Кога човек се връща в миналото?

  • 5 824
  • 55
# 45
...Пошегувах се, особено с Холограма. Цитатът е от 1984 на Оруел. Иронията е в това, че имащите власт в настоящето пишат историята както би им било удобно, за творят бъдещето, което искат...

Че на кого в България му трябва да владее миналото, за да владее бъдещето?!
Който не е рекъл да владее настоящето, той не го е владял. Публиката много добре знае всичко за миналото си, но й е през оная работа кой ще я владее нея.

Виж целия пост
# 46
Публиката много добре знае всичко за миналото си, но й е през оная работа кой ще я владее нея.
Публиката у нас живее с илюзията, че никой не би могъл да я владее. И вероятно е така, защото половината хора живеят в миналото, а останалите в бъдещето и то на друго място. Във владение са само зомбираните тела на онези, които се реят някъде из представите и спомените си, докато гледат телевизия или се правят, че работят.
Виж целия пост
# 47
миналото върви една крачка зад бъдещето и при едно невнимание оп  изпреварило бъдещето
Виж целия пост
# 48
Без да искам доста често правя аналогии между днес и времето, когато бях на годините на децата ми. Спомени от детството ми, училището, минали приятелства. Бих казала, че са ми останали хубави спомени и чувства. Дано и за тях да е така.
Виж целия пост
# 49
Не съм от типа хора които с високо вдигната глава ще кажат "не съжалявам за нищо в миналото си". Напротив правила съм грешки, които с удоволствие бих поправила. Миналото ми е важно. То допринася за човека, който съм днес. Ако напълно загърбиш миналото си, значи не се харесваш, значи не харесваш живота си и "започваш на чисто". Връщам се в миналото си постоянно. За да се поровя, когато търся отговор или когато ми предстои да взема важно решение. Често в миналото се крият подтиснати спомени за неправилни постъпки. Не искам да ги забравям, защото е възможно да ме предпазят от други такива. Хората в миналото ми, които не са и в настоящето все са си важни хора щом веднъж съм ги допуснала в живота си. Така, че миналото е част от настоящето и бъдещето ми и се връщам в него много често. Все пак и вчерашния ден е минало ...  Grinning
Виж целия пост
# 50
Амнезията е с размери на пандемия в България. Миналото винаги има връзка с бъдещето.
ДА!
Убедена съм, че всички имат Амнезия и са тежко болни от "Амнезиологичен" тумор!
Виж целия пост
# 51

Ценя миналото в смисъл на история, забавно ми е да се вмъквам там, където не съм била - възприемам го като нещо подобно на сериал, както и затова следя политиката на настоящето - пак я възприемам като риалити.
Към собствените ми спомени подхождам точно наобратно - не обичам да се размеквам, разкисвам, да изпадам в сантиментални настроения по нещо, което е равносилно на сън. Вкопчването в миналото и носталгията по него са някакви знаци за депресия. Форма на протест към настоящето и бомбоубежище срещу реалността. По същата причина и не обичам, т.е. не мечтая, както и не плача. Не съм кораво маце, просто се дразня от мелодраматични неща. В такива изпадам само ако съм зле с хормоните или, не дай Боже, наистина се е случило нещо лошо, хайде да не казвам какво.
 

 
Виж целия пост
# 52
Амнезията е с размери на пандемия в България. Миналото винаги има връзка с бъдещето.
ДА!
Убедена съм, че всички имат Амнезия и са тежко болни от "Амнезиологичен" тумор!

Съвсем не всички, но да речем - много.
Виж целия пост
# 53
Аз съм част от миналото и миналото е част от мен.
Аз не бих била това, което съм, ако нямах такова минало.
И миналото не би било такова, ако ме нямаше мен там.
Много често се връщам към миналото, защото там са скрити много отговори на въпроси, които ме вълнуват. Понякога намирам отговорите толкова назад, че дори и родителите ми не са били родени.
Странно, но факт.
Аз не бягам от миналото си, отдавам му се.
Виж целия пост
# 54
Съвсем доскоро огромен проблем ми беше, че живеех само в миналото. Големите промени ме стресират и винаги се обръщам назад, с цел бягство от настоящето. Смятам, че това е проблем на много хора.
И аз съм от тези. Simple Smile

Не съжалявам за нищо от миналото си. Всичко през което минах ме доведе до тук така че не се оплаквам.
Виж целия пост
# 55
Лично аз... Когато загубя опората под краката си или силата на крилете си... Рядко се случва, но когато се случи, миналото ме усмихва и леко натъжава... Толкова красота и любов има в него, че е грехота да го забравя... Живея предимно в днешния ден, но той отлита толкова неусетно, че понякога се изумявам от скоростта, с която всеки миг се превръща в минало... Но старостта не ме плаши...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия