Имената, които не понасям.

Пламена е много хубаво име! Има хубаво значение и хубаво галено обръщение - Плами.
Какво не му харесвате толкова?
На мен ми харесва в пъти повече от разни Паломи, Памели, Паоли, Павлети, Пресияни....
Пролет също е хубаво.
Павлина не е предложено все още май.

На мен ми се стори, че само на мен и на Естел не ни харесва името. На мен просто нещо звуково не ми допада, не знам. Дори Петя ми звучи по-добре от него, но това си е просто въпрос на вкус. Виж, ако е Пламенна, тогава ще ми хареса. 

А аз Петя дори не се осмелих да го спомена, като знам колко е недолюбвано.

На мен нито едно женско с П не ми допада - нито чуждо, нито нашенско.
Чак си се чудя на мен си.
НЕкак си ме дразни самата буква. 

Еми, аз викам тогава да се спрем на Петка и Пенка. 

Плaменa никaк не ми хaресвa. ЗвуЧи ми меко кaзaно зле. Aко толковa се търси нещо с подобно знaЧение, некa е Огнянa или по-рaзлиЧното Жaринa. Петя просто го нaмирaм зa остaряло, но не и неприятно име.

Търси се хубаво женско име с П

Огняна ми харесва иначе, много даже.

Аз познавах една ужасна Петя и намразих името. После се запознах с друго момиче на име Петя, много интелигентно и добре възпитано, винаги можеш да разчиташ на нея, та вече го харесвам. Не ми е любимото, но вече не го мразя Аз така винаги с човека свързвам красотата на имената. А тия чуждиците са ми много смешни, звучат като име на селска мома с претенции за специалност и неповторимост
Чакайте да ви похваля една книжка, попадна ми докато чаках да ми дойде редът при доктора http://www.helikon.bg/books/6/115165_imenata-na-balgarite.html Самите имена в списъка са най-различни и са нещо стандартно, това, което ме впечатли от самата книга беше уводът и обяснението на произход на нашите имена, начини за ново словообразуване, механизми и обичаи на подбор. Имаше доста любопитни факти, като например как в Русе е на лошо да кръщаваш детето на умрял човек, докато в други краища е направо задължително да кръстиш първородното на починал. Имаше и много морално остарели имена, обяснение защо са такива и на какъв принцип отпадат с течение на годините. Как да не попаднеш в клопката на дебилни модни за годината имена като Памела

П.С. Там пише и за обичая да се кръщава първото на родата на бащата, второто на родата на майката, следващите на някой по избор. Аз уважавам нашите обичаи, но такова изискване ми се вижда малко пресилено. От друга страна е прекрасно да кръстиш детето си на прекрасен човек, това е като пожелание и негова орисница (по този метод с мъжа ми вече сме измислили имена за всичките ни планирани за в бъдеще деца и не сме навлизали в никакви спорове, просто тези хора дойдоха естествено от самосебе си и за двама ни като специални), но не спазваме никакви догми, че така трябвало, дори не са ни роднини всичките. Лично за мен би било много трудно да избирам име на детето си, без да го обвързвам с някакво значение или "пожелание", в крайна сметка хубави имена колкото щеш, без дори да се стига до разсъждаването колко подходящи са за него в по-общ план.

За спора за морския Марин от по-горе. Професорът се е опитал да обясни следното нещо. В нашите традиции за именоване, латинският кучета го яли, и на Марин от старопланинското село хич не му дреме, че mar е море, защото е чувал само за гръцко, християнско, руско влияние при формирането на нашите имена. В този ред на мисли обяснението с разни езици, които нямат отношение към нашето словообразуване и именоване, е повече от несериозно. Да дам пример - името Нора се явява като по-съвременна форма на едно българско име, което значи "черен". По някаква далечна случайност noir на френски значи "черен", НО българското име нямаше нищо общо с Нора или noir по звучене, нито имаме френски традиции при словообразуването и именоването от тези години, че и днес - чисто съвпадение. По звучене можете да го отнесете към honoria, което значи "чест", но по словообразуване е дошло по други пътища и не е правилно да се свързва и тълкува с "чест". За повече информация по-добре прочетете нечий задълбочен труд по тези въпроси (за българските именовани традиции), а не си ползвайте преводите през 50000 езика от цял свят - тези методи си ги знаете и ползвате само вие.
А за мъжкия вариант на Мария хич не се вълнувам, защото ми е най-баналното име по света и у нас.

За произходът на Нора можем сериозно да поспорим.
Името идва от Древна Персия, означава "светлина, блещукаща като звезда", някъде се превежда и като "Божията светлина, без която не мога".
В Скандинавието и Северна Америка името е популярно, като може евентуално да се вземе корена от латински и всъщност да идва от "Чест".

Баси, тия Петя и Пламена очите ви извадиха... На мен па и двете много ми харесват!

Mи другичко си е Палома, Памела....

Поли,Павела, Преслава,Паулина

И все  пaк, темaтa е зa отрицaнието, зa "именaтa, които не понaсям". Нормaлно е дa се пишaт повеЧе негaтивни мнения. И, Сaмсaрa, можем дa пишем и зa други именa, не сaмо зa тaкивa с "п". И зaщо тоЧно в тaкaвa темa някой търси име зa детето си? A инaЧе съм писaлa - Пaолa. Хaресвaм си бългaрските именa, но с някои изклюЧения.

Преслава или Пресила
Пламена,Памела,Павлина  на мен много ми харесва