48-ма Канадска Празнична и Лятна

kaka_dora, прекрасни снимки. Ние за съжаление от както сме в Канада нямаме много възможности за семейни разходки..освен по градските паркове Иначе  до нас на 1 час път с кола има страхотни места-като нац. паркове Банф и Джаспър, eзера, горещи извори, могат да се видят животни на пътя...

Ето една зареждаща снимки от Банф:

Леле, ама сте изписали.

kaka_dora, снимките ще ги гледам явно по късно, че не ми се отварят сега (при мен се случва от време на време да не се отваря album.bg). Добавям, отвори се, страхотни сте 

Шеметке, много лошо при вас с тези болести, дано бързо се оправяте

Вери, аз не бързам за никъде, когато ти е удобно (може и на лични)

За бабите - нямам какво да кажа, нито са ми водили, нито съм водила, ама просто така се е случило при мен, не че имам нещо против. Мнението ми е, че всеки сам си решава според ситуацията и хората, с които се събира. Пък ако на някой не му изнася, си е негов проблем, както се казва и е свободен да си го решава както намери за добре.

Jennie, споделеното от теб ми е интересно и чакам за още.
А някои хора колкото и хубави неща да видят покрай тях, все за лошите ще говорят, тъй че и да ги разведеш, все тази.

Как забрави да напишеш, че за тези паркове се плаща и не са никак евтини   Извинявам се, ама не се сдържах

Природата при вас е страхотна! Това е, което ми липсва от България и което не намирам в Квебек....
А като казваш,че не са никак евтини - колко наистина струва посещението в тези паркове? Можеш ли да ходиш там на палатка, имам предвид да си харесаш кътче и да си опънеш палатката или е само в определени за целта места (а те колко струват?)?

Абе ние да не сме прихванали до тук е важното, щото сега ще се погледаме домашно няколко седмици - малкия се оборудва с екстра ваканция и дано всичко си остане само превантивна мярка без развитие. Докато вие дойдете се надявам вече да сме свалили всички ограничения.

kaka_dora това с тортата ни е най-малкия проблем само да е безопасно яденето и    че това последното дето са го забърсали в градината е май основната причина детските учителки да излизат в ретрет превантив като забременеят.

kambanka 2304
Това им е официалния сайт:
http://www.canadianrockies.net/banff/bnpfees.html
Мога и да разкажа в снимки, но нямам време сега, може би ако ме подсетите след като се върнем от замислената ваканция. Затова писах, че почна ли да ви пиша за тук, ще има и желаещи да ми дойдат на гости 

da to4no zaradi cinqieme maladie gi puskat u4itelkite v retraite prevantive, znam ot poznata
stiskam palci vsi4ko da e nared 

mamamia и без да пишеш искам ама сте много далече, а снимки преди много време гледах и наистина сте за завиждане с тази природа.

Geri, ще споделя нещо за себе си, което не помня дали съм разказвала вече, но по-скоро не съм. Аз съм точно от тези хора, които в БГ имах прекрасен живот, макар и труден, но си беше прекрасен, защото си е моят.

Аз съм родом от Плевенския край, но съм живяла в Ямбол, където все още живее баща ми. Семейството ми до 2001 година, докато не почина майка ми, беше средностатистическо (а не дипломатическо  ). Майка ми беше главен счетовотител на ДЗИ в Ямбол, а баща ми военен пенсионер, работещ като автомонтьор. Имам и брат 4 години по-малък от мен. След като майка ми почина брат ми (още ученик) и баща ми попаднаха в категория "бедни". Аз работех още от първи курс на университета (1996) и сама съм си платила и 3те образования и съм се издържала от работа в Макдоналдс и по пицарии. 

Завършила съм английска езикова гимназия и после Логопедия (бакалавър и магистър) и Психология (бакалавър).

С мъжа ми сме заедно от деца едва ли не. Бяхме на по 18 години. Неговата майка също почина 2001 година, а брат му беше още по-малък от моя (на 14 години беше). В същата година мъжа ми отиде в казарма. От 2001 до 2007, тоест до преди да заминем в Канада, аз и мъжа ми трябваше да се грижим за малките си братя ученици, а после студенти, за осиротелите си баби пенсионерки (и на двама ни майките на майките ни останаха живи след децата си), за бащите си, които почти нямаха работа и за себе си. А аз учих психологията до 2004 година. Помагахме с пари на всички тези хора.

