Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

  • 38 726
  • 821
# 450
В българските ясли се приемаха деца на 11 месеца, по мои спомени, докато за страни като Германия, например и други страни "оттатък" се говореше за 3 и 6 месечни "хвърлени" на отглеждане.
Времето е било такова- след ВСВ, мъжкото население е било силно редуцирано, затова на жените в Европа им се е налагало да работят навсякъде и да компенсират.
В САЩ е било различно- там война не е имало, а само изпратени известен брой техника и хора.
Виж целия пост
# 451
Тук съм съгласна. Наистина времето след ВСВ е било такова, т.е. седмичните ясли и градини не са само социалистически специалитет. Но като цяло, източните общества са значително по-колективистични по традиция, за разлика от западните, основани на индивидуализма и тук изпълнението е доста гадно.
Виж целия пост
# 452
Аз съм живяла при баба и дядо от 2 до 5 годишна възраст. Чувството, че не те искат и ще те забравят ме преследваше дълго. В същото време по-голямата ми сестра живееше с нашите. Взеха ме, когато майка си намери работа в детска градина. Обаче баща ми цял живот е бил на работа от 8 до 17. Защо не е поел той товара по нас, не знам. При положение, че е любящ баща. Може би така е било прието тогава. Мъжете не гледаха деца сякаш, въпреки че моя плетеше за куклите ми и много други неща правеше.
Сега майка ми ни съжалява, че трябва да ходим на почивки с детето, защото то не иска да остава без нас при тях. До скоро не разбираше, че не ни пречи и че ако нея я няма почивката не би била същата.
Виж целия пост
# 453
И аз имах съученичка - тя живееше у тях, сестра ѝ у баба и дядо в съседния блок. А разликата им беше съвсем прилична - 4 години.
Виж целия пост
# 454
Това го разбирам по малко и от седмичните градини. Познавам доста хора, гледани така. Едното дете при родителите, другото при баба и дядо. Но да, типично е било
За мен в безумно. От гледна точка в момента. Не знам какво бих мислила, ако бях живяла и родила тогава. Но просто не го разбирам
Виж целия пост
# 455
Но като цяло, източните общества са значително по-колективистични по традиция, за разлика от западните, основани на индивидуализма и тук изпълнението е доста гадно.

Така е, но в момента толкова сме се "индивидуализирали", че на хора вече не приличаме.

Виж целия пост
# 456
Нашата разлика е 3 години. Да не говорим, че като ме взеха, ние реално се самоотглеждахме. По цял ден на улицата, освен ако не си на училище. После летата пак на село.
И като родих, почнаха съвети за ми дават. Хора, които не са си гледали децата. И майка ми и свекърва ми. Искаха да идват и да помагат, защото нали така трябва. Бяха много изненадани като чуха не от наша страна. Ама как така, ама таткото как така ще къпе бебе и ще го води на ваксина. Още се чудят за някои неща, нищо че уж свикнаха.
Виж целия пост
# 457
Майка ми дори не си е правила труд да предложи, от куртоазия. За 18 години сумарно е гледала децата от 2-3 часа. Вижда ги изключително рядко и не е близка с тях. Баща ми е същия, освен това макар да живее с майка си, не е близък и с нея. Взимаме я с нас на почивки, водим я на лекар и т.н.
Парадоксално е, че майка ми е детска учителка.  Не й е призвание и често работи други неща. Учила го е отново по стечение на обстоятелствата
Разбира се, всичко е въпрос и на характер. Но...на някои характери някои неща повече прилягат и ги устройват, отколкото други.
Виж целия пост
# 458
Happy, майка ми е помощник възпитател от 32 години. Обожава децата. Върши си работата с любов. Защитавала е деца от ония учители, дето ги четем по новините и е правила всичко възможно да бъдат махнати. Вдигала е скандали в кухнята, ако види, че не дават достатъчно храна или други нередности. Последните години изхаби много нерви, защото хората явно се промениха доста. Добра баба е. Явно тогава е било нормално така да се постъпва и не са се и замислили. Малки са били с баща ми.
Той също е добър баща. Играехме федербал, учеше ме да карам колело и много други неща. Научи ме на много мъжки дейности - от дребни ремонти до лепене на пвц тръби.
Сега смятат, че не е редно децата да се отглеждат от бабите, но тогава явно е било масово.
Виж целия пост
# 459
Да, а и твоят пример показва, че характера е най важен.
Моята е от тия, дето просят подаръци, не искат да работят след 5 и по празниците. И е близка на директорката Wink Мда.
Виж целия пост
# 460
Така е, но в момента толкова сме се "индивидуализирали", че на хора вече не приличаме.



„Вицът” за казана не е измислен скоро, май 😃
Виж целия пост
# 461
Нормално беше бабите да си гледат внуците. На 55 се пенсионираха.
Виж целия пост
# 462
Била съм на седмична ясла и седмична детска градина. Пресилено е да се говори за душевни рани и израстване с понижено самочувствие или пък емоционално осакатяване, вследствие на това. Не съм го усетила като захвърляне от страна на родителите ми. То не съм и имала база за сравнение в тази възраст, за да го усетя като някакъв ощетяващ психиката ми и детството ми начин на живот.
Майка ми е работила на смени, това е нейната причина. Не я оправдавам, нито й се сърдя. Щом се е предлагал и такъв вариант, егоистично или не, имала е право да се възползва, не е било престъпление.
Неприятния момент идва, когато тези деца станат родители. Точно тогава вече,  отглеждайки и грижейки се за своите деца, отдавайки им цялото си време и любов, съзнателно или не - те правят сравнение. И осъзнават от какво са били лишени.
Виж целия пост
# 463
Да, АбсурТ, и това е вярно, за съжаление.
Виж целия пост
# 464
Седмични ясли и градини има и сега, дори точно миналата седмица разбрах, че дете на познати на моя приятелка посещава такава градина. Майката беше разведена май.

Практиката едно време беше децата да бъдат отглеждани от баби и дядовци по градове или села, а родителите да работят; също голямото дете да се праща при баба и дядо, докато малкото се чака да стане на годна за пращане възраст, при което следва размяна на децата - голямото се връща в по-големия град за училище, а малкото на свой ред се изпраща при бабата и дядото.

Още тогава ми правеше впечатление, че оставащите у дома жени, независимо дали такива правещи кариерна пауза заради майчинства, или домакини, бяха считани за малко мързеливи. Коментираше се как можело жената да седи вкъщи и да не работи. Говоря за 80-те и 90-те години.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия