Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Това не го разбрах, явно не ми е силен ден.
Истината е, че нямаше производствено предприятие на една смяна, та и " тия с вишуту" си вървяха по график.

Ами, колективът беше на първо място като ценност. Индивидуализмът- буржоазно извращение. Точно си мислех, че съучениците ми масово ходеха на лагери, а не толкова на семейни почивки.

А учениците по селата бяха точно като английски аристократи. От понеделник до петък в пансиона.

Времената са били други.
Децата не са били център на вселената и са се отлеждали както е било възможно.
Майчинството на моята майка с мен е било 3 месеца. Няма искам, не искам. Толкова. Учителка е.
Като съм проходила са ме дали на ясли, на 9 месеца. За зимния период всички деца са стояли по цяла седмица, заради студа, да не се разнасят всеки ден.
Условията не са били като сега, всеки с кола да се движи. И е било съвсем нормално да бъде така. За какви сиропиталища говорят някои?
Сестра ми не е била в ясли, но на 10 месеца е заведена при едната баба, на 500 км и до 3 години е била там на отглеждане. Не мисля, че аз съм по-ощетена от яслите, отколкото тя на село.
За колективизма, да, така беше. Но пък за сметка на това към днешна дата хич не ми понасят колективи.

Едно време жената беше предимно труженичка, децата и семейството – на заден план, между другото.
Познавах жена, която се гордееше, че и двете ѝ деца са ходили на седмична ясла, защото тя е работила като учителка в някакво далечно село, а мъжът ѝ е бил военен.
Аз я изгледах много изненадано, но още по-изненадана беше тя, когато споменах, че по-скоро ще си стоя вкъщи да си гледам детето, отколкото да го метна в седмична ясла и то за да гледам чужди деца.
Всеки с приоритетите си.
Да не кажете, че не е имало избор – пак в същите онези времена друга жена, медицинска сестра и с мъж военен, се отказва от професията и започва нископлатена работа на редовна смяна, за да може да си води и прибира децата по ясли и градини. Като поотраснаха децата и вече можеха да се гледат сами, държа някакви изпити за осъвременяване на дипломата и отново стана медицинска сестра.

То, за японците и до днес колективизмът е на първо място като ценност и не ги прави нито по- негодни, нито по- лоши, та май до "матряла" опира.
А, децата в големия си процент, предпочитаха да са на лагер- далече от очите на родителите.......

Имаше и преди жени, които си стояха вкъщи, но бяха изключения. Масово децата бяха по детски заведения или при баби.
Поради отдалечеността на моите баби, гледачка ме е гледала почасово, до 9 месеца. После на ясли/градина/училище. Баби - през ваканциите.

Защо толкова кратко е било майчинството на майка ти, Дева? Майка ми е седяла една година вкъщи да гледа сестра ми, после двете ни е гледала заедно още една, отпуски ала-бала и ни е дала заедно на ясла.

Защото зависи какво е ЕГН-то на детето. 
Когато съм се родила, майчинството е било 6 месеца. Някъде през 70-те май става 2 години.

Точно.

Да, аз съм чадо на късните 70.

Точно като хирург е работела майка ми като ме е родила. Току що взел специалност човек не може да поставя кой знае какви условия. Избор не е имало, защото е имало жителство - човек не е имал право да живее и работи в район, където не е жител, особено в София. За да се образоват и да пишат докторанти и да заемат преподавателски места е трябвало да спечелят конкурс и да идат в някоя Академия. Така е направила майка ми. Там нощните дежурства се дават от специализанти и докторанти. Професори и доценти викат само при нужда нощем, а докато станеш доцент или професор изтича доста вода. И майка, и съседката, която беше асистент в катедра педиатрия си бяха оставили децата на баби, ама защото имат. Мед.сестрите и акушерките работеха по график, особено в реанимация и отделения. Само анестезиологичните ги викаха при нужда нощем. И ако ги извикат трябва да идат. Три от четирите анестезиологичните сестри нямаха деца и нямат и до днес. Едната имаше две големи.

Можеха и в чужбина да идат. В Либия, например, няма отпуск по майчинство. Никакъв или е 3-4 дена. Доста българки си мъкнеха децата с тях на работа, в гнусни инфекциозни отделения, септични хирургии, изгаряния или педиатрии. Ще повърне те ако ви разкажа какво съм видяла и на каква възраст. В чужбина чужденците дават нощни дежурства и работят на удължено време през рамадана. После бягат в частни клиники за още повече $$$$$$$$.

Не им е било лесно и не бива да ги корим за избора им, който често не са имали. И на запад, до ден днешен доста бебета са хвърляни на детегледачки от 3-4 месечни.

Тогавашните поколения бяха доста индивидуалистични, ако и системата да е била колективизъм

В София живея и дори съм бивша учителка. Има си работно време и то е до 7. Могат да си мърморят, но нямат право. Факт е, обаче, че повечето деца ги вземат около 5. Не задължително идваха родителите, вземаха ги каки и батковци, баби и дядовци, други близки.Случвало ми се е да стоя втора смяна само с едно дете редовно. Нищо никога не съм казала на майката, в рамките на работното време е. А пък и жената работеше и беше сама. Лошото беше, че детето като остане само и се залепваше за оградата да гледа за мама. На мен не ми е пречило с нищо да стоя до 7. В лошо време сме чакали вътре в занималнята.
Понякога децата още закусват и някой все чака някое да го взема. Та явно има начин. Най- често съм виждала по- голямото дете ученик да идва за малкото. Но щом имаме съгласието на родителите, всичко е ок.

Е, ти баш с тези хахави самоубийци даде пример.

Дайте да се разберем. Никой не съди жени като майка ти, Невена. Евала на жената, че е успяла да учи за трудна професия, да роди и изгледа детето си сама и да работи по специалността си.