Аборт по принуда

Направо ми се доплака като прочетох това.
Сигурно тук повечето сме на възрастта на майка ти. И ако и на мен дъщеря ми ми сервира такова нещо един ден не знам как бих реагирала.
На първо време не можеш ли да поговориш пак спокойно с тях ? Приятеля ти на колко години е ?Има ли възможност да работи? От друга страна готова ли си да отгледаш това детенце толкова млада ? Има ли кой  да ти помогне ?

Здравей! Първо постъпката ви е наистина безотговорна. Надявам се, че не очакваш пускайки тема в този сайт да получиш одобрение и топли прегръдки. От колко време си с твоя приятел? Той на 23 или на 24 е (питам, защото ми е интересно дали знаеш) ? Пазите ли се по време на секс? За теб не е ли важно да завършиш образованието си? Имаш ли представа най-елементарното - колко струват памперсите на месец например? Можеш ли да кажеш със сигурност, че сегашния ти партньор ще бъде до теб винаги, че е голямата ти любов и искаш именно той да е баща на детето ти? Отговори ми на тези въпроси и ще го мислим. Трябва повече информация, за да се нагърбя да ти давам какъвто и да било съвет.

И двете страни реагирате бурно, което е нормално. Не осъждай толкова бързо родителите си, те са загрижени за теб и искат да ти помогнат. Наистина е шок за тях, а и не вярвам да са го очаквали или мечтали. Затова първите им реакции са такива. Баща ти и майка ти могат да променят мнението си, ако, като големи хора, се изправите и покажете, че сте готови за това, което следва. Защото до момента вие само сте се оправдали, а "случайно" бебе не се гледа.
Бащата готов ли е да помага, да живее с вас, да ви издържа поне малко. Ти готова ли си да учиш и гледаш дете, да завършиш вечерно и т.н., за да осигуриш по - добри възможности за теб и детето? Готова ли си да си отдадена на едно бебче с цялата си душа и тяло? Защото бебето не е кукла, не е само за гушене и снимки.
Поговорете с бащата(твоя приятел) дали наистина сте готови за тази стъпка - емоционално, физически, финансово и т.н. Ако сте взели решение, направете си план - от къде ще помагате финансово, как ще завършиш училище като частен ученик, къде ще живеете, как ще се организирате, какво ще правите после. След това се съберете с вашите и неговите родители и го обсъдете - спокойно, без нападки и обиди. Не забравяй, че те са хората, които ще са винаги до теб и безкрайно те обичат.
Успех, каквото и да решиш. Няма да ти е никак лесно .

Ти наистина си малка,още не си завършила училище.Какво ще правиш като се роди детето,приятелят ти може ли да ти помага,работи линещо?Децата са голяма отговорност.Аз по принцип съм категорично против всякакви аборти,но при тебе случаят е деликатен.Не знам какво да те посъветвам.

poli-poli:
Така знам на колко години е приятелят ми тази година прави 24.Така пазили сме се никои не е застрахован,че няма да се скъса презерватив достатъчно е една капка за да забременея това сигурно го знаеш.Да важно е мога да си завърша задочно.Ами имам представа всеки вит  а те не са 1 или 2 са със различни цени 1 опаковка с 62 или повече памрерса варират между тези цени(от 25,00лв до 40,00лв).И да мога да кажа със сигурност че той ще е до мен и няма да ме остави.Имам опит в гледането на 1 дете гледала съм почти 1 година братовчед ми знам всичко което е нужно за едно дете(хранене,как се гледа,как се държи,как да му сменям памперсите абсолютно всичко знам) майка ми и баща ми знаят че аз обожавам децата и винаги съм искала да си имам свое ....
mimikulewa:Така училището не ми е проблема аз мога както казах вече да завърша задочно.Какво мога да правя освен да се грижа за него приятелят ми има работа работи може да ми помага и то много.Знам че едно дете е голяма отговорност,но никой ли не мисли че ние можем да се справим с това дете?

