Моля за съвет относно погребение

Публикувана: 5 юни 2011, 16:29 ч.

Последно мнение: 7 юни 2011, 16:40 ч.

11 052

djily - Ентусиаст

Не се сърди, човече

Джедай

# 30 7 юни 2011, 00:26 ч.

Разбрах те още в началото - затова писах, ако искаш иди, ако не искаш - не отивай.
Но не си търси оправдание с внучета и т.н. Кажи му, че няма да идеш и готово.

Виж целия пост

Lucy in the Sky with Diamonds

Потребител

# 31 7 юни 2011, 01:40 ч.

И все пак мисля, §е за съпруга ти е най-емоционално и тежко; изпраща майка си, все пак, и дори лошите отношения тежат още пове§е. Едва ли е само организация и задължение. Виждала съм силни като скали и немлади хора, вътрешно да изживяват доста тежко загубата на родител. Винаги е голям шок. Мисля, §е затова пове§ето хора те съветват да си с него. Просто, за да усеща, §е не е сам, не за да помагаш толкова. А ангажираността и активната тревога за някой близък, може да ти помогне да превъзмогнеш някои страхове. Но ти си знаеш най-добре емоционалното състояние и дали можеш да го направиш.

Виж целия пост

Инна

# 32 7 юни 2011, 09:46 ч.

Не ти поднасям съчувствие, защото явно не страдаш и нямаш нужда от него. Като не искаш да идеш, просто не ходи. Какво вадиш от 9 кладенеца вода, че и си търсиш поддръжници?
Вземи си решението и си носи последиците просто. С 30-годишен брак зад гърба си се предполага, че имаш всичко необходимо за това. Недей да се криеш зад гърба на непознати хора в Интернет!
Баси гнусната тема! Без извинение.

Виж целия пост

Aлекcандрa

Ентусиаст

# 33 7 юни 2011, 10:37 ч.

От добра воля, все пак ти поднасям съболезнование.
Имам по - малък житейски опит, но да споделя. Миналата година, септември месец се разболя свекър ми, рак на белите дробове, бързо прогресиращ, абе...
Мъжа ми естествено, беше в несвяст, буквално... Заминахме на село, че някой трябваше да се грижи за него, и той и свекървата са доста възрастни. Не съм ги обичала кой знае колко много / не съм особено конткактна личност и трудно допускам хора, пък било то и такива дето вече ми се водят роднини/, но пък и лошо не съм видяла. Бях през цялото време о мъжа си, то не може да казваш че обичаш някого, пък в труден момент да го оставяш да се оправя сам. После поиска от мен да останем там и зимата, докато свекървата се поосвести и свикне с идеята, че ще е сама. За да е спокоен, се съгласих.Да не ми беше приятно, бяхме изолирани направо в балкана, но здраве да е.
Аз така реших за себе си, приятно не приятон, мъжа ми имаше нужда от това. Утре, други ден, ако се случи нещо с моите родители, нали пак на него ще разчитам...

Виж целия пост

djily

Ентусиаст

# 34 7 юни 2011, 14:56 ч.

Здравейте.
От много години чета (а когато почувстван нужда, и пиша) и ,,сверявам часовника си'' с форума.
Знам, че понякога, когато някой поиска съвет и сподели бива тотално оплют. Аз лично винаги съм се придържала към добрия тон и смятам, че ако не мога с нещо да помогна на човек, по- добре е да подмина, защото всеки знае себе си.
Препрочетох цялата тема, никъде не съм питала как да постъпя, винаги сама вземам решенията си и оставям и другите да направят същото за себе си, като приемам това, което решат.

Цитат на: Wilma Flintstone в вт, 07 юни 2011, 09:46

Като не искаш да идеш, просто не ходи. Какво вадиш от 9 кладенеца вода, че и си търсиш поддръжници?
Вземи си решението и си носи последиците Недей да се криеш зад гърба на непознати хора в Интернет!
Баси гнусната тема! Без извинение.

За мен този пост е груб и ,,гнусен''.
Нито се крия зад гърба на непознати хора от Нета, нито се оправдавам. Просто попитах вие какво бихте направили на мое място и разказах за страховете си.
Никой от семейството не би ме упрекнал, ако не присъствам. Оставиха ме да реша мога ли емоционално да понеса случващото се или да остана леко в страни, а не в центъра на събитията.
Към страховете ми от всичко свързано със смъртта се наслагват и разните суеверия, които слушам
и това е другото нещо, което ме провокира да попитам за мнението ви.
Още вчера, казах, че вече темата може да бъде заключена.
Благодаря за споделеното, различавам се от повечето писали, но всеки знае себе си.

Темата е тъжна, неприятна, тягостна, но ,,гнусна'' не бих я нарекла. Такъв е животът и случващото се е едно от най-неприятните му проявления.
Тъй като не мога да информирам модератор за собствена тема, ще помоля някой следващ, който влезе в нея да го направи.

Виж целия пост

Инна

# 35 7 юни 2011, 15:27 ч.

Опознах смъртта на 10-я си рожден (буквално!), така че не ми обяснявай кое е част от живота. Колкото повече се обясняваш, толкова по-противни са ми разсъжденията ти. Мисли си каквото искаш за мен. Когато пускаш подобни писания, не можеш да очакваш само потупване по гърба. Постъпката ти е грозна и няма да ти ръкопляскам за нея.

Виж целия пост