Обичате ли стихове? - 8

Публикувана: 2 юни 2011, 13:45 ч.
Последно мнение: 10 март 2012, 20:20 ч.

103 076
746

Марѝ - Потребител

Потребител

# 735 8 март 2012, 16:57 ч.

Нашата любов

За обич нежно-тежка съм родена.
За твоята любов през две сълзи.
Живота си го влача уморена.
Добре, че вечер пак до мен си ти.

Красивата любов е само наша.
Преминахме през бури и беди.
Не си я давам. Но не се и плаша.
Налудничаво някак ми звучи.

По тежката пътека на живота
през много тръни драхме колене.
Сега си мой. Без примка. Без хомота.
Та тя и бурята не ще ме спре.

Живот в живота. Мъката във мъка.
И любовта в любов. Не, не е сън.
Не искам много. Тебе, без разлъка.
Сама го вземам. Тихо и отвън.

Надежда имам. Но дали ми стига?
Та здравето е нужно тук нали?
Защото лошото със вик пристига.
А тръгва, влачейки се много дни.

Ти огън си в душата ми запален.
Когато вънка зъзнат ми е тъй добре.
Със моят огън искам ти да бъдеш гален.
Ще ти го дам от моето добро сърце.

Обичам те! Запомни ли го вече?
Повтарях го във стихове безброй.
Ще гоня самотата надалече...
Обичам те! Съпруже и приятел мой!

Лично творчество/Мария Г./

Виж целия пост

la vie est belle

# 736 8 март 2012, 17:09 ч.

Страхотно е Марѝ...
Описва и нас, макар с доста по-малък любовен стаж bouquet

Виж целия пост

Isabell

# 737 8 март 2012, 22:12 ч.

Честит празник на всички!
Бъдете много обичани и желани!

А тук е моят подарък за мама.

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 738 9 март 2012, 15:30 ч.

Ако не се лъжа е на Иля Велчев...

Монолог на чашка кафе

Защо избрах него ли, питаш?

Такава красива жена като мене,

по ти прилича на тебе?

Ти си по-хубав, по-умен!

Всичко при тебе е с по...

По-голяма марка кола,

по-големи връзки,

по-големи роднини,

по-голямо място

заемаш в живота.

Знаеш да се харесваш на всички,

но точно това... не ми харесва на мене.

Ти си просто рекламен,

ти си съвсем идеален,

но... извинявай, това ми е скучно!

Оглеждаш ме вещо,

навярно така си купуващ

ценните вещи - със сметка,

колко ще бъдат на мода,

е, нека завиждат там простите хора.

Аз пък обичам, когато ме гледат,

друго да има в очите отсреща,

нещо, което го нямаш, прощавай.

Ти си по-хубав, по-умен,

но не и за мене.

Келнер, плаща! Не, не ставай,

пий си кафето - ще ти изстине,

Аз тръгвам, защото не искам да чака -

той ме ревнува, обича, умира за мене!

Как само се кара, когато е гневен.

Какво още има? Пусни ми ръката!

А, защо избрах Него пред тебе ли?

Не можеш да го преглътнеш?

Ето, виждаш ли,

ти даже не можеш да губиш...

Виж целия пост

Геррри

# 739 9 март 2012, 22:56 ч.

Мари!

И белите ти стихове са страхотни! Има толкова голям заряд в последното - хем е поезия, хем е драма, хем виждам и нещо като сцена от филм...

Тъкмо се колебаех дали да постна нещо "бяло" - тук повечето неща са издържани в точна мерена реч и рима Simple Smile

Ето, осмелих се:

МАЛКА БЯЛА ПЕСНИЧКА ЗА НАС

Били сме лъгани.
Ранявани.
Забравяни.
Нещастни.
Защото просто
не съм била аз.
Защото просто
не си бил ти.

Сега не лъжем.
Не раняваме.
И помним.
Щастливи сме.
защото
това съм точно аз,
това си точно ти.

Дори да ме излъжеш.
И да ме раниш.
Да ме забравиш.
Щастлива съм.
Това съм точно аз.
Това си точно ти.

Виж целия пост

naia

Новак

# 740 10 март 2012, 00:14 ч.

Ароматът ти пак във дрехите ми впил се е.
Усмивката ти пак в главата ми запечатила се е.
Очите ти пак пред моите появяват се.
Поредна вечер за нас мечтая си.

На 3 метра над небето чувствам се,
когато по ръба на живота спускаме се.
И копнея да те виждам всеки ден, всеки час,
въпреки че е сложно положението за нас.

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 741 10 март 2012, 08:34 ч.

Цитат на: Геррри в пт, 09 мар 2012, 22:56

Мари!

Да не раняваме.
Да не лъжем,
но да помним...

Нещо малко и в същото време толкова много...
Благодаря, че го сподели, Геррри. Развълнуваха ме тези редове и ме накараха да се замисля за много неща... Hug

Виж целия пост

estel-V

Редовен потребител

# 742 10 март 2012, 11:13 ч.

НЕЖНОСТ

Станка Пенчева

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.

стихове има тук http://www.prikazno.com/category/lubimi-stihove/ и http://www.galanto.com/content/category/4/79/32/lang,bg/

Виж целия пост

Геррри

# 743 10 март 2012, 16:28 ч.

Мари!

... Едно от малкото практически измерения на поезията е удоволствието някой да те разбере...
Четох някъде, че всеки поет пише всъщност за 2-3-ма души, които евентуално могат да "почувстват" текстовете му като него. Малки, редки моменти, но невероятни!

Благодаря ти, че поддържаш тази тема и вдъхновяваш толкова момичета да пускат тук мънички късчета красота и доброта!

Естел, страхотно нещо си открила! bouquet

Ная, Исабел, Hug

Виж целия пост

Марѝ

Потребител

# 744 10 март 2012, 18:56 ч.

Докосна ме, а не зная кой го е написал...

"На майка ми"

Мамо.

И аз ще се завърна,както винаги.
И както винаги,най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното -
не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.

Да насека дърва и във нозете ти
да коленича,да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми,книгите ми,мислите.

И докосни ги,моля те,накарай ме
отново да обикна тежината им.

Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши,
пред някого гостоприемно разтвори вратите й
и блясъка на огледалото върни.

И изпълни й счупените съдове,
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.

Мамо

Не остарявай,моля те
и никога не вярвай през деня на огледалото
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивлявай се срещу тъгата си.

За здравето си се бори отчаяно,
И защитавай,моля те
душата си,от бръчките,от пясъка на времето.

Не казвай че е суета -
понякога си усвежавай със червило усните.

И не умирай - заповядвам ти! - до края.

До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцавана от погледите на жените..

Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда - в прозорците,
в балконите,в дърветата и в себе си.

Мамо!

Виж целия пост