Ivsityyy никой не казва, че не можеш. Според мен момичетата просто ти задават въпросите, на които трябва да си отговориш преди да вземеш решение. Все пак детето е голяма отговорност. Аз понеже бях с доста нередовен цикъл на 16, 17г и общо взето всеки месец съм си задавала въпроса какво би станало ако е станало нещо, въпреки че сме се пазили. Аз лично не бих направила аборт  Но това си зависи от вас. Трябва да си отговорите на всички въпроси, които вече ти бяха зададени, защото ако все пак не се получи не можеш просто да се откажеш.

Хубаво си помисли! То е ясно, че го искаш много, но дали е разумно? И аз искам много неща, но когато човек порасне малко повече, започва да мисли по-рационално. Като гледам си доста обърката и стерсната в момента. (Изглежда така, защото пишеш много неграмотно и объркано).

Виж сега Ивси никой не може да ти каже "Да, задръж детето, ще се справиш" или пък "Не, махай го"...писала си тук, значи трябва да си готова да отговориш на въпросите, да посрещнеш упреците и да разсъждаваш върху мненията, а не да се засягаш. Млада си, не, малка си. Не можеш да бъдеш сигурна, че това е човека. Не можеш да знаеш, защото има хора, които са на 30 и още на срещнали подходящия, въпреки опита, въпреки болката, въпреки базата, на която може да се направи равносметка. Родителите ти, мислят твоето доброто. Това е техен родителски дълг. Всяка жена иска да стане майка и ти ще станеш, сигурна съм. Въпроса е, дали сега е момента...

Ситуацията е доста деликатна  !Доколкото мога да преценя ти си взела решение и търсиш подкрепа!Аз не смятам,че детето може да ти попречи да завършиш ,това зависи само от теб.Дали приятелят ти е човека за теб и би могъл да се грижи за вас,не смятам че някой би могъл да каже,нито че зависи от годините ви.По важното в случая е ти да си наясно колко ще се промени живота ти и колко жертви ще трябва да направиш,детето е голяма отговорност и връщане назад няма  .
До някъде разбирам родителите ти ,те са чертали славно бъдеще за теб и сега са уплашени и разочаровани,дай им време и пак поговорете.Но  знай ,че на сила не могат да те принудят да направиш аборт ,решението е само твое и на приятелят ти  .

1. За мен абортът е детеубийство.
2. Има и понятие късна (след "гаф) контрацепция. Всеки сексуално активен човек би следвало да е наясно с това.
3. Не съществува сила на света, която да те накара против волята си да убиеш детето си... ако ти стиска.
Което включва: намираш си квартира, за която плащаш, плащаш си всички комунални и пр. разходи, храна... всичко, за което се сетиш. Естествено, забравяш думите "среща с приятели / приятелки", "купон", "клуб" - ще бъдеш твърде заета да работиш. Как точно ще си намериш работа бременна, без никакви умения, познания и опит... не знам. Но ще ти се наложи да откриеш начин.
Тази работа с "о-приятелят ми- о, ще бъде до нас, той - о - ще се грижи за нас, о"... Може и да ти звучи много романтично сега, но не е особено вероятно да се реализира. Щото просто животът си е такъв - не е постлан с цветя и рози и ако изобщо има рози в него, по- често се срещат бодли, отколкото аромат. И родителите ти, които имат малко повече опит от теб, са наясно с този факт. Сега думите ми може би ти звучат грозно и грубо и нетактично и отблъскващо, но реалността е по- често цинична, отколкото романтична. И да, родителите ти са наясно и с това.

От това, което в момента пишеш, ти имаш романтичната и напълно лишена от реализъм представа за бебето и за това как всичко някак ще стане...
Но изглежда, че по- скоро си склонна да тропосаш на родителите си едно бебе като допълнение към съсипаното бъдеще на дъщеря им - та да се оправят и с него.
Ами... напълно ги разбирам, че не желаят да участват в този сценарий.

А ако аз бях баща ти, този 24 годишен мъж, забременил 16 годишната ми дъщеря, щеше да си има достатъчно грижи в Пирогов, за да има време да разсъждава как да й обърква допълнително главата.  

Той пък какво общо има с решението? Не е като да е предварително обвързан с детето. Не личи дори да е проявил някаква особена настоятелност да се ожени за нея. След няколко месеца нещата ще станат тежки, девойката ще стане подута, дебела, капризна и постоянно изморена, пичът ще срещне някоя нова, 15 годишна пикла с плосък корем и желание за купони... и хайде, беше ми много приятно, сега кой от където е.
И познай кой ще се озове окомплектован с дебелата, напуснала училище, отчаяна, ревяща, капризна и изоставена бремненна дъщеря, а в последствие - и с отрочето...

