объркана и уплашена

Усмивка 
Ние тука сме от тия дето са си тръгнали, та не знам дали темата да не си я пуснеш в СО.
Аз лично съвет не се наемам да давам, че ще е краен, а човек трябва да си извърви пътя сам.

Бърди,мерси,че се включи.Не умея да се изразявам..по-лесно ми е да говоря от колкото да пиша.Но мисля,че темата ми е за тук.Защото при тези обстоятелства при нас развитието е край..т.е. аз трябва да си тръгна.Трудно е да вземеш такова решение,когато не си имал проблеми в брачните отношения(поне видими) и когато си имал винаги подкрепа от половинката.Истината е,че аз обмислям раздяла (днес пак ми беше потвърдено,че тази връзка няма да спре),пък и да спре...вече доверието го няма.Да объркана съм..ако нещата не бяха на ред може би щях да съм подготвена за всичко това,но не съм.Аз не искам да слушам в СО за идеалните семейства,а искам да разбера какво ми предстои като самотна майка.Може би искам подкрепата ви,че ще се справя,искам да разбера как се преодолява всичко това,как ще обясня на сина си..какво се случва.Знаеш ли снощи след като си легна какво каза"мамо..много те обичам..,но и тати..ама и така трябва да е нали сме семейство"Дали усеща не знам..сега излиза във ваканция и няма да го има 3 месеца.През това време аз трябва да взема решения и да се подготвя за това,което ми предстои.Защото това,което е ..не мога да приема.

Усмивка, всичко зависи от това какво ти самата можеш да понесеш или не можеш. Хората имат различна степен на поносимост към нещата и ако за една жена изневярата е нещо, което не може да прости, за друга - тя е незначителен факт, който не би могъл да наруши семейното статукво.

Лично аз изневяра - виртуална или не, никога не бих преглътнала и простила. Никога не бих останала с този човек. Такива са ми разбиранията. В случая шамарът за мен, ако това бе моят съпруг, би бил двоен, защото според моите виждания, това изявление е храчка в лицето.
Така че да, аз бих го напуснала. Веднага.

На първо четене ще ти кажа какво мисля, обаче дали е така, ти ще кажеш.
От моят опит с приключване на брака, мъжете не обичат да слагат точката. Тоест той иска да ти каже край, обаче не иска, затова казва, че няма да приключи другата връзка, пък ти решавай.
Защо са такива садисти, не знам, честно ти казвам, много съм си пънала мозъка в тая посока. Понеже и при нас беше едно такова синьо безвремие - искам си семейството, всичко ще направя и на другия ден нещата са по старому и отначало. И аз се чудя, и се мая, и се тръшкам, какво да правя, що да правя, ами домът ни, ами детето ... Гадните страхливци, не могат да застанат като мъже и да кажат Жена, дотук сме, дай да се разбираме как ще я караме като разделени. Не, трябва да мъчат, мачкат, за да може накрая да не ти остане силичка и да кажеш край, не мога.
Че и имат наглостта после да кажат - то ти го реши това, не аз.

Та тази декларация, че връзката не може да приключи за мен е това - изнудване думичките да ги кажеш ти.

За справянето като самотна майка - ще се справиш, разбира се, в това пък изобщо нямай съмнения никакви. Няма жена дето да не се е справила.

Ако ти се говори, пиши ми на лични.

Аз минах през същото. Бащата на синът ми си позволи да се влюби до изглупяване виртуално. Казвам „позволи“ защото смятам че влюбването идва когато го търсиш и искаш, ако си затворен за такова общуване няма как да се случи. Вървеше като ударен, прописа поезия, не беше на себе си изобщо друг човек. И на мен ми разправяше че не искал да си оставя семейството, че държи на нас и .... дрън дрън. Аз се чувствах объркана, изплашена, шокирана, не можех да повярвам че се случва подобно нещо. Никога не съм допускала, че мъжът ми може да ми причини това. Реших да запазя семейството си на всяка цена и живота ми стана ад. Рев и безсъние по цели нощи докато той беше обсебен от компютъра. Паднах до там че да проверявам телефона му, станах 43 кг., крещях непрекъснато и на всички. Отнасяше го и детето ( незаслужено ). Той беше глух и сляп, но .... не ми каза „тръгвам си“ напротив, думите му бяха пълната противоположност. Действията му бяха абсолютно нелогични, пращаше ѝ снимки на „красивата си жена“ и ѝ обясняваше че я обича, но в нея е влюбен ( четях чата им ), а на мен казваше че любовта им е невъзможна. Не знам до къде стигна връзката им, мога само да подозирам, но след около година всичко пиключи. Аз обаче бях различна. Твърдо бях решила, че няма да ни бъде. Много бяха факторите, които доведоха до това ми решение, виртуалното му залитане беше капката която преля чашата. След време се разделихме.
Това се случи при мен, но много семейства преодоляват кризата. Сама трябва да решиш можеш ли да живееш с това един ден когато/ако мъжът ти изтрезнее. И заслужава ли този човек прошка.
Винаги съм казвала, че интернет събира самотните и разделя семейните, ако някой изпита необходимост от чат заигравки значи семейството му е в сериозна криза.

