Германска нова медицина - 7 тема

Тъй като разбрах, че е много важно първо да се определи биологичната латералност, искам да попитам възножно ли е да е 'двойна' - лява и дясна едновременно? Когато пише, дъщеря ми е левичарка, но изрязва в ножица с дясната ръка, рита футбол с десния крак.
Наскоро започна да си върти косата с дясната ръка (даже пооплешеаввя отстрани). Когато, об аче са й заети и двете ръце - не си върти косата. И трети факт - мъжко момиче е ама не в много добрия смисъл на думата: допреди 3 години категорично искаше да е момче - дрехи, игри, коса ...Сега я влекат мъжките спортове: футбол, карате ( и е много добрра). Рядко позволява да й се облече рокля, въпреки че започна да се понагиздва вече - харесваме си едно момче, което не ни овръща на "чувствата"...
Та тези три факта: левичарка, пък изрязва с дясната ръка, въртенето на косата с дясната ръка докато пише с лявата и момчешкото АЗ в нея не са ли твърде много противоречия в нея? Не е ли много объркана? Коя полукълбо ще се засегне при конфликт?
Но най-важният въпрос: виждате ли нещо тревожно в тази противоречаща ситуация и как да й помогна?

Това "задьржане на урина" само според теб ли е или се установи?
Направете пьрво изследването и пиши пак.
Ако е цистит,конфликтьт е маркиране на територия.Което говори,че може и пелените да не са му харесали,но пьк е свикнал с тях и е решил конфликта си(цистит).
Или сте го оставили някьде,кьдето е бил сьвсем сам и го е почувствал...

Кассии,
При малките деца е трудно да се определи латералността,но има начини.
Не виждам нищо нередно,което трябва да "оправяш" при детето си.

Много благодаря! Голямо облекчение е за мен да чуя това. Имам една постоянна тревожност спрямо двете си деца и едно от нещата беше това, че я чувствам "объркана", неспособна да бъде себе си. Реших, че това може да е причината.
Сега един такъв въпрос: чували ли сте, познавате ли хора, които НИКОГА не са боледували дори и от настинка? Аз познавам - момиче на 16г., за което майка му казва, че никога не е боледувала дори и като бебе. Братчето й (на 12г.) само вднъж е било с хрема. Как мислите, тези деца не изпитват ли конфликти или са природно надарени да не ги допускат (конфликтите) до себе си, което ако е така е наистина дар Божи или напротив?

kassii, нищо им няма на децата, може би по-лесно се адаптират към всякакви ситуации. Което не значи, че нямат конфликти или са застраховани. И аз съм била такова дете според майка ми, тя не е ползвала и един ден болнични за мен, а съм започнала да ходя на ясла преди да навърша 2г. Е, сега боледувам понякога, но смятам че доста по-рядко в сравнение с други хора.

Връщам се да допиша относно моя случай - писах преди няколко дни за киста на яйчника и раничка на шийката на матката - и че не ми се връзват конфликтите с "болестите". Оказа се, че нито едно от двете не е моята диагноза ( ), а проблемът ми е бил с бъбреците (и сега продължава). От месеци насам се опитвахме да сменим жилището (свързано с продажба), чак сега успяхме. Та така при мен.

Имам още един въпрос - с какво се асоциира конфликт "страх от болка при медицинска манипулация", т.е. при решаване на конфликта как реагира организмът?

Стеф,
Е как може да сбьркат киста на яйчника с бьбреци...
Кой е по точно проблемьт с бьбреците?т.е. в лечебна фаза си предполагам...


Зависи какво точно асоциираш...само болката като сьстояние на непоносимост или страх от самата манипулация..
Ако знаеш,че ще те боли,няма да преживееш конфликт.

Мисля,че бьркаш основни неща.
Биологичните програми са ни закодирани за да ни запазят живи.
Няма човек без конфликти.Колкото по бьрзо се реши даден конфликт,толкова по кратка и безсимптомна е лечебната фаза.

Крис - и аз недоумявам как може да се объркат двете неща, но явно по описаните от мен симптоми (без да имаше наличен ехографски преглед, пък и гинекологичен минах) - на прима виста това им дойде на акъла на лекарите...Иначе, ми изписаха само болкоуспокояващи за спазмите, които вече намаляха така или иначе (имах силни болки отпред, които буквално ме обездвижваха на моменти, но всичко мина). Паренето при уриниране все още го има обаче, гледам да пия повечко течности, усещам облекчение така.

Относно другия ми въпрос...направо ме е срам да споделя, но...става въпрос за вадене на ретинирал мъдрец - преди 5-6 години се видя на снимка, че няма начин да порасне нормално, но не ме е боляло, от веме на време се обажда за 1-2 дни и това е. Обаче, осъзнавам, че това не може да продължава до безкрай, направих и грешката да се информирам какво точно представлява манипулацията, прочетох разказите на ужасени и страдащи хора, които ходят с отоци дни наред, не могат да се хранят, спят, говорят - направо бях ужасена. И тези батални картинки така ми са се набили в съзнанието, че изпитвам панически ужас от момента, в който ще ми се случи и на мен - знам, че ще боли (предимно след това), страх ме е как ще си обгрижвам детенцето след това и как то ще реагира като ме види подута, примерно, или като не мога да му говоря, може би ще се стресира малко или много...и много се надявам да ми мине бързо...
Рано или късно трябва да го направя, още повече че е добре сега, докато не ме боли и не е проблемен, да се извади - и аз трябва да реша кога да е денят Х   Замислих се как ще ми се отрази после този страх, който съм трупала с години и затова реших да попитам тук...