Хората, които имат право на думата са онези, които са готови да се обвържат - да обвържат бъдещето си - с резултатите от взетото решение, да поемат отговорност.
Нито ученичката, нито... тъпкачът, да го наречем, понеже аз не знам по- мека дума за 24 годишен мъж, позволил си да забремени 16 годишна ученичка - са склонни да поемат някаква отговорност в случая.

М/у другото на един океан разстояние деянието му би имало криминален характер...

Даммм, katiABV. Точно това са нещата, които бих написала и аз, но не ми се пишат такива дълги постове..

Здравей, мило момиче,

Съвети всеки може да ти дава, но трябва да осъзнаеш, че решението, отговорността и последиците от него ще са си лично твои. Моето лично мнение също е против аборта и те подкрепям за това, че въпреки, че все още не си с достатъчно голям опит да можеш да си представиш всички трудности, с които ще ти се наложи да се справиш, ако запазиш бебето, желанието ти е такова. Първо, ти няма да си нито първата, нито последната, която да роди на 16-17 г. Аз имах съученичка, чиято майка беше родила на 16 г., тя също роди на 16 г.  и мога да кажа, че и двете имат добри и съвсем нормални семейства, не са и от ромския етнос, ако някой си мисли това. Съученичката ми завърши задочно гимназия, след това роди и второ дете, а след него завърши и висше образование задочно. Т.е. това не е нито невъзможно, нито чаааааак толкова трудно постижимо, ако наистина се обичате с приятеля ти и решите да преодолявате заедно всички трудности по пътя си. От друга страна никога няма да забравя гледката на плачещото момиче в стаята, след като се събудих от упойката (след една медицинска интервенция в майчин дом). Тя беше долу-горе на твоята възраст и току-що беше направила аборт. Изглеждаше най-тъжното момиче на света...
Реакцията на родителите ти е обяснима, като не искам да давам оценки правилна ли е или не... Обмислете трезво с приятеля ти ситуацията, дали и как ще можете да се справите, той иска ли и готов ли е да създаде семейство с теб и да се грижи за издръжката му, и след това поговорете отново с родителите ти, а и с родителите на приятеля ти, като изложите обосновано крайното си решение. В крайна сметка приятелят ти носи не по-малка отговорност от теб за това дете, а твоите родители няма да са повече баба и дядо на детето от неговите. Може пък от тях да получиш така необходимата ти подкрепа... Така или иначе, съществуват и други възможности, ако решиш да родиш детето. Естествено, нашата страна няма нужда от още едно изоставено дете, но моето лично мнение е, че това е по-малкото зло от аборта. Освен, че се прекъсва един живот, помисли и за това, че винаги има риск след това да не можеш да имаш повече деца. Не казвам, че ще стане или че става винаги така, а че има риск и той трябва да е осъзнат.
Ами това е от мен.... ще ти се наложи да пораснеш много бързо, мило момиче, но приеми това като най-голямото предизвикателство в живота си - само от теб зависи как ще го преодолееш! Пожелавам ти да вземеш решение, за което да не съжаляваш в бъдеще, и помни, че то трябва да е твое решение, а не на твоите родители или някой друг!

Никаква отговорност не носи той. Нито юридическа, нито морална, нито фактическа. Може - и вероятно ще - си тръгне във всеки един момент, в който престане да му е забавно. А неговите родители пък още по- малко имат нещо общо. Защото, като всички нормални родители в подобна ситуация, навярно ще кажат " ами добре, синко, ти прави каквото искаш, пък ако решиш да имаш нещо общо, ние ще идваме да го лигавим от време на време и дори да му вземаме шоколадче понякога".
Защото бебетата са деца на родителите си, не на бабите и дядовците.
А в случай като този - непълнолетна, без брак - на майка си (понеже бащата е вероятно да се изниже много преди да се роди детето).
И отговорността за решението - както и за изпълнението му в последствие - е само и единствено нейна.