Родители, деца...

Публикувана: 5 юни 2011, 17:46 ч.
Последно мнение: 13 авг. 2011, 15:21 ч.

10 941
322

Essentiall - Потребител

Потребител

# 300 15 юни 2011, 14:14 ч.

Аз не давам храна на чужди деца точно поради тази причина, че вече много деца са алергични към разни неща.
Е, няма после някой да дойде да ме обвинява, че съм докарала пристъп на детето му.
Ако видя майката наоколо, задължително питам.

Но няма да забравя, как дъщеря ми беше на 1г, на рожден ден сме...и една от жените, грижещи се за децата, беше успяла да настани дъщеря ми на масата и да и тика парче пица в устата. Без дори да си направи труда да попита какво яде детето.

Виж целия пост

Потребител

# 301 15 юни 2011, 20:10 ч.

Цитат на: Mirama в вт, 14 юни 2011, 21:59

Дзвер, малките "ангелчета" не ходят по масите да си искат храна...))))

Надявам се подтекстът на горното да не е, че ако едно малко дете си поиска храна, то това означава, че не е възпитавано.

От единични и случайни случки аз се пазя да си правя категорични изводи. Ни най-малко няма да изпадна в невъобразим ужас и възмущение ако едно 3-4 годишно непознато дете се приближи до масата и посегне. Би ми направило впечатление обаче поведението на родителите - дали и как реагират.

Виж целия пост

е

елфчето

# 302 15 юни 2011, 20:44 ч.

Мда,и моите не са ангелчета,но като бяха по-малки съм избягвала заведенията,заради комфорта на хората решили да ги посетят и заради моя собствен Wink

Wink

.Крайно неприятно ми е да седна на някое заведение и тумба малчугани да тичат неконтролируемо навсякъде,да идват на масата ми,да бъркат в чашите,да искат храна,да крещят и т.н.Просенето пък въобще няма да го коментирам Stop

Stop

.Вчера бях в мол-а и разглеждайки стоките в един магазин се чу страшен писък,то не е и писък,то беше някакво крещене,което траеше няколко минути,без да преувеличавам и в Жунглата би настанал смут при тея звуци Crazy

Crazy

.Бяха група руснаци с няколко малки деца.Е,казвам ви, не бях чувала такова крещене нечовешко,музиката в магазина беше сериозно заглушена Crazy

Crazy

.Но родителите с невероятно спокойствие си пазаруваха и хич не им дремеше Wink

Wink

.

Виж целия пост

A

Пристрастен

# 303 15 юни 2011, 21:31 ч.

избягвах заведенията за свое и на децата спокойствие. Хич не ми се искаше постоянно очите ми да са на шестнайсет къде са, какво правят, или да ги уговарям да стоят на масата мирни. Едно малко дете може да издържи на масата за петнайстина минути, и то ако има какво да яде и да пие в това време. Нататък си е живо наказание и за тях, и за мен. Спомням си, че един-единствен път не бях до едното си дете до люлката, а бяхме седнали със свекърва ми в едно кафене с детски кът, и детето така полетя назад, че е жив късмет, че не си счупи главата в плочките. Още не мога да си обясня как така се подлъгах да седна, вместо да съм до детето. Оттогава никакви кафенета или кръчми с малко дете!

Виж целия пост

Потребител

# 304 15 юни 2011, 21:35 ч.

Аз също в даден момент избягвах заведенията.
Напълно съгласна съм, че едно дете може да се задържи максимум 15мин на масата с нещо за ядене и пиене.
След това на дъщеря ми и става скучно, иска да си ходи.
Вече гледам да посещаваме само заведение с детски кът и смея да твърдя че е супер и за двете.
Аз си пия кафето без проблем, тя си играе на воля на детската площадка.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 305 15 юни 2011, 21:41 ч.

Цитат на: ЧеКа в ср, 15 юни 2011, 20:10

От единични и случайни случки аз се пазя да си правя категорични изводи. Ни най-малко няма да изпадна в невъобразим ужас и възмущение ако едно 3-4 годишно непознато дете се приближи до масата и посегне. Би ми направило впечатление обаче поведението на родителите - дали и как реагират.

Peace

Точно там е разликата. От дете, колкото и да е "възпитавано", може да се очаква какво ли не. Но реакцията на родителя е това, което очертава близката перспектива.

Виж целия пост

Инка 13

# 306 16 юни 2011, 09:48 ч.

За четири години стаж по детските площадки,съм се нагледала на какво ли не.
-Детенце идва започва да ровичка в дамската ми чанта.След забележка от моя страна,следва рев и пристига разтревожена майка,която ми казва,че не вижда нищо лошо-детенцето и е любопитно.
-Задъхан младеж но около 4,изпива сока на дъщеря ми.Никаква реакция.Даже не разбрах с кого е.
-Размяна на шамари между две майки по повод една топка,която не е нито на едната,нито на другата.
-Майка с момченце.Детето кара колело в най-голямата тъпканица.Блъска дъщеря ми,която бяга към пързалката.Спирачката на колелото се забива под окото на детето ми.Майката прескача падналото ми дете и продължава да си говори по телефона.
-Родители с дете с явен психически проблем.Нямам нищо против да играе с всички деца,Шапка свалям на тези родители,които отглеждат болни дечица.Но...детето е превъзбудено от играта и става агресивно.Дъщеря ми е оскубана и сяда при мен на пейката.Детето идва,започва да я удря,после започва да и чупи играчката,а последствието-аз съм най-просташки нагрубена от майката-не виждам ли,че детето не е добре и др.(богат речник има жената).В случая вероятно трябваше да си оставя детето да е наскубано,наритано и хапано.
Та идеята на поста ми е,че има всякакви родители,загрижени,не дотам загрижени и такива на които не им пука какви ги вършат децата им.

