We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

Искам, разбира се, особено за авторските рисунки - сигурно всяка от нас има любима. Татко Джон не е участвал в много серии и ще го опукам с удоволствие, но пак не отказвам помощ - то такъв опитен и методичен мъж трябва да се споделя .

Уфф , пак чета с определена нагласа. O- се.

Да се запиша и аз  Импалка 

...
Пътят на връщане бе също толкова неприятен, колкото на отиване. Но поне сега не валеше дъжд. Слънцето напичаше приятно и откриваше цялото великолепие на природата. Птиците летяха на ята и образуваха всеобразни форми в полета си. От време на време се виждаше по някое бягащо животно, бързащо да се скрие от погледа на пътуващите, в обятията на гъстата гора.
Бьорн сякаш разбрал всички тези знаци, караше джипа по бавно, за да може пътниците му да се насладят максимално на цялото това съкровище, наречено Норвегия.
Когато пейзажа на природата започна леко по леко да се сменя с пейзажа на града, Сам като, че ли леко се разочарова.
Бьорн спря пред хотела и Сам и Дийн слезнаха. Хербьорг свали прозореца си и в погледа и се четеше желанието, пътуването да продължи. Самото присъствие на Сам я караше да се чувства сигурна, караше я да усеща онова приятно гъделичкане в стомаха. Усещаше постоянно погледа му, макар и на моменти все още упрекващ я. Но не го винеше!!!
- Ще се чуем по късно - лека червенина изби по страните й.- Когато всичко е готово, ще ви уведомя.
- Ок, ще чакаме. - Сам гледаше отдалечаващия се джип и му се прииска да затича след него.
- Човече, другия път гледай да не изпуснеш възможността си ... - Дийн го потупа по рамото и се запъти към входа на хотела.
След дългото киснене в банята, Сам излезна като нов и се просна на леглото.
Звънът на телефона го стресна, след като бе задрямал. Все пак два дена спане в колата и то не Импалата, бе като разглобен.
- Да? - гласът му бе леко прегракнал- Кой е? - все още бе като омотан и в първия момент не се усети къде е .
- Сам, Хербьорг е. - исках да те помоля ако може да ми помогнеш с приготовленията. Бьорн бе прекалено изтощен за да го направи.- последното го каза почти шептейки го.
- Разбира се, идвам веднага.- Сам се изправи и дори не разбра колко бързо се облече.
Мина през стаята на Дийн, и като чу хъркането само му драсна една бележчица и я бутна под вратата.
Когато пристигна в музея, слънцето почти се бе скрило. Главната порта бе заключена, но не след дълго след почукването му, със скърцане Хербьорг я отвори.
Свелината която я обля, я накара да изглежда като богиня. Косите и бяха спуснати, и падаха тежко върху раменете й. Роклята, за пръв път я виждаше с нещо не толкова официално, обвиваше тялото и като бръшлян тънка колона. Тя се отдръпна на страна и му направи път да влезе. Поведе го към кабинета си, като по пътя изгаси повечето лампи. Не искаше никой да ги обезпокоява.
- Трябва да намерим заклинанието за Фенрир- започна Хербьорг - и после рецептата за ... Тир. Бездаго упоя подобаващо, няма да мога да взема копието ...
- А ние как ще влезем? Ако не бъркам копието се намира на остров Люнгви ... Не си мисли, че ще отидеш без мен - Сам се приближи към нея и това я накара леко да се разконцентрира.
- Да ... ъъ .. там се намира, но мисля, че е невъзможно да дойд.... - лицето й изведнъж се озари от очарователна усмивка. Има начин да дойде.
- Всъщност има начин - радостта и емоцията се почувстваха в гласа й.
Тя се присегна да вземе книга от горната лавица, но не успя да стигне. Надигна се на пръсти, но пак неуспешно, дори залитна. Усети силните мускули на гърдите му. Беше се приближил точно на време за да й помогне. Посегна към книгата, взе я и я остави на масичката отстрани, без да се отделя от мястото си и без да отделя поглед от Хербьорг.
Тя усещаше погледа му, аромата му. Вдиша дълбоко и се замая, " О небеса, това е толкова ..." това бе най сладкия капан в който бе попадала. Усети как лицето му се зарови в косите й.
Той вдиша дълбоко и аромата на прясно набрани цветя и роса който лъхаше откосите й докосна всяка частица от него. Сам се наведе още малко и докосна с устни извивката на врата й. Продължи нагоре докато не стигна до мекото на ухото и леко и игриво го гризна. Хербьорг изстена от удоволствие и тялото и леко изтръпна. Сам продължи с целувките към врата й отмествайки косите й. Ръцете м,у се плъзнаха по раменете й и я обърна с лице към него. Погледна в сините й очите, които сега бяха потъмнели като бурен океан. Хвана лицето й и леко захапа долната й устна ....

Момичета съжалявам ама не мога вече. Отворих му парашута, щот чак го сънувах (само дето на вместо Хербьорг бях аз  ).

П.П. От тук нататък е някоя друга ...., че намен тия сцени не ми се отдават 

bichi,
Oх, моля те, продължи - не може така само да (ни) започваш. Включи и елементи от съня . Всъщност и Розето имаше нахвърляни идеи как точно да му се получи на Самито, но можете да напишете и двете, т.е. за два пъти .

Дес, благодаря, ще добавя.

Би, така добре му се отвори парашута, за този на Хербьорг да не говорим   А явно и твоя снощи  

Аз, понеже съм по илюстрациите, ето моето виждане за новата късметлийка.

Аз...понеже не съм чела разказа в последно време...но мярках имена от него и до днес мислех, че Хербьорг е мъж  ...пък то било жена Късметлийката е много хубава

Бичито, ако знаеш само каква идея ми даде с този сън

Давай я де 

Апокалиптик, заинтригува ме. Ще чакам включването ти 

Тръпките, които минаваха по тялото му се предадоха на нея. Кръвта  запулсира в ушите  и Хелбьорг се отдръпна назад за да даде възможност на сърцето си отчасти да възстанови някакъв ритъм. Гледката на разтворените му устни, издадената напред долна челюст и хищните зъби, които нямаха търпение да се впият в нея не помогна. Положи усилие да контролира дишането си, мислеше си, че тази игра я владее. Стената зад нея оказа подкрепа, поне до толкова, че да не се свлече на пода. Сам усети, че момичето се опитва да вземе контрол над ситуацията и се усмихма с прелестна, крива усмивка. Отстъпи крачка назад, ръката, с която  бе стиснал рамото й се отпусна, а после баавно се зарови в косата му. Даде и миг почивка, и тъкмо когато Хелбьорг си помисли да издиша, я сграбчи неочаквано и лудо за кръста, залепи я до стената и притисна с тялото си нейното, така, както звяр затиска безпомощна жертва. Сдържания дъх се изтръгна от гърдите й като страдание и като молба...за пощада или за продължение. Хелбьорг дори и не си помисли да играе повече, просто защото вече не можеше да мисли. Инстинктивно долови, че е с мъж, който обича да доминира и който няма да я остави да си тръгне, поне докато не я изпие до дъно. Усети се крехка, зависима и нетипично подчинена. Хареса и силата на тялото и силата на духа. Остави се да я покори, остави се да я помете. Издигаше се и се сгромолясваше, плачеше и милваше. Ръцете му, устните му оставяха следи по тялото и . Но тя знаеше - следите в душата и щяха да да останат докато дишаше.

Eх, това страстно и помитащо Сами . Галче,   .
Започнах да си мечтая за жена (висока и достатъчно тренирана, с шоколадова коса и зелено-сиви очи, от по-централната част на Европа - подробностите не са важни или намеквателни), която да успее да го пребори и "укроти", дори ако трябва да го позавърже .

Уеуе, мацкииииииииии, вие сте изтрещели напълно.
Влизам си аз от колко време насам да видя кво - що при супер нечъръла и то... В добрия сми на думата го казвам, ни ма бийте    !
Хахаха, супер ))))) айде да чита от начало.

Здравейте и в новата тема! Чудесна се е получила!

По въпроса със загадката моето предположение е - втори сезон, епизод 8 Crossroad Blues.

Тука аз малко така  , но добре, че винаги стигам до края. На изречението, Импалко. А иначе, ако даде Чък да стигнат до Италия по време на европейското турне, ще му се случи връзване, няма начин 

Няма да ми се получи първото - има тук едни двама, братя, които ми хванаха здраво волана и го навиха силно и безмилостно по правия път. Второто - дай, Чък (Розе, не е намек!). И Диййн ще го уважа даже.