Ходите ли на родителските срещи в училище?

 

===
Gerber1, на какъв език да кажа, че не е нужно като на дебили да ни обясняваш? Много ме изнервя И това учителско отношение.

Съгласна съм! Има такъв момент, че захаросваме понякога. Но знаете ли на какво се дължи това? На страхът ни да не засегнем родителя и той да си премести детето. Това важи за всички учители и ако някой каже, че не  е така, просто лъже. И това е следствие на делигираният бюджет. От него зависи всичко. И в предишни постове , както и в други теми, аз казах, че този бюджет е "убиец" на българското образование. Казах го лично на г-жа Янка Такева на една среща преди 2 г. Тя каза, че това е хубаво нещо. Може би за Синдикати, МОМН и държавата от икономическа гледна точка да е хубаво, но за всички други е лошо. Сремежът класовете да се тъпчат, с колкото може повече деца заради парите, не  е ли във вреда на учениците?! А там, където те са малко,  се правят тези неща, за които пишете. Ето, старая се да съм максимално откровена  с вас- родителите. Аз страдам за състоянието, в което държавата  постави образованието. Яд ме е, че понякога и аз си затварям очите за явни нарушения.  Яд ме е, че в крайна сметка губят децата,. Яд ме е, че ние- учителите сме безсилни пред висшестоящите. Яд ме е, че вие- родителите не заставате на наша страна на стачки, а ние не искаме само по- високи заплати. И тук да уточня, че заплатите пак зависят от делиг. бюджет. Колкото повече деца, толкова повече пари за заплати и за всичко останало. Дори за сапун и тоал. хартия . Ами "войната" между училищата за какво е? Имаше ли такава преди 7-8 г., когато учителят получаваше заплата в зависимост от образование и квалификация ? Защо изведнъж се занапъвахме да провъзгласяваме всяко училище за "елитно"? Пак , за да привличаме все повече и повече деца. Друга причина е премахване на районирането при записване на децата за училище. И започнахме какви ли не паралелки с фалшиви "специализирани" насоки да си измисляме, за да се харесаме на родителите и те да ни предпочетат пред другите. И още, и още мога да напиша. Но ставам досадна.

Гербер, за мен не сте досадна. Дълбоко ме вълнува всичко написано. Защото детето ми прекарва в училище повече време, отколкото в къщи. Защото искам да помни учителите си така, както аз помня моите, а засега няма изгледи това да се случи. Защото знам, че и вие имате семейство, което трябва да храните. И много бих искала нещо да се промени.
Защо в чужбина не е така? Защо всяка проява на агресия се санкционира незабавно, а учителят има стимул да работи с всяко дете поотделно? По какъв начин се финансират училищата там, имате ли наблюдения?

За мен не си досадна, напротив.
Това, което пишеш, макар и да го чувам вече сигурно за седма година, пак е актуално, т.к. е налице огромен непреодолян проблем и той ще е актуален докато не бъде разрешен.
За мен делегираният бюджет е нещо добро в самата си идея- директорът да бъде разпоредител със средствата, отпускани за училището и той да разполага с по- голяма оперативна свобода. Грешен е начинът, методът, по който се определят отпусканите суми, в основата на който стои бройка ученици. Като стадо говеда.
Ако едно училище е нарочено от учители и родители за елитно и там се тъпчат деца по 30 в паралелка и има прием от 6-7 паралелки на випуск, аз не бих си записала детето там. вече не бих и помислила за такова нещо, т.к. качеството на образованието при 30 деца е коренно различно от това при 20. Едно е директорът и учителите да познават добре децата /аз съм била в училище, в което директорът ни познаваше всичките, поименно и в такова, в което сме бивали непознати дори на учители, разликата е Балкан, не в полза на претъпканото училище/. Друго е учителят, при когото отиваш на род. среща, да не може да зацепи за кого го питаш, ка- моли да те информира за нещо съществено.

Гербер, лошото е, че от страх да не се нарани егото на родителя на трабълмейкъра, да не би да си премести детето, се нараняват много от родителите на другите деца и опасността те да си преместят децата става доста по-голяма. Нещо като размяна на кон за кокошка се получава - пазиш един-двама, пък после само за няколко месеца ти напунат трима от най-добрите ученици.

В първи клас е така.   
После родителите се оперват и започват да задават много въпроси, често неудобни, но тогава обикновено учителите избягват да им отговарят. Справка - начините на провеждане на родителските срещи в прогимназията: "Кой беше вашият син? Иванчо от 5а или 5г? Онзи с очилата или без? А, да. Ами... при мен има 3, 4 и 5, ще го изпитам пак за оформяне, да учи повече. С дисциплината нямам проблеми, освен, че говори в час, ама те всички говорят и си играят с телефоните. Това е. Кой е следващият?".
В гимназията вече се нормализират нещата - и родителите питат, и учителите обясняват. Но пък там идва другият проблем - че родителските срещи се правят изключително рядко и не всички учители (и родители  ) ги уважават. Аз досега нямам спомен на родителска среща да присъства учител, който няма часове в този ден, независимо за кой курс на обучение става въпрос. И това, че срещите се провеждат винаги, когато децата учат втора смяна, дразни, защото не само родителите, учителите също бързат да си тръгнат по-рано и не дочакват срещите с някои класове. Факт.

А "захаросани" учителки имаше още по времето на соца, поне това не е резултат от делегираните бюджети. 

 Тъжно ми е , но признавам, че за всичко сте прави.

Благодаря за подкрепата!
 Уважаема Wilma Flinstone, вярно е ,че ние  учителите имаме такава професионална деформация да обясняваме надълго и нашироко. Но дали Вашата реплика не е продиктувана по друга причина, която не  е свързана с училището, а с една друга тема?
Премете моите уважения и вярвайте ми, не Ви се сърдя! Приемам всякаква критика , за разлика от пишещите в другата тема , в която сме се засичали за кратко.

На родителските срещи често нещата са много формални, както е отбелязано в няколко поста. Учителите гледат да не ни засегнат, защото с ръка на сърцето, много сме докачливи, когато ни критикуват децата. Но и ние най-често си траем и гледаме да не обидим учителя, за да не "пострада" детето.  Когато споделих с класната, че съм много недоволна от работата на учителката по БЕЛ, след като в 5. клас за цяла година взеха 4 (словом четири) произведения от учебника по литература и само половината материал по български език, тя ми каза как всички знаят за проблема, той си стои от години, но не се решава. Никой родител не се оплака, включително и аз, и започнахме да си решаваме проблемите с обучението по БЕЛ поединично.

Тъжна картинка ни е образванието

 Като всичко в държавата, за съжаление.

Честно да ви кажа, от известно време сериозно обмислям варианта да запиша детето в частно училище. Защото там ще получи онова, което е нужно да бъде получено от училището. Две неща ме спират - че ще израстне като цвете в саксия и после не знам как ще се приспособи към онова, с което ще я сблъска живота. Другото е, че цената на обучението е доста солена.

Ходим (с мъжа ми сме си разпределили децата) на родителски срещи винаги. Считаме го за свое неотменно задължение.
По-дългият ми опит е с големият ми син. От първи до четвърти клас нямахме никакъв проблем с комуникацията в училище. Учителката редовно вписваше оценките, викала ни е в училище, когато има повод - занижен успех, лоша дисциплиплина. Отлично познаваше децата - спад-възход всичко следеше с голяма прецизност и уведомяваше родителите своевременно не само на родителски срещи, но и между тях. В пети клас положението с комуникацията с родителите рязко се влоши - не се вписваха редовно оценки, всичко беше розово, нямаше забележки. Децата си караха по инерция от началния курс, учеха, обаче в края на пети клас забелязаха, че вече го няма зоркото око на госпожата и имаше тук-там неприемливи прояви, за които родителите не знаеха нищо, защото няма кой да ги осведомява. В шести клас отново смениха класната и положението стана още по-зле. Родителска среща два пъти в годината. Постоянни оплаквания от сина ми без преди това да е имало и намек за неприемливо поведение. Не се вписваха оценките в бележниците, не се уведомяват родителите за случващото в училище. Доста неприемливи за нас неща научавахме от изпуснати реплики от сина ми. На родителска среща учителите просто се оплакват от детето без да предлагат решение на проблемите. С казването просто се освобождаваха от отговорност. От около десетина преподаватели само един можа да ни даде пълна информация за цялостното поведение на сина ни както и препоръки за някакво действие. Питала съм учителки защо не им пишат оценките или забележка за лошо поведение - нямало време, трябвало постоянно с това да се занимават?????? Е, аз как да взема мерки като не знам за какво точно трябва да взема мерки! Иначе училището имаше електронен дневник, който въобще не се ползваше (това беше преди пет години, може вече и да го ползват). Решихме, че в това училище няма да ни сътрудничат във възпитанието и обучението на сина ни и го преместихме в друго училище в седми клас. То пък стана от трън на глог. Там имаше комуникация, обаче други бяха проблемите.
Сега синът ни е в гимназия, частна. Не сме имали проблем с комуникацията. Да, родителските срещи пак са редки, обаче информацията е изчерпателна, наблюдението върху поведението пълно, прави се анализ на ситуацията. Училището е малко, достъпът до учителите е безпроблемен. На родителска среща винаги се явяват всички учители. Родителят може да има пълна картина върху нещата, които се случват. В осми клас им попълваха редовно бележниците. По някое време въведоха електронен дневник. Впечатлението ми е, че се попълва редовно. Може би и затова разредиха вписванията в другият бележник, защото електронният си беше актуален. В девети клас ми омръзна да си играя на котка и мишка със сина ми и му прехвърлих отговорността да ме осведомява за случващото се в училище. Не му искам бележника, не чета електронният дневник. Държа да ми съобщава лично оценките си. Всекидневно му набиваме в главата, че неговото бъдеще и неговите оценки са си негова отговорност. Сега синът ни е в десети клас. Мъжът ми ходи на родителски срещи, но там повече се интересува от поведението и развитието му - има ли разлика в отношението към учебния процес, проявява ли отговорност и  т.н. Оценките ги гледа колкото за опресняване на информацията, неизвинените отсъствия са  му само от закъснения - не бяга от час. Като резултат от смяната на тактиката, тази година ще завърши с две или три петици-другите оценки са отлични(миналата година успехът му беше малко под 5), а може и с една - от него зависи. Обаче има вероятност едната да е по БЕЛ и тогава ще му се стъжни живота. По БЕЛ, математика и английски държа на отличните оценки. Смятам, че за големите ученици е ключово да бъдат част от комуникацията с училището. Едно е да бутнеш бележника да ти подпишат тройката, друго е да се изправиш и сам да я съобщиш. Според мен действа осъзнаващо и навежда на размисли. Синът ми знае, че по-лошо от това да имаш тройка е да я скриеш. Ако не може да се изправиш лице в лице с проблема, как точно тогава ще го решиш?
Извинете, че дълго стана, обаче за 10 години в училище - така е. Реших, че може да е полезно за някого.
С втория ни син сме в първи за втори клас. Всичко е цветя и рози. Тръните тепърва предстоят

Няма лошо да е в частно, но изборът трябва да е внимателен. Не мога да ти кажа точно за кои училища става въпрос, но наши познати, няколко семейства, които не се познават помежду си, след четвърти клас си преместиха децата от частни в държавни училища. Също и приятелчета на децата ми бяха преместени. Мотивът - оценките се надуват за радост на родителите, всичко е розово, има някаква дисциплина, добри битови условия, но в края на четвърти или началото на пети клас се разбира, че децата са много зле откъм усвояване на материала.

Имах позната която беше учителка в частно училище от 1 до 4 клас. тя казваше че едва е издържала да си изведе класа до 4 , за да се премести в държавно училище.Казваше че децата са нещо страшно и дори не знаят да се зарадват на обикновенните детски неща , да играят и да се забавляват като 7 - 10 гдишни.Беше изумена от отношение и поведение на тези малки деца и се чудеше щом в тази възраст се държат по този начин на какво ще заприличат като станат примерно 10 кл.
А пък друга приятелк е учителка в държ.у-ще и ми е казвала че е имала толкова богати деца че отвън в коридора е стояла охрана , но въпреки това тези деца са в държавно училище.
Наистина много добре помисли дали да местиш детето.

Ще го направя.   И благодаря, че споделихте впечатленията си.