Цитат
Тоест, ако детето умре защото майката е планирала домашно неасистирано раждане, осъзнавайки риска, тогава тя да не се ползва от закрилата на този член от НК. И да си носи съответната отговорност, ама не само в постовете на Родилниците, а дефакто.
Добре, но това значи ли, че според тази постановка и родители, които откажат животоспасяващо лечение за детето си, защото примерно религията им го забранява, ще носят такава наказателна отговорност? Защото разбират рисковете, ако не го лекуват, но да речем, казват, че е в Божиите ръце и ако Той иска, ще излекува детето, а Той е преценил иначе?
По съдебното досие на Хамер може да провериш колко струва нелекарската преценка. Доста детски душици си отидоха заради грандоманията на хора като него и теб, дето все трябва да знаят по-добре и най-добре.
При случая с Оливия Пилхар Хамер казва на родителите, че ще излекува детето чрез неговата ГНМ. Родителите отказват операцията и химиотерапията за болното от тумор на Вилмс дете, въз основа на което са им отнети родителските права. За да избегнат намесата на съда, те избягват първо за Мюнхен, Германия и след това за Малага, Испания. След като испанската полиция ги залавя, семейството е принудено да се завърне в Австрия. Противно на волята на родителите, огромният вече тумор е опериран успешно по методите на конвенционалната медицина и момичето е живо и днес, въпреки престъпната намеса на Хамер.
Родителите са осъдено условно за по 8 месеца заради нанесената от тях опасна за здравето и живота на собственото им дете телесна повреда.
При случая със Сузане Реклау заболяването на детето е открито през юли 2009 г. и се е касаело за злокачествен тумор на яйчника. След начална терапия родителите на детето са отказали всякакво последващо лечение с обяснението, че са поддръжници на ГНМ. Върховният съд на Мюнхен отнема родителските права на родителите, тъй като е застрашено благосъстоянието на детето, като освен това родителите се доверяват на телефонни диагнози (на Хамер). Впоследствие детето умира.
Прокуратурата разследва срещу родителите на Сузане Реклау по подозрение в причиняване на смърт по непредпазливост и срещу Хамер по подозрение за телесна повреда с последвала смърт на Сузане Реклау.
При случая с Мюриел Зеебалд родителите на Мюриел са HIV-позитивни, детето също. Самите те не се лекуват и са отказали всякакво медикаментозно лечение за дъщеря им от самото й раждане, защото смятат, че HIV-вирусът не съществува и че СПИН е просто една алергия срещу смегмата и е една голяма лъжа. Всички тези твърдения са вдъхновени от измислиците на Хамер.
Детето заболява от тежка пневмония в края на декември 2009 г. По нареждане на областния управител, който е получил от съда частично попечителство над Мюриел, детето е взето с полиция от родителите и настанено в болница в Грац в животозастрашаващо състояние и според лекарите е нямало да преживее, ако не е било лекувано срещу сериозната пневмония, предизвикана от тежкия имунен дефицит.
Това е четвъртото дете в семейството. То нарочно е родено планирано неасистирано вкъщи, за да избегнат родителите антивирусната профилактика за бебето. За разлика от другите 3 деца, при които е проведена антивирусната профилактика и са HIV-негативни, Мюриел се заразява с вируса.
Четирите деца на семейство Зеебалд са отнети и живеят при приемни родители.
Прокуратурата в Грац разследва родителите за умишлена тежка телесна повреда с тежки последствия и умишлено излагане на детето им на опасност от инфекциозни заболявания.
Така че това е вярно:
За да говорим за (наказателна) отговорност, трябва да има юридически факт, от който да следва отговорността, в случая - смърт. При настъпване на смърт на дете вече не се разглежда на какво са имали или нямали право родителите, а дали с някое свое действие са допринесли за смъртта. Родители, които отказват животоспасяващо лечение на детето си, нямат думата докрай - има бърз механизъм за временно отнемане на родителските им права и детето все пак да бъде подложено на лечение. Ако обаче те фактически стопират лечението въпреки административното/съдебно решение, например скрият детето, избягат зад граница или нещо от сорта, носят отговорност, която може да е административна или наказателна в зависимост от реалната вреда, която детето е понесло като резултат от поведението им.
Малко преждевременно миналата година пуснах темата "Родителски отказ от лечение на дете при опасност за живота … здравето му". Може би в България все още няма толкова драстични случаи като горните, но има време - ще настигнем немците и австрийците - все пак "родилничките" освен че раждат "естествено", отглеждат и децата си "естествено" без ваксини, с хомеопатия, според ТЕС и ГНМ. Резултатите няма да закъснеят.
Злобата и безсилието карат хората да се излагат страшно много, вместо просто да замълчат 
Иначе кръвта, която продължава да се изтласква от плацентата в продължение на няколко минути след раждането е в състояние да предизвика налягане в кръвоносните съдове, а също и да се усети като пулс. Написах вече кой може да установи дали се е родило живо или не. Но нямам информация точно какъв е случая. Ти да не би да знаеш повече, за да твърдиш, че се родило живо?
Ами сега? 
