Любители на кучета-21

Аз исках ротвайлер, разбира се, но нямаше как с пътуванията ни до БГ. Мъжът ми искаше йоркширкси териер, но а зне съм им фен, нито ще имаме нерви и желание да се занимаваме внимателно с капризната им козинка. Кинг Чарлс шпаньолите ги харесвахме и двамата много. Относно характерите на породата държахме на спокойно и добро куче, което никога няма да нарани дете и което играе или си лежи, според твоите желания и настроения.
Ние видяхме само едно  Направи ми впечатление колко е дребна и малка за породата си. Аз не я исках, честно казано, на същата възраст, но в друг град имаше един мъжки топчо, пак черно и кафяво (такова искахме, не от белите, а изцяло карамелените са на почти двойна цена), дебел, с голяма глава, много хубав. Но мъжът ми каза, че гледал тъпо и искал женско куче, но според мен просто не му се караше до другия град  А и ми дожаля за нея, 6 месеца никой не я иска, ама много дребна и фина  Е, наша си е вече и си я обичаме 

Джорджо , невероятни сладури са .Особенно като бебета .Да ги намачкаш и нацелуваш кюфтенцата на кака   Е , знам ,че вече са големи и дори не всички са при вас , но на стивките винаги е мило да се върнеш към онези дни , нали ? Изобщо не започвай темата колко е трудно да се разделиш с малките - разбирам те без думи .С котетат при мене беше същата работа ...И ЦРУ-ти щеше да  ми завиди на разпитите .

А , ако го удряме на ретроспекция и сантимени , то моето първо вземане -даване с куче беше в доста ранно детство на една почивка в  края на 70-те  .Ние бяхме на бунгала над Котел а до нас , в каравана(нещо направо екзотично за онова време )  се бяха настанили едно семейство с боксер  на име Неру .Аз , разбира се, тогава дори не знаех каква порода е той , но бях безумно впечатлена от него .Тя си беше емоционално наситена почивка с доста спомени , но най -готините  от тях бяха с Неру и леля Звезда / собственичката му , изключително приятна дама на възраст , която после разбрах случайно  ,че била артистка - засякахме я в накакъв филм / .То тогава , по онова време , да имаш куче си беше атракция - спомням си в края на 80-те , когато колитата бяха на мода , в града първото беше притежание на един артист /пак ! / и дори на една постановка го бяха извадили на сцената . После един съученик разхождаше двойка санбернари - бях изумена от лапите им -колкото ръката ми    
След това ," близките срещи от трети вид " с кучетата бяха в София . Но тогава изведнъж,от нищото ,  се появиха и уличните ...и така ....

Блонди, той и моя приятел искаше женско куче, разправяше, че били по-мили, по-гальовни и нямало да се притесняваме като я разхождаме, че може да ни нападнат други кучета. Всъщност за мен нямаше особено значение, но аз бих избрала мъжко сигурно..

Хайде, и аз да споделя
От най-невръстна възраст съм най-големият фен на животни, нямам конкретно пристрастие към кучета, а въобще към животни,по едно време в детската ми стая съжителстваха сиамска котка,новородено куче, прибрано от кофата за буклук, рибки, папагал/корела/,който,бе научен да говори и да свири песни/, земноводна костенурка и май това беше по едно и също време, иначе картинката се допълваше в различни периоди от най-различни животински екземпляри,които аз все спасявах от улицата,като се започне от котета,мине се през таралежи и костенурки и се стигне до лястовички от развалено гнездо, как са ме изтърпявали не занм
А,на въпроса как си избрах сегашната си любимка, откровенно казано ми е трудно да обясня. По принцип като тръгнах да избирам куче /след като си имах невероятното коте/ исках най-много английски булдог,няколко месеца не откривах нищо,гледах едни френски булдочета и едно ми грабна окото,тръгнах с него и на вратата се отказах, не почувствах,че е моето куче. Голямо избиране падна, а аз не съм такъв човек, обикновено винаги знам какво искам и ако ми хареса действам моментално, но не.В котето бях млюбена от клип на Бон Джоуви от детските ми години и не спирах да повтарям,че искам точно такова,като го видях случайно онемях,момента не беше подходящ, но го грабнах. И до ден днешен се гушкаме. Кучето също ми е детска мечта,за първи път го видях в Париж,когато бях в 4-ти клас и не искам да обяснявам как извадих душата на родителите ми. Но,в интерес на истината в Бг. се напъллни с йоркита през годините,които дори не ми бяха симпатични,големи издевателства има над тази порода Та, един ден,случайно я видях и онемях,разбрах,че е точно йоркито на детските ми мечти. Между другото,точно мислехме да осиновим кученце от приют, но изискването беше да е дребно,че сме в много малко жилище и си харесахме една Април от приюта в Богров,но хората най-коректно ни признаха,че доста е пораснала от времето на снимката и си е голямо куче, та така.
п.с. Блонди, грижата за козината на йоркитата за мен лично си е мит и легенда, ако трябва да правя сравнение с тази на персиеца, елементарна е за поддръжка
Забравих да добавя,че и аз исках мъжко куче, ама бяха две сестрички, а дори и другото да беше мъжко пак Летка щях да избера,защо за мен беше и е неповторима. То и котето исках да е женско, ама и двете са на обратно