Тъй като все още нямам личен опит в тази насока, но ми се ще да споделя това, което си мисля.
Та наскоро гледах един епизод на "Море от любов". Там жената хванала мъжа си в изневяра му правеше морето.Мъжът поддържал любовна връзка с друга жена в продължение на година. Но когато жена му разбрала, той се съвзел и всъщност останал с жена си и преосмислил постъпката си. Мисля си, че такова нещо бих простила, тъй като мъжът ми се стори искрен и поне на думи звучеше, че съжалява, че иска да продължи с майката на децата му. Но в твоя случай ми се струва, че Бърди е права. Мъжът ти според мен чака ти да сложиш края...

Аз не бих простила!
На всеки може да се случи.Всеки може да се влюби до изглупяването аз как се бях влюбила в БНД и зарязах всички и всичко....

Аз си мисля , че Бърди е права....той иска да ти каже "безсилен съм да сложа края...направи го ти!"

Ти си майка, жена...и не си се родила да търпиш това.Според мен съжителството ви  би било непоносимо за теб....излишно ще се натовариш, а живота е много кратък и трябва да си щастлива:)

Това с невъзможната любов е най-големия проблем. Хората си падат по непозволените, забранените и невъзможните неща... Което значи, че най вероятно съвсем ще ти оглупее мъжа.
Според мен е възможен и среден вариант, ако наистина го искаш. Остави го да си осъществи любовта, но далече от тебе. Пък като му стане възможна любовта може да види, че не е това,  което е чакал. Но може да се окаже и че това е търсил. Има риск. Може да се върне, може да не се върне. Не го чакай, продължи си жиивота, организарай го без него, пък ако реши да е с вас ще се намери някакво място. Но тия приказки, обичам си семейството, ама обичам и нея са им много удобни. И ролята на многострадалан Геновева - аз не искам никой да страда.
Ако ти го накараша да се раздели с нея, дори и да го направи привидно няма да е ясно какво продължава да прави.

Може и да не съм права, но ще ти напиша, какво мисля.
Ако не бе минал границата, щеше да имаш шанс. Преминаването е видно от това, че той не иска да прекъсне увлечението, което явно не е вече само такова, а сериозно влюбване. Минало е времето, когато го е правил тайно, за да не разбереш. Тогава може да е мислел за теб и детето или за себе си( да не изпусне питомното). Ако иска семейството си, той щеше веднага да прекрати тази почти виртуална любов, и да се впрегне във възстановяване на връзката ви. За съжаление такова нещо не прочетох.

Бърди е написала останалото, което мисля.

Вече на дневен ред е да мислиш само за теб и детето. Това, че "излиза", че ти си взела решението, е тежест, висяща във въздуха. Все някой трябва да мисли трезво и да извади корен квадратния на триъгълника. Такъв живот е нездравословен и нехигиеничен. Всяко семейство е "нещастно по своему" - проблеми винаги има. Но те се решават или ако не могат, се взима решение за по-наташното търсене на щастие за всеки от връзката(раздяла, отворено семейство...каквито варианти има). Но единият да живее в отворен брак без да знае или да му го натрапват след като узнае, е подценяване на личността му. Това ще те смазва.

Успех в осъществяване на решението ти, каквото и да е то.

Ето какво мисля аз -никога не съм вярвала ,че ще мога да простя изневяра  и ,че мога да обичам толкова много някой .Аз просто казах ,на моя човек ,че ако наистина ме обича толкова много и държи на мен .ще направи всичко  по силите си да махне другата жена .И да той го направи ..но .......за мен си остана  едно съмнение усетих ,че аз не му вярвам вече ..
Затова мила  помисли си ..прецени ,какво  и до колко можеш да преглътнеш ..........пожелавам ти успех и дано вземеш правилното решение.

