Истинска история или упражнение по писане? Не че има значение.

 Майки всякакви. Както всякакви бащи, всякакви деца, всякакви баби, всякакви дядовци...
Всяка жена, предполагам има съмнения дали ще бъде добра майка, дали ще се промени след като роди и пр. Какво, да не ражда защото не е сигурно, че ще бъде " оживял образ на Богородицата" ли? Ами да вземат да почнат да питат авторката да бъдат или да не бъдат майки!

Това, което каза Windy, по-нагоре е вярно. Има една категория майчета, които дават поводи са подобни статии. Смятат, че те единствени на този свят са родили дете, че тяхното дете е перфектно, никога не е виновно за нищо, то е някакъв ангел. Имам приятелка, която без смущения казва пред пет други майки. " Всички твърдят, че не са виждали по-красиво момиченце от моето". А веднъж ( това беше просто върха), нейното и още едно дете искаха да си направят снимка. Тъй като другата майка се отдалечи за да ги снима, приятелката ми подшушна " Погледни го другото , до моето, стои като грозното пате пред лебед"...Друга една, не е чак толкова изперкала на тема " уникалността на моето дете", но тя пък е поддръжничка на тезата "Дете е, не е виновно". Нейната дъщеря бие, обижда, нагрубява останалите, но никой не й се кара понеже." дете е". Ходейки на гости, влиза от стая в стая, взима си каквото й потрябва, често чупи по нещо, излива на пода и какво ли още не. Най-лошото е, че няма никакъв респект от възрастните, с нас се държи така, както с децата. На мен ме е казвала " Гледай си работата...разкарай се...чуваш ли какво ти говоря, ела веднага!". Веднъж така ме вбеси, че едва се въздържах да не я ударя, но категорично заявих, че ако този случай се повтори, ще я зашлевя без да ми мигне окото. Майката, вместо да потъне в земята от срам( както бих потънала аз, ако моето дете беше казало това), скочи и ми се разкрещя- аз не съм ли била дете, как така ще травматизирам нейното( аз травматизирам него, не то мен?!), сега щяло да помни думите ми цял живот. Отговорих й, че искрено се надявам да ги помни цял живот, и да си направи извода как ще се държи за в бъдеще. Детето е на осем, никак не е малко. А това, което ми каза " Идиотко, не ми се пречкай, ще те ритна"! Е, разбира се, дете е, нали..?! Дано да не съм права, но това след няколко години го виждам претрепало някого, и то само и благодарение на "безграничната обич на майка си".

За самовлюбените екземпляри, запречващи тротоарите с колите си, една приятелка си беше закупила специални лепенки с надпис "Паркирал си като идиот". Да си призная честно, и аз си купих - нямам бебе и количка, но от това несъобразителните шофьори с посредствени умения за паркиране не намаляват. Понякога залепването на такава лепенка си е съвсем заслужено. Съвсем не вярвам, че с поставянето на една такава (на дясното огледало, защото за да се свали, трябва да си разкопчаеш колана и да слезеш, след като вероятно си запалил двигателя и си погледнал в двете огледала) ще оправя света, но се надявам - наистина се надявам - при следващото паркиране собственикът на возилото поне да се замисли. 

Само да не те хванат в момента на залепването...щото паркиралия като идиот, обикновено във всяка ситуация реагира като идиот...

Гледам да внимавам - подготвям лепенката отдалече, лепя бързо и още по-бързо се изнасям! 

Преди да бъдем майки, ние сме хора - с  желания, идеи, цели ... Тъжно е, когато загърбваме мечтите си и живеем "заради/чрез децата си".
Статията е болезнено (на моменти дори цинично) реалистична ...
"Осъзнаваше, че за една модерна жена майчинството не трябва да бъде едничка житейска цел, но понеже Теди нямаше друга цел, преписваше на тази, които има, измислена, прекомерна важност."

Девойката благодари за поздравите и каза, че няма против тези и коментари да се оставят и в самия блог 

Айде, айде, с 2 малки и деца и бременна, какви цели да има. Има си време за всичко и майчинството е един период, който е хубаво да се изживее.  Разбирам Теди да ходеше в училище да носи закуска на 7класника...

Има много жени като Теди, които престават да бъдат жени, дори и да не са станали майки.Една такава е моя съседка, около 40г. не се е женила, няма деца. Откакто я помня тази жена за мен е била " лелка". Облича се демоде и запуснато, мисли само за готвене, чистене, рецепти, пазаруване( пазаруване на храна имам предвид). Няма никакви духовни потребности, с нея не можеш да говориш за книги, филми, театър, музика. Гледа единствено сапунени сериали, музиката не я вълнува въобще. Не се гримира, не се поддържа, косата й от рано е почнала да побелява не я боядисва...Нейна си работа, де, но винаги съм се чудила защо трябва да е така. Нужно е всяка жена, поне мъничко, да уважава себе си. Да се пооблече малко, да се поддържа, да бъде по-отворена към света около нея,не заради другите, заради себе си.

Добре де, ама тя може така да е щастлива. Този живот да й харесва повече, отколкото примерно твоя. И да обяснява на околните колко те съжалява, за начина, по който ти живееш. Защо винаги хората трябва да са поставени в рамка? И да отговарят на обществените предстви за хубаво и лошо (говоря в емоционален план).

Защото някой има нужда да се почувства по-значим от другия.... а най-лесно е като го принизи.  

До нас живее семейство с четири деца. Майката една такава на вид запусната, въз дебелшка, с космати подмишници, грозновата, да се чуди човек кой й е направил тези хлапета. Ако я види целокупното форумство, ще я ожали и обяви за долен представител на женския вид, потъпкал всяко усилие на еманципираната дама да се докаже. Обаче жената е щастлива, и мъжът й е щастлив- гледа я с едно такова обожание. Сега като се позатопли времето и вечер след работа посядат на пейката пред входа, току под балкона ми. И мине, не мине той я целуне и й каже нещо на ухо, а тя една такава радостна го гледа. И децата им са щастливи- все се смеят, все заедно навсякъде. От тях скандали не съм чула, само смях и много, много тичане. А жената няма и интереси- даже турски сериали не гледа. Заговорихме се за книгите, които четем на децата си, и от там разговор за това какво четем ние, възрастните. Тя не била чела отдавна, не помни от кога, само детски книги, и телевизия не гледала, само вестник от време на време....Уф, ега ти животът, а? Обаче като я погледна и едно такова спокойствие и жизнерадост лъхат от нея....
Аз се тюхкам за работа, за уволнения, за назначения, за задачи, който изпълнявам от нас, а тя ми се смее насреща....

Трещерица, на лични или тук за целите?

Може би такива, които да дадат повод на децата и един ден да се гордеят с нея. И когато пораснат да не мислят за нея единствено като за Майката (човекът, родил ги и отгледал ги).

И на мен, след второто изречение. Както и с първоначално коментираното словоизлияние.
Сигурно затова не чета блогове от известно време. Отдавна никой не може да се изразява с две изречения, било по майчински въпроси, било по сексуални, еко , готварски, дори форумски.

все е останал някой, дето може, но пък него няма да го разберат