За обич нежно-тежка съм родена.
За твоята любов през две сълзи.
Живота си го влача уморена.
Добре, че вечер пак до мен си ти.
Красивата любов е само наша.
Преминахме през бури и беди.
Не си я давам. Но не се и плаша.
Налудничаво някак ми звучи.
По тежката пътека на живота
през много тръни драхме колене.
Сега си мой. Без примка. Без хомота.
Та тя и бурята не ще ме спре.
Живот в живота. Мъката във мъка.
И любовта в любов. Не, не е сън.
Не искам много. Тебе, без разлъка.
Сама го вземам. Тихо и отвън.
Надежда имам. Но дали ми стига?
Та здравето е нужно тук нали?
Защото лошото със вик пристига.
А тръгва, влачейки се много дни.
Ти огън си в душата ми запален.
Когато вънка зъзнат ми е тъй добре.
Със моят огън искам ти да бъдеш гален.
Ще ти го дам от моето добро сърце.
Обичам те! Запомни ли го вече?
Повтарях го във стихове безброй.
Ще гоня самотата надалече...
Обичам те! Съпруже и приятел мой!
Лично творчество/Мария Г./