Кики играе при едно момиченце срещу нас, и вчера едно от кучетата го гризнало по бузата, одраскано е само, ще мине. Те имат три, две булонки (овце, както им вика Кики  ) и едно черно. Само едната болонка е добра, другата овца също е кисела, а черната Фифи е най-лошичка, та тя го е сгризала. 

Ние боядисваме и Чери вече не е от най-черните кучета, сега е с оранжева опашка и зелени крачка 

Здравейте момичета,
Да споделя и аз за избора на куче. Значи с първото ми кученце, което взехме в далечната 95-та станаха случайно нещата. Аз тогава бях тийнейджърка в 10-ти клас и само тормозех нашите за кученце. Един ден майка ми се обади, аз бях в къщи, а тя на работа, и ми каза че еди-къде-си (през 3 блока) подарявали кученца. Тичам аз... майката черна тип булонка ама не съвсем, бащата... не помня какво ми казаха, но да кажем неизвестен. Останало едно кученце, най- мъничкото.. Влизам аз в стаята, а собственика ми вика: "Няма ти да ходиш при него, ще го повикаш и ако то дойде при теб ще ти го дам, ако не дойде - не". Клекнах аз и почнах да му привличам вниманието и то се огледа, ослуша се и полека полека дойде да ме подуши. Подуши ме, аз го погалих , гушнах го и така 15 години Следващият месец ще стане една година откакто си отиде. Почти до последно се държа милото, но накрая много болести го налегнаха в купом.
Установих, че аз просто не мога да живея без кучешка любов и това е... искам някой да ме посреща с радостен лай вечер на вратата, да си играем, да идва да се закача, да се гушка и въобще... знаете за какво говоря...
Сега сме избрали френски булдог, защото е сравнително малък като размер и е късокосмест. Освен това е здрав (като физика) и чаровно грозен Първата ни идея беше за чухиахуа, но хубавите мънинки и с чипи носленца са към 1000 лева, а това е сума, която в момента не можем да отделим. След това се ориентирахме към Мопс, аз ги харесвам много, много са ми сладки, но нещо се разубедихме...
Момичета, утре ще ходя да купувам някакъв вид кучешко креватче и се вълнувам много! Утре ще чистя основно, защото в неделя малкият кучо пристига и искам всичко да е идеално. По ваш съвет ще търся храна за кучета-бебета на "Роял канин", ще му взема и разни играчки, ще видим какво ще харесам в магазина и пр. Мисля, да му оставя 2-3 дни да се адаптира в къщи и чак тогава да ходим на ветеринар. Сега е на 40 дни, мисля да отидем направо на 45-тия за първа ваксина.
Стискайте ми палци, че направо съм откачила от вълнение... 

