Гордеете ли се, че сте българи и с какво?
- Публикувана: 30 май 2011, 20:02 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2011, 01:57 ч.
30 май 2011, 20:02 ч.
Гордеете ли се, че сте българи, и с какво? И, ако има, какво ви кара да се срамувате?
Виж целия пост
# 1
30 май 2011, 20:14 ч.
Не се срамувам и не се гордея с националността си. Не мисля, че тя има голямо отношение към това, което съм. По същия начин разглеждам и другите хора, не се впечатлявам или потрисам на тема произход.
Виж целия пост
# 2
30 май 2011, 20:40 ч.
Аз също.
Виж целия пост
Не се срамувам и не се гордея с националността си. Не мисля, че тя има голямо отношение към това, което съм. По същия начин разглеждам и другите хора, не се впечатлявам или потрисам на тема произход.
Аз също.
# 3
30 май 2011, 21:01 ч.
Tака поставен въпросът предполага черно бели отговори, а моят е 81% сиво ( примерно 
). Гордея се с хубавите моменти в историята ни, когато сънародник постигне голям успех- ей в такива моменти ми е хубаво.
Не съм някакъв болем патриот, който смята, че България е по по най в което и да било отношение.
Да ме е срам- рядко. Има моменти и личности, които ми скърцат между зъбите .
Виж целия пост
). Гордея се с хубавите моменти в историята ни, когато сънародник постигне голям успех- ей в такива моменти ми е хубаво. Не съм някакъв болем патриот, който смята, че България е по по най в което и да било отношение.
Да ме е срам- рядко. Има моменти и личности, които ми скърцат между зъбите .
# 4
30 май 2011, 21:06 ч.
По-скоро съм индиферентна към националността си. И провалите, и успехите са си мои, така че нямат отношение към произхода ми.
Виж целия пост
# 5
30 май 2011, 21:09 ч.
Гордея се, да. Патриот е мръсна дума ве4е, знам, но...какво да се прави, 4овек е такъв какъвто е. Аз се прозълзявам от истори4ески филми, от разкази са герои4ни събития, от химна, от "Хубава си моя горо", от някои народни песни, от някое детенце, спе4елило медал на олимпиада...Ей такива неща 
Вие явно ве4е сте станали истински граждани на Европа и света, щом националността ви не поражда у вас никакви 4увства, аз съм си от прованса, при нас нещата по-бавни4ко се развиват
Виж целия пост
Вие явно ве4е сте станали истински граждани на Европа и света, щом националността ви не поражда у вас никакви 4увства, аз съм си от прованса, при нас нещата по-бавни4ко се развиват
# 6
30 май 2011, 21:53 ч.
Не смятам, че трябва да се срамуваме, националното ни самочувствие е ниско и това е основен проблем.
Виж целия пост
# 7
30 май 2011, 22:12 ч.
belinda е написала точно каквото и аз мисля.
Възпитавам и у децата си чувство за национална идентичност и чувство за принадлежност.
Изхождам от мисълта, че дърветата без корени умират.
А и всеки трябва да помни откъде е тръгнал, за да има ориентир в живота, да не се самозабравя и самозаблуждава.
Виж целия пост
Възпитавам и у децата си чувство за национална идентичност и чувство за принадлежност.
Изхождам от мисълта, че дърветата без корени умират.
А и всеки трябва да помни откъде е тръгнал, за да има ориентир в живота, да не се самозабравя и самозаблуждава.
# 8
30 май 2011, 22:26 ч.
Не, не се гордея, не се и срамувам, само се стремя да не забравям коя е родината ми.
Виж целия пост
# 9
30 май 2011, 22:43 ч.
Защо да е "мръсна"?
Защо националното ни самочувствие е ниско и защо това е проблем? И как може да се повиши?
Виж целия пост
Патриот е мръсна дума ве4е, знам, но...
Защо да е "мръсна"?
Не смятам, че трябва да се срамуваме, националното ни самочувствие е ниско и това е основен проблем.
Защо националното ни самочувствие е ниско и защо това е проблем? И как може да се повиши?
# 10
30 май 2011, 23:06 ч.
Клиширано, но ... обичам родината, мразя държавата !
Не желая да възпитавам чувство на патриотизъм у детето си.
Отговорът ми е по-скоро НЕ ... просто не остана с какво,
а дори на моменти ужасно се срамувам.
Виж целия пост
Не желая да възпитавам чувство на патриотизъм у детето си.
Отговорът ми е по-скоро НЕ ... просто не остана с какво,
а дори на моменти ужасно се срамувам.
# 12
30 май 2011, 23:28 ч.
Едва ли има нормален човек, който да люби толкова силно днешната Пародия на Държава, наречена България. Виж Родината България е друго нещо - не е до гордост, просто Обичам тази Земя - наречена България, колкото и миниатюрна прашинка да е на Глобуса.
Ако обичта е гордост - Да, сигурно се гордея. Просто не се срамувам, че съм българка.
Виж целия пост
Ако обичта е гордост - Да, сигурно се гордея. Просто не се срамувам, че съм българка.
# 13
30 май 2011, 23:29 ч.
Въздържам се.
Защо да е "мръсна"?
Защо националното ни самочувствие е ниско и защо това е проблем? И как може да се повиши?
Защото малко си познаваме историята. От 1330 години България, например, помним най-вече едни 500 и историческите си личности и герои от това време. И Ги помним, и употребяваме, и преекспонираме много често в негативен контекст. Изживяваме се като жертви, а бих казала, че историята има и друга страна. Не знам възможно ли е народ, който се чувства потиснат, да може да се чувства и горд?
Виж целия пост
Патриот е мръсна дума ве4е, знам, но...
Защо да е "мръсна"?
Не смятам, че трябва да се срамуваме, националното ни самочувствие е ниско и това е основен проблем.
Защото малко си познаваме историята. От 1330 години България, например, помним най-вече едни 500 и историческите си личности и герои от това време. И Ги помним, и употребяваме, и преекспонираме много често в негативен контекст. Изживяваме се като жертви, а бих казала, че историята има и друга страна. Не знам възможно ли е народ, който се чувства потиснат, да може да се чувства и горд?
# 14
31 май 2011, 00:00 ч.
Oсвен това е и някак по-лесно (и така оправдателно) да повтаряме, че "днес не са добре нещата в държавата ни, защото сме си българи, а българинът е ...." (в същия смисъл използваме: балканци, славяни, ориенталци, православни)
Не ми се е случвало да се срамувам, че съм българка.
Да се гордея? По-точно е да се каже, че се родея - с историята, културата, традициите, постиженията, проблемите.
Виж целия пост
Защото малко си познаваме историята. От 1330 години България, например, помним най-вече едни 500 и историческите си личности и герои от това време. И Ги помним, и употребяваме, и преекспонираме много често в негативен контекст. Изживяваме се като жертви, а бих казала, че историята има и друга страна. Не знам възможно ли е народ, който се чувства потиснат, да може да се чувства и горд?
Oсвен това е и някак по-лесно (и така оправдателно) да повтаряме, че "днес не са добре нещата в държавата ни, защото сме си българи, а българинът е ...." (в същия смисъл използваме: балканци, славяни, ориенталци, православни)
Не ми се е случвало да се срамувам, че съм българка.
Да се гордея? По-точно е да се каже, че се родея - с историята, културата, традициите, постиженията, проблемите.
Препоръчани теми