Аз започнах да работя като логопед още през 2000 година и смея да кажа, че имах изключителнно успешна кариера. На 24 години издадох първата си книга, а до 2004 имах вече 7 книжлета, на които съм автор. Работех в частно училище "Еспа", което беше базово към СУ и обучавах студенти. Работех към частен медицински център "Детско Задраве" като логопед и психолог, обслужвах няколко частни детски градини, от които Wonder world, където децата са само на дипломати и говорят само английски (аз съм единственият логопед, който предлагаше терапия на английски). Списвах за списание "Мама", участвах в сутрешни блокове на основни телевизии (все по пробемите на детската реч). Работех като консултант (психолог) към агенция за осиновяване на деца в Канада.

Имах частен кабинет (през всичките 7 години) в квартал Изток (дипломатическия квартал  )  Частни кабинети по това време имаха 5-6 колеги и услугата в частен кабинет беше много скъпа. Вземах за 45 мин терапия 15 лева. А за консултация 25 лв. Работех от понеделник до събота от 8 до 8. А 2 поредни години работех и в неделя за по няколко часа. Правех не по-малко от 1500 лв. (само в кабинета) на месец, а в същото време се налагаше да живеем на един таван.

На тавана бяхме 3 семейства (общо 6 човека), всеки в стая, но с едно единствено общо мокро помещение и за баня, и за тоалетна, и за кухненска вода. Било ни е много трудно, но никога не съм си и помисляла да не намирам живота си за прекрасен след като сме здрави и се обичаме с мъжа ми!

Ходех по конференции (и в чужбина), канеха ме по коктейли, имах много социални контакти с различни хора - най-често богати, с възможности, от елита. Имах своите си забавления и интереси - ходех на театри, концерти, на народни танци, на спортна стрелба, на конна езда, пътувахме много. Хубавото беше, че през лятото почивах по 2 месеца и ми оставаше време за почивка все пак.

Но каквото и да правех, аз не виждах как ще живея на различно място от този таван. Много пъти съм си разсъждавала какво ли биха си помислили богатите ми клиенти, ако знаят къде точно живея! Дали ако разберат, че ми се налага да чакам ред за тоалетната понякога с часове, ще могат да го проумеят!?

Та относно цитата ти по-горе, Гери, да кажа, че съм имала прекрасен живот в БГ, макар и труден и не съм се оплаквала, напротив. От всяка трудност съм извличала само ползи. Но стандарта ми макар да съм правила много пари е бил нисък спрямо този, който имам тук сега. Сега с малко пари имам повече удобства и по-качествен живот!

Разбирам, че ти слагаш себе си в категорията хора, които в БГ са имали висок стандарт на живот и затова тук не ти харесва и може би си права, че тук харесва на хора идващи от нисък стандарт на живот, но стандартът на живот не е генетичен белег и не се полага на човек по рождение. Кой както си го направи живота, така си го живее.

Аз в Канада никога няма да бъда това, кеото бях в БГ. Тук най-много специален учител да стана и то ако се доизуча! Не търся богатства. Искам нормален живот с обикновена работа и без кариера. Искам да се прибирам в 4 следобед и да имам време за детето си и съпруга си! Искам да сме здрави и да можем да се разхождаме в близкия парк и да прекарваме всяка възможна минута заедно особено докато е малко детето. Животът на бързи обороти, който водех в БГ не е за мене вече. Просто ми се пренаредиха приоритетите и в Канада са моят дом и живот сега. 

Като дойдох тук ми беше много трудно да свикна. Отне ми повече от година. Сравнявах всичко с Бг и всичко беше плюсове за БГ. Мисля, че мога да кажа, че гледах през очилата на Гери, но разбрах, че ако не ги сваля тези очила няма как да видя нищо по-хубаво около себе си и ще живея като едно мрънкло, а не съм такава по принцип. Накрая реших да се "предам"  и да си отпусна душата и те приоритетите се пренаредиха от само себе си особено след появата на детето! Та най-важното според мен е да са ни живи и здрави дечицата независимо в Кнада, в Бг или някъде другаде под слънцето сме! 

Много дълго стана и се извинявам най-сърдечно на подлъгалите се да ме изчетат! 

