Здравейте.
Пускам тема по неприятен и тъжен повод. Ще ми се да чуя мнението ви.
Предисторията - от омъжването ми до сега ( тридесетина години) живеем отделно от родителите на съпруга ми. Преди 10-12 години почина свекър ми. Свекърва ми остана сама, но се справяше с всичко. До вчера- при пресичане на ж.п. прелез я блъсна влак и почина.
Мъжът ми замина да урежда формалностите по погребението. За сега аз се колебая дали и кога да отида. Не бяхме близки, годините и конфликтите ни отчуждиха до толкова, че и за мъжът ми всеки път, когато я посещавахме дори и за няколко часа не беше приятно изживяване.
Причината да се колебая как да постъпя е, че синът ми има малко бебенце на около 2 месеца, а дъщеря ми е бременна в четвъртият месец с трудна и проблемна бременност Не съм суеверна, но са ми казвали, че в такива ситуации се избягва ходенето при мъртъвци и по гробища.
От друга страна ми се ще да се сбогувам и запаля свещичка, а и да съм до мъжът ми в такъв момент. Той няма против както и да постъпя, дори предпочита да не присъствам.
Аз също имам здравословни проблеми и силните емоции не са ми препоръчителни.
И друго, на мен остана тежката задача да кажа на децата за смъртта на баба им. Много ми е трудно. Синът ми е в чужбина и напоследък преди раждането на внучката ми изживяха много голям стрес, сърце не ми дава да му съобщя това, а трябва. За дъщеря ми си мисля да се срещнем и да и го кажа лично. Но не живеем в един град и за сега изчаквам.
Знам, че коментарите по темата не са приятни, но споделете вие как бихте постъпили на мое място.
Извинете ме за хаотичното писане, много съм притеснена.
Виж целия пост
Пускам тема по неприятен и тъжен повод. Ще ми се да чуя мнението ви.
Предисторията - от омъжването ми до сега ( тридесетина години) живеем отделно от родителите на съпруга ми. Преди 10-12 години почина свекър ми. Свекърва ми остана сама, но се справяше с всичко. До вчера- при пресичане на ж.п. прелез я блъсна влак и почина.
Мъжът ми замина да урежда формалностите по погребението. За сега аз се колебая дали и кога да отида. Не бяхме близки, годините и конфликтите ни отчуждиха до толкова, че и за мъжът ми всеки път, когато я посещавахме дори и за няколко часа не беше приятно изживяване.
Причината да се колебая как да постъпя е, че синът ми има малко бебенце на около 2 месеца, а дъщеря ми е бременна в четвъртият месец с трудна и проблемна бременност Не съм суеверна, но са ми казвали, че в такива ситуации се избягва ходенето при мъртъвци и по гробища.
От друга страна ми се ще да се сбогувам и запаля свещичка, а и да съм до мъжът ми в такъв момент. Той няма против както и да постъпя, дори предпочита да не присъствам.
Аз също имам здравословни проблеми и силните емоции не са ми препоръчителни.
И друго, на мен остана тежката задача да кажа на децата за смъртта на баба им. Много ми е трудно. Синът ми е в чужбина и напоследък преди раждането на внучката ми изживяха много голям стрес, сърце не ми дава да му съобщя това, а трябва. За дъщеря ми си мисля да се срещнем и да и го кажа лично. Но не живеем в един град и за сега изчаквам.
Знам, че коментарите по темата не са приятни, но споделете вие как бихте постъпили на мое място.
Извинете ме за хаотичното писане, много съм притеснена.
