Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

  • 28 216
  • 685
Питам, защото аз съм ходила на седмични ясли и си дадох сметка, че оттам са останали единствените душевни рани, с които все още не мога да се справя. И ми е интересно вие как сте го изживели това. Не мога истински да простя на родителите си, въпреки че ги разбирам и много искам да им простя. Те са имали причини да го направят - баща, често пътуващ, майка с работно време до 8 часа всяка вечер и веднъж седмично нощни дежурства (беше журналистка и в тази професия е така навсякъде) и липса на баби наоколо, на които да разчитат. Бих могла да разкажа и още за изживяванията ми, ако знам че има и друг който е минал през това.
Виж целия пост
# 1
Аз съм ходила и на ясла и на градина. От яслата нямам спомени, а от градината - само хубави Peace
Явно всяко дете различно преживява отделянето от родителите в ранна възраст.
heureuse , как може да имаш спомени от яслата, тя не беше ли до 1 годинка? Не се заяждам, интересно ми как може да си спомняш нещо от такъв ранен период.
Виж целия пост
# 2
Изма, за седмични ли става въпрос при теб? Дават те в понеделник сутринта и те взимат в сряда следобяд и после от четвъртък сутринта до петък следобяд. Дали са ме на година и 7 месеца. Яслите май са до 3 години. Определено имам спомени. 
Виж целия пост
# 3
Не съм. Но аз и много-много не съм ходила на градина изобщо, пътувахме. За мен това е много тъжно със седмичните раздели. Съжалявам,че се е наложило у вас.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 4
Аз и брат ми сме ходили на седмична градина. Почти нищо не помня и не смятам, че ми се е отразило. А да обвинявам родителите си не ми е и хрумвало. Просто не са имали никакъв друг избор в този период от време.
Виж целия пост
# 5
Не съм ходила никакви ясли, нито на седмична градина.
Но когато ми казаха, че тръгвам на детска градина, изпитах ужас да не ме оставят за цяла седмица там. Майка ми сигурно цял час ми обяснява как ще ме води сутрин, и ще ме взема вечер.
Дойде да ме вземе един час по-рано първия ден. Толкова ми хареса, че не исках да се прибирам, и я карах да ме чака да си поиграя с децата на двора. Но ясно помня страха си.
Виж целия пост
# 6
Ходила съм на седмични ясли, но не си спомням нищо. Майка ми казва, че са се грижили много лошо за децата и затова ме е спряла. После съм ходила на ясла и градина. Нямах баби, родителите ми имаха професии, които не им позволяваха да разполагат с времето си. Много пъти се е случвало да няма кой да ме вземе от градина или как да се обади на учителките. Водеха ме в домовете си и оставяха бележки на вратата на ДГ. Късно вечерта баща ми ме взимаше и понякога заминаваше в командировка с мен. Прибирали сме се у дома след 2-3 дни. Не съм травмирана, нито огорчена, ходех с желание на градина. Това си беше нашият живот и никога не съм се замисляла, че в другите семейства не е така.

Обичам много баща ми и го гледам с огромен респект откакто имам дете. Как се храни и гледа 2-годишно момиченце когато с ТИР-а обикаляш цялата страна в продължение на дни, просто не си го представям. Не знам какво е коствало на родителите ми този график, но нямам нито един лош спомен от детството.
Виж целия пост
# 7
Знам, че е много модерно да се търсят корените на всички проблеми в ранното детство, но аз лично не вярвам,  че една година престой на две годишно дете в седмична ясла може непоправимо да травмира психиката му. Изключвам случаите, в които нещо много драматично се е случило през престоя му.
Ако това, че родителите ти не са намерили начин да се грижат за теб през седмицата толкова те тревожи, поговори с тях, ако можеш, какво го е наложило. Вярвам, че като възрастен човек ще ги разбереш и ще приключиш с този проблем.
Виж целия пост
# 8
Знам, че е много модерно да се търсят корените на всички проблеми в ранното детство, но аз лично не вярвам,  че една година престой на две годишно дете в седмична ясла може непоправимо да травмира психиката му. Изключвам случаите, в които нещо много драматично се е случило през престоя му.
Ако това, че родителите ти не са намерили начин да се грижат за теб през седмицата толкова те тревожи, поговори с тях, ако можеш, какво го е наложило. Вярвам, че като възрастен човек ще ги разбереш и ще приключиш с този проблем.

Съгласна съм! Да се твърди, че ходенето на седмични ЯСЛИ оставя ясен спомен и душевна рана, за мен е несериозно!

