Някои от вас знаят, че преди бях учител. Е, днес, след пет години, когато за последен път водех клас, имах бал с моите хубави деца (ученици). Това беше неописуемо преживяване - да знаеш, че си допринесъл за нечие развитие толкова много, че дори и след четири и половина години те помнят, канят и подаряват цветя (колко подценявано нещо са цветята всъщност...).
Аз съм учител, искам отново да съм учител. Искам да се чувствам отново така, че всеки ден да е изпълнен със смисъл, да виждаш в очите насреща разбиране, израстване, обич. Желая ви поне веднъж в живота да се почувствате толкова щастливи и пълноценни, колкото аз днес...
Слава на учителя! Това е невероятно създание и се храни от признание и думичката "благодаря". Ако имате спомен за учител, обадете му се, дори и да е бил някъде там за вас преди години. Нямате представа какво ще означава този телефонен звън за него, това признание, че го помните...