Консултации с адвокат/ темата на tais

Със съпруга ми се познаваме вече 10 години. Срещнахме се, когато той беше на 26, а аз на 16 г. Още от тогава ни тръгнаха неразбирателства по отношение на това, че разликата в годините ни е 10 и Той така или иначе още от тогава има резерви по отношение на тази разлика. Близо 1г. и половина след началото на запознанството ни, ние имахме сериозни пререкания и на мен ми се налагаше да му доказвам, че не съм детенце и няма да го изоставя, и че държа на него и прочее. Резервите и притесненията по отношение на нашата връзка идваха от негова страна...Разделихме се за кратък период тогава и после той ме потърси  и възобновихме връзката си. Намеренията и на двама ни включваха сериозни взаимоотношения, и брак и сключихме брак през 2005 година, когато бях на 19 г. От тогава насетне непрекъснато имаме пререкания, които напоследък деградираха- общо взето от около 4 години не се разбираме. Той твърди, че аз не съм добра домакиня, а аз твърдя, че той не е добър съпруг. Аз досега не съм работила и това е разковничето на нашите спорове. Но не съм работила, защото когато се омъжих за него бях студентка първа година, на издръжката на майка ми и баща ми, и по всеобщо съгласие решихме да не започвам веднага работа, тъй като веднага забременях, но не по мое желание, а по желание на природата загубих първото ни дете в третия месец. След това, вече не помня кога- може би половин година след това, през 2006 година лятото, исках да започна работа в една строителна фирма. Ходих два пъти пробно на работа, харесаха ме, направиха ми договор, но той всеки ден ми оказваше психологически тормоз, че не трябвало сега да почвам работа, защото щяло да ми е трудно да ходя и на университет, и на работа, а както вече казах ние така, или иначе лятото почиваме и можеше да се пробвам. Но другите му доводи бяха, че съм щяла да давам много пари за път, тъй като местоработата е в София, а ние живеем в град близо до София, и така с неговите непрекъснати психологически въздействия през тези два дни, успя да ме накара да се откажа. Уж щял да ме издържа без да ми го натяква, а пък и нали съм щяла да забременея, но...Познайте- натякване за пари и това, че не ги докарвам ставаше почти всеки ден. И така...Накрая едва успях да забременея, и това някак ни сплоти, та споровете понамаляха...Имах доста трудна бременност, която изкарах на легло. Първо в шести месец почти целия месец лежах в болницата за задържане, после пазих леглото в къщи, прекъснах докато родя обучението си, но с триста зора и благодарение на това, че лежах в леглото, успях да износя сина ни и го родих през 2007 г. Съпругът ми обаче, стискал зъби през това време докато родя, набирал яд, че само той се грижи и за прехрана, а и за чистотата на дома и като родих почнаха пак същите проблеми. Всеки ден говорене, говорене, говорене, че нямаме пари, че само той работи, че само той еди какво си... Е, аз взимах майчинство, но той нищо не бил видял от тези пари, защото съм ги харчела за дрехи. Да, доста пъти съм харчела пари за дрехи, но като той не ми даваше, от къде ли пък да ги взема? Той ми е давал пари всеки ден, но аз съм ги харчела главно за храна...До този момент аз никога не се бях се оплаквала от него, защото той наистина се е грижел за мен и детето, давал ми е пари, но за дрехи много рядко ми е давал, или пък за нещо друго, свързано с това аз да се чувствам жена. Рядко ме е водил и на почивка, изключвам морето всяка година...През това време аз наистина не бях много добра домакиня, тъй като бях и кърмачка, чието време минаваше в кръженето около университета, защото възобновихме по всеобщо съгласие обучението ми, и около вкъщи при детето, и около помпата за цедене, тъй като бях кърмачка, а бебето ядеше само изцедена кърма, и много време ми отиваше и за този вид дейност...И така, до един ден, в който сина ми е бил на около 4-5 месеца, а може и по- малък да беше, когато открих че Човекът поддържа връзка с негова колежка. Случайно намерих в общия ни скайп техни чатове през нощта, толкова вулгарни и с мръсен език- неща от рода да ходят на хотел, да си правят тройка и прочее. Съжалявам че тогава реагирах спонтанно и не успях да прочета всичко, но това което прочетох беше от една конкретна нощ, станала няколко дни преди намирането от мен, в която и негов близък приятел беше в къщи...