Ние взехме Пипин почти на шега. Винаги съм била с куче от както се помня. Първо с коли, после с бишон фризе. Нашето Кити почина през Октомври 2010 на почти 17 години. Тя ми беше подарък за РД през 1993. Беше малка сладка и спокойна душичка. Като кукличка. Понякога трудно понасяше момчешките игри на брат ми. Тогава разбрах какво значи да имаш подходящо кученце. Тя беше прекрасна приятелка за всички нас, но пък твърде спокойна за енергично дете като брат ми.
От близо година все искам да си вземем кученце.  Кити остана при майка, а в моят дом нямаше любимец. Мъжът ми цял живот е учен, че са мръсни и едва ли не живеят само в двора и ходят с овцете на паша. Та при всяка моя молба, той беше против. В един момент не издържах на последният отказ. Той ми каза, че не мога да прибирам всяко животно, което видя, а аз, че няма нищо по - гадно от това всеки път когато пожелая, да се разочаровам.
Започнах да търся подходящо кученце и попаднах на едно хъски с епилепсия, което даваха за осиновяване. 3 годишен, бял...Обадих се одобриха ни. Уговорихме среща, но близо месец не ни се обадиха/срещата беше насрочена за седмица след обаждането/. Подразних се много от отношението на стопаните му. А той беше оставен в приют. Един господ знае, дали са му давали лекарства и как са го гледали в приюта. Реших, че просто не са ни харесали.
Започнах да ровя отново и попаднах на породата Джак Ръсел териер. Енергично, своенравно, умно животинче. После се замислих какво е детето ми. Енергично, своенравно и умно. Замислих се каква съм аз - енергична и своенравна. Кучето ни трябваше да може да ходи по гори, да издържа на  игра, да успява да понася температурни разлики /все пак и скиор ще става/, да обича море и вода. Ето го избора. Пада им козината, като на всяко друго куче. Но пък бягат много, играят много, учат лесно. Обичливи са. Имат поведенчески проблем свързан с това, че са ловни животни. Реших да гледам на това като част от неговата природа, за да не ни е проблем. Просто трябва винаги да е на повод. Още от сега виждам как тръгва след котка и не спира. Това няма как да го притъпя, а и не искам. Това си е част от него.
Писах тук къде мога да видя и една потребителка ми даде линк към кучешки форум. Видях го на снимка и се свързах с хората. Още на снимката знаех, че това си е нашето куче. За късмет той си ни чакаше. И така си дойде при нас. Детето му се радва много. Пази го, играят. А мъжа...той разбра какво е да си имаш куче и е щастлив. Обгрижва го, гуши го. Притеснява се за него.
Няма да забравя как казваше, че е грозен като го видя на снимката. А сега като види как му се радват хората и се пъчи с него. Бяга като малко дете с него из къщи и играят. Пълзи и му лае.

Момичета, тази сутрин Доротея пристигна във Варна. Ще става морска мацка. Семейството и е много щастливо, аз не спах цяла нощ, но вече са заедно. Така че варненки- пазете си мъжете, една пухкава и енергична мадама ще вилнее из града ви

Когато взехме Бък,ни питаха имаме ли по голямо куче.
Било важно защото малкото да се учи от голямото.
Следвало неговото поведение.
Та като каза,че пълзи и му лай,сигурно го учи
А пък попитах-ама ние имаме кучка,кой ще го учи да пишка
Голям срам

Сезана, моят мъж също никога не е имал куче. Не мисля, че са го учили че са лоши ил имръсни, а по-скоро в тяхното семейство са котко-любци.
Обаче, миналото лято гледахме  на няколко пъти, за по няколко дни кученцето на една приятелка - чихуахуа. Както казваш и моя, като твоя почти пълзеше и лаеше   като дете беше направо...
Сега и той се вълнува за кученцето, особено след като му казах, че всички съседи ще ги е страх от него и ще се крият по стълбите (не че ще го учим да е зло, просто булдога, с тази намръщена муцунка  ) Та той е доволен, понеже имаме някои неприятни съседи ама.. няма да навлизам в подробности...
Иначе, без да го карам, сам обеща тържествено, че ще го разхожда (ама само сутрин и само когато не е зима - през другото време ще съм аз)... сега му обяснявам за "кучшките палатки" , че са един вид като къщичка и кучето много ще се кефи, а той не ми вярва, че имало такова нещо "кучешка палатка"  

Джоджо 

Аз лично държа да разхождам Пипин. Бих дала да ме отменят само ако се налага. И без друго лятото правя спринт всяка сутрин почти. Сега бягаме заедно. Ушатко доста бързо се научи да бяга и спира по команда. Бяга от лявата ми страна до крака ми. Много голям кеф. Вечер също ми е хубаво с него. Сега детето е на площадката "само", а аз съм настрани с кучето. Ванката е щастлив, че му гласувам доверие да играе сам, а аз, че съм далече от писъците на децата   И все пак винаги едното ми око е на площадката при Ванката /та той само си мисли, че е сам /.
Пипин го храня с Орижен за бебета. 100% grain free. Единствената гранула, която яде без да се муси, но пък се намира много трудно в Бургас. И домашно приготвено за него. Последно му правих пиле с риба тон. Варя пиле /бутче/, обезкостявам, режа. Варя ориз /1/6 от целият грамаж на храната е ориз/ във водата от пилето. Смесвам пилето, ориза, настърган морков и 3-4 с.л. риба тон. Разпределям на порции и замразявам. Правя това в Неделя. И има за 10 дни по едно хранене.
Джоджо, на какво ли го учи...
За пишкането...Аз учих сина как да пишка прав, та вашата кучка може и да се справи  
Ей вчера наш Пипин се зареди да си цока от една кучка с малки. Извели я хората да си почине малко и моето теле се зареди да го кърмят Та вече и млечни братя си имаме.

