Само за поети и .............стихоплети3

  • 20 577
  • 196
# 165
Изповед на една жена

Кажи ми кога и как  така стана,
че започнах да търся погледа ти
скрит зад екрана?
И да искам да го задържа при мен
всеки  ден?


Поглед  с очи,  които се смеят...
Те да бъдат сериозни, май не умеят?
С цвят на синьо кадифе
и топли , като споделено кафе...
А после погледът ти сякаш ме изпитва,
гледа сякаш съм реликва...


Изпиваш ме...
Слаба – намираш ме...
Кръжим в тангото  двама...
С поглед  ме водиш, аз съм твоята дама...
Ръцете ти почват и през дрехите да парят,
а Очите... те направо ме изгарят...
После се отдръпват  , в небето се реят
и започват отново да се смеят...



Казват –„Всичко това беше просто игра.
Ти също я умееш – нали така?
Хайде , не спирай! До края играй!
Нима се отказваш и ще сложиш край?”
Умея я  - не отричам...
Може на теб по това да приличам.
Но сега не играя!
Не желая!
Аз...Ти...Нежен валс за двама...
Ти решаваш  ще ме поканиш  ли във храма...


От теб зависи дали ще танцувам ...
От теб зависи дали другите ще чувам...
И днес пред всички тук заявявам –
Обичам те, но за нищо вече и аз не настоявам!
Ако ме поканиш - ще танцувам,
дори да е за последно!
Дори някой да каже , че не е редно!


Хубава, споделена вечер ви желая,
в изложението си - накрая!
 Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 166
Ирен,
стихотворението ти е  красиво и поетично.
 Звучи много, много романтично!

Виж целия пост
# 167
Ирен,
стихотворението ти е  красиво и поетично.
 Звучи много, много романтично!


Амииии, казах си ...като няма с кой да стихоплетствам в темата
да взема римите да сложа...Къде? Къде? В поемата! Joy
Да добавя в нея нещо романтично,
да не кажа малко ...еротично. Wink
И едно любовно питие да забъркам,
пък може и някой мъжки поглед  да объркам. Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 168
Ирен,
стихотворението ти е  красиво и поетично.
 Звучи много, много романтично!


Амииии, казах си ...като няма с кой да стихоплетствам в темата
да взема римите да сложа...Къде? Къде? В поемата! Joy
Да добавя в нея нещо романтично,
да не кажа малко ...еротично. Wink
И едно любовно питие да забъркам,
пък може и някой мъжки поглед  да объркам. Joy Joy Joy

Днешните мъже са много прагматични
и по- малко поетични.
И все пак! Дано появи се
 мъжът на твоите мечти
и да си щастлива ти!



Виж целия пост
# 169
Любов моя,
мислех си за теб нощем,
рисувах името ти
в пясъка на мечтите си,
без да те познавам още.
Без да съм те виждала наяве,
Само в бляновте, в сълзите...

После съдбата пожела да те срещна,
в едно знойно лято горещо,
появи  се като приказка,
като ласка безбрежна..
Като лятно крило
като морска крайбрежност...

Облече се в образ,
превърна се в цвят,
в ухание мъжко,
 и с твой  аромат...
Виж целия пост
# 170
-------- Мое динено сокче,
по брад
ичката стичащо...
Мое лятно момче,
по пясъка тичащо...
Оставяйки горещи следи,
във душата изстинала
и теменужни мечти
неоткъснати, непреминали...----------------------------------------------------
Виж целия пост
# 171
Ирен,
стихотворението ти е  красиво и поетично.
 Звучи много, много романтично!


Амииии, казах си ...като няма с кой да стихоплетствам в темата
да взема римите да сложа...Къде? Къде? В поемата! Joy
Да добавя в нея нещо романтично,
да не кажа малко ...еротично. Wink
И едно любовно питие да забъркам,
пък може и някой мъжки поглед  да объркам. Joy Joy Joy

Днешните мъже са много прагматични
и по- малко поетични.
И все пак! Дано появи се
 мъжът на твоите мечти
и да си щастлива ти!



Мъжът на мечтите?
Отдавна е намерен
и е с мен
и дъщерите ....и трите. Wink
Но ... това не пречи  с рими да се забавлявам
и просто да объркам някой...
А дали пък точно на това се надявам? Whistling
 Joy
Виж целия пост
# 172

Днешните мъже са много прагматични
и по- малко поетични.

И все пак! Дано появи се
 мъжът на твоите мечти
и да си щастлива ти!




Я да вида аз кой така непретенциозно
поетичността мъжка неглижира
и като прани гащи я простира
Сякаш малко ми звучи помпозно
а напиша ли имена едни
Ботев, Яворов, Дамянов, Дебелянов
даже отива и къде грозно!

  А беше нощ  
(рибарска гатанка )

Ахххх...  а беше нощ...

Беше нощ ! Светлее тихичко луната...
Утро се задава – дискът лунен, тънък се люлее.
Търси нервно образа си във водата
и за нощната си сила, със сигурност более.

С плисък лек водата, с цвят на целофан,
в утринната хлад, срещу пясъкът  въздиша.
В облаците от лъчите ниски - губер изтъкан ...
бризът дипли го и образува във небето ниша !