Аз тази нощ си я спомням...Станах и случайно ги заварих в хола... Те се сепнаха и веднага превключиха нещо друго на компа, а аз помислих, че гледат някои нецензурирани филми и реших да бъда по- дискретна, и се изнесох от стаята, за да не ги смущавам. Та, тъй като прочетох от тази конкретна нощ разговора с въпросната госпожица, аз реагирах първосигнално, е прочетох и няколко дни преди това, които също съдържаха завоалирани флиртове и намеци, но не изчетох всичко, и му се развиках...Разплаках се от погнуса и излязох в другата стая, а той изтрил всичко, ама всичко. И доказателства нямам... После се оправда, че не той си писал с нея, а приятелят му...Да, наистина на много пъти тя споменаваше директно името му, обръщаше се към приятеля му, но в последните изречения той пишеше- да дойдем за тройка и нещо от рода за посещение в хотел и няколко други мръсотийки. А и наистина бяха гледали нецензурирани филми, което за какво ви говори. Мъжът ми защо е гледал такива работи, ако не е бил участвал в разговора...От тогава доверието ми в него се срина. Той не искаше да се откаже да работи с нея, а бизнесът му е частен ( е има шеф, но отношенията му с шефа му са- като на шеф с шеф, а не работник с шеф, защото той му предлага частна своя услуга, а онзи му плаща за нея и колежката му се води негова работничка, а не на шефа му..., тъй като шефа му няма право да решава с кой да работи съпруга ми ). Та тъй като бизнесът му един вид може да се нарече частен, съпругът ми имаше възможност да прекратят деловите си взаимоотношения с госпожицата. Тогава аз го заплашвах с развод, а той ме заплашваше с това, че много лесно ще ми вземе детето, тъй като съм безработна. А аз всъщност не бях безработна, а бях по майчинство, нищо че се бях осигурявала само формално при работодателя му шест месеца, както си беше по закон, за да вземам майчинство...Та, законът си ме защитаваше и аз можех да подам молба за развод, но от страх да не загубя детето останах с него...Направих всичко възможно да подобрим взаимоотношенията си, но не стана...И до ден днешен не зная той имал ли е нещо с нея, или не...Може и да е имал. Вече не работят заедно, тя отиде за повече пари в друга фирма, но поддържат ли връзка, не поддържат ли не зная. Минали са почти пет години. Родих още едно момче, което е на 1г. и 3 месеца. В началото той искаше да почна работа и после да раждам, но тъй като аз имам и здравословни проблеми със сърцето и причернявания, а и трудно ми беше изнасянето на първото, та му казах, че е по- добре, докато съм по- млада да родя още едно, защото после не се знае дали ще мога...Като по чудо той се съгласи и уж взехме взаимно семейно решени, и той се съгласи да помага в отглеждането на големия син, за да гледам аз малкото, обаче нищо не стана както се разбрахме. С малкото бременността ми протеч още по- зле, от петия месец натам си излежах бременността по болници за задържане, системи, инжекции, контракции, кървене, лежане, само и само за да успея да го задържа... И лекарства за сърцето, защото проблемът със сърцето можеше да деградира и от едни чести и неприятни бодежи и екстрасистоли, можеше да станат и други бели...И така, отношенията ни хептен захладняха, той идваше рядко в болницата, но не мога да кажа, че не се е грижил финансово за мен. Грижеше се, но един вид по принуда и идваше, колкото да отчете присъствие и да доведе баткото, за да го видя. Забравих да кажа, че живеем на отделен етаж в дома на моите родители. И сега година и три месеца след второто раждане, успешно, той вече всеки ден ми държи проповедни речи, че само той работи, че той докарва парите, че аз не заслужавам парите, които ми оставя, понеже съм лоша домакиня. Позволявал си е да ми каже, че не знае защо живея, какви са ми мечтите и идеалите, а аз сто пъти съм му казвала, че моите идеали включват първо създаване и отглеждане на деца и после градене на кариера...Позволявал си е да ми казва, че е по- добре да не живея, че съм мекотело и подобни...ДА, аз наистина не съм перфектна домакиня, защото рядко някой ми помага и общо взето се грижа и за двете деца. Да, майка и татко, когато са вкъщи ми помагат за големия, ако той не е на детска, но общо взето основната грижа за децата лежи върху мен. Но, ако попитате съпруга ми- той ще каже, че моите родители се грижат за големия, че аз не го поглеждам, че съм лоша майка и прочее. А той реално не е прав и нарочно говори така, даже и нашите вече започна да ги настройва срещу мен, и те почнаха да ми се оплакват, че трябвало големия да е все при мен, а ако ходи при тях, аз да съм с него....Но ако аз съм с него по цял ден навън, или на етажа при тях, пък няма да мога да сготвя, да свърша друга работа, да гледам другото дете... И така, вече всеки ден се караме, а преди една седмица, без конкретен повод, просто при наш лек спор и то не за пари, а за това кой на коя страна на дивана да легне, та...Отнесох неприятен бой в присъствието на майка му. Добре, че тя ни разтърва, иначе можеше и да ме пребие. В погледа му се четеше напълна неадекватност, злоба, гнав, изключване от реалността, поглед на луд, на убиец....По едно време се осъзна, пак благодарение на майка му и ме избута към входа на вратата и ме изгони да спя в колата, обаче, по едно време се осъзна и разбра, че някак да ме изгони от собствения ми дом не върви, и най- спокойно, сякаш нищо не е било, отиде и си легна. А и аз нямаше къде да легна, защото майка му и баща му ни бяха на гости, та заради тях, и да не влоша нещата, а и заради децата, легнах при него, защото всички спим на разтегнатия, огромен диван...И така- сега вече каза, че пари ще ми дава колкото да се храним, а затова, че нямам какво да нося, понеже още не съм отслабнала и летните дрехи не ми стават, та трябвало да отслабна и да почна да си нося старите... И това, защото пари сме нямали... А той си купи дрехи и бил отделил и пари да си купи още, понеже бил гол и бос... И той е триста кила, но аз не проявявам претенции по отношение на килограмите му, и не му водя сметка защо не му стават дрехите от миналата година. Решила съм да дам малкото на ясла, да започна работа и да подам молба за развод. Аз много го обичам, все още го обичам много, но страдам много от психологическия тормоз. През тези години няколко пъти съм искала да започвам работа и той винаги ме е спирал. Даже няколко месеца преди да събера смелост и да го помоля да имаме второто дете, след пореден скандал подадох документи за работа и като получих покана трябваше да отида на интервю за работа, но той пак ме спря и каза, че било тежка зима, че трябвало да си стоя в къщи при детето и че от мен се искало само да си стоя вкъщи...Обаче няколко дни след като пропуснах интервюто старата песен на нов глас...Затова събрах сили и го помолих поне да имаме още едно дете, а пък той почна да ми се вайка, че зимата минала и че трябвало да почвам работа, и тем подобни глупости. Имам чувството, че не аз, а той не знаеше какво иска. Ревнува ли ме от въздушни кули, комплекси ли някакви има, че мога да започна да го превъзхождам не зная, но уж ме тормози, че не работя, а като искам да работя, ме спира. Та, бихте ли ми казали? Ако подам развод сега, дори, и да не съм почнала работа, съдът на него ли ще присъди децата? Аз от децата си не се отказвам. А ако започна работа и изчакам, съдът на него ли ще присъди децата, тъй като неговите доходи вероятно ще са по- големи от моите. Как се процедира? Имам ли шанс някак да докажа защо не съм работила и да докажа, че не съм била добра домакиня, защото с две деца е трудно да вършиш къщната работа сама...Децата ми никога не са били гладни, защото готвя. Друг е въпросът, че той все недоволства и от манджите ми. И не смятам, че съм длажна да пера и гладя човек, който ми върти флиртове и гледа разни работи по време на чат с някоя друга, не с мен. Просто се гадя понякога от него...Но той това не го разбира...Той твърди, че ще каже в съда, че съм лоша домакиня, че ще намери свидетели- майка му и баща му, и други някакви си, които според мен ще са фалшиви, и съдът щял да ги присъди на него...Не зная какво да правя вече, а така не искам вече да живея...