Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Съгласна съм, че в по-късна възраст всеки има различна потребност от гушкане, която може да не е в пряка връзка с количеството и качеството,  получено като бебе/ малко дете. Въпросът е, че това е реална биологична потребност, при лишаването от която има реални, доказани негативни ефекти за цял живот. Ходенето на седмична ясла/ДГ обективно е причина детето да се чувства изоставено и стресирано, дори "леличките" да са мили и особено много, ако не са.  

Ходила съм точно може би две години - леличките много обичаха да ни бият като не спим и за щяло и не щяло. Израснах по баби и е далеч по-добре така. Като гледам по телевизията репортажи и скрити камери нищо не се е променило от тогава.

Да, аз съм била на седмична градина, и като ме вземат от градината и съм викала на майка ми лельо😪

Интересно ми е тези седмични ясли/градини дали са били характерни само за комунистически държави.

И сега още ги има в България.
Зачудих се дали са възникнали в СССР или ги е имало и преди. Не намерих нищо в нета. Не ми се струва невъзможно да не са социалистическо изобретение като се има предвид, че пансиони е имало доста по-рано из Европа и сега си има.

А преди пансионите заможните родители са наемали детегледачки.
Последните са се занимавали с малките деца денонощно. Родителите да ги виждали рядко, между светските си ангажименти.
Напълно възможно седмичните градини и ясли да са възникнали първо в СССР и после в другите соц. държави.  Нали жената трябваше да е труженичка, да преизпълнява петилетките. Къде време да дондури деца. Сега се сетих и за седмичната  градина за децата на служителите на ЦК на БКП. На ул. 11 август беше, повечето си мятаха там децата и си ходеха по командировки. Само от нашия номенклатурен блок родители  на 3 -4 наборчета се възползваха. Чудеха се на майка ми - как ме държи в къщи и баба ме гледа.

Децата не бяха центъра на вселената и всичко да се върти около тях.
Родителите работеха и трябваше някой да ги поеме.
Но пък се научаваха на ред и дисциплина от малки.

Ред и дисциплина като в казармата.

Не е вярно това, че децата не са били център на вселената, просто живота беше различен, пък и явно много хора не са се замисляли, какво се случва в детската душа.

Аз лично не съм се научила на ред и дисциплина от малка, правех точно обратното на това, което ми казваха.

Във Франция все още има нещо подобно. Има интернати, които приемат деца за кратък или продължителен период, в момент, когато родителите не могат или не искат да се грижат за тях, болни са, у дома е пренаселено, има конфликти между родителите, родител и дете, между някои от децата. Настаняването става с молба от родител или насилствено със заповед от съдия.

Когато детето е настанено в интернат против волята на родителите режимът на свиждане и престой в дома на родителите се определя от съдията, който може да забрани свиждане, да разреши свиждане в интерната или наоколо, но не и вземане в дома на родителите. Когато е по молба на родителите, детето може да бъде взимано за почивните дни, за всички ваканции и даже през седмицата ако това не нарушава режима на обучение.

Ако детето е сирак и малко се полагат усилия да му се намери веднага приемно семейство, но ако е част от семейство с много деца това не е възможно и се мотаят из интернати до пълнолетие. Така са израстнали терористите братя Куаши. Жената на терориста, който изби хора в един кашер магазин също е израстнала в интернат. И в двата случая майката умира, първата, оставяйки 5 деца от различни бащи май. Майката на Хаят Бумедиен умира от рак, бащата не може да се грижи за 6 деца, жени се, но жена му не ги ще, понеже са много, приемно семейство е трудно да се намери и ги размятат по домове за деца.

Огромен процент от бездомниците са отгледани в такива домове.

Има и деца, чиито родители работят на смени, през нощта, не намират детегледачка и затова са там през част от седмицата. Имам познати, чиито деца са живяли в интернати от подобен тип. Едната беше медицинска сестра и не намираше детегледачка за само три дена. Децата ги завеждаше в интерната в петък след училище, от там ги водеха на училище в понед лник, а тя си ги прибираше от училище вечерта. Бяха доволни. Водеха ги на театър, кино, цирк, идваха известни певци и актьори, но те си имаха дом.

Имах и съседка, която е пилот. Като овдовя не се справяше, детегледачки често не идваха, тръгваха си, оставяйки децата сами Итн. Нейните деца живееха в интерната, но понеже не можеше да ги взема редовно в събота и неделя я пускаха да ги вижда когато може.

Специализирани училища за деца с увреждания също са седмични ако родителите не живеят наблизо. Седмични са и центровете за възрастни, силно увредени хора. Имах позната, чийто син е в инвалидна количка и мучи непрекъснато. През седмицата живее в дом, а в петък им го стоварват и го прибират в нед лв вечерта или понеделник. Имам и позната със син епилептик, който има повед нчески проблеми и друг син с поведенчески проблеми. И двамата учат в религиозни училища, живеят в интернати, откъдето ги карат на училище и ги прибират, в интерната храната е по техните религиозни изисквания. Имат и занимания с логопеди, психолози, учи се с тях допълнително. Единия тя си го прибира всеки петък и го води в неделя вечерта, а другия им го карат в къщи понякога, но не зная колко често. Родителите плащат колкото могат и искат, а държавата поема по-голямата част.

В Ирландия и Англия също има пансиони и интернати, но май не са отворени за плебса. Има разни дневни центрове.

Това с седмичните ясли и градини е само за краен случай и неминуемо остава травма в децата.

Вие от личен опит ли го твърдите?
Или теоретично?

Всички сме били деца, Дева, не е нужно опита в случая да е конкретен.

Имам близка, която е била на седмични ясли за известно време. За нея е било голяма травма. По-напред в темата съм го споменавала. Била е на 2-3 годишна възраст.

Писах по-горе - имам наборчета водени на седмична градина докато мене баба ме глези в къщи. Поддължам връзка с тях до сега, виждаме се. Никога не съм забелязвала да  са травмирани. Нормални хора на средна възраст са, с деца и внуци вече. Говорили сме - имат хубави спомени от игрите там, също и как вечер са се правили на заспали и после са дивяли в спалнята. Може би защото градината беше за избрани деца лелките да са се отнасяли по-добре към тях. Даже събота и неделя им беше скучно в блока. Това като по-големи 5-7годишни. После в у-ще бяха първи по всички лагери и екскурзии, знаеха как да се пригодят и да си направят кефа на макс.