Мъжете в един момент влизат в една възраст, в която се нждаят нон стоп от обожание. В никакъв случай не ги оневинявам. Но в семейството всичко е наред т.е. скучно му е. И защо да не се наслади отново на пълния с обожание поглед на някоя влюбена жена? Или пък на красивите й думи? Когато човек поддържа такава връзка, срещите с възлюбената са прекрасни и зареждащи с положителна енергия. Как да се лиши човек от това? НО когато му поставиш въпроса или - или , доста ще се позамисли...Поне аз така си мисля де...

Боже, Усмивке..... Когато четях поста ти си помислих, че съм го писала аз, ама съм забравила....
Миличка, аз вървя през този ад вече няколко месеца. Но не знам докога ще мога. Не знам и как да постъпя - също като теб.
При нас мотото е "не съм виновен, щото не е нарочно". Не търся вина. Просто се чудя и не разбирам като обичаш /уж/ някого толкова много как добавяш втори към него? И при нас любовта е виртуална, но за съжаление страданието ми - реално. Не искам да навлизам в подробности, знам че просто всичко което мога да ти кажа, че съм чула от него си го чула и ти.
Първо казах - край, развод. Сигурно ако го чуех от друг това щеше да е и съветът ми към него...
Не можах да го направя - все още много го обичах и мисълта че няма да е до мен, надеждата, че утре като се събудя този кошмар ще е изчезнал някакси от само себе си .... не знам. неможах. Притеснявах се и за детето си. Затворих си очите, запуших си очите и започнах да се правя на глупава - все едно не е било, не се е отнасяло за мен. Просто не исках да зная. Повтарях си 50% от истината - той ме обича.
Казват че времето е мъдър съветник. Сега от дистанцията на няколко месечна заблуда, като че ли се събудих, незнам. Изведнъж като че ли очите ми се отвориха, сърцето ми се поуспокои и  аз се запитах: за кого живея? за мен или за другите. Усетих че живота продължава. И днес му казах - прави каквото си искаш, но знай, че от днес и аз съм свободна.
Не смятам да ходя по адвокати и да се развеждам, поне за сега, ама кой знае.... За себе си гледам като на харесвана жена, която се самоуважава /все още/. И не смятам да го променям. Искам да изживея дните, които ми са отредени щастливо - с него или без /май по-скоро - без/.
Та, усмивчице, целта на това дълго словоизлияние на жена, която много добре те разбира е: не бързай с решението си. Успокой се /доколкото можеш/, огледай се и преотрий че света все още е прекрасен. От теб зависи това. А след това решението ще дойде само.
И нещо друго - не споделяй с приятелки и не търси съвети. Такива може да ти даде само човек който е изживял ТВОЯТА мъка и все пак това ще бъде НЕГОВАТА  постъпка. Ти преоткрий твоята. Трудно е, ама ние жените сме "кучи марка".

Не ,че имам опит ,моят бивш не беше влюбен по скоро самовлюбен ,но ако го обичаш и имаш сили , ако можеш да прощаваш ,прости му .Според мен може да временно увлечение. А и какво по голямо доказателство ,че държиш на човека до теб от търпението .

Усмивка*,

 Не съм изпадала в подобна ситуация, но ако мога да поразсъждавам малко...
Наскоро излезе един български филм "Love.net". Ако не си го гледала, непременно го гледай!
 Водила съм дългогодишни кореспондентски приятелства, дори с непознати. Прави ми впечатление, че това което можеш да разкриеш писмено, да събереш мисли и чувства, не можеш да го направиш наяве, поради куп причини. Така човек трудно може да добие реална представа за отсрещния.

 Понякога грижите и обстоятелствата дотолкова ни задушават. Имаме нужда да споделим нещо с някого, ей така да ни разбере, да ни подкрепи, а в къщи на дневен ред са грижите.

Виртуалната връзка няма ежедневни грижи и ангажименти, а когато стане реална, тези проблеми не са предвидени.

 Моят съвет би бил: "Бори се! Бори се за семейството си!"
Опитай да дадеш на мъжа си, онова което е намерил у другата: топлина разбиране, подкрепа... понякога обичат да ги съжаляваш, да ги бавиш, като майка.... Накарай го да се разкрие пред теб, да споделя с теб всичко. Дори да те е яд на него, прави се на разбираща...
 Това е добро и за вас и за детето.

 Лесно е да сложиш края, но това не е добро за никого.
Виртуалните връзки се оказват нетрайни. Ще остане разочарован, а после?!