Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Не, ти не четеш. На мен терапевт ми препоръча четенето, защото аз, лично, не се чувствах комфортно да работя с терапевт. Едното беше заменено с другото. Което прави ето това:

невярно. Но какво ли разбира терапевта, наистина. Тук явно не е доказано.

Има и терапевти, които не разбират, факт. Терапевтите и терапиите могат да се сменят. Това че даден терапевт не е бил подходящ за теб не означава, че терапевтът може да бъде заменен от книга. Но все тая, както казах, нямам причина да те убеждавам в каквото и да е било. Всеки има своята истина и е важно да живее в мир с нея.

Не съм посещавала подобно заведение, дори сега от темата разбирам, че такова съществува.  
Не съм ходила и на градина, ходех с майка ми на работа, тя дори си смени работата, за да може да води и мен със себе си. Не можах да се адаптирам, нашите и не са настоявали, впослестие по собствено желание съм ходила на градина до обяд - някъде към 5-годишна да съм била. Единствено дете на "късна" майка съм и не ми е липсвало внимание - на практика от раждането до 18-годишната си възраст не съм се отделяла от нашите, а с мама имаме много силна емоционална връзка. Нямам спомен някога да съм попитала нещо или да съм пожелала да си поиграем или почетем и майка ми или баща ми да са ми отказали. Определено съм била свръхобгрижвана. Баби и дядовци нямам.
На мнение съм, че когато човек реши да има деца, трябва да има предвид, че все пак ще се наложи и да ги гледа. Все единият от двамата родители може да направи компромис с "кариерата", да се задоволи и с по-малко, за да посвети необходимото време на детето си.  Съжалявам, но не мога да приема за нормално дете на няма и две години по цяла седмица да е на ясла тип "сиропиталище", а по-късно и на подобна детска градина Като знеш, че нямаш баба/дядо на разположение или възможност за детегледачка и не можеш (за мен е по-скоро не искаш) да отделиш на детето си необходимото му време и внимание, по-добре не раждай. Все пак изключенията, които наистина са принудени да оставят децата си в такива седмични заведения, съм сигурна, че са малко.
Моята дъщеричка започна да ходи на градина на 3 години и 2 месеца - бързо се адаптира, но ако трябва да съм честна - ако имах възможност, щях да си я гледам вкъщи до първи клас.

В интервала м/у 71 и 75-та е била промяната, защото майка ми гледа сестра ми (75-ти набор) до 3г., а аз от 6-ия месец съм била на цедена кърма - сутринта преди тръгване и на обяд, като кара служебното бусче пробите за лабораторията, шофьорът спира покрай нас и връчва на баба едно хладилно контейнерче.

Ази, институция е, да, но не всички деца стояха по цялата седмица (без събота следобед и неделя) там, родителите ги вземаха, когато имат възможност. В нашата махала имаше доста деца на такъв режим, помня, че някои си бяха вкъщи с майка си или баща си по време, когато моите родители бяха на работа (те бяха на едносменен режим). В много от детските градини имаше дневна и нощуваща група, като децата можеха да бъдат прехвърляни в съответната група за някакъв период, според възникналата необходимост.
За много от колежките на майка ми, както сме говорили по-късно, това беше вариант да прекарват все пак някакво време от седмицата с малките си деца, вместо да ги засилят при баба и дядо на другия край на България и да ги виждат само през време на отпуската (защото в събота се работеше докъм 2-3ч., далеч не всяко семейство имаше кола, а и връзките между различните селища бяха по-редки от сегашните).

4ак пък на терапевт я пратихте то по тази логика вси4ки сме за терапевт (вклЮ4илтено и терапевтите)

Терапевтите са първите, които е редно да преминат терапия, за да станат терапевти. У нас няма кодекс, който да ги задължава, но в страните с традиции в областта си има специална процедура по този повод.
И не изпращам авторката на терапевт само уточних, че според мен с четене на книги личните проблеми от такова естество не се решават.

