Подсъзнанието може всичко 41 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Моля ви дайте някакви насоки/ нещо за четене за развиване на интуицията? 

Имам чуството, че съм много скарана с моята - никога не ги усещам нещата правилно, трудно преценявам хората.....  искам да поработя тази посока.

Добра ве4ер Надя, с 4етене интуиция не се добива. Моята е дар Божи, но съм я усъвърШенствала с мъл4аливо наблЮдение. Когато се преселих тук преди осем години, отна4ало не обЩувах много, а пове4е наблЮдавах и слуШах. Оказа се, 4е в пове4ето слу4аи успявах да отгатна много неЩа, т.е. да ги предвидя,усетя.
Интересно ми е как тълкувате смирението и ми дойде на ум една приказка,малко цини4на, но много вярна,4е колкото пове4е се дърпаШ, толкова пове4е ти.....Дотук ми позволява възпитанието да цитирам. Има моменти, в които трябва да оставим неЩата да се слу4ат. От опит знам,4е колкото пове4е насилвам ситуацията, толкова пове4е се затормозява.И ако не разбера знака,да оставя неЩата да "узреят" полу4авам "пляс" през ръ4и4ката. Тук не става дума за примирение или рабополепие, да се унижаваме, аз го разбирам като необходимо време за развитие на неЩата.

Смирението е вид самовъзпитание - не си последна инстанция, хората и всичко останало си е ОК и без твоето мнение, нямаш пълен контрол и не ти трябва и т.н. Има смисъл и сила извън теб, дори да си част от тях, които трябва да приемеш със спокойствие, а ко можеш и с вяра ще завършваш с "ей", а не "ох" "смиряването".

За интуицията преди време си говорихме с един мъж - как така като погледнеш човек /е може и да понаблщюдаваш/ и с надеждна доза сигурност "решаваш" какъв е като нагласа, ценностна система, хармоничен темперамент с твоя и т.н. Някои просто го умеят. Виждат през лицата. Чудила съм се дали това не е вид усещане за енергията или аурата...

Не знам, как най-точно да я определя интуицията. За мен това са силни усещания за хора, за предстоящи събития, понякога без думи, като нахлули в главата ми определения, абсолютно непредизвикани с думи, действие или нещо осезаемо от другата страна. Понякога даже имам усещането, че чета мислите на човека срещу мен. Усещам, кога как ме гледат и с гърба си. Знам кога се твори нещо, касаещо ме, с нюансите, клонящи от бяло към черно. Преди да съм видяла човека, усещам, каква новина ще ми донесе, при положение че ме засяга... Не знам как се учи, аз я имам съвсем даром, а опитът ме научи да й се доверявам без резерви. Предполагам, че има и далеч по-развити и се надявам, че е възможно да се доразвива...

Moята интуиция е шегаджийка. Тръгвам нанякъде с цел и тя ми казва "направи нещо си". Аз...хъм Тя:"Направи го, бе!" Аз...ок. Излизам, върша си работата, ама нищо от това, дето е трябвало да направя според нея не се случва.
Следващия път пак така. Ама аз - тцъ! Не се връзвам. Излизам...и мялко по-късно разбирам, че е трябвало да го направя и нещата рязко се скофтват.

В тази връзка - виц:

Върви си каубой из прерията и изведнъж гледа - индианци. Ужасен си вика Е са ми е*аха мамата. Внезапно обаче чува вътрешния си глас:
- Не, не са! Убий вожда!
Каубоят се замисля и си казва:"Е, не...е*аха ми мамата..."
Вътрешният глас настоява, обаче:
- Не, не са! Убий вожда!
Каубоят си казал:"Е, хубаво..." Извадил пистолета си и убил вожда. А вътрешният му глас казал:
- Е са вече наистина ти е*аха мамата"

 

Е,заливам се от смях ,но май и при мен интуицията е същата....но на кого му пука,нека е весело.... "с мамата"... казано с други думи:
В двете крайности съм,или имам перфектната система (пеленгаторите са включени ) и усещам нещата - точно както Луна го каза,но често не се доверявам,...или въобще не мога да разбера какво точно се случва.

Клонка,Благо-даря ти и за вица  

намирам за неподходящо вкарване на механични обекти в някои части на тялото(както и тиквички http://www.bnews.bg/article-28012 !   ).
Под играчки за възрастни разбирам по-други неща - голямо Бу(за големи момченца - тва кайенче, тва туарегче, тва лексусче...) , рокля за "Барби" от Версаче, или от Джани Родари , голему добрутру и др...

а за това споменатото от мен там,  мисля че беше описана техниката. важното е, че работи и то без да са нужни продукти на Хилти   

Интуицията може да се развива, смирението също - "с мир", смаляваш се, за да се освободиш. Смирението (с разбиране и осъзнаване на Неговото Величие и Сила) е ключ към Мъдростта...

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=22490

Един виц и от мен за интуицията:

Младеж казва на майка си:
- Мамо, довечера ще дойдат три момичета на гости, едната много ми харесва и искам да се оженя за нея. Познай коя?
След като си тръгнали:
- Позна ли коя?
- Ясно, че тази която беше със синята рокля.
- Да! Как позна?
- Ами интуиция: тя още сега ме дразни.

 

Хахаха Виждам доста весело се е заформило при вас.  

За интуицията мисля че е свързана с шеста чакра. И все пак преди да се замееш с работа над чакрите помисли защо искаш толкова да усещаш хората? Каква е по-дълбоката причина?

Отпис 


Ето ви още нещо веселко 


Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства така, че да съжаляваш, че си го поискал!



Я нещо сте се разприказвали 


Куха лейка па е най-добре 

Нека с мен да се примиряват/смиряват   
Смирявам се ако ми иде от вътре инече не стааа    или гА се изморя 

Тоя виц всъщност е за закона на привличането   Викал си каубоят "Е са ми е*аха мамата." - и законът на привличането (в ролята - вътрешния глас) веднага му подсказал какво да направи, за да се сбъдне това, дето го мисли  

Казват, че се започва с отдръпването на юмрука, когато те напъва да фраснеш някого по носа. После - се научаваш да отдръпваш думите... стискаш ги, съскаш през зъби - после - нямаш нужда да ги казваш. Обаче - си ги мислиш! Яростно  Докато се научиш и това да не правиш. Не знам доколко е вярно.

На мен ми се случи нещо онзи ден. Две обиди и две заплахи - от човек, когото не познавам изобщо. Хабер нямах защо, във форум. Всички се възмутиха, как може така да заплашва и т.н. Аз уж се бях постарала да бъда любезна, обаче си ме гложди... Нали си знам, че това, което ни се случва, си го привличаме в живота ние... Мисля. Чета. Прочитам, че съм се пошегувала доста безвкусно, като съм посочила една снимка, на която Саркози е сложен на едно сандъче, за да може разговор с някого да бъде сниман по-лесно (нали е нисичък). Чак тогава ми светна, че неволно съм обидила този човек, като съм изкоментирала снимката - и то необидно, според мен... Много криво се почувствах, и виновно.  И в мен се борят два гласа - единият вика - той пък що те нарече такава и онакава и после те заплаши с физическа разправа, а? Другият вика - ама ти го предизвика, нали? И пак първият - абе да не си го обидила него нещо, коментирала си Саркози.... и т.н. Споделих с приятел - да се извиня ли, или не. Той рече - недей, ще помисли, че си се уплашила от заплахата. Той е г*з, не го заслужава, няма да го разбере. Обаче мен си ме гложди. Мислих-мислих - мира нямам. Извиних се. Обясних, че не го правя от страх, нито за да променя нечие мнение за себе си. А защото чувствам, че съм направила нещо нередно. Олекна ми. Мисля, че това е смирение... Уча се аз, уча сееее

Добро утро!Нека е слънчев и усмихнат деня ви!  

Говорихме за прошката,приемането,сега-за смирението...
Какво е смирение за мен?Не,не е примирение.
Смирение е именно приемане с разбиране и мъдрост,с любов.И очакване разбира се,но най-вече-приемане,че можем да променим себе си,не света.И,че всяка промяна е за добро.

Впрочем ето няколко цитата по темата,които също много ми харесват:


Смирението е спокойствие, обективност и мълчалива, или не, благодарност към Отца, че въпреки мнението нанашите ограничени възприятия, всичко що ни е Изпратил е за наше добро.
Смирението е необходимо и почти достатъчно условие за придобиване на Мъдрост и познаване на Любовта. Колко почти е почтито не е дефинирано, но е единствена основа...
Според мен смирение е ВИсшият Аз да умири низшият, да го подчини на целите си, да се изявява свободно.

С - Мир - Е - Ние
В този дух на размисли, за да разберем значението на думата смирение, за да разберем кой човек е смирен, трябва да помислим първо какво е значението на думата Мир. В речник на Бълг. език от 1998г думата мир се разглежда като "състояние на отсъствие на война" и "състояние на търпимост, на разбирателство, отсъствие на вражда и раздори; сългасие, сговор". От другата страна мирът е психологично състояние и качество - "спокойствие, покой, душевно равновесие, успокоение."

- смирен човек е този, който е минал през война, т.е. през външни и/или вътрешни изпитания
- смирен човек е този, който пази вътрешният си мир... а може би и външния.

Преди да мине през изпитанието човек е негативен т.е. подготвя се да приеме, подготвя се да се с-мири, да се изпълни с мир.
След като е преминал - е позитивен, т.е. даващ. Задържа, осмисля, развива, проявява това, което е научил. Вече е с-мирен.

Смирение е да осъзнаваш и усещаш всички противоречия като текущо необходими и полезни глобално. Да вярваш и прозираш великият смисъл на всичко което срещаш. В момент, в който волята ти срещне съпротивление, да можеш да кажеш: "Нека бъде не моята, но Твоята воля"  

Виждаме, че много сила и знание е нужно, за да бъде човек смирен. Не слабият и невеж, а силният и знаещ е способен на това.

Също така на практика всеки има граници, в които може да проявява това качество, и отвъд които вече не е в състояние да го прояви. Т.е. смирението си има степени на проявление (външно погледнато)   и на усвояване (вътрешно)

Смирението е един от главните ключове на Мъдростта. То ни предазва от една от най-големите опасности в Духовния Път - гордостта. Смирението е необходимо, за да не възгордее човек от знанията си, ума си, способности, сила и постижения. Да помни, че винаги има Един над него, и то Него идва всичко.


Това е от мен.

Синьо Мечтание колко хубаво е казано, благодаря

Прекрасен и усмихнат ден за всички и от мен!

А, ето и линка от където са и цитатите на СИНЬО МЕЧТАНИЕ  http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=976