Е,значи си в лечебна фаза.

За зьба!
Не ходИ при нормален зьболекар да го вади.
Предлагам ти да отидеш в София,Медицинска академия при Хирург.Познавах един много добьр,младо момче беше преди около 10 години (мисля,че Ангелов му беше фамилията,но не сьм сигурен).
Няма нищо страшно от тази процедура,ако човекьт е специалист,няма да имаш подуване,нито ще те боли повече от един ден.
Можеш да го извадиш и в лека наркоза.Може би се заплаща.Това според мен ще реши страха ти.
Самата процедура,ако зьбьт ти е на удобно място е около 10 минути в наркоза.
С локална анестезия е около 30 минути.

Ако зьбьт не допира и не пречи на други зьби (в корените) и не те боли,не е спешно да се вади.

имам 3! /три/такива операции-не боли  -с болкоуспокояващи на следващия ден,всичко се забравя 

http://www.blitz.bg/news/article/112227 - Журналистката Васа Ганчева е починала от преплитане на червата.

http://vbox7.com/play:m53b905d - Това е запис от скритата камера, която са й направили Иван и Андрей.

Нали червата са конфликт на "Невъзможност за преглъщане"?   
Наистина ли заради това си е отишла? 
Стана ми мъчно за жената.  

Нали въпреки всичко - всички сме хора.

Боже...преди малко и аз прочетох новината, и направих същата връзка
Бог да я прости жената...

Крис - благодаря за инфото относно наркозата, не знаех че има такава опция. Аз имам препоръчан лицево-челюстен хирург, много добър и с доказан професионализъм и дългогодишна практика (преподавател е освен това, в Стоматологичния факултет в Пловдив), просто трябва да му се обадя да си запазя час...Може би когато се срещна лично с него, ще обсъдим ужаса ми от процедурата, и ще видим как ще се действа Иначе, да, не ме боли, рядко се обажда мъдрецът, но знам, че рано или късно ще се случи ваденето (като се знам каква съм, докато не стане напечено, няма доброволно да ида да го махна...). Благодаря ти, и на Мамагемелар, за подкрепата и успокоението, чудесни сте, както винаги 

Горката....като прочетох статиите...ами може и порьчково да си е отишла,няма да се учудя...

Аз отново идвам с въпрос и моля за мнение...
Вчера ни се случи нещо неприятно, но чак тази сутрин май намерих причината, за съжаление след като вече дадох лекарство...
Вчера на обед се прибрахме от игра в парка и видях, че до глезенчето на сина ми има голямо червено петно, като от ухапване. Крачето (от глезена до коляното) беше видимо подуто, много твърдо, топло и отекло, около ухапаното беше и зачервено. Паникьосах се, макар че детето не даваше признаци да го боли или да го сърби, просто ми показваче, че нещо има на крачето. Веднага отидохме на лекар, който постави диагноза "алергична реакция към ухапване от насекомо". Изписаха Фенистил гел + сироп Ериус (противоалергичен е). Студени компреси също.
До вечерта крачето си беше все така подуто, топло и червено, петното от ухапване сякаш намаля. Детето си беше нормално. Снощи е спал спокойно, но към сутринта взе да се чеше по крачето, явно го сърбеше. Видях, че "ухапаното" е като обелено, вътре с малко секрет (като разчоплена пъпка от комар). Тази сутрин крачето не е топло, струва ми се че е спаднало малко.

И както си седях и го гледах, изведнъж получих факс за нещо, което се случи вчера, точно преди да се приберем, т.е. преди да излезне "ухапването". На пясъчника детето ми си играеше само, с кофичка и лопатка. Пред него имаше 2 по-големи момченца, и те си играеха. По едно време, едното се обърна към детето ми, каза му нещо (не чух какво, макар че бях на 3 крачки от тях) - и започна да заравя крачето му с пясък (същото краче, което се поду). Зарови го доста над глезена, а детето седеше и го гледаше, без да реагира, аз не се намесих, защото реших че ситуацията не е особена (често се случва това да е играта между две деца...), а и да видя синчето ми какво ще направи в този случай (рядко се събира с деца и гледам да го оставям в повечето случаи сам да разрешава социалните си дилеми, стига да е във възможностите му разбира се). Когато другото дете приключи със изсипването на пясъка върху крачето на моето, се обърна и си продължи играта, а синът ми ме погледна и си посочи обувка, казвайки леко разстроено "мамии, бука, бука..." (т.е. че обувката му е изцапана, което той по принцип много мрази и веднага иска да се почисти). И това беше. После въпросното детенце дори му донесе от неговите играчки, да си играе, и синчето ми се зарадва изкл. много И малко след това си тръгнахме, и вкъщи вече разказах какво стана...

Извинявам се за фермана, но исках да споделя случилото се, не знам доколко е адекватно да свържа двете неща (сега ще отворя таблицата в сайта, да направя справка).

Вьзможно е да имал конфликт,но е вьзможно и алергична реакция от химиите,които изсипват по пясьчниците,за да намалят инфекциите.