Simplyaven, благодаря!
Мой близък човек реши тежки психологически проблеми само с четене на психологическа литература и самоанализиране, при това литературата не беше потвърдила това, което вече е мислел. Аз обаче още търся своя начин. Ако не успея сама, ще потърся терапевт. Тук мисля че достка хора използват терапевти.
За мен посещаването на седмични детски градини Е институционализиране. Дори може би е по-леко за тези деца да са оставени изцяло в домове за сираци, отколкото този вариант.
Объркала съм се - седмичната ясла била не от понеделник до петък, а от понеделник до събота.
Ако тогава не е съществувала такава опция, мен нямаше да ме дадат в дом за сираци, а щяха да си намерят други варианти. Съжалявам че още съществуват такива заведения. За малкото случаи, когато е абсолютно неизбежно, по-добре да помагат социални работници. Защото поддръжката на седмичните градини също изисква пари, нали?

За нищо.    Така е, най-важното е да намериш своя начин. А за посещението, що записвания чаках! Всички около мен са ходили или ходят, нямаше да го знам ако не бях разпитвала за добър терапевт, не го афишират като в САЩ, примерно, но си ходят повсеместно. 

П.П. За мен ползата от терапевта беше да направя първата крачка, да споделя. Нещо, което с насадените ми от България срамотни принципи (за това там не се говори просто, но аз познавам много хора със същите проблеми, мълчат от срам, казвали са ми чак аз като се престраших да кажа) и да разбера, че мога да го изрека на висок глас. Това просто отпуши грамадна лавина от... айде да не казвам тази хубава дума, започваща с "л" и завършваща на "а". Беше много трудно, но си заслужаваше.  НО и не е от днес за утре, за съжаление. Още време трябва и доста усилия, поне на мен ми коства доста съвсем съзнателни усилия.

Именно за такива случаи казах, че не са имали избор.
По-точно, пред избора да се метнат децата целогодишно при баба и дядо, което също е честа практика било. И също толкова не я одобрявам.
Имам някакъв спомен, че работната седмица е била шестдневна и пак по някое време се променя на петдневна.

Според мен са взели грешно решение  Ако има баба, желаеща и имаща възможност да се грижи за детето, бих го изпратила, независимо колко далече- това ми се вижда на светлинни години по-приемлив вариант от подобни ясли и градини  Поне при баба си детето ще се чувства и ще бъде обичано...

Пак е дявол на магаре.
Майката си е майка и няма измислен заместител.
Не мога да намеря нищо по-добро от това едно малко дете да бъде близо до майка си в подобна крехка възраст.
В една съседна тема се разтреперих от поста на една потребителка.
Не мога да определя нещо такова като грешно.
Всичко е грешно, щом детето е отделено от майката в крехка възраст.

Несъмнено  И ако на майката и бащата наистина им е абсолютно невъзможно да обгрижват детето си през седмицата, приемам бабата за следващия най-добър вариант.
Не мога да си представя как ще се чувствам в понеделник, оставяйки си детето на някакви лели в някаква инстанция с още куп деца и с идеята, че ще я видя в събота следобед за един ден  Наистина не вярвам, че никой е нямал друг вариант.
Видях, че говорите за майчинството- майка ми и с мен и с брат ми е била по 3 год. в майчинство- в края на 70-те и в началото на 80-те.

Да, но в описания случай, изборът би означавал да виждаш детето си за около двадесет дни годишно.
Отново го лишаваш от майка,трайно, независимо, че не е в институция.

Не ме разбирай погрешно- и двете са ми ужасни.
Идеята да се отдели дете от майката не го приемам по никакъв начин, абсолютно категорично.

Azzy, за пръв път петдневната работна седмица е въведена през 1986 г. и то не за всички отрасли. Шестдневната работна седмица е отменена окончателно през 2001 г.

Иначе, мисля, че много хора наистина си били лишени от избор в ония години. Или е трябвало да пратят децата си на стотици километри, или да рискуват да ги разследват защо са напуснали работа, а и по домовете са ги издирвали. Чак през 1973 г. е била дадена възможност детето да се гледа до три годишна възраст, макар отпускът да е бил неплатен. Работодателят е бил длъжен да го разреши. Преди това, през 1968 г. след 120 дни болничен, за първо дете е въведен 8 месечен неплатен отпуск. До тогава е бил 6 месечен.

Напълно съгласна.

е, стига де, България да не е Русия, че да трябва поне денонощие да отидеш от единия край до другия с влак! Детето като е при баба си да не е на Луната, че да не може родителите да се привижат от събота до неделя, пък дори и за няколко часа да са с него, пък дори и да работят в събота до ранния следобед! Имаше нощни влакове, едва ли на всички бабите са живяли в затънтени селца, до които няма жп линия или пък автобусът е бил веднъж на седмица.