да се обсъжда, в повечето случаи са щастливи и доволни. Но предварително да го питаш "Искаш ли дете?"... 9 от 10 мъже на всякакви възрасти и във всякакви житейски ситуации ще се колебаят. Те си мислят че да кажат "Искам дете" е доживотна клетва за отговорност, ограничение и т.н. и че всички ще очакват от тях някакви велики подвизи. Докато когато жена каже "Искам дете" тя има предвид само чувствата си. Поне моите впечатление са такива. А и как очакваш той да е сигурен какво иска, като ти самата не си? За жена на 30 е много по-вероятно да иска дете, отколкото мъж на 38 и при положение, че ти имаш съмнения, какво остава за него. Първо изясни собствените си желания. Общувай повече с приятелки, които имат деца. Разбери какво означава гледането на дете (доколкото може да се разбере с гледане отстрани), изясни собствените си желания и след това седнете и си поговорете откровено. Това е важен въпрос и трябва всеки от вас да е наясно с намеренията на другия.
Виж целия пост
# 5
22 май 2011, 19:22 ч.
И кво сега...ще раждаш дете, щото обществото го налага.
По - добре не се вкарвай в тази рамка.
Жалко ще е за детето.
Виж целия пост
По - добре не се вкарвай в тази рамка.
Жалко ще е за детето.
# 6
24 май 2011, 06:51 ч.
Аааа,то обществото след като родиш първото почва да пита-"Ама що само едно","време е вече за второ","ама как ще останеш само с едно дете"...?
Виж целия пост
# 7
24 май 2011, 15:43 ч.
Да бе, обществото не иска да му е гадно само на него, иска да му е гадно и на тебе 
Една моя шефка дето много ме мразеше на работа, си спомням един път през зъби как ми изсъска: "Чакам с нетърпение да те видя като родиш едно дете" - това по повод на това, че сега съм волна птица, без отговорности и не ми пука от това, че ако се скарам с шефовете мога да остана без работа. Все пак сама винаги ще успея да се прехраня, но детето си е голяма отговорност, след това трябва вече да се внимава във всичко. Обществото го знае и си оказва натиска.
Виж целия пост
Една моя шефка дето много ме мразеше на работа, си спомням един път през зъби как ми изсъска: "Чакам с нетърпение да те видя като родиш едно дете" - това по повод на това, че сега съм волна птица, без отговорности и не ми пука от това, че ако се скарам с шефовете мога да остана без работа. Все пак сама винаги ще успея да се прехраня, но детето си е голяма отговорност, след това трябва вече да се внимава във всичко. Обществото го знае и си оказва натиска.
# 8
24 май 2011, 17:05 ч.
То обществото е за това - да гледа сеир и да дава "компетентни" мнения... 
Виж целия пост
# 9
24 май 2011, 19:37 ч.
Благодаря ви много за отговорите. Като се замисля май не искам кой знае колко дете, обаче докато чакам да ми се прииска наистина, може вече да е много късно. Така, че смятам да направя следното: Ще си живея живота. Няма да вкарвам приятеля ми в плановете си, когато говоря за бъдещето, както и сега за летните почивки и за всичко, което въобще се сетя. Ще излизам по-често без него. Самият факт, че говори за отлагане, без посочване на време за това, може и да говори за това, че не иска да има дете от мен и в тази връзка ще започна да се оглеждам и за нещо ново на хоризонта. Така де, мъже много. Все с някой ще ни съвпаднат интересите. 
Надявам се.
Виж целия пост
Надявам се.
# 10
25 май 2011, 02:27 ч.
Silvi в случай че не си чела книгата Синдромът Хю,предлагам ти да и хвърлиш едно око.Забавно книжле е,чиклит.Май никоя от нас няма смисъл да ти дава акъл макар че всички с готовност оправяме чуждите животи и само не своите собствени.Като чета писанията ти оставам с впечатлението,че възприемаш мнението на мъжа до теб за свое,а приписваш своите желания и копнежи на "обществото".В това че искаш дете няма нищо лошо,а според мен при НЕ наличие на физически проблем на 38 години е крайно време един мъж да стане баща и да поеме отговорност към себе си,към жена си,към съществуването си ако щеш..и най-вече към дете.На път съм да изразя мнение и да съветвам...точно това не искам да правя.Затова ще ти пейстна само последната страница от въпросната книга, за която ти казах в началото:
"Сега разбирам колко вярна е теорията на Сам за любовта. Да обичаш някого, не означава да го боготвориш от разстояние, да се приспособяваш, да се претвориш в друга личност само и само да бъдеш харесана.
Той ми вдъхва увереност, с него не се преструвам, не играя роля. Когато съм с него, вярвам, че мога да се усъвършенствам, да осъществя почти непостижими цели. Той е потенциалът. Той е осъществяването. Обичам го лудо.
Трябва да му сменя памперса.
Грабвам го в прегръдките си, заедно изкачваме стълбището, влизаме в детската стая. Правя необходимото, което не е особено приятно, ала не е отвратително, както си го представях. Поносимо е, защото през цялото време той гука, смее се и ме гледа дяволито. Между другото, очите му не са зелени като на Хю, а сини като на Джесика. Целувам го по коремчето, устните ми сякаш докосват разтопено масло, толкова мека и гладка е кожата му. Опивам се от миризмата му, която е по-прекрасна от уханието на току-що изпечен хляб и на прясно смляно кафе, по-приятна и по-чиста от въздуха през пролетна утрин.
Синът ми Самюъл (разбира се, кръстен е на Сам) се роди точно на определената дата. Няколко дни преди това най-сетне се примирих с необходимостта да постъпя в болницата и да облека грозна нощница, която вместо копчета има връзки на гърба. Въпреки че родилните болки бяха по-силни, отколкото предполагах, споменът за тях почти веднага се заличи от паметта ми. От друга страна, никога няма да забравя несравнимото изживяване да дадеш живот на друго същество. Мисля, че това е най-голямото постижение в живота ми. "
Виж целия пост
"Сега разбирам колко вярна е теорията на Сам за любовта. Да обичаш някого, не означава да го боготвориш от разстояние, да се приспособяваш, да се претвориш в друга личност само и само да бъдеш харесана.
Той ми вдъхва увереност, с него не се преструвам, не играя роля. Когато съм с него, вярвам, че мога да се усъвършенствам, да осъществя почти непостижими цели. Той е потенциалът. Той е осъществяването. Обичам го лудо.
Трябва да му сменя памперса.
Грабвам го в прегръдките си, заедно изкачваме стълбището, влизаме в детската стая. Правя необходимото, което не е особено приятно, ала не е отвратително, както си го представях. Поносимо е, защото през цялото време той гука, смее се и ме гледа дяволито. Между другото, очите му не са зелени като на Хю, а сини като на Джесика. Целувам го по коремчето, устните ми сякаш докосват разтопено масло, толкова мека и гладка е кожата му. Опивам се от миризмата му, която е по-прекрасна от уханието на току-що изпечен хляб и на прясно смляно кафе, по-приятна и по-чиста от въздуха през пролетна утрин.
Синът ми Самюъл (разбира се, кръстен е на Сам) се роди точно на определената дата. Няколко дни преди това най-сетне се примирих с необходимостта да постъпя в болницата и да облека грозна нощница, която вместо копчета има връзки на гърба. Въпреки че родилните болки бяха по-силни, отколкото предполагах, споменът за тях почти веднага се заличи от паметта ми. От друга страна, никога няма да забравя несравнимото изживяване да дадеш живот на друго същество. Мисля, че това е най-голямото постижение в живота ми. "
# 11
9 юни 2011, 13:42 ч.
Ще ти го кажа грубо, въпреки че темата е деликатна. Заимаш ли се с дете от ТОЗИ мъж, ще ти се ебе майката. Само едно изречение ще чуваш, когато ще трябва и той да поема грижите и отговорността за детето "Аз казах ли ти, сега се опрааай, аз ходя на работа". Когато двама души се обичат силно, вярват в силите си и не са страхливци, тогава и двамата искат дете. Мъжа ти е страхливец и мисля, че не те обича достатъчно, а просто е свикнал с теб. Много хора ще ми заплямпат сега глупости, че напротив, бил трезв в оценката си и това, че не бързал на 38 години, докато не заизкарвал много пари, е оговорна позиция. Той досега щом няма дете и не се е престрашил да го има или поне да е създал условия за това според разбиранията си на мен ЛИЧНО ми говори някакви неща. Дете, особено първо, няма смисъл да се чака (стига да не живеят под някое дърво), ако двама души се обичат силно. Много често имено детето е двигател за родителите да се развиват и да излезат от някаква рутина, ако са попаднали в нея. Това мисля аз и съжалявам, че едва ли съм ти бил полезен.
Виж целия пост
# 12
9 юни 2011, 16:41 ч.
Еее, веднъж и аз да съм съгласна с мъж! 
Подкрепям напълно. Щом досега не е поискал, едва ли ще заиска изведнъж. Може би чака да стане на 58, знам ли ...
Виж целия пост
Ще ти го кажа грубо, въпреки че темата е деликатна. Заимаш ли се с дете от ТОЗИ мъж, ще ти се ебе майката. Само едно изречение ще чуваш, когато ще трябва и той да поема грижите и отговорността за детето "Аз казах ли ти, сега се опрааай, аз ходя на работа". Когато двама души се обичат силно, вярват в силите си и не са страхливци, тогава и двамата искат дете. Мъжа ти е страхливец и мисля, че не те обича достатъчно, а просто е свикнал с теб. Много хора ще ми заплямпат сега глупости, че напротив, бил трезв в оценката си и това, че не бързал на 38 години, докато не заизкарвал много пари е оговорна позиция. Той досега щом няма дете и не се е престрашил да го има или поне да е създал условия за това според разбиранията си на мен ЛИЧНО ми говори някакви неща. Дете особено първо, няма смисъл да се чака (стига да не живеят под някое дърво), ако двама души се обичат силно. Много често имено детето е двигател за родителите да се развиват и да излезат от някаква рутина, ако са попаднали в нея. Това мисля аз и съжалявам, че едва ли съм ти бил полезен.
Подкрепям напълно. Щом досега не е поискал, едва ли ще заиска изведнъж. Може би чака да стане на 58, знам ли ... 
# 13
14 юни 2011, 15:35 ч.
Поздравления! По-точно едва ли някой може да го каже!
Виж целия пост
Ще ти го кажа грубо, въпреки че темата е деликатна. Заимаш ли се с дете от ТОЗИ мъж, ще ти се ебе майката. Само едно изречение ще чуваш, когато ще трябва и той да поема грижите и отговорността за детето "Аз казах ли ти, сега се опрааай, аз ходя на работа". Когато двама души се обичат силно, вярват в силите си и не са страхливци, тогава и двамата искат дете. Мъжа ти е страхливец и мисля, че не те обича достатъчно, а просто е свикнал с теб. Много хора ще ми заплямпат сега глупости, че напротив, бил трезв в оценката си и това, че не бързал на 38 години, докато не заизкарвал много пари, е оговорна позиция. Той досега щом няма дете и не се е престрашил да го има или поне да е създал условия за това според разбиранията си на мен ЛИЧНО ми говори някакви неща. Дете, особено първо, няма смисъл да се чака (стига да не живеят под някое дърво), ако двама души се обичат силно. Много често имено детето е двигател за родителите да се развиват и да излезат от някаква рутина, ако са попаднали в нея. Това мисля аз и съжалявам, че едва ли съм ти бил полезен.
Поздравления! По-точно едва ли някой може да го каже!
# 14
15 юни 2011, 14:37 ч.
Дааа!
Виж целия пост
Ще ти го кажа грубо, въпреки че темата е деликатна. Заимаш ли се с дете от ТОЗИ мъж, ще ти се ебе майката. Само едно изречение ще чуваш, когато ще трябва и той да поема грижите и отговорността за детето "Аз казах ли ти, сега се опрааай, аз ходя на работа". Когато двама души се обичат силно, вярват в силите си и не са страхливци, тогава и двамата искат дете.
Дааа!
Препоръчани теми