Ходила съм на седмична градина. Нямам ясни спомени за ежедневието, но си спомням как плачех тихичко заспивайки вечер... Не търся сили в себе си да прощавам на родителите си просто защото няма какво да им прощавам. Не е имало друга възможност, дали са ме на такава градина. Увредена съм леко психически( демек дъската ми хлопа в определени моменти), но не го отдавам в никакъв случай на седмичната ДГ  Mr. Green
Виж целия пост
# 9
от 8 месе4но съм била на седми4на! нямам спомен от тази възраст то4но, но първият ми спомен ,който ми е запе4атан е от бягството ми от яслата на  2.8 г! нямам лоши спомени ,дори напротив, много социализиран тип 4овек ме направиха вси4ките държавни институции, отделно развиха доста положителни 4ерти или ги доразвиха! все си мисля,4е емпатията от там си я имам развита, както и грижата за другия,търпението!само ,4е преди близо 50 г, си е било друго положенеито с  у4ителките, някак много по-добри педагози бяха, някак принципни, неподкупни, не ми ска4айте, но това са ми формиращите характера  фактори и аз ги ценя много, защото на следващите етапи ми е  помагало много!
Виж целия пост
# 10
Аз не ви карам да вярвате, самата аз дълги години не можех да намеря тази връзка. Сега знам че я има, но сега съм на 41 години. И съм сигурна че я има. Така че от собствен опит знам, че са прави психолозите, които твърдят че корените на повечето проблеми се коренят в ранното детство. Не знам дали е особено драматично събитие да заспиваш в обща спалня с много други деца и на заспиване да те заплашват, че който не заспи веднага ще го вземе Торбалан, а на теб да ти е мъчно за мама и да ти се плаче, но така или иначе го помня и досега.  
И ми е особено трудно в момента, защото малкото ми дете е точно на година и 7 месеца - възрастта, на която мен са ме "хвърлили" на седмичната ясла. Трудно ми е да си представя че с такова дете някой може да постъпи така и че може да се намери в света причина, която да го оправдае. При родителите ми не е било въпрос на оцеляване, било е въпрос на кариера.
Виж целия пост
# 11
При родителите ми не е било въпрос на оцеляване, било е въпрос на кариера.

И предполагам, че тази кариера е осигурила определн стандарт?! Всъщност какво значение имат техните грешки? Щом ти сега си родител се старай да не ги допускаш.  Wink
Виж целия пост
# 12
Знам, че е много модерно да се търсят корените на всички проблеми в ранното детство, но аз лично не вярвам,  че една година престой на две годишно дете в седмична ясла може непоправимо да травмира психиката му. Изключвам случаите, в които нещо много драматично се е случило през престоя му.
Ако това, че родителите ти не са намерили начин да се грижат за теб през седмицата толкова те тревожи, поговори с тях, ако можеш, какво го е наложило. Вярвам, че като възрастен човек ще ги разбереш и ще приключиш с този проблем.

То не е до мода. Така работи човешката психика. Едно време почти всички родители просто гледаха децата си ужасно зле, беше си мъка да гледаш дете и да не си гледаш кефа.

Много родители работиха до 5-6 часа следобяд, не е невъзможно да си гледаш детето вкъщи, но ги оставяха по седмични ясли. Други пък прехвърляха на баби. Трети, като моите, не направиха нито едно от двете, но всъщност аз сама се гледах.

Сега е доста по-сложно, хората работят повече, до по-късно, но се намира начин, всеки гледа да си вземе детето, дори ив 7 часа. В комунизма децата просто пречеха. На картите, на почивката, на забавленията. Децата не бяха смисъла на живота.

Да, и аз сега съм родител, опитвам се да разбирам защо това, защо онова, но цял живот ще си нося травмите от този тип родителство. Опитвам се да избягам от всичко това, но е невъзможно. Детството и юношеството са най-важни в живота. После нищо не компенсира разни липси.

Има много хора, които не си го признават, но аз съм отвратена от това, което се получи от нашето поколение - толкова унижаващо и смачкващо беше всичко. Все за нещо си виновен, все за нещо не си добър, почти всички бяхме така. Аз наистина се потрисам от цялата простотия, която с която ни гледаха родителите, а и с която ни гледаха лелките в градините, после ни учиха в училище. Въобще не уважаваха децата.

Разбира се, има много добри и приятни изключения. Но лично аз не смятам да прощавам нищо, няма нищо за прощаване всъщност, те горките ни родители са били толкова зле всъщност, единствено се старая да се разграничавам и да отричам всичко това за себе си.
Виж целия пост
# 13
Момичета, не знам на кой свят съм живяла до сега, но за пръв път чувам, че такива места изобщо съществуват?  Shocked

Бих помислила, че темата е пързалка, ако не бяха отговорили толкова много хора.  Shocked Shocked

Виж целия пост
# 14
И да допълня дългия си постинг  Grinning

Една психика се травмира именно в детството.

Сега на по-зряла възраст, почти нищо не може да ме уплаши, нямам притеснения за почти нищо, контролирам си живота. Въобще чувствам се добре в кожата си и не чувствам особени притеснения, каквото и да ми се случи. Но никога няма напълно да се справя с проблемите в детството си, защото те са ми единствения източник на беди.

Вергилия, можеш само да се радваш за това

Аз помня, че почти всеки ден повръщах в детската градина, защото ме караха да ям, а аз не исках. Сега децата ми никога не ги карам да си изядат яденето или да изядат, нещо, което не желаят  Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия