Ходите ли на родителските срещи в училище?

Нова, с много неща от казаното от теб съм съгласна, но не мога да се съглася, че учителят трябва да инициира срещите. Ако има сериозни проблеми, класната ще организира среща, да. Но не и ако проблемите са като посочените от мен. Все пак учителят преподава не на 5-6 деца, а на няколко класа. Би трябвало родителят да се поинтересува защо успехът на детето му е по-нисък и да отиде да поговори със съответния учител. А за целта трябва да знае за този успех, разбира се - тук вече идва проблемът с нередовното нанасяне на оценките, криенето на бележника и т.н. Не мога да предложа генерално решение, просто се опитвам да правя всичко по силите си за моите ученици. А родителските срещи все пак дават възможност на родители и учители да общуват. Затова мисля, че трябва да се посещават. Затова и аз ги посещавам като родител. Когато синът ми отиде в ново училище след 4 клас, си направих труда да отида до там и между родителските срещи, защото прецених, че искам да съм по-информирана за адаптацията му към новата среда. По принцип класните предлагат на родителите да им се обаждат поне веднъж месечно, за да разберат как напредват децата им (поне така е при нас), но колко родители го правят? Не очаквате класната да звъни всеки месец на всеки родител, нали? Да не говорим, че бях свидетелка на такъв случай: колежката звъни на майка на проблемен ученик няколко пъти през деня, а майката й затваря. Все пак след няколко часа вдига на поредното обаждане на класната, само за да й каже, да не я занимава с глупости! А става въпрос за поведението и неизвинените отсъствия на сина й...

До този момент никога не съм пропускала родителска среща. В началния курс на родителските срещи всеобхватно се обясняваше за всяко едно дете какво му е поведението, дисциплината, активно ли е по време на занятия, как усвоява материала и т.н.
Обаче всичко свърши до тук. Изведнъж в пети клас /имали сме общо 4/ родителските срещи се свикваха може би, защото трябва да се спази някакъв график / ако има такъв/, задължение по наредба или и аз незнам точно какво. Класната винаги казваше колко е доволна от класа и от дисциплината и от успеха и горе - долу до тук приключваше тази тема. След това основно се обсъждаха финансови въпроси. Другите учители влизаха и те основно, за да се подпишат, че са минали през класа и пак говореха общо. През първия срок, ако родител се поинтересуваше пряко за своето дете, почти винаги коментара беше, че "ние преподаваме на много класове и още не сме запомнили имената на всички ученици, нямаме впечатления" - основния извод вижте оценките в дневника и сами се ориентирайте как е детето Ви.
В края на ноември или началото на декември имахме род. среща и ни беше обяснено, че за поредна година ще се проведе коледен базар. Събраните средства ще бъдат изпратени за "някой дом". Всички деца участваха с голям ентусиазъм. По Коледа синът ми редовно следеше новините, защото почти всеки ден имаше репортажи за деца от различни училища, които посещават даден дом и занасят събраните от тяхното училище средства. Детето се надяваше да излъчат репортаж и за тяхното училище /как се даряват събраните пари, които мисля, че бяха около 10 000 лева./
Да, ама не.
В началото на втория срок се организира род. среща, на която разбираме, че "никога никой нито на нас, нито на децата не е казвал, че средствата ще бъдат дарени за нуждаещи се деца". Оказва се, че сме били заблудени. Всички родители, които сме присъствали на предходната среща си спомняхме тогава какво ни беше обяснено. Както и да е средствата бяха използави да се направи бюст паметник на патрона на училището ни. Почти всички родители искахме обяснение защо се е получило така, но такова не получихме.
Отделно от това имаше родители, които са поставяли въпроси и пред класната и са изпращали писма до директорката, относно безопасността в училище. До настоящия момент няма развитие за решаване на тези проблеми.
Ще продължа и занапред да ходя на род. срещи, но вече оставям с впечатление, че те се организират, защото има такова задължение. Както казах на тях по никакъв начин не можем да придобием представа за случващото се с нашите деца.
Така поне беше тази учебна година при нас. Надеждата крепи човека и аз се надявам нещо да се промени.     

Обявяването на род. среща е достатъчно уведомяване. Друг е въпросът, ако се налага извънредна среща с родителите.


Родителската среща не е единствения начин за комуникация. Всеки учител има обявен приемен ден и час.
Учителите са задължени да нанасят своевременно оценките, стига бележниците да са налични. А кл. р-л проверява и нанася липсващите оценки не по-често от 1-2 пъти на срок.

За Дъждовната и Гербера отговарям с помощщта на този цитат:


Не, всъщност отровата, маскирана като добронамереност, УЖАСНО МНОГО ме натоварва.
Повече отколкото бих искала.

Вярвам, че ще се засичаме из форума и в бъдеще. Може и да се изясним с времето.
Аз поне оставам без лоши чувства, въпреки всичко.

За да отида на консултация в приемния час очаквам да бъда изрично поканена. При някакъв проблем, дори дребен, но повтарящ се. Освен с бележника, с родителите може да се контактува и с мейл. При желание.
Споменах, че имаме и електронен дневник, който плащаме, но не работи. Пак е въпрос на желание.
Едва ли се очаква в тези часове за консултации да се изреждат всички родители, на всички ученици, на които преподава съответния преподавател. А ако училището очаква това от нас нека ни бъде казано недвусмислено.
А колкото до оценките, още на първата родителска среща бяхме изрично предупредени, че децата ни в 5-ти клас ще получават и по-слаби оценки, да не се стряскаме и т.н.
Явно е факт, 90 процента от петокласниците си развалят успеха.
Причината няма как да  е в тях.
Още един пример, след две 5-ци по математика, синът ми по този предмет имаше предимно отлични оценки, го изпратих на консултациите, които са с ученици.
Оказа се, че консултациите били за тези с по-ниски оценки.  А дребните пропуски в знанията, както и дребните провинения явно не са на дневен ред. Но те рано или късно се задълбочават.
Както писах по-напред, 4 деца от класа ни напускат. Предимно отличници.

Училището създава правилата и когато връзката родител-учител не функционира както трябва и редно да се търси начин да бъде ефективна.
Става въпрос за тези родители, които искат да получават информация за децата си, а те изобщо не са малко.

ПП. Училището на сина ми е едно от най-търсените, поне като начално образование, но това, коет осе случва в 5-ти клас няма нищо общо с това, което е било в началния курс.
Родителите са свикнали при всеки най-малък проблем учителката да ги привика, или поне да ги уведоми, тези проблеми се разискваха в часа на класа и т.н.
Изведнъж в 5-ти клас, когато най-често са събрани деца от различни класове, както и от други училища, сформира се нов клас, но родителските срещи остават също толкова на брой, даже и намаляват.  Тогава, когато се очаква да има повече стрес за децата и да възникнат повече проблеми изведнъж контактите намаляват драстично. Родителите имат 4-годишен опит и знаят, че ако децата имат проблеми учителката ще им се обади ВЕДНАГА.
Ако в правилата на училището възникват драстични промени в 5-ти клас, училището трябва да предупреди родителите да не разчитат на това някой да ги уведомява, както и да ги предупреди изрично, че трябва да посещават консултациите поне един път месечно.

И понеже в темата се пита какво не ни харесва и как може да се подобри, аз казвам какво на мен не ми харесва, а и на много от родителите, с които общувам.
Не ми харесва това, че училището очаква от мен инициативата да обикалям по различните часове за консултации, без да знам точно къде детето ми има проблем.
Тази седмица да посетя консултацията по БЕЛ в сряда в 13 ч., другата по математика в петък в 15 ч., а в същото време синът ми да е имал проблеми в часовете по георафия например.
Не ми харесва това, че нямам навременна информация за това, което се случва в училище, за да мога да реагирам след някакъв проблем веднага и адекватно, а не да разбера за него на родителска слеща след два месеца, когато е безкрайно късно.
Това е и причината да искам училището да инициира своевременно тези срещи, а не родителите.

Сега виждам темата, ще се върна да прочета постовете ви 

Иначе- да ходя, винаги. Нищо, че дъщеря ми е добро дете и не ми създава никакви грижи. Естествено на родителските липсват точно родителите на "проблемните" деца. Малко пресилено май прозвуча, но да кажем децата, които имат проблеми с успеха и дисциплината. Ами защо аз да си губя времето и да слушам за тях  . Те не са мой проблем, според мен трябва да се намери начин да се комуникира с техните родители, защото напрактика присъстващите въртим , сучим, но полза няма.

Друго, което много мразя на родителски е обощаването. От много години знам, че  не е позволено да се цитират имена, но от общото пък какъв е смисъла??? На последната родителска стана такава полемика и всички родители изявихме желание да се говори конкретно, поемаме си риска. Всичко друго са празни приказки "една част се справя перефектно по БЕЛ, друга част- не", "една част са много шумни и пречат на останалите"- е ние да гадаем ли от коя част сме?
Или поименно, или нищо 

Правилникът е същият и в 5 клас, но ти много добре си написала какво става след началния курс. И деца, и родители са свикнали до 4 клас кл. р-л да е на разположение. И изведнъж в 5 клас всеки учител "дърпа" към своя предмет. Дисциплината при различните преподаватели е различна, защото децата много бързо усещат къде им минават номерата. Труден момент е, а когато в училището няма огранизация за работа с родителите, нещата бързо се влошават.

Консултацията се обявява още в началото - всеки заинтересуван родител може да я посети. Какво двусмислено има в това? Защо училището трябва да "напомня" на родителя да се заинтересува? А родителят би трябвало да се заинтересува от понижения успех. Защо да ходя на консултация при учителя по география, когато детето има само 6-тици по география? Ще отида при учителя по БЕЛ, където успехът му е станал по-нисък.
За контакта по мейл - може, ако преподаваш на 20-30 деца. Аз лично не се виждам да пиша на стотици родители. Да не говорим, че е трудно да се свържеш дори по телефон с някои родители - грешни и невалидни вече номера, какво да говорим за валиден e-mail. За електронен дневник не мога да коментирам, не съм използвала такъв. Може би трябва да спомена и това, че преподавам в гимназия. Когато вляза на родителска среща в класната стая на 8 клас - всички места са заети. В съседната стая, на 11 клас, има 3-4 родители... Вярвам, че когато синът ми стане 11 клас, аз ще бъда от тези малко на брой родители, посещаващи родителски срещи. Но ми се иска стаята да бъде пълна както стаята на 8 клас...

Била съм учителка, разбирам те напълно. Точно така си е, за жалост  

Това, което не се харесва на родителите по отношение на консултациите е, че са в работно време. Обаче  учителите също имат работно време, семейство и деца! В повечето семейства има по 1- 2 деца. Когато става въпрос за твоето дете, трябва да намериш време.

Съгласна съм с вас и ви разбирам.
Бих споделила и обратната ситуация, родители около 20-тина, а няколко от учителите не идват на родителска среща - причини различни. Е, това хубаво ли е?

И двете ситуации са неприятни. Но все пак учителите трябва да минат през няколко випуска и паралелки, а родителите отиват на срещата на своето /често единствено/ дете.

Сигурно не е най- приятното изживяване да минават през един куп паралелки , но това им влиза в задълженията . Дъщеря ми беше 3 клас и по човек и природа имаха учителка която им преподава за първи път и съответно родителите не я познават , е тази учителка не си направи труда да влезе на 3 родителски срещи , за първи път дойде на последната родителска , която беше буквално пред последната учебна седмица .Е това със сигурност не е нормално  и отговорно поведение от страна на учител.
Разбирам че монетата винаги има две страни , но все пак си има елементарни правила на поведение и не мога да извиня учител който цяла година не  идва на родителски зашото видите ли има много класове да обиколи.

Няма извинение за отсъствието на посочената учителка - не мога да си представя, че в продължение на толкова дълго време не е успяла да намери начин да присъства на родителска среща. Но едва ли отсъствието й се дължи на това, че има много паралелки за обикаляне.
От друга страна: случвало ми се е 1-2 пъти да влезна в празна класна стая - родителите не са имали търпение да ме дочакат...

Ходя, не е като да не ходя, но за съжаление не виждам смисъл от родителските срещи.
Общо взето разчитам на приемните часове на учителите. Не чакам да ме канят, понеже има да си чаакам Аз ходя да ги търся. Общо взето, това е начина да знам какво се случва с детето ми в училище. Досега за 4 години не е имало родителска среща, от която да съм извлякла някаква полза.