Шемет, колко му е от 5 до 8 дни (според зависи колко спирате) и сте тука с колата.
А снимките са си снимки, но да предупредя - гората няма нищо общо с БГ горите, на снимки може и да изглежда зелено, но иначе борчетата са (поне за моите разбирания) по очукани; на куп и от далече са разкош, разхождаш ли се м/у тях е друго нещо, всяко дърво само за себе си е с по няколко клони само, изглежда кафяво, трудно ми е да го опиша; просто в гората дърветата не са като в градовете - богати борове, зелени и гъсти, а са точно на обратното. Това е първото ми впечатление още от първите ми дни тук и така си и остана до сега, а доста езера сме обиколили и в националните паркове сме ходили и крузове по езерата сме имали, все това е. Много ще ми е интересно в Ню Брунзуик какви са им горите.
Разбира се, пейзажа си е пейзаж, и красотата на гората, и скалите, и планината, и езерата, тук около нас за мен е във величието и подредеността на природата, в огромността на езерата, в простора. Просто различен вид красота, различава се от БГ красота и миризма на гората. Но то и няма нужда да ги сравняваме, де.
За животните да вметна - виждали сме елени, сърни, мусове, едни като кози, едни като овце и даже мечки. Мечките си пресичат пътя или си ядът спокойно боровинки от страни на пътя. Всички коли спират, почва се снимане, излизане от колите и всеки се приближава все повече, докато мечката не даде знак, че е прекалено вече  та се почва бягане обратно. Мъжът ми е снимал дори лисица и вълк, но това е при сайтовете където ходи да работи, т.е. навътре в гората.
Обикновено на езерата предупреждават, ако се е виждала наблизо мечка през последните дни, та хората да се пазят. В тази връзка да ви споделя кога да не се тревожите, че има мечка наблизо, а то е когато има някой с вас дето тича по-бавно от вас. 

Jennie, благодаря ти, че сподели с нас толкова лични неща.  Би ли споделила, защо се нави да дойдеш в Канада?

Аз имам въпрос, за ремарке има ли нужда от специална категория за шофиране или може с такава за лека кола?

Така си е! 
Изчетох те, Жени!
Всичко чета аз.

Ти си живяла на таван, ние в мазе почти година. Бременна с Маги, имаше влага, мухъл...Ама за 90 кинта и пак в оня дипломатическия квартал.

Всъщност я разбирам Гери. И аз бях такава непримирима преди 10-на години. Добре че срещнах мъжа ми малко да ме приземи.
А и дипломатите хич не мисля, че са голям хай лайф. Нагледала съм се на чудеса. )))

И на мен ми се ходи до Канадските Рокита, ама няма да е в близките 1-2 години  

Жени  

За съжаление, част от българския манталитет включва и факта "данък обществено мнение" - а това дали човек се чувства щастлив в кожата си остава на заден план. Много хора видимо водят много хубав живот, а в действителност само те си знаят какво им е. Тук, в Канада, човек може да се чувства свободен да бъде какъвто си иска и на никой не му пука какво си мислят хората. За съжаление, всеки път като отивам до Бг се усещам, че започвам да регресирам в мисленето, добре че като се прибера и се оправям.  

П.С. Како Доре, вземете ни с вас някой път на екскурзия - Обещавам да слушкам (за мъжа ми не обещавам хахаха  )

Жени, и аз те изчетох 
На нас първата ни квартира пък беше в Лозенец - етаж от стара влажна къща, който деляхmе с приятели, но бяхmе още без деца, та си беше долче вита. Споmените mи са прекрасни, а някои и доста колоритни. После си купихmе панелка в Надежда и опел кадет  , та вдигнахmе социалния статус 

Ох, наспоmнях се...

Да ви се похваля, че вчера са mи откраднали ЖПС-а от колата пред вкъщи, ровили са и в тази на коmшията, явно сmе пропуснали да ги заклУчиm, но нас не са ни пропуснали 

Иначе по бабиния въпрос, ние mиналата седmица правихmе 2 в 1 - питка и спа парти в двора и си иmахmе специална mаса на сянка под ябълката (поради липса на асmа) за баби и дядовци. Понеже сега иm е сезона  , като каниm гости, винаги предупреждаваmе, че баби, дядовци и всякакви др. роднини са добре дошли. Пизнаваm, че винаги злоупотребяваmе о пизлизаmе саmостоятелно една-две вечери, та и приятелите ни си оставят челядтта