Sesana,като описваш мъжа си,все едно чета за моя. Хич не му се икаше куче, мнението му/също втълпявано от родителите/беше,че куче не се гледа вкъщи,че мирише и какво ли още не. И понеже котките приемаше по-лесно, дори казваше,че само те са умни животни,че кучето е тъпо,подлезурко и т.н. Ама сега да го видиш как гордо я разхожда фъстъчката,как и угажда по цяла нощ той да я сваля и качва от леглото,на разходки постоянно грабва повода,чак не иска да ми го дава, абе любов необяснима
С това пишкане ме разсмяхте

Аз от дете искам куче, на 18 години доведох вкъщи една малка пухкава топка, кавказка овчарка. Естествено, в началото нашите не я искаха, но после всички го обикнаха. 
После отиде да пази една къща, в едно село близо до София и наскоро разбрах, че някакви идиоти го застреляли, защото им пречел като лае.
Миналата година, в началото на юни ми се зароди идеята за куче вкъщи. Въпреки, че знаех, че мъжа ми ще е против, защото "един ден като умре няма да го преживея".
Първо се бях насочила към породата бигъл, и както пътувахме към един зоомагазин, с уговорка от страна на мъжа ми, че само ще ги видим, бигъл нямаше. Там беше нашата Карина, мъжът ми се влюби в нея, а и искаше голдън или лабрадор, заради благия им характер.
Тя беше подарък за р.д. на детето. И както не беше съгласен да взимаме куче, така я гушна и така се прибрахме вкъщи. Аз съм отговорник за разходки и всичко останало. Но той също я разхожда, обгрижва, гушкат се на дивана. Притеснява се много за нея.
А детето......в началото беше много трудно, защото Кари постоянно скачаше по нея, хапеше я, но това отшумя. Сега са първи дружки. Детето сега е на село, а Карина страда много за нея.

Блонди, като пътувате до Бг къде ще возите кучето? Не знам до каква големина се качват в кабината на самолета и каква в багажното?

Много са ми интересни всички истории.   
Sesana, сигурно много е пораснал мъника. Нашата Нереа имаше приятел джак ръсел и като беше толкова голяма се скъскваха от игра. Та от там знам колко енергични кучета са.

А вече имаше и контакт с детенцето на една приятелка, което е на 3 годинки. Много се радвам, че имаше възможност да си поиграе с дете, защото иначе не я пускаме да ходи при тях и тя ги лае и ги вика. Та най се притеснявах да не скочи, че е по-тежка от едно три годишно обаче бързо свикна с него и много си играха.

Аз пък никога не съм мислила, че ще си взема куче. Имах котарак, но почина 2009 год. внезапно, много ми беше мъчно. Почнах да влизам по животински форуми, да гледам, ей-така, да си убия времето и за разтуха. Гледах котенца и кучета. Тогава видях отново породата, отдавна забравена, и се влюбих. Пожелах я. Гледах други породи, опитвах се да се убедя сама, че не мога да гледам голямо куче от сериозна порода, че е каприз, че ще мине, че трябва да мине, но не минаваше. Всяка вечер гледах, четях, за историята, за характера, всичко, което можех да намеря. Не исках друго куче, друга порода. Или това, или никакво.

Кучила нямаше. Две поредни клубни заплождания, на които разчитах, не дадоха резултат. Тъкмо бях започнала да се оглеждам за чужбина и ми се обадиха, че има кучило, от което са останали едно мъжко и едно женско кученце, другите починали при раждането. Имах интервю по Skype с развъдника. Пита ме дали я искам. Казах "да". Цялата следваща нощ не спах от вълнение. И всеки ден от следващия месец, докато я чаках, се будех с трепет и с мисълта "ти си луда, отсега нататък животът ти ще се промени безвъзвратно". След месец, когато стана на 2.5 мес. отидох да си я взема. Приличаше на новоизлюпен черен дракон. Щъкаше насам натам, душеше, ушите наострени, с умната муцуна.

Предния ден беше яла някакви замръзнали плодчета и беше подрискана. Осра и опика цялата клетка в лилаво, много пъти спирахме да бършем. Накрая се прибрахме. Понеже нямаше играчки, въргаля някакъв чехъл, после заспа като бебе в ръцете ми. Оттогава сме все заедно.

Тя ми коства много неща, особено в отношенията с близките ми хора, но досега не съм съжалила. Хората ме срещат и казват "О, ние имахме куче, но голям ангажимент беше и го занесохме на село". А аз казвам "Така е, кучето е голям ангажимент." И в себе си добавям "... ако не влагаш цялото си сърце там."