Здравейте,
Синът ми е първи клас. Миналата година му беше поставена диагноза "Дислексия" и "Хиперактивност". Назначиха му ресурсен учител. Започна учебната година, класната му се справяше добре, до момента в които започна да посещава ресурсния учител. В индивидуалните часове нямаше проблем - чете, пише, смята, добра дисциплина. Но в общите часове положението излиза извън контрол. Не иска да работи, става по време на час, разхожда се, удря децата, търкаля се по земята. Отказва да се подчинява, прави си каквото иска. Класната му го наказва прав до вратата, гони го от час, стигал е и до кабинета на директорката. На няколко пъти класната му е казвала, че ако продължава така, другата година няма да е в този клас. Попитах класната, при положение че няма проблем с обучението, трябва ли следващата година да има ресурсно подпомагане. Тя ми отговори, че той има повенчески проблем и не знае как да работи с него, че има много деца в класа и не може да му обръща внимание. До скоро си мислех, че това поведение е породено от посещенията при ресурсния учител - няколко пъти казва, че иска да работи само с ресурсната, че само нея обича, често пита дали във втори клас ще бъде отново при класната си и не може ли да учи само при ресурсната. Мислех да не пускам нова молба за ресурсно подпомагане, но според психоложката, която се занимава с него трябва. Явно дислексията е била в малка степен, защото почти няма проблем с обучителния процес. Посещава логопед, от една седмица ходи и на психолог. Докато ходеше на училище беше като навита пружинка. Неспокоен, притеснен. Сега след края на учебната година се успокои. Сега пак е същото дете, което беше преди за започне първи клас. Какво да направя, за да не страда детето ми? Дори и да го преместя в друго училище, дали няма пак да е същото? Всички казват, че децата със СОП трябва да се интегрират, но май учителите не знаят как да го направят! Или не им се занимава с подобни деца? Психолозите казват, че трябва да има да има специално отношение към такива деца, както от страна на родителите, така и от страна на учителите. Понякога му е достатъчна една добра дума или похвала, за да му светнат очите и да се държи прилично. Ние с баща му, сестра му, баба му изпълняваме тези напътствия, на как да се справим с този проблем в училище?
Виж целия пост
Синът ми е първи клас. Миналата година му беше поставена диагноза "Дислексия" и "Хиперактивност". Назначиха му ресурсен учител. Започна учебната година, класната му се справяше добре, до момента в които започна да посещава ресурсния учител. В индивидуалните часове нямаше проблем - чете, пише, смята, добра дисциплина. Но в общите часове положението излиза извън контрол. Не иска да работи, става по време на час, разхожда се, удря децата, търкаля се по земята. Отказва да се подчинява, прави си каквото иска. Класната му го наказва прав до вратата, гони го от час, стигал е и до кабинета на директорката. На няколко пъти класната му е казвала, че ако продължава така, другата година няма да е в този клас. Попитах класната, при положение че няма проблем с обучението, трябва ли следващата година да има ресурсно подпомагане. Тя ми отговори, че той има повенчески проблем и не знае как да работи с него, че има много деца в класа и не може да му обръща внимание. До скоро си мислех, че това поведение е породено от посещенията при ресурсния учител - няколко пъти казва, че иска да работи само с ресурсната, че само нея обича, често пита дали във втори клас ще бъде отново при класната си и не може ли да учи само при ресурсната. Мислех да не пускам нова молба за ресурсно подпомагане, но според психоложката, която се занимава с него трябва. Явно дислексията е била в малка степен, защото почти няма проблем с обучителния процес. Посещава логопед, от една седмица ходи и на психолог. Докато ходеше на училище беше като навита пружинка. Неспокоен, притеснен. Сега след края на учебната година се успокои. Сега пак е същото дете, което беше преди за започне първи клас. Какво да направя, за да не страда детето ми? Дори и да го преместя в друго училище, дали няма пак да е същото? Всички казват, че децата със СОП трябва да се интегрират, но май учителите не знаят как да го направят! Или не им се занимава с подобни деца? Психолозите казват, че трябва да има да има специално отношение към такива деца, както от страна на родителите, така и от страна на учителите. Понякога му е достатъчна една добра дума или похвала, за да му светнат очите и да се държи прилично. Ние с баща му, сестра му, баба му изпълняваме тези напътствия, на как да се справим с този проблем в училище?