Виж целия пост

р

Ентусиаст

# 307 16 юни 2011, 10:32 ч.

Цитат на: Andariel в ср, 15 юни 2011, 21:31

избягвах заведенията за свое и на децата спокойствие. Хич не ми се искаше постоянно очите ми да са на шестнайсет къде са, какво правят, или да ги уговарям да стоят на масата мирни. Едно малко дете може да издържи на масата за петнайстина минути, и то ако има какво да яде и да пие в това време. Нататък си е живо наказание и за тях, и за мен. Спомням си, че един-единствен път не бях до едното си дете до люлката, а бяхме седнали със свекърва ми в едно кафене с детски кът, и детето така полетя назад, че е жив късмет, че не си счупи главата в плочките. Още не мога да си обясня как така се подлъгах да седна, вместо да съм до детето. Оттогава никакви кафенета или кръчми с малко дете!

Да си дойдем на думата.

Виж целия пост

Потребител

# 308 16 юни 2011, 13:08 ч.

Не знам на коя дума си дойдохте, но аз водя децата си на заведения. Откакто са се родили си имаме рутина всяка събота цялото семейство да ходим на кафе. Само че си подбираме кафетата и времето когато ходим. Много важно условие е да няма навалица. Колкото по-малко е заведението и колкото по-малко хора - токова по-добре. В Бг, или поне в нашия провинциален град, обаче съобразените с децата заведения са кът, а в тези, които са, е почти винаги претъпкано. Същото е и с детските площадки. И не ни остава много избор - или трябва да ги избягваме или да рискувам някъде да ме одумват по форума какъв безхаберен родител съм, защото не е гаранция, че мяма да изпусна от поглед чадата си. Grinning

Grinning

Истината е, че предпочитам да ги избягвам. Заради безопасността на децата ми. А ако отидем съм постоянно нащрек и нервна - което ми обезсмисля цялото кафе.

Виж целия пост

# 309 16 юни 2011, 13:35 ч.

И моите са по заведения от малки. В квартала, в който живеехме преди нямаше детска площадка, но имаше заведение с детски кът - пясъчник, люлки ,3 пързалки и доста място за тичане, оградено. Всички бебета бяха там и се оформи компания от деца, които после бяха същите в градината. И родителите се опознахме. И си имаше проблеми с определени деца и родители, и самите деца се разделяха на групички и така си играеха и ние не сме тичали непрекъснато след тях. Но по други заведения когато сме ходили то е било само заради детския кът. И винаги единия е след малкото. Сега в квартала, в който съм пак няма детска площадка. Най-близкия парк е на половин час път пеша като на връщане трябва да вървим по голям баир, с уморени деца си е кошмар, а за автобус - ами трябва да сменя 2 за да го стигнем и пак опирам до близкото заведение с детски кът.

Виж целия пост

Потребител

# 310 16 юни 2011, 14:37 ч.

Инка13, точно такъв тип "примери" имах предвид...
На безхаберни родители, които изобщо не обръщат внимание какво причиняват децата им с действията си.

На заведение за кафе никога не съм се ограничавала да ходя с детето. Като бебе беше много спокойна, в един период между 1-2г. бяха малко по-сложни нещата, защото всичко и беше интересно и искаше да пипне, но поне ревове и др. подобни не е имало.
В рамките на 2г. в квартала ни направиха 3заведения с детски площадки и отделно само площадка. Има избор къде да се отиде, определено.
Но когато съм без детето пък не бих седнала там. ) Избираме места, на които е много малко вероятно да има деца, когато сме сами с мъжа ми.

Виж целия пост

Потребител

# 311 16 юни 2011, 15:22 ч.

В интерес на истината единични случки може и да не бъдат добри показателни за това колко и дали някой е безхаберен родител. Винаги може човек да изпадне в ситуация, в която да изгуби детето си за секунди от поглед и то да сътвори нещо, без да бъде видяно. Освен това обикновено си имам и едно наум когато ми се разказват истории как аз видите ли бях бяла и добра, а тя майката простачка ме нахока.

Виж целия пост

# 312 16 юни 2011, 15:34 ч.

Да, особено когато децата са повече от 1, а са в момента с 1 родител. Случвало се е докато успокоявам едното, което се е спънало и има ожулено коляно другото да сътвори нещо и да нямам възможност да реагирам на момента. И човек не може 100 % от времето да е в пълна кондиция. Ако можеше нямаше децата да правят каквито и да е бели и в къщи, нали.
Но пък това не означава, че няма всякакви хора. Виждала съм родители, които не могат да се справят с палавите си деца /говоря за случаи, когато сме били на едно и също място месеци наред с дни и същи деца и родители/. Но и аз съм срещала майка, с която да не можеш да се разбереш.

Виж целия пост

Потребител

# 313 16 юни 2011, 15:40 ч.

изпускате още един важен момент - децата са били с татковците, а поне моите наблюдения са, че татковците са доста по-ларж Peace

Peace

Виж целия пост

К

Касита

# 314 16 юни 2011, 15:45 ч.

Всъщност-не. Но просто много по-малко се вглеждат в детайлите и се впечатляват, отколкото жените. Заложено им е природно.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Рев преди сън

144
4

Нашите деца от 1 до 6 години

Много ранен пубертет

938
21

Нашите деца от 1 до 6 години

На ръба на силите съм

1 651
22

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.