Над морето спящо,  гладко  без една вълна
всяка сянка черна,  плавно почва да сивее.
Там в далечината вече лъхва топла светлина...
скоро, скоро хоризонта в злато ще обгрее.

Пясък  ранен, а по него  женски мокър силует,
с мека грация от морето към брега пристъпя...
Ранобудните рибари следят го с погледи ала пирует
и подсвирквания силни със надежда следват го по пътя.

Тяло мъжко зад чадър обърнат,  на изгрева прозира.
Гордост сънена  във сянката му се прокрадва,
завистта рибарска не без основание  обира.
Силуетът мокър женски  на кого ли ще се радва ?

Ахххх ... а беше нощ ...

http://www.youtube.com/watch?v=cJLWNPP8U10

  surpriseuu
Виж целия пост
# 173
Привет, Rygit, Човече!
За този клип - направо те целувам вече!    love001

       Целувам те

Целувам те! И нека нощният вятър
целувката при теб да отнесе.
Повярвай. Това не е театър.
Нежна е като пеперудени криле.
 
Целувам те! От моите  целувки
ще усетиш нежност през нощта...
Нямам нужда от преструвки,
нито от тишина...
 
И за това ще помоля вятъра,
освен целувка една,
да ти прошепне и словата ми:
"Изпращам ти Обич и Светлина!"



И на останалите прекрасна вечер желая
и "Лека нощ!" в деня на края!

 Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 174
Здравейте,
Ако някой от вас обича да пише и иска да публикува личното си творчество, не само поезия, но дори разкази или истории, нека ми ппише на личен, защото не искам да правя реклама на сайта ни.
Пиша съобщението, защото при нас главно се публикуваше това, но след Здрач манията, творчеството драстично намаля, а читателите продължават да питат защо няма нови неща.
Виж целия пост
# 175
Ahava ,ако е възможно изчисти си пощата, не мога да ти пратя съобщение. Кажете сайта на лично съобщение!
Виж целия пост
# 176
Днес започва на моя живот поредната година.
Спомням си какво ми се случи през тази, която отмина.
Както казваше една поетеса - дни  черни и бели.
Косите ми са още малко побелели,
а в главата ми се прокрадва мисъл една-
май наближава с крачки широки  старостта.
Но пак усещам все още младо моето сърце
 и в него вкусът към живота скоро няма да спре.
 В очите ми -  лъч  светъл  весело поглежда,
очаквам идните дни с огромна надежда.
 

Виж целия пост
# 177
Днес започва на моя живот поредната година.
Спомням си какво ми се случи през тази, която отмина.
Както казваше една поетеса - дни  черни и бели.
Косите ми са още малко побелели,
а в главата ми се прокрадва мисъл една-
май наближава с крачки широки  старостта.
Но пак усещам все още младо моето сърце
 и в него вкусът към живота скоро няма да спре.
 В очите ми -  лъч  светъл  весело поглежда,
очаквам идните дни с огромна надежда.
 



Нека да е благословен -
днешния ден,
Празничен единствен деня ти рожден.  bouquet
Здраве, успех и вдъхновение
Получавай без никакво затруднение!!!
Бръчките и бялото в косите - не са само старост
с тях измерваме и колко сме получили от земната сладост! Wink
Така че - Златна есен, при нас добре дошла!!!
За рождения си ден от мен получаваш - цветя!!!

Виж целия пост
# 178
  Eсента е сезон и настроение
  възраст и вдъхновение 

 
 
Виж целия пост
# 179
  Eсента е сезон и настроение
  възраст и вдъхновение 

 
 

Мдаааа...
Супер си е есента!!!

  Нашата есен

Помниш ли нашата Есен
С аромат на гнили листа и на плесен?
Но също така
И на красиви жълти и червени листа?

Дим се стелеше ниско по земята
И ни се струваше, че вечна ще е на Есента красотата.
Мъгли сутрин криеха върхове
После ги прогонваха ветрове.

Помниш ли онези, червени цветове?
Бяха на някакъв храст, дърво, или не?
Пошегува се и от тях бижу ми направи,
Каза че струва дузина пендари.


И че с целувки мога да ги заменя,
Но по десет да ги умножа.
С хризантеми селския двор бе обсипан.
Заваля дъжд. Приятен, улисан...

Под дъжда ние танцувахме двама.
И се радвахме на красивата панорама.
Птиците навред се суетяха...
После...После отлетяха.

Или просто от дъжда се скриха,
Може би романтиката не откриха.
Ние лежахме с теб на сухите листа
И вкусвахме аромата на още топлата земя.

Гонихме се , тичахме, смяхме се на глас
От нашата есен това помня аз.
Мечтаехме за толкова много неща
И благодарни бяхме на Есента.

За това, че се заедно се чувствахме добре
И че беряхме нейните плодове.
А тя ни радваше с ярките си цветове...
Помниш ли деня в който при мен с рози дойде

Беше откъснал от храста последните цветове...
После ме целуна и прошепна едва:
„Парфюмът ти мирише на Есента”.

И  Слънцето бавно в червено всичко освети.
После зад хълма се скри.
Настъпи нощта...
Прегърнати седяхме е мислихме за Есента.

Страх ни беше магията да не се развали,
Когато Есента отлети...
Но ето вече друга Есен дойде,
А ние с теб  лежим в листата